№ 43
гр. Берковица, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. Ц.
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. Ц. Административно
наказателно дело № 20251610200012 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
Цариградско шосе № 115Е, ет. 5, представлявано от управителя Н. П. П.
против Наказателно постановление № К -003880/15.01.2024 г. на Директора в
Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с
което на жалбоподателя на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК.
Делото е върнато за ново разглеждане на Районен съд – Берковица с
Решение № 1356/29.10.2024 г. на АдмС-Монтана по КАНД 395/24 г., с което е
било отменено Решение № 47/05.06.2024 г. по АНД 48/24 г. по описа на РС-
Берковица.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, след обсъждане становищата страните съдът приема за
1
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна, че:
На 20.04.2023 г. кредиторът „Сити Кеш“ ООД, в стопанисван от него
офис в гр. Берковица, обл. Монтана, ул. „Николаевска“ № 15, е сключил с
потребител Договор за потребителски кредит № 847999/20.04.2023 г. към
искане № 5038897, който не съдържа задължителната информация, съобразно
изискванията на чл.11, ал. 1, т.10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а
именно:
годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 от ЗПК начин - в договора е посочен ГПР, който не отговаря на
действителната стойност и не са посочени взетите предвид допускания при
изчисляването му.
Мотивите на АНО са, че в договора липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посоченият ГПР, което води до неяснота относно
включените в него компоненти. При липсата на данни за наличие на други
разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход на
потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва и при това
положение, не става ясно как е формиран ГПР от 54.47 % при лихвен процент
по кредита - 44.5 %. На следващо място невключването на неустойката в
размера на ГПР води до това, че има разлика между посочения и действително
прилагания, което по същество е непосочване на ГПР по кредита в нарушение
на чл. 11, ал, 1, т.10 от ЗПК.
При така възприетата фактическа обстановка административно-
наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и му е наложил
2
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Обжалваното Наказателно постановление № К-003880/15.01.2024 г./л.9-
12 по делото/ е съставено въз основа на АУАН № 003880/17.07.2023 г. /л. 13-17
по делото/.
Описаната фактическа обстановка се установява от приобщените
писмени доказателства по административно-наказателната преписка, както и
от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.
На 19.04.2023 г. е извършена проверка в офиса на жалбоподателя и е
изисквано да предостави два броя договори за потребителски кредити,
сключени в офиса в гр. Беерковица, ул. Николаевска 15, за което е съставен
Констативен протокол К-2742923/19.04.2023 г. /л. 12-123/.
В тази връзка жалбоподателят е предоставил на АНО процесния
Договор за потребителски кредит № 847999/20.04.2023 г. с придружаващите
го документи /приложени на л. 70-86 по делото/.
Видно от съдържанието на договора размерът на кредита е 900 лв., за
срок 6 месеца, като първите две погасителни вноски са в размер на 33.38 лв., а
всяка следваща от оставащите четири на брой вноски е в размер на 246.24 лв.,
обща сума на погасителните вноски е 1051.72 лв.
Лихвеният процент по кредита, съобразно чл.3, ал. 1, т, 7 от договора е в
размер на 44.5%, а в чл.3, ал. 1, т.5 е записано – годишен процент на
разходите /ГПР/- 54.47 %.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, в случай, че потребителят не изпълни
задължението си, посочено в чл.5, ал. 1 в уговорения в чл.5, ал.2 срок, дължи
на кредитора неустойка в размер на 598.28 лв. В погасителния план към
договора за потребителски кредит е посочена неустойка в размер на 241.62
лв., дължима в първите два месеца и 28.76 лв. за всеки следващ месец от
оставащите до срока на договора за кредит. Посочена е и общо дължимата
сума в лева 598.28 лв.
С писмо изх. № М-03-217/23.05.2023 г. /л. 51/ е изискано на кредитора
„Сити Кеш“ ООД да предостави становище, в което да поясни, включени ли са
в размера на ГПР неустойките за неизпълнение на задължението за
осигуряване на поръчител, съгласно чл. 11, ал. 1 от предоставения договор за
потребителски кредит.
