РЕШЕНИЕ
№ 2661
гр. Варна, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110104575 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” от ГПК вр. чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Б. П. П. Ф.” С.А., Ф.,
рег. № *******, чрез „Б. П. П. Ф.” С.А., к. Б., ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М.” **, Б. п. С. сгр. 1*** с която се претендира да бъде прието за
установено по отношение на ЦВ. М. Р. с ЕГН ********** и с адрес: гр. В., м. „Т.“, ул. „С.“
№***, ет.*, ап.*, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. №13634/2020г. на ВРС
заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 1 701.34 (хиляда седемстотин и един лева и
тридесет и четири стотинки) лева, представляваща дължима и незаплатена главница по
силата на Договор за револвиращ потребителски кредит №CARD-***** от 07.07.2016г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
27.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението; 708.39 (седемстотин и осем лева
и тридесет и девет стотинки) лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за
периода от 01.08.2016г. до 12.10.2017 г.; 417.33 (четиристотин и седемнадесет лева и
тридесет и три стотинки) лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата в размер на 1701.34лв. за периода от 12.10.2017г. до 12.03.2020 г. и сумата в
размер на 48.21 (четиридесет и осем лева и двадесет и една стотинки) лева представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата в размер на 1701.34лв. за периода от
14.07.2020г. до 23.10.2020 г., като в условието на евентуалност при отхвърляне на главния
иск поради липса на настъпила предсрочна изискуемост, се предявява осъдителен иск за
същото вземане.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: На 23.12.2015г. между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № CREX-*****, CARD-*****, съгласно който ищецът предоставил на
ответника стоков кредит в размер на 1349 лв. за закупуване на телевизор и 1500 лв.
револвиращ кредит усвоим чрез кредитна карта, която била издадена и предоставена на
заемателя. Действието на договора за револвиращ кредит било поставен под условие –
1
извършването на първа транзакция с издадения платежен инструмент, което настъпило на
07.07.2016г. За осъществените транзакции заемодателят издавал месечни извлечения до 15-
то число на месеца, като след това настъпва период до първо число на следващия месец, в
който картодържателят е длъжен да направи погасяване съобразно използваната сума.
Револвиращият кредит няма погасителен план предвид спецификата си. Към 01.08.2016г.
заемателят имал непогасена главница от 1701,34 лв., поради което кредитната карта била
блокирана. За събиране на вземането си ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което
било уважено, като по ч.гр.д. № 13634/2020г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение,
срещу която длъжникът възразил и съобразно указанията на заповедния съд е предявен
настоящия иск. В условието на евентуалност при приета от съда липса на обявена
предсрочна изискуемост се предявява осъдителен иск за същото вземане. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник, с който оспорва иска. Твърди, че не е сключвал договор за
кредитна карта, като приложението представено с исковата молба не е подписано. Не е
получавал в държане и не е активирал такава. Не е усвоявал суми. Оспорва да е получавал
извлечения по кредитната карта и покана за заплащане на задължения по нея на 17.10.2017г.
Подписът в товарителницата не е негов. Въвежда възражение за погасяване по давност на
вземането. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. №13634/2020г. на ВРС се установява, че в полза на „Б. П. П.
Ф.” С.А., Ф., рег. № ***** е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЦВ. М. Р.
с ЕГН **********.
От писмените доказателства - заверен за вярност договор за потребителски кредит
CREX: *****, CARD-***** с приложение; месечно извлечение по кредитна карта; заверена
за вярност покана; товарителница *****, се установява, че: На 08.03.2017г. между „Б. П.
П. Ф.” С.А., Ф. и ЦВ. М. Р. с ЕГН ********** бил сключен Договор за потребителски за
стоков кредит в размер на 1349 лв. за закупуване на телевизор с разсрочено връщане на
вноски и за револвиращ кредит усвоим чрез кредитна карта. Действието на договора за
револвиращ кредит било поставен под условие – изрядност при извършването на вноските
по стоковия кредит. При наличие на такова, е предвидено издаване на допълнително
приложение, което ведно с кредитната карта се изпраща на кредитополучателя, който
активира картата с първата транзакция чрез издадения платежен инструмент. За
осъществените транзакции заемодателят следвало да издава месечни извлечения до 15-то
число на месеца, като след това настъпва период до първо число на следващия месец, в
който картодържателят е длъжен да направи погасяване съобразно използванта сума.
От заключението на приетата Съдебно-счетоводна експретиза се установява, че
според предоставените в счетоводството на ищеца документи са налице усвоени суми по
издадена по договора кредитна карта в размер на 1480 лв. Няма извършени плащания.
Общото осчетоводено задължение към момента на подаване на заявлението включва освен
изтеглените суми и 43,60 лв. - такси върху изтеглените суми; 676,39 лв. - лихва за периода
07.07.2016г. до 15.09.2017г.; 32лв. – месечни такси; 177,74 лв. - застрахователна премия; 60
лв.- такси администриране просрочен кредит и 502,96 лв. - законна лихва за забава за
период от 12.10.2017г. до 23.10.2020г. Счетоводството на ищеце е водено редовно според
представените на вещото лице документи.
Според заключението на приетата Съдебно-почеркова експретиза, се установява, че
подписът положен в гафа „получател“ на разписка в товарителница № 919051613236221
/24.06.2016г. е изпълнен от ЦВ. М. Р..
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за
вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, а евентуалният
осъдителен иск е с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Искът по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК е допустим, тъй като е подаден в срок вследствие
на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и има за
предмет вземането посочено в заповедта по чл. 410 ГПК. Разпределението на
2
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с
горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а
ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Предвид горепосочените материалноправни норми, на които се основават вземанията
присъдени със заповедта и по предявения осъдителен иск, уважаването им е обусловено от
установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване наличие на валидна
договорна връзка между страните по силата на договор за потребителски кредит, по която е
изправна страна, от която е възникнало задължение на ответника за заплащане на
претендираните суми; обявяване на предсрочната изискуемост на процесния потребителски
кредит, вкл. получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, респ. ответникът следва да установи обстоятелството, че е върнал
заетата сума по договора за кредит или, че задължението за връщането й е погасено по друг
правнорелевантен способ.
Съдът намира, че процесният договор попада в хипотезата на чл. 9 ал. 1 от ЗПК, тъй
като не е сред изключенията посочени в чл. 4 от с.з. /в редакция към датата на сключването
му - ДВ, бр. 35 от 2014г./. Същевременно посоченият в ТР предмет на търговската дейност
на заемодателя – юридическо лице по см. на чл. 9 ал. 4 от ЗПК е „отпускане на заеми”, а
заемателят – физическо лице е потребител по см. на чл. 9 ал. 3 ЗПК, доколкото при
сключването на договор за потребителски кредит е действал извън рамките на своята
професионална или търговска дейност.
За процесния договор са меродавни и разпоредбите на действалия към момента на
сключването му Закон за платежните услуги и платежните системи /обн. ДВ бр.23 от
27.03.2009г., отм. ДВ бр. 20/06.03.2018г./
Императивните норми на ЗПК, ЗПУПС и ЗЗП са установени в обществен интерес за
защита на икономически по-слаби участници в оборота, поради което съдът е задължен да
следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези
норми не е въведено като възражение от страна в процеса – чл 7 ал. 3 ГПК /нова – ДВ бр.
100 от 2019 г. /.
Съгласно чл. 10 ЗПК, договорите се сключват в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи от договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка една от страните. Разпоредбата на чл. 11 ЗПК урежда задължителното съдържание на
договора за кредит, като съгласно т. 27 от същата разпоредба договорът съдържа подписи на
страните. В случая е видно, че в подписания между страните договор, в частта относно
отпускане на револвиращ кредит и издаване на кредитна карта /клаузите от т. 12 до т. 21
вкл./, липсва конкретно посочване на елементите от същественото съдържание на този вид
договори. В него не е посочен общия размер на отпуснатия кредит, лихвения процент на
кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на минимална месечна вноска и т. н.,
каквото е изискването на чл. 10 ал. 1 т. т. 9. 10. 11 ЗПК. Тези детайли се съдържат в
приложението по т. 21 от договора, което е подписано единствено от кредитора, но не и от
кредитополучателя.
Доколкото върху приложението липсва подпис на кредитополучателя, липсва
валидно изразена от него насрещна воля за приемането на условията по него.
Дори и да се приеме, че по силата на препращанията, предвидени в основният
договор /чл.12-21/, приложението макар и неподписано от ответника е породило правно
действие, то и неговото съдържание не отогваря на горецитираните императивни норми.
Кредиторът е посочил абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 44,90
%. Не е ясно, включена ли е ГПР застраховката, която е посочена от ищеца като дължима в
месечно извлечение по кредитна карта на стр. 14 от делото. ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно предвиден в ЗПК и приемането на методика за
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законоустановения е
недопустимо.
Договорът за револвиращ кредит и приложението към него в своята съвкупност не
отговарят и на изискванията на чл. 41 от ЗПУПС относно съдържанието на рамковия
договор за кредитна карта като вид платежна карта.
3
Предвид изложеното, следва да се приеме, че кредитното правоотношение между
страните е недействително на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК и като такова не е в
състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Съобразно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредит. Цитираната законова разпоредба е неприложима към
разглеждания случай, доколкото ответникът е възразил не само срещу твърдението за
валидно възникнало договорно правоотношение между страните, но и срещу твърдението,
че е получил претендираната като главница сума. Възражението се основава на твърдението,
че ищецът не му е предоставил в държане кредитната карта, посредством която е извършено
усвояването на кредита.
