Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч,………..2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч граждански състав, в публично заседание на пети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
При секретаря Галина Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№72 по описа за 2019 година и за да се произнесе съобрази:
Производството е с правно
основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД.
Образувано
е по повод искова молба с вх.№4782 от 09.07.2020г. постъпила от „***”АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.П., представлявано от Изпълнителния директор
С.Г.Р., чрез Адвокатско дружество „*****”, с адрес за призоваване и съобщения:
гр.П.против “Т”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Л.,
представлявано от Изпълнителния директор В.Т.Т.. Ищецът излага, че с ответното
дружество са имали
търговски взаимоотношения на основание сключен на 17.08.2017г. Договор за
доставка на продукти от велпапе – кашони. Твърди, че от негова страна са изпълнени поетите с
договора задължения, като за стойността на сделката са съставени и подписани 12
броя данъчни фактури, установяващи и документиращи сделката, а именно:
1. Фактура № **********, издадена на
18.02.2019г., със срок на плащане 19.04.2019г. с главница 16 334.74 лева с
включено ДДС;
2. Фактура № **********, издадена на
22.02.2019г., със срок на плащане 23.04.2019г. с главница 7 626.00 лева с
включено ДДС;
3. Фактура № **********, издадена на
26.02.2019г., със срок на плащане 27.04.2019г. с главница 2 027.70 лева с
включено ДДС;
4. Фактура № **********, издадена на
05.03.2019г., със срок на плащане 04.05.2019г. с главница 11 355.18 лева с
включено ДДС;
5. Фактура № **********, издадена на
06.03.2019г., със срок на плащане 05.05.2019г. с главница 8 425.46 лева с
включено ДДС;
6. Фактура № **********, издадена на
07.03.2019г., със срок на плащане 06.05.2019г. с главница 3 618.12 лева с
включено ДДС, с кредитно известие към нея № **********, издадено на
08.03.2019г. на стойност 1 140.00 лева;
7. Фактура № **********, издадена на
08.03.2019г., със срок на плащане 07.05.2019г. с главница 3 943.92 лева с
включено ДДС;
8. Фактура № **********, издадена на
13.03.2019г., със срок на плащане 12.05.2019г. с главница 17 124.56 лева с
включено ДДС;
9. Фактура № **********, издадена на
13.03.2019г., със срок на плащане 12.05.2019г. с главница 2 083.68 лева с
включено ДДС;
10. Фактура № **********, издадена на
13.03.2019г., със срок на плащане 12.05.2019г. с главница 24 242.76 лева с включено ДДС;
11. Фактура № **********, издадена на
14.03.2019г., със срок на плащане 13.05.2019г. с главница 9 847.67 лева с
включено ДДС;
12. Фактура № **********, издадена на
15.03.2019г., със срок на плащане 14.05.2019г. с главница 12 886.89 лева с
включено ДДС.
Сочи, че фактурите са за продажбата на
продукти от велпапе, с подробно описани във фактурата: мярка, количество и
единична цена на извършените продажби. Към фактурите има издадено и едно
кредитно известие за връщане на част от стоката № **********, издадено на
08.03.2019г. на стойност 1 140.00 лева. Стоката е произведена, доставена и
приета от ответното дружество, за което има издадени и потвърждения на
поръчката, експедиционни листове, към всяка една от фактурите, които представя
към исковата молба. Размерът на дължимата сума на главниците по описаните
по-горе 12 броя фактури, след приспадане на сумата по кредитното известие, е в
общ размер на 118
376.68 лева, с включено ДДС. В
уговорения срок за плащане ответното дружество не заплатило задължението си.
Ищецът твърди, че от негова страна са
направени многократни опити доброволно да уредят спора с ответника, но до
настоящия момент не са достигнали до доброволно изплащане на дължимата сума, но
след като не са уредени доброволно възникналите помежду им проблеми, не вижда
никаква друга възможност за защита на правата си, освен по съдебен ред. При
изложеното завежда осъдителен иск, с които ответното дружество да бъде осъдено да заплати претендираната сумата.