3
На 29.05.2023 г. с вх. № М-03-217 /л. 36-37/ на електронната поща на
КЗП, РД Монтана е получено писмо от кредитора, в което е посочено, че
неустойките не са включени в размера на годишния процент на разходите
/ГПР/ към съответните договори.
Въз основа на тези факти е съставен АУАН № 003880/17.07.2023 г. /л. 13-
17 по делото/ въз основа, на който е съставено и обжалваното Наказателно
постановление № К-003880/15.01.2024 г./л.9-12 по делото/.
Жалбоподателят е подал възражение /л. 24-26/ срещу издадения АУАН.
По настоящото съдебно производство са разпитани свидетелите В. Б. Ц.
– актосъставител, както и свидетелите Р. П. И. и И. А. Л., които са свидетели
по съставянето на акта. Разпитаните свидетели потвърдиха описаната в АУАН
№ 003880/17.07.2023 г. /л. 13-17 по делото/ фактическа обстановка.
По делото е изготвена експертиза от вещото лице К. Н. /л. 162-165/,
която не е оспорена от страните, се установи следното:
в посочения в договора ГПР е включена само договорената
възнаградителна лихва;
ГПР е 54.471 %, но в него не е включена предвидената в чл. 11 от
договора неустойка;
ако в разходите по кредита се включи предвидената в чл. 11 от договора
неустойка реалния ГПР е 833.80 %.
Неоснователно е направеното от жалбоподателя в тази връзка
възражение, че съдът в нарушение на процесуалните правила служебно е
назначил експертиза и по въпроса относно реалния ГПР, при съобразяване на
разходите за уговорената неустойка.
В административно наказателното производство по силата на чл. 84
ЗАНН за неуредените за производството пред съда въпроси относно
разглеждането на жалбата приложение намират разпоредбите на НПК. Ето
защо и на основание чл. 84 от ЗАНН приложение намира разпоредбата на чл.
107 НПК, която предоставя възможност на съда, така и задължение да
съдейства на страните за изясняване на обективната истина, както и да събира
по свой почин доказателства, когато това се налага за разкриване на
обективната истина. В тази връзка съдът е длъжен да събира доказателства,
във връзка с административното обвинение и служебно да осигури
4
разкриване на обективната истина, още повече, че районния съд се явява и
последна инстанция по фактите, което налага решението да бъде взето след
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Така поставената служебно от съда допълнителна задача относно реалния
процент на ГПР, в случай, че се включва неустойката, е относима към
спорните по делото факти и този въпрос е необходимо да бъда изяснен по
делото, още повече, че изисква специални знания, каквито съда няма. Предвид
което не е налице твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение и
изготвената от вещото лице експертиза в посочената част следва да бъде
съобразена от съда при решаване на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е неоснователна, като съображенията на настоящия съдебен
състав са следните:
Възраженията в жалбата и поддържани в подадените писмени становища
от процесуалния представител на жалбоподателя не могат да бъдат приети от
съда за основателни.
Жалбоподателят не спори, че уговорената в чл. 11 от договора неустойка
не е включена в ГПР, което се потвърждава и от изготвената по делото
експертиза от вещото лице К. Н..
Неоснователно „Сити Кеш“ ООД поддържа, че неустойката не следва да
се включва при изчисляване на ГПР.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит /чл. 19, ал. 1
ЗПК/.
По смисъла на ЗПК § 1, т. 1 " Общ разход по кредита за потребителя"
5
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
В случая включената в чл. 11 от договора неустойка е уговорена за
непредставянето на посоченото в чл. 5 обезпечение - безусловна банкова
гаранция или поръчителство, което предвидено като задължително условия за
получаване на кредита и дори е включено в погасителния план към размера на
дължимите месечни вноски.
Предвид което настоящият съдебен състав намира, че така уговорената
неустойка представлява прикрит разход за потребителя, който е част от
общите разходи по кредита и като такъв е следвало да бъде включен в
годишния процент на разходите /ГПР/.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неустойката за
непредоставено обезпечение не следва да се включва в ГПР, тъй като при
сключването му за страните не е известно дали ще бъде предоставено
обезпечението. Видно от самият погасителен план е, че неустойката е
посочена в него. Доколкото същият е неразделна част от договора, размерът
на неустойката, както и начинът на заплащането й са предварително известни
за кредитора, а условията за предоставяне на обезпечение, прави
начисляването й сигурно и предвидимо.
Видно от дадената в чл. 19, ал. 1 ЗПК дефиниция за годишен процент на
разходите по кредита и при съобразяване с § 1 на ДР на ЗПК, с уговорената
неустойка се въвеждат именно допълнителни разходи, в резултат на които
общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на
разходите надхвърля посочения в договора 54.47 %, и реално възлиза на
833.80 %, според заключението на вещото лице по изготвената по делото
експертиза.
Относно приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН:
6
Съдът намира, че в случая не става въпрос за маловажен случай и
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Наложената имуществена
санкция е в предвидения по чл. 45, ал. 1 ЗПК минимален размер и не са налице
основания за нейното намаляване. По своето естество нарушението се
отличава с висока обществена опасност, тъй като в случая нарушението е
извършено по отношение на потребител, който се явява икономически по-
слабата страна в това правоотношение, като предвид дейността на
жалбоподателя, който по занятие предоставя кредити и с оглед установената
му към момента практика да изисква обезпечение като условие за сключване
на договорите е налице потенциална възможност за бъдещи нарушения
спрямо други потребители. Ето защо правилно административно-наказващия
орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Предвид гореизложеното от правна страна съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната на
издаденото административнонаказателно постановление.
НП и АУАН са издадени от компетентни органи в срока по чл. 34 от
ЗАНН.
Наказателното постановление е било издадено в предвидения
преклузивен срок, от компетентен орган, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Поради изложените съображения по-горе в мотивите, съдът намира, че
издаденото наказателно постановление е правилно, законосъобразно и няма
основания за отмяна или изменение, поради което същото следва да се
потвърди.
Относно разноските:
Направено е искане за присъждане на разноски от старши юрисконсулт
към Комисия за защита на потребителите – такова искане е направено и при
предходното разглеждане на делото по описа на Районен съд – Берковица анд
48/2024 г., както и в касационното производство пред АдмС- Монтана №
395/24 г.
При този изход на спора искането за присъждане на разноски на
7
Комисия за защита на потребителите е основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Същата разпоредба в ал. 4 гласи, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Съдът намира, че размера на възнаграждението следва да се определи
по чл. 37 от ЗПП, която разпоредба препраща към размерите, определени с
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от НЗПП, за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв.
Предвид че делото не се отличава с фактическата и правна сложност,
както и с оглед факта, че предоставената защита не включва лично явяване
пред съда в проведените открити съдебни заседания съдът определя
дължимото възнаграждението за настоящото производство, респективно за
производството при предходното разглеждане на делото пред РС-Берковица
и за касационното производство пред АдмС- Монтана в размер на по 80 лева
или общо 240 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-003880/15.01.2024 г.
на Директора в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца
към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на СИТИ КЕШ ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 115, вх.Е, ет.5,
представлявано от управителя Н. П. П., е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева на основание чл. 45, ал. 1 Закона за потребителския
кредит за неизпълнение на административно задължение, установено в чл. 11,
ал. 1, т. 10 Закона за потребителския кредит.
8
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 115, вх.Е, ет.5,
представлявано от управителя Н. П. П., ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за
защита на потребителите, Република България, сумата от 240.00 лева разноски
за юрисконсултско възнаграждение, от които: 80 лева за АНД 12/25 г. по описа
на РС-Берковица, 80 лева за АНД 48/24 г. по описа на РС-Берковица и 80 лева
за КАНД 395/24 г. по описа на АдмС-Монтана
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Решението може да се обжалва пред АдмС-Монтана в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
9