РЕШЕНИЕ
№ 794
гр. Пловдив, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300501069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ауто плюс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Георги Бенев“ № 14,
представлявано от Б.А.Б., чрез адвокат С.П. П. от САК, подадена против Решение №
1898/27.10.2021 г. постановено по гр.д.№ 5483 по описа за 2021 г. на Районен съд
Пловдив, XXI гр.с., с което се осъжда „Ауто плюс“ ООД да заплати на „Ауто хит“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Асен
Златаров“ № 16, следните суми: 8 650 лева– главница, представляваща остатъчна цена
на продадени стоки, за които е издадена фактура № *** г. на обща стойност 14 898,55
лева с ДДС; 2636,06 лева– обезщетение за забава за периода *** г. – *** г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда –
*** г. до окончателното погасяване, както и 451,50 лева - разноски по делото.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че районният
съд неправилно не е уважил възражението за изтекла погасителна давност като е счел,
че не следва да се прилага кратката тригодишна погасителна давност. Позовава се на
представения договор по делото и поддържа, че същият е за доставки с периодично
изпълнение предвид наименованието и съдържанието на договора. Посочва се, че
1
страните се целели и са уговорили трайно изпълнение като на базата на един
правопораждащ юридически факт са уредили отношенията свързани с множество
доставки на стоки, което е следвало да направят за неопределен срок от време по
заявка. Твърди се, че стоките са заменими, определени само по вид като страните са
уговорили начин на определянето на цените, фактурирането и падежа. Поддържа, че
претенцията на ищеца за заплащането на цената на доставени резервни части по
процесната фактура касае плащането на една от много периодични доставки,
направени съгласно договора. Моли да се отмени обжалваното решение и да се
отхвърлят изцяло исковете на осн.чл.111, б.“В“ от ЗЗД като погасени по давност.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Ауто хит“ ООД, ЕИК *********. С молба по делото, докладвана в съдебно заседание
и поддържана от пълномощника адвокат П., въззиваемата страна оспорва жалбата и
взема становище по същество. Прави искане да се отхвърли въззивната жалба като
неоснователна и необоснована и да бъде оставено в сила първоинстанционното
решение. Моли за присъждането на разноските по делото по представен списък на
разноските, ведно с договор за правна защита и съдействие, фактура за платено
възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 318 и чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Ауто хит“ ООД твърди в исковата молба, че през *** г. между него
като доставчик и ответникът „Ауто плюс“ ООД като купувач, е сключен договор №
***, по силата на който доставчикът се е задължил да доставя и продава на купувача
стоки /авточасти, аксесоари и др./. Излага твърдения, че всяка поръчка се осъществява
с отделна заявка /договор/ към доставчика, в която купувачът посочва броя, вида и/или
други параметри на желаните стоки, а цената на стоките се определя от страните към
момента на съответната заявка. Посочва, че договорът е сключен в рамките на една
година като в чл.19 е предвидено автоматичното му продължаване, ако до 30 дни
преди изтичането на срока, някоя от страните не изпрати писмено предизвестие за
прекратяването му. Предизвестие за прекратяване на договора не било изпращано
между страните, поради което договорът продължил действието си до *** г., когато
2
„Ауто хит“ ООД извършило доставка и издало фактура № ****** г. за заявени от „Ауто
плюс“ ООД стоки на стойност от 14 898, 55 лева с вкл.ДДС. Посочва се, че крайният
срок за заплащане на доставените и фактурирани стоки е *** г. Ответникът направил
няколко частични плащания по фактурата, но независимо от проведените разговори
останала неплатена сумата от 8 650 лева. Заявява, че посочената сума се дължи с
мораторна лихва за забава за периода от *** г. до *** г. в размер на 2 636, 06 лева.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 8 650 лева дължима по процесната фактура, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска, и сумата в размер
на 2 636, 06 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за периода от *** г. до
*** г. и разноските по делото.
В законоустановения срок от ответника е постъпил писмен отговор, с който е
оспорил предявените претенции като погасени по давност. Изложил е доводи, че се
касае за договор за периодично изпълнение и периодични доставки, поради което е
приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД за погасяване на
задълженията по фактурата. В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, е заявил, че признава осчетоводяването на процесната фактура в
счетоводството на дружеството.
На осн.чл.153, вр. с чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, в производството са приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение със сочените в исковата молба параметри,
като стоките по процесната фактура на твърдяната стойност са получени от ответника
и са извършени частични плащания, като непогасеният остатък възлиза на търсената
главница от 8 650 лева.
С първоинстанционното решение районният съд е кредитирал признатите за
безспорни обстоятелства и извършеното от ответника осчетоводяването на процесната
фактура, съгласно изявленията на процесуалния му представител. Възражението на
ответника за погасяване на задълженията по фактурата с изтичането на кратката
тригодишна давност по чл.111, б „в“ ЗЗД е прието за неоснователно от районния съд,
тъй като според последният с процесния договор не са договорени периодични
доставки и вземането на ищеца не представлява периодично плащане. Въз основа на
изложеното и след като е приел, че падежът за вземането е *** г. и петгодишният
давностен срок за същото е прекъснат с подаването на исковата молба, районният съд е
приел главният иск за доказан по основание и размер. С решението си районният съд е
уважил и иска за присъждане на обезщетение за забава, поради недоказаност на
плащането на главницата и неоснователност на възражението за погасяването му по
давност, доколкото е предявено за период от три години преди подаването на исковата
молба.
3
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, както и
при служебна проверка от въззивната инстанция за допуснато при
постановяването му нарушение на императивни материалноправни норми, като
въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по правния спор
между страните.
По отношение на приетата от районния съд фактическа обстановка следва да се
посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция
не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
По делото не се спори, че през *** г. страните са подписали договор с
наименование договор за доставка с периодично изпълнение, с който ищецът като
доставчик се е задължил да доставя и продава на ответника като купувач заявени от
него авточасти, аксесоари и лубриканти / т.нар. стоки/, както и са се договорили за
всяка доставка да се издава договор за стока /приемо - предавателен протокол/ - чл.1.
Според постигнатите договорености, доставките се извършвали въз основа на
предварителна заявка от купувача с посочване на броя, вида или други стандартни
параметри на желаните от него стоки - чл.3; цената на стоките се определяла от
страните към момента на заявката - чл.5; срокът за доставка се установявал от страните
за всяка отделна заявка - чл.9; купувачът се е задължил да заплаща цената на
доставената му стока по цени, определени в договорите за стока /приемо -
предавателен протокол/ - чл.13.
Страните не спорят, че по силата на договора и въз основа на заявка от
ответника, ищецът е доставил на ответника стоки на стойност от 14 898, 55 лева с
вкл.ДДС, за които е издал фактура № ****** г. Няма спор, че фактурата е
осчетоводена от ответника, по която последният не е заплатил претендираната в
производството сума от 8 650 лева като остатъчна цена на стоките.
Спорният по делото въпрос се заключава в това дали претендираното вземане
представлява периодично плащане, доколкото защитното възражение на
жалбоподателя - ответник е за погасяването на вземането по давност с изтичането на
кратката тригодишна давност, регламентирана в чл.111, б „в“ ЗЗД.
След самостоятелна преценка на постигнатите между страните договорености,
съдът намира за неоснователни доводите в жалбата. Несъмнено договорът от *** г. е
сключен между страните за уреждането на търговски отношения по предоставянето на
множество доставки. В случая обаче всяка отделна доставка се реализира въз основа
4
на изрична писмена заявка от купувача, в която се посочва стоката по количество и
вид, както и други нейни параметри, поради което заявката се явява необходимо и
задължително условие за индивидуализацията на престацията. Срокът на доставка
също се установява за всяка отделна заявка, както и цената на стоката се определя към
момента на заявката. Следователно правоотношението по всяка отделна заявка има
относително самостоятелен характер според предмета, насрещната престация и
сроковете за изпълнение от страните. Изложеното налага извод, че продавачът няма
задължение за извършването на доставки на определени интервали от време, доколкото
и необходимо условие за пораждане на задължението му за доставка е подаването на
заявка от купувача. От своя страна не е договорена и не се установява ритмичност и
повторяемост на подаваните заявки от купувача, нито на заявяваните стоки, цената им,
срокът за доставка и падежът им. Въз основа на изложеното не може да се приеме, че
договорът обективира периодични доставки, от което е и извода, че същият
единствено представлява общата правна основа за бъдещи сделки между страните.
В аспекта на изложеното се налага извод, че доставките по процесния договор не
са периодични по смисъла на ТР 3/18.05.2012 г. на ОСГК на ВКС по т. дело 3/2011 г. и
дължимата за доставките цена не представлява "периодично плащане" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД. Ето защо за претендираното с иска вземане е приложима общата
петгодишна погасителна давност, по отношение на която няма спор, че не е изтекла
към датата на предявяване иска. В този смисъл са и развитите от районния съд
съображения, по които не е повдигнат спор във въззивната инстанция, включително по
отношение на дължимото обезщетение за забава заплащането на остатъчната стойност
на фактурата.
С оглед на изложеното въззивната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна.Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на
основание чл.272 от ГПК се препрати към мотивите на първоинстанционния съд, с
което същите станат част от съжденията в настоящият съдебен акт.
По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 960 лева с ДДС, направата на които се доказва от представения
договор за правна защита и съдействие от ***г., фактура и платежно нареждане,
съгласно списъка по чл.80 ГПК. В списъка по чл.80 ГПК са обективирани и разноски за
адвокатско възнаграждение от 960 лева за първоинстанционното производство, за
присъждането на които е следвало да бъде инициирано производство по реда на чл.248
ГПК пред районния съд. Последното не се установява от данните по делото, поради
което е недопустимо разноските за първата инстанция да бъдат присъдени с
настоящото решение.
Водим от горното, настоящият състав на въззивния съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1898/27.10.2021 г. постановено по гр.д.№ 5483 по
описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр.с.
ОСЪЖДА „Ауто плюс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Георги Бенев“ № 14, да заплати на „Ауто хит“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Асен Златаров“ №
16, сумата от 960 лева (деветстотин и шестдесет)– разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.чл.280, ал.3, т.1,
пр.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6