РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Пловдив, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Атанас Георгиев Янков (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600376 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.
Образувано е по протест на ОП-Пазарджик, по въззивна жалба на адв. К.К..,
защитник на подсъдимия С.Ж., и по въззивна жалба на адв. Р.П., повереник на частните
обвинители К. Н. Г., Г.И.Г.. и Н.И.Г.., срещу присъдата № 260008/17.03.2021 г. по н.о.х.д. №
603/20 г. по описа на ПзОС, с която на основание чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК на подс. Ж. е
наложено наказание две години и осем месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.
343, ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК. Постановен е оправдателен диспозитив по
обвинението за нарушения по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. На основание чл. 66, ал.1 НК
изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от четири години,
считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от
право да управлява МПС за срок от три години и шест месеца. Съдът се е произнесъл и за
веществените доказателства, и относно разноските.
В протеста, който е депозиран в срок, се твърди явна несправедливост на наказанието
лишаване от свобода, изразена в негова прекомерна снизходителност. Сочат се
обстоятелства, чийто отегчаващ потенциал е игнориран или подценен. Възразява се и по
отношение решението за условно осъждане. Отправеното искане е срокът на наказанието
1
лишаване от свобода да бъде увеличен и да бъде постановено ефективното му изтърпяване.
Мимоходом се твърди неправилност на оправдаването по обвинението за нарушения по чл.
20, ал. 2 ЗДвП, без да се формулира изрична претенция за отмяна на присъдата в тази нейна
част.
В жалбата на частното обвинение, която също не е просрочена, се атакува преценката
на решаващата инстанция за нарушените разпоредби от ЗДвП, като се настоява за осъждане
и за инкриминираните нарушения по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. На следващо място се твърди
неоправдана снизходителност и на определеното наказание лишаване от свобода, и на
определеното наказание лишаване от права. Обръща се внимание на отегчаващите
обстоятелства, които според отстояваната позиция завишавали степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Мотивира се виждане, че подходящото наказание лишаване
от свобода е със срок от шест години, а подходящото наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК – със
срок над три години и половина. Изразява се и становище за основателност на протеста и за
неоснователност на жалбата на защитата.
В жалбата на защитата, която е своевременно предявена, се критикува виждането на
първоинстанционния съд за оптималната кумулативна санкция. Изложено е
неконкретизираното съждение, че изводите относно индивидуализацията на наказанието не
били обосновани, а нормите на Глава пета от НК били нарушени. Формулираното искане е
за изменение на атакувания съдебен акт чрез намаляване срока на наказанието лишаване от
свобода, срока на наказанието лишаване от права и на срока за изпитание по чл. 66 НК.
При пренията представителят на АП-Пловдив потвърди обоснованото в протеста
недоволство от постановеното условно осъждане, като изложи и допълнителни съображения
в подкрепа на искането за неговата отмяна. Не поддържа искането за увеличаване срока на
наказанието лишаване от свобода. Зае позиция за коректност и на оправдателните части на
присъдата.
Частните обвинители не участваха в пренията. Техният повереник адв. П. предостави
на въззивната инстанция да прецени правилността на оправдателните диспозитиви. Счита
обаче, че несъобразяването на пътния знак за последователни опасни завои, на планинския
релеф и на засиления трафик от страна на подсъдимия при всяко положение следва да
повлияе на размерите на наказанията. Повтаря изразеното във въззивната жалба становище
за несправедливо занижаване на кумулативната санкция и за неправилно приложение на
нормата на чл. 66 НК.
Защитникът на подсъдимия адв. К. потвърди и аргументира възражението срещу
санкционирането. Счита, че проверяваната инстанция не била права да приеме някои от
установените по делото обстоятелства като отегчаващи и критикува преценката й за силата
и влиянието на смекчаващите обстоятелства. Противопостави конкретни аргументи срещу
протеста и въззивната жалба и повтори искането за намаляване срока на основното и
2
допълнителното наказания, а също на изпитателния срок.
Подсъдимият Ж. подкрепи изложената от защитника си позиция. Изрази съжаление
за случилото се, а в последната си дума настоя за условно осъждане.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като провери изцяло
законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във връзка с
направените оплаквания, и обсъди доводите и съображенията на страните, намери, че и
протестът и въззивните жалби са частично основателни, а жалбата на защитата е
изцяло неоснователна.
*
Първоинстанционното съдебно производство е проведено по диференцираната
процедура на глава 27-та НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
Направен е законосъобразният извод, че събраните на досъдебното производство
гласни и писмени доказателствени материали (изброени в мотивите на присъдата), както и
няколкото експертизи, подкрепят изложената в обвинителния акт фактическа обстановка:
Подсъдимият С.И.Ж.. е роден на 06.03.1966 г. в гр. К. и живее в същи град. Той е
българин, български гражданин. Женен е. Не е осъждан. Има средно специално
образование.
Считано от 1994 г. има правоспособност за управление на МПС за категории „А“,
„АМ“ и „В“. За периода от 1997 г. до 2017 г. е допуснал 22 нарушения на правилата за
движение, предимно свързани с режима на скоростта, за които е бил санкциониран с
наказателни постановления. За идентични нарушения е глобяван и въз основа на фишове
през 2009г., 2010г., 2012г., 2013г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019 г. (вж. справката за
нарушител на РУП-П. на л. 134 и сл. от ДП).
През 2019 г. подс. Ж. бил изпълнителен директор на „С.м.“ АД гр. К., обл.С.З. и във
връзка с работата пътувал често.
На 16.12.2019 г. управлявал лек автомобил „С. *“ с peг. № **, собственост на
споменатото дружество, по Републикански път **, в посока от гр. П. към гр. С..
По същото време в обратна посока, от гр. С. към гр. П., управлявайки лек автомобил
„Р.“ с peг. *, се движил пострадалият И.Г.Г...
Около 14.35 часа подс. Ж. извършил рисковано изпреварване, при което навлязъл в
лентата за насрещно движение. По тази лента се движел с л.а. „М.“ с peг. №** св. Й.М.. За
да избегне неминуемия челен удар, св. М. се изнесъл вдясно, като напуснал пътното платно
и навлязъл на банкета. Вследствие на това автомобилът му се завъртял. Възмутен от
3
шофирането на подсъдимия, св. М. тръгнал след „С.“а с цел да го последва и при
възможност да види регистрационния му номер, за да подаде сигнал.
Подсъдимият Ж. продължил да се движи към гр.С. с висока скорост, като по пътя
настигнал и изпреварил свидетеля Д.К.. Свидетелите К. и М. възприели как „С. силно се
разтриса, преминавайки през пресичащия пътя железопътен прелез. Сетне го загубили от
поглед.
Зад волана на „С.а“а подсъдимият продължил към гр. С.. Около 15.00 часа преминал
покрай пътен знак „А4“, указващ последователни опасни завои, първият от които наляво, и
пътен знак „В26“, въвеждащ забрана за движение със скорост, по-висока от 60 км/ч.
Игнорирал забраната, като не намалил поддържаната скорлост от около 127 км./ч. След
първия ляв завой осъзнал, че следва десен завой и че скоростта му е твърде висока за
преодоляването му. И предприел аварийно спиране. Не успял да удържи превозното
средство в своята лента и навлязъл в лентата за насрещно движение.
В този момент по тази лента в обратна посока се движел лек автомобил „Р.М.” с peг. №
***, управляван от пострадалия И. Г.. Между двата автомобила настъпил неизбежен челен
удар, който ги завъртял. След като се разделили, „Р.“ било изхвърлено вдясно извън пътя, по
посока на собственото му движение, а „С. спрял, като застанал косо на пътното платно, с
предната си част извън пътя, а със задните гуми върху пътното платно.
По повод възникналото ПТП на място бил изпратен автопатрул в състав свидетеля И.
В., служител в РУ П. и колегата му Л.К.. Двамата установили, че водачът на „С.“ лежи на
земята до задна дясна врата на автомобила, а водачът на „Р.“ е починал в автомобила си.
На място подсъдимият бил тестван за алкохол с техническо средство, което отчело
отрицателен резултат. След теста бил откаран от екип на Спешна помощ за лечение в М. “У.
ООД гр. П..
Пристигнала и дежурна оперативно-следствена група, която извършила оглед на
местопроизшествието и съставила съответния протокол с фото-албум.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза се
установява, че на пострадалия Г. са причинени тежка, съчетана черепно-мозъчна, гръдна,
коремна и опорно-двигателна травма, която е включвала челно-теменен субарахноидален
кръвоизлив; тежък мозъчен оток с малко-мозъчно вклиняване; разкъсване на аортата, черния
дроб и слезката; контузия на белите дробове; счупване на гръдната кост; счупване на левите
ребра от 4 до 10 по средна аксиларна линия, на десните ребра от 2 до 10 по дясна
парастернална линия; кръвоизливи в гръдната (450 мл) и коремната (300 мл) кухина;
счупване на двете кости на лявата предмишница, на двете кости на дясната подбедрица, на
лявата бедрена кост в областта на шийката и диафизата над коляното; атеросклероза II
стадий на аортата, коронарните и мозъчните артерии, а също разкъсно-контузна рана на
4
челото, множество охлузвания и кръвонасядания по шията, тялото и крайниците.
Направен е изводът, че смъртта на И.Г.Г.. е настъпила в причинна връзка с травмите,
довели до масивни кръвоизливи и спиране на сърцето. Настъпила е бързо (за минути) и е
била непредотвратима.
Вещото лице е посочило, че при огледа и аутопсията на трупа по главата, тялото и
крайниците са констатирани видими травматични увреждания, които са резултат от
действието на твърд, тъп предмет със значителна кинетична енергия (чрез удар с или върху
такъв). Те добре отговарят да са получени вследствие сблъсък на леки автомобили (в един от
които е бил Г.) на инкриминираната дата.
Експертът е установил също, че преди настъпването на смъртта и в предхождащите
часове И. Г. не е употребявал алкохол.
В хода на разследването е била изготвена АТЕ, от заключението на която се
установява, че катастрофиралите автомоли са били технически изправни. Скоростта на л.а.
„С.” преди употребата на спирачките е била от порядъка 126-127 км/ч, а в момента на удара
– 100 км/ч. Скоростта на л.а. „Р.М.” е била около и под разрешената за пътния участък, в
диапазона 40-60 км/ч.
Асфалтовата настилка е била суха и чиста, с надлъжен наклон 4%, ограничена
видимост от характера на релефа на местността, в зоната на десен завой с радиус от 80 м.
Хоризонталната надлъжна маркировка на пътя е била изтрита. Вертикалната пътна
маркировка на участъка е била с ограничение на скоростта до 60 км/ч.
ПТП е протекло по следния механизъм: автомобилът ”С