Видно от материалите по делото, ищецът не е ангажирал доказателства, че е предал
на ответника кредитна карта. По делото е представена товарителница, с която, според
посоченото в нея, ответникът е получил документи от ищеца, но е невъзможно да се
определи, дали сред тях е и представеното по делото приложение към т. 21 от договора.
Други доказателства, за установяване на изпращане, респ. получаване от страна на
ответника на кредитната карта по договора не са ангажирани. В т. 14 от него е предвидено,
че чрез въвеждането на ПИН ще се потвърждава от кредитополучателя извършване на
транзакции, но тази разпоредба не следва да се тълкува като съгласие за приемане на
неизвестни към датата на подписване на договора условия за предоставяне на кредит. Към
момента на подписване на договора приложението не е било изготвено, поради което
ответникът не може да се счита обвързан от него. Уговорката по чл. 21 от основаният
договор е и неравноправна, доколкото в нарушение на закона позволява кредитора
едностранно да предостави услуга, която не е поискана изрично от потребителят, като
еднолично определи параметри на договора по свое собствено усмотрение.
Обстоятелството, че е била активирана кредитната карта, за която се твърди, че е
предоставена на ответника, не е достатъчно за установяване на факта, че активирането й е
извършено именно от ответника, тъй като преди това следва да се установи, че е предадена в
държане именно на него.
В гсмисъл е съдебната практика – пр. решение по в.т. дело № 2006/ 2019 г. на ВОС;
решение по в.т.д. № 1116/2022г. на ВОС; решение по в.гр.д.№332/2019г. по описа на КнОС
и др.
Доколкото разглеждането на осъдителния иск е поставено от ищеца под условие на
отхвърляне на главния поради липса на обявена предсрочна изискуемост, което
обстоятелство не е сред обсъдените от съда мотиви за неоснователност на главния иск, не се
следва произнасяне по евентуалния, по който изхода би бил идентичен.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК
и доказателствата за реалното им извършване – възнаграждение на представлявалия го
адвокат – 600 лв. и депозит за изготвяне на експертиза – 200 лв са общо 800 лева. Следва да
му се присъдят и разноските във заповедното производство. Съдът предвид формиращата се
трайна съдебна практика относно размера на адвокатското възнаграждение дължимо за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК – задължителна – пр. определение по чл. 274 ал. 3
от ГПК с № 45/230.01.2019г. по ч.т.д. №3074/2018г. на ВКС и незадължителна - пр.
Определения по в.ч.т.д. № 14/2017г. на Апелативен съд – Варна, по в.ч.т.дело №
1289/2022г. по описа на ВОС; по в.ч.т.д. № 1854/2019г. на ВОС; по в.ч.т.д. № 199/2017
г. на ВОС, по в. ч. гр. д. № 123/2018 г. на ОС Габрово и др., намира, че с оглед принципите
за правна сигурност и предвидимост, следва да я съобрази, като възнаграждението се
определи в размер на 50 лв. съобразно чл. 6, ал. 1 вр. §1 от ДР към Наредба 1/2004г. на
ВАдвС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б. П. П. Ф.” С.А., Ф., рег. № *****, чрез „Б. П. П. Ф.”
С.А., клон Б., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.” ** Б. п. С.,
4
сгр. *** иск с правно основание чл. 422 вр.чл. 415 ГПК да бъде прието за установено по
отношение на ЦВ. М. Р. с ЕГН **********, адрес: гр. В., м. „Т.“, ул. „С.“ №***, ет.*, ап.*,
че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. №13634/2020г. на ВРС заповед по чл. 410
ГПК вземане за сумите от: 1 701.34 (хиляда седемстотин и един лева и тридесет и четири
стотинки) лева, представляваща дължима и незаплатена главница по силата на Договор за
револвиращ потребителски кредит №CARD-13236221 от 07.07.2016г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.10.2020г. до
окончателното изплащане на задължението; 708.39 (седемстотин и осем лева и тридесет и
девет стотинки) лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от
01.08.2016г. до 12.10.2017 г.; 417.33 (четиристотин и седемнадесет лева и тридесет и три
стотинки) лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата в размер на
1701.34лв. за периода от 12.10.2017г. до 12.03.2020 г. и сумата в размер на 48.21
(четиридесет и осем лева и двадесет и една стотинки) лева представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата в размер на 1701.34лв. за периода от 14.07.2020г. до
23.10.2020 г., като в условието на евентуалност се предявява осъдителен иск за същото
вземане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК „Б. П. П. Ф.” С.А., Ф., рег. № ****,
чрез „Б. П. П. Ф.” С.А., клон Б., ЕИК ****** да заплати на ЦВ. М. Р. с ЕГН **********,
сумата от 800 лева – разноски в настоящото производство и 50 лева – разноски по ч.гр.д.
13634/2020г. на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5