Освен това за времето на забавата на
плащането на всяка от фактурите, ответникът дължи и обезщетение за забава -
договорна неустойка, съгласно чл.10 от договора за покупко-продажба сключен
между страните в размер на 0.1% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не
повече от 10 % от неплатената сума, изчислена от падежа на всяка от фактурите
до датата на подаване на исковата молба - 09.07.2019г., а именно сумата в общ
размер на 7
638.60 лева, за което представям
справка-изчисление към настоящата искова молба.
Моли да бъде постановено решение, с което ответното
дружество „Т” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. Л., ЕИК **** бъде осъдено да заплати на
дружество „***” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., сумата
в общ размер на 126 015.28 лева, включваща: сумата от 118 376.68 лева с включено ДДС - стойността на неизплатените главници по описаните по-горе фактури, след
приспадане на сумите по издадените кредитни известия, ведно
с договорна неустойка за забава на плащането в размер на 7 638.60 лева, считано от датата на забавата по всяка от фактурите до датата на подаване
на исковата молба - 09.07.2019г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане
на задължението и сторените съдебни и деловодни разноски, в т.ч. 5 040.61
лева платена държавна такса и 5 460 лева
с включено ДДС - платен адвокатски хонорар, за които е представен списък с разноските на основание чл.80 от ГПК.
На основание чл.367, ал.1 от ГПК с Разпореждане №816 от 04.10.2019 г. съдът
е разпоредил препис от исковата молба, ведно с приложенията да се изпратят на
ответника, с указанията по чл.367 – чл.370 от ГПК.
С
вх. №6916 от 14.10.2019г. от ответника “Т”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.Л., представлявано от Изпълнителния директор В.Т.Т., чрез С.Т. ***,
с адрес за призоваване: гр.Л., е постъпил отговор на исковата молба. Счита предявените искове за
допустими. По основателността на исковите претенции възразява, че са частично
неоснователни. В частта, в която ответникът приема
исковете за основателни, признава и всички факти, на които се
позовава ищецът в обстоятелствената част на исковата молба.
Признава дължимостта на сумата за главници в размер на 70
129.48 лева, в останалата част претенцията е
неоснователна, поради плащане на сумите. Заявява готовност за сключване на съдебна спогодба за частта от претендираните
главници и договорна неустойка, които смята за основателни.
По обстоятелствата, на които се основава искът признава, че е налице
частично неизпълнение на
задълженията на ответника за плащане на претендираните суми, посочени от ищеца
в исковата молба. Ответникът е платил частично претендираните главници,
което обстоятелство се отразява
пряко на размера на претенцията, както и на дължимото акцесорно
вземане - договорна
неустойка за забава. От претендираните главници в размер на 118 376.68 лева ответникът е
заплатил сума в размер на 48 247.19 лева /съгласно приложена справка и
банкови извлечения/. Остава дължима сума за главници в размер на 70 129.48
лева. Намалението на
размера на главното вземане се отразява на основателността и размера на
акцесорното вземане за неустойка. В този смисъл, то също се явява частично неоснователно по размер.
С Разпореждане №838 от 15.10.2019г. на основание
чл.372, ал.1 от ГПК съдът е разпоредил препис от отговора да се изпрати на ищеца.
В предвидения от закона двуседмичен срок с вх.№7438 от
04.11.2019г. е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът чрез
процесуалния представител допълва и пояснява първоначалната. Сочи, че след
подаване на исковата молба ответникът започнал да погасява частично своите
задължения, като към момента на подаване на молбата е платена сума в размер на
48 247.19 лева, но извършените частични плащания нямат отношение върху
дължимото акцесорно вземане – договорната неустойка за забава на плащанията
претендирани в исковата молба.
Към датата на подаване на исковата молба сумите предмет
на иска, както и сторените разноски във връзка с завеждане на делото са дължими
от ответното дружество, поради неплащане на задълженията. Счита направените с
отговора твърдения за неоснователни. С поисканата експертиза ищецът счита, че
ще се установи размерът на вземането,
включително главница и неустойка, момента на възникването им и момента на направените плащания.
На основание чл.373, ал.1 от ГПК с Разпореждане №918
от 04.11.2019г. съдът е разпоредил препис от допълнителната искова молба да се
изпрати на ответника.
В двуседмичния срок не е постъпил допълнителен писмен
отговор от “Т”АД.
С Определение №8 от 02.01.2020 г. постановено на
основание чл.374, ал.1 от ГПК, съдът се е произнесъл, след като е проверил
редовността и допустимостта на предявените искове, направените от страните
искания и възражения, поставените предварителни въпроси и доказателствата,
които следва да бъдат допуснати. С определението си съдът е съобщил на страните
и проекта за доклад по делото.
В проведеното открито съдебно заседание на 30.01.2020
г. на основание чл.375, ал.1 от ГПК, съдът прави устен доклад по делото, с
който е преповторил проекта за доклад съобщен на страните.
Ищецът се представлява от преупълномощен от Адвокатско
дружество ”*****” процесуален представител, който не е имал възражения и
искания по повод съобщения доклад, при което съдът го е обявил за окончателен.
Предявените искове чрез адв.И.Й. се поддържат така както са заявени.
В съдебно заседание ответното дружество не се представлява, няма постъпило и писмено становище.
С оглед на направено от страна на ищеца доказателствено искане, съдът е
допуснал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която е отговорила на
поставените й въпроси.
От
събраните по делото доказателства: сверени копия от Фактура № **********, издадена на 18.02.2019г.; Фактура № **********,
издадена на 22.02.2019г.; Фактура № **********, издадена на 26.02.2019г.; Фактура
№ **********, издадена на 05.03.2019г.; Фактура № **********, издадена на
06.03.2019г.; Фактура № **********, издадена на 07.03.2019г.; Кредитно известие
№ **********, издадено на 08.03.2019г.; Фактура № **********, издадена на
08.03.2019г.; Фактура № **********, издадена на 13.03.2019г.; Фактура № **********,
издадена на 13.03.2019г.; Фактура № **********, издадена на 13.03.2019г.; Фактура
№ **********, издадена на 14.03.2019г.; Фактура № **********, издадена на
15.03.2019 г.; Експедиционни бележки; Справка- изчисление на основание чл.366 от ГПК;
Счетоводна справка - договорна неустойка, заключението на вещото лице Д. П. – Н., което съдът приема за
компетентно и обосновано дадено, всички те преценени поотделно и в тяхната
взаимовръзка и обусловеност, съдът приема следната фактическа обстановка:
Между страните са съществували установени търговски взаимоотношения,
изразяващи се в производство и доставка по заявка на продукти от велпапе –
кашони, на основание сключен Договор за покупко-продажба от 17.08.2017 година.
От страна на ищеца са изпълнени поетите по договора задължения, като след
заявка от ответника са му доставени продуктите от велпапе, за което са
съставени и издадени 12 броя данъчни
фактури – описани като доказателства към исковата молба.
Съгласно чл.6 от Договора цената на продуктите от велпапе и всички
конкретни търговски условия са съгласно Ценова оферта (Приложение № 1) към
договора – негова неразделна част. Съгласно чл.8, ал.1 – срокът на плащане е да
60 дни от датата на издаване на фактурата за съответната доставка. В чл.10
страните са уговорили, че при неспазване на срока за плащане, посочен в чл.8,
ал.1 купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 0.1% от дължимата сума
за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от неплатената сума.
От приетата от съда съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че размерът на вземането по процесните фактури е
126 015.28 лева, от които главница – 118 376.68 лева, договорна неустойка
съгласно чл.10 от договора – 7 638.60 лева, изчислена от падежа на всяка
фактура до датата на входиране на исковата молба – 09.07.2019 година. След
проверка в счетоводството на ищеца експерта е констатирал, че процесните
фактури са осчетоводени в счетоводна сметка 411 „Клиенти в лева редовни”,
аналитична партида „Т”АД, а при ответника фактурите са осчетоводени в счетоводна
сметка 401 „Доставчици”, аналитична партида ”Д-Р”АД, при които счетоводни
записвания размерът на неизпълнените задължения по процесните фактури към
09.07.2019 г. – датата на подаване на исковата молба е 118 376.68 лева.
Вещото лице е установило, че след подаване на исковата молба са извършени плащания от страна на ответника
в общ размер на 48 247.20 лева, при което общата дължима сума от „Т”АД е в
размер на 77 768.08 лева, включваща неплатена главница в размер на
70 129.48 лева с включено ДДС и договорна неустойка, съгласно чл.10 от
договора в размер на 7 638.60 лева.
При изслушване в съдебно заседание вещото лице поддържа даденото
заключение, като от страна на представляващия ищеца не са поставени въпроси и
заключението, като обосновано е прието, като доказателство по делото.
От страна на ответника с отговора на исковата молба се признават изложените
от ищеца обстоятелства, на които се основава исковата си претенция, като по
отношение на главницата се сочи погасяване на част от вземането в размер на
48 247.19 лева или се признава
дължимостта на сумата 70 129.48 лева, като ответникът възразява по размера
на претендираната неустойка - счита, че същия следва да бъде намален съразмерно
с този на главното вземане.
При тези данни съдът прави следните изводи:
От „Д-Р”
АД, ЕИК ****, са предявените обективно съединени искове на основание чл.327, ал.1 от ТЗ и
на основание чл.92 от ЗЗД във връзка с чл.10 от Договор за покупко-продажба
сключен на 17.08.2017 г. за заплащане на сума в размер на 118 376.68 лева, с включено ДДС,
представляващи
стойността на неизплатените главници по описаните фактури, след приспадане на
сумата по кредитното известие по Договор за покупко-продажба сключен на
17.08.2017г.,
сумата в размер на 7
638.60 лева, представляваща договорна неустойка за забава на плащането по т.10
от Договор за покупко-продажба от 17.08.2017
г., считано
от датата на забавата по всяка от фактурите до датата на подаване на исковата
молба - 09.07.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението и
сторените съдебни и деловодни разноски,
При събраните по делото писмени доказателства и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът приема, че искът за неизпълнение
на договорено задължение е основателен
до размера на 70 129.48 лева главница, като за разликата до пълния
предявен размер от 118 376.68 лева,
с включено ДДС следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане.
По отношение на искът предявен по реда на чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на неустойка в размер на 0.1% от дължимата сума за всеки
просрочен ден, но не повече от 10% от неплатената сума искът е основателен и
доказан, така както е предявен или за сумата 7 638.60 лева. Неоснователно
е направеното от страна на ответника възражение, че размерът следва да се
редуцира съобразно размера на главния иск. Вещото
лице е изчислило, че се дължи неустойка в претендирания размер от 7 638.60
лева, съгласно чл.10 от договора – от датата на падежа на всяка фактура до
датата на подаване на исковата молба – 09.07.2019 г., при което извършените
частични плащания след тази дата, не могат да имат отношение към размера на
акцесорното вземане.
При този изход на процеса, след като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК “Т”АД, ЕИК **** следва да бъде осъдено да заплати на „Д-Р”АД, ЕИК **** направените по делото разноски в общ размер на 10 820.61 лева, от които 5 040.61 лева държавна такса, 5 460.00 лева адвокатско възнаграждение и 320.00 лева депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Т”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.Л., представлявано от Изпълнителния директор В.Т.Т. да
заплати на „Д-Р”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.П., представлявано от Изпълнителния директор С.Г.Р., на основание чл.327 от ТЗ сумата 70 129.48 /седемдесет хиляди сто двадесет и девет лева и четиридесет
и осем стотинки/ лева, задължение по сключен Договор за покупко-продажба
от 17.08.2017 г. за производство и доставка по заявка на продукти от велпапе –
кашони, като иска до пълния предявен размер от 118 376.68 лева, с включено ДДС, ОТХЪРЛЯ, като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА
“Т”АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.Л., представлявано от Изпълнителния директор
В.Т.Т. да заплати на „Д-Р”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.П., представлявано от Изпълнителния директор С.Г.Р., на
основание чл.10 от Договор за покупко-продажба от 17.08.2017 г.
неустойката в размер на 7 638.60 /седем хиляди шестстотин тридесет и осем лева
и шестдесет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА “Т”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Л., представлявано от Изпълнителния директор В.Т.Т. да заплати на „Д-Р”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.П., представлявано от Изпълнителния директор С.Г.Р., на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в общ размер на 10 820.61 /десет хиляди осемстотин и двадесет лева и шестдесет и една стотинки/ лева, от които 5 040.61 лева държавна такса, 5 460.00 лева адвокатско възнаграждение и 320.00 лева депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
Решението
може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страната.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: