ПРОТОКОЛ
17.05.2022 г. град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХХІІ административен състав
на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНА КОЛЕВА
Секретар: Галина Драганова
сложи за
разглеждане докладваното от съдия Колева
административно
дело номер 450 по
описа за 2022 година.
На
именното повикване в 15:20 часа се
явиха:
Жалбоподателят ЕТ „Г. – Г. Н.“, редовно уведомен, не се
явява и не се представлява.
Ответникът - заместник изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
СЪДЪТ, като взе предвид събраните доказателства, констатира
следното:
Производството е образувано по жалба от ЕТ „Г.-Г. Н.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.“К. и М.“ №22, бл.**,
вх.*, ет.* против Заповед №03-РД/3320 от 13.10.2021г. на зам.-изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, потвърдена със Заповед № РД-20-3 от 19.01.2022г. на
Министъра на земеделието, храните и горите.
Заповед № 03-РД/3320 от 13.10.2021г. на зам.-изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“ е получена от жалбоподателя на 15.10.2021 год.
Заповедта е обжалвана по административен
ред с жалба от 29.10.2021 год. до Министъра на
земеделието, храните и горите, чрез ДФЗ.
Видно от писмо-отговор жалбата е изпратена, респ.
получена в МЗ на 22.11.2021г.
С жалба от 11.01.2022 год., адресирана до Административен
съд – София, чрез Министъра на земеделието, храните и горите, жалбоподателят е посочил, че оспорва пред съда мълчаливия
отказ за произнасяне на Министъра на земеделието, храните и горите. Последвало
е изрично потвърждаване на акта със Заповед № РД-20-3 от 19.01.2022г. на
Министъра на земеделието, храните и горите. Административен съд – София е
оставил без движение жалбата и е предоставил възможност за уточнение, с което
жалбоподателят е посочил, че оспорва Заповед №03-РД/3320 от 13.10.2021г. на
зам.-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
жалбата за процесуално недопустима, като подадена след изтичане на преклузивния
срок за обжалване, като мотивите за това са следните:
По делото не е спорно, че Заповед № 03-РД/3320 от
13.10.2021г. на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е получена от
жалбоподателя на 15.10.2021 год. и в законоустановения 14-дневен срок – на 29.10.2021
год. е оспорена по административен ред пред Министъра на земеделието, храните и
горите.
Съгласно чл. 91, ал. 1 от АПК – „В 7-дневен срок, а
когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или
протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам
оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал
издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.“
В случая, органът в ДФЗ е едноличен – заместник-изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ и същият е имал възможност да осъществи
правомощията си по чл. 91, ал. 1 от АПК в указания от закона 7–дневен срок,
считано от 30.10.2021 год. до 06.11.2021 год. - събота. Съгласно разпоредбата
на чл.60, ал.6 от ГПК, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът
изтича в първия присъствен ден, следователно срокът е изтекъл на 08.11.2021г.
След изтичането на този 7- дневен срок, т.е от 09.11.2021
год. е започнал да тече 3-дневният срок по чл.92, ал.2 от АПК, който е изтекъл
на 11.11.2021 г.(работен ден). Чл. 92, ал. 2 от АПК гласи: „Ако в тридневен
срок след изтичането на срока по чл. 91, ал. 1 цялата преписка не бъде
изпратена на по-горестоящия административен орган, жалбоподателят може да
изпрати препис от жалбата, а прокурорът - препис от протеста, направо до
по-горестоящия орган, който незабавно изисква преписката.“
От 12.11.2021 год. е започнал да тече срок за произнасяне
на Министъра на земеделието, храните и горите, който съгласно чл.97, ал.1 от АПК е четиринадесетдневен. Срокът за произнасяне съответно е до 25.11.2021 г.
вкл. – присъствен ден, до който момент не е издаден административен акт. След
тази дата започва да тече преклузивният 14-дневен срок за оспорване на
административния акт пред съда, който в конкретният случай изтича на 09.12.2021
г. - също присъствен ден. В този срок не е подадена жалба до съда, напротив жалбата
е подадена на 11.01.2022 год.
С Тълкувателно решение №6 от 30.06.2015г., постановено по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на Общото събрание на І и ІІ колегия на Върховния
административен съд, по т.2 от същото се прие, че съдебното оспорване по
чл.149, ал.3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган,
след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал.1 АПК, се произнесе с
решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по
административен ред индивидуален административен акт. В мотивите на
тълкувателното решение се приема, че компетентният горестоящ административен
орган може да се произнесе и след изтичане на законоустановения срок по чл.97
от АПК, като това негово правомощие, макар да е обвързано със срок, не
възпрепятства възможността да издаде акта си и след изтичане на определения от
закона срок, но произнасянето извън предвидените в закона срокове не означава,
че се поражда правото на жалба в нов срок, извън посочения в чл. 149, ал. 3,
пр.2 от АПК. Т.е. заинтересованата страна е тази, която следва да следи спазен
ли е срокът за произнасяне, съответно налице ли е такова произнасяне в срок. В
случай, че няма произнасяне на горестоящия орган в срок, се формира мълчалив
отказ, който съгласно чл.149, ал.3 от АПК може да се оспори пред съда в
14-дневен срок, който обаче в конкретния случай не е спазен.
Приложение в случая намира втората хипотеза на
разпоредбата на чл.149, ал.3 от АПК, съгласно която 14-дневният срок за съдебно
обжалване на административния акт при оспорването му по административен ред,
ако горестоящият орган не се е произнесъл с решение в срока по чл.97 от АПК,
започва да тече от крайната дата, на която е следвало да се произнесе, а не от
датата на получаване на съобщението от адресата на акта. (В този смисъл е и
определение по адм.д. №797/21г. по описа на ВАС.)
Отделно от изложеното от жалбата се установява, че
жалбоподателят след справка е установил, че преписката е получена в Министерство
на земеделието, храните и горите на 22.11.2021г. Дори и в този случай срокът за
произнасяне е изтекъл на 06.12.2021 г. вкл. – присъствен ден и след тази дата
започва да тече преклузивният 14-дневен срок за оспорване на административния
акт пред съда, който изтича на 20.12.2021 г.-също присъствен ден. В този срок
не е подадена жалба до съда. В случая не е приложима разпоредбата на чл.149,
ал.2 от АПК, тъй като при произнасянето на горестоящия административен орган,
което не е задължително, не се формира мълчалив отказ.
Предвид на
гореизложените мотиви и спазвайки разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ, съгласно
която тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт,
настоящият съдебен състав приема жалбата за процесуално недопустима поради
наличие на основанието по чл.159, т.5 от АПК. Жалбата следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото, да се прекрати.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 5
от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЕТ „Г.-Г. Н.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.К., ул.“К. и М.“ №22, бл.**,
вх.*, ет.* против Заповед №03-РД/3320 от 13.10.2021г. на зам.-изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, потвърдена със Заповед № РД-20-3 от 19.01.2022г. на
Министъра на земеделието, храните и горите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. дело № 450/2022 г. по описа на
Административен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15:33 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: