Решение по дело №9725/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 527
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 9 юни 2022 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20215330109725
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 527
гр. Пловдив, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330109725 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ във връзка с чл. чл.142, ал.1,
т.1 и чл.238, ал.1 от ЗМВР, и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А. Г. Б. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната
страна да му заплати сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие претърпяна на
29.06.2020 г. трудова злополука, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането – 29.06.2020 г., по изложените в исковата молба съображения. Претендира
разноски.
Ответникът *** оспорва обективно съединените искове като недопустими, неоснователни и
недоказани и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, а ако приеме
исковете за основателни – да ги уважи в намален размер, по изложените в отговора на
исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и заедно, и във
връзка с наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства и
показанията на разпитаната по делото свидетелка К. Н. се установява, че действително
ищецът е служител в ***, на длъжност „***“ в Група „***“ на Сектор „***“ към *** при
ответната ***, както и, че на 29.06.2020 г. около 23.20 часа по време на изпълнение на
служебните му задължения в стаята на ОДЧ, при изправяне от седнало положение от стола
пред мониторите на обособеното за целта работно място, ищецът е стъпил накриво, при
което капачката на десния му крак е излязла от ставата, вследствие на което е последвало
1
падане на пострадалия на земята – в резултат на което следствие пренатоварване на костно-
мускулната система при стъпване накриво А.Б. е получил изкълчване на пателата на десния
крак, като с Разпореждане № ***. на Длъжностно лице от *** злополуката е била приета за
трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
Както се установява от показанията на свидетелката Н., събраните по делото писмени
доказателства и заключението от 25.01.2022 г. на вещото лице по СМЕ *** М. Б., следствие
претърпяната трудова злополука А.Б. е получил ужасна болка и дори не е могъл да отговори
на запитването на свидетелката Н. какво се е случило, а от заключението на СМЕ се
установява, че следствие злополуката ищецът е получил изкълчване на капачката на дясната
колянна става, анамнестично, рецидив – които увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с претърпяната злополука, а възстановителният процес е продължил 25-30 дни, като е
налице пряка причинно-следствена връзка и между уврежданията от трудовата злополука и
претърпените преди това от ищеца множество изкълчвания на капачката на дясната колянна
става (през 2017 и 2018 г.) и следствие на тези стари битови травми се касае за
рецидивиращо изкълчване на капачката на дясната колянна става при минимални физически
усилия.
От Протокола за разследване на трудовата злополука, представен като писмено
доказателство по делото, не се установява ищецът да е допринесъл за настъпването на
злополуката.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от трудовата злополука се
явява доказана по основание. Що се отнася до размера, до който следва да се уважи този иск,
съдът, изхождайки от характера и степента на претърпените от А.Б. болки и страдания,
сравнително бързото възстановяване на ищеца след злополуката, младата му възраст – почти
30 години, и преди всичко – от общественото разбиране за справедливост, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука
е 1 500 лева – до който и размер следва да се уважи този иск, заедно със законната лихва от
датата на увреждането – 29.6.2020 г., като за разликата над него до пълния предявен размер
този иск се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ответната страна следва да заплати на ищеца направените
разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената част от исковете, на
200 лева адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
съда - 60 лева ДТ и 170 лева депозит за СМЕ.
Съобразно отхвърлената част от исковете и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва
да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 80 лева депозит за СМЕ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
2
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, , ДА ЗАПЛАТИ НА А. Г.
Б., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес ***, **. Т.А., СУМАТА 1 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, следствие претърпяна на 29.06.2020 г. трудова злополука, ЗАЕДНО
СЪС законната лихва върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 29.06.2020 г., ДО окончателното й
изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА
200 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд -
Пловдив – 60 лева ДТ И 170 лева депозит за СМЕ, КАТО за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 3 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.200 от КТ
във връзка с чл. чл.142, ал.1, т.1 и чл.238, ал.1 от ЗМВР, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А. Г. Б., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, разноски по съразмерност В РАЗМЕР НА
80 лева, КАКТО И юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 150 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3