О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е
гр.Плевен, 14.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА
ЯНКУЛОВА
Членове:
РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Емилия Кунчева в.ч.гр.дело № 583 описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 420, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
въз основа частната жалба на Ц.К.Н. срещу определение № 161
от 26.05.2020 г. на Районен съд гр. Ч.Б., постановено по ч.гр.д. № 984/2019 г., с което на основание чл. 420, ал. 2 ГПК е
спряно незабавното изпълнение по заповед № *** г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
984/2019 г. по описа на същия съд. С жалбата се поддържа довод, че атакуваното
с нея определение е незаконосъобразно, необосновано и противоречи на
материалноправните норми. Изложени са оплаквания, че в случая районният съд не
е посочил коя хипотеза от визираните в чл. 420, ал. 2 ГПК е приложил, а липсата
на мотиви е пречка да бъде изведено конкретното основание. Също така,
жалбоподателят счита, че формираните от съда изводи са на база напълно
ирелевантни факти, при липсата на каквито и да било писмени доказателства,
както изисква разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК. С частната жалба се
претендира отмяна на обжалваното определение.
В
срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по частната
жалба „***“ ООД, със седалище гр. Ч.Б..
Като взе
предвид данните по делото и оплакванията в частната жалба, настоящият състав на
Плевенски окръжен съд намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в установения от
закона срок и от легитимирано лице, с оглед на което разглеждането й е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
предвид следните съображения:
От
данните по делото е видно, че с определение № 477 от 19.05.2020 г. на Плевенски
окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д.
№ 315/2020 г., е прието на основание чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК
възражението на „***“ ООД, ЕИК ***, депозирано чрез назначения особен
представител адв. А. С., срещу заповед № *** за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 03.10.2019 г. по ч.гр.д. №
984/2019 г. по описа на Червенобрежки районен съд, като делото е върнато на
заповедния съд за продължаване на разглеждането му с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК. Със същото определение е изпратено по компетентност на Червенобрежки
районен съд подаденото с възражението по чл. 423 ГПК искане по чл. 420 ГПК на „***“
ООД.
С
обжалваното определение, предмет на разглеждане в настоящото производство,
заповедният съд е постановил на основание чл. 420, ал. 2 ГПК не спиране на
принудителното изпълнение по изпълнително дело № *** по описа на ДСИ А. А. при
Райнен съд – гр. Ч.Б., каквото искане се съдържа в депозираното възражение по
чл. 423 ГПК и същото е изпратено по компетентност за разглеждане от районния съд на основание
чл. 423, ал. 4 ГПК, а спиране на изпълнението на издадената заповед за
незабавно изпълнение.
Доколкото обаче в случая е налице произнасяне
на заповедния съд на основание чл. 420 ГПК, това произнасяне се явява правилно като
краен резултат, предвид следните съображения:
Съгласно чл.
423, ал. 3 ГПК, когато възражението е прието от въззивния съд се спира
изпълнението на издадената заповед по чл. 410 ГПК. Спирането на заповедта по
чл. 417 ГПК може да бъде допуснато от въззивния съд при условията на чл. 423,
ал. 2 ГПК – по молба на длъжника преди произнасяне по възражението, но само при
предпоставките по чл. 282, ал. 2 ГПК, т.е. ако длъжникът е представил надлежно
обезпечение в размер на присъдената със заповедта сума. Спирането на заповедта
по чл. 417 ГПК може да бъде допуснато и
при прието от въззивния съд възражение по
чл. 423 ГПК, като в този случай искането за спиране се преценява при
условията на чл. 420, ал. 1 и ал. 2 ГПК. При условията на чл. 420, ал. 1 ГПК спирането настъпва ex
lege с подаване на
възражение срещу заповедта за изпълнение въз основа на менителничен ефект /чл. 417, т. 10 ГПК/ или с учредяването на
обезпечение пред съд по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД /чл. 417, т. 1-9 ГПК/., а с
определението на съда се констатира настъпилото спиране. Съдът може да спре
принудителното изпълнение и при условията на чл. 420, ал. 2 ГПК, когато
искането е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи;
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;
неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В настоящия
случай заповедта за изпълнение е издадена на едно от основанията, предвидени в
чл. 417, т. 10 ГПК – запис на заповед, представен в оригинал със заявлението на
кредитора, и е налице прието възражение по чл. 423 ГПК, поради което и по аргумент от чл. 420, ал. 1 ГПК следва да се
приеме, че спирането на принудителното изпълнение е настъпило по силата на
закона, а с постановеното от първоинстанционния съд определение е констатирано
и прогласено това спиране.
Предвид тези
съображения, обжалваното определение на Червенобрежки районен съд се явява правилно, е частната жалба срещу същото е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Така
мотивиран, Окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ц.К.Н., с ЕГН **********, срещу определение № 161 от 26.05.2020
г. на Районен съд гр. Ч.Б., постановено по ч.гр.д. № 984/2019 г.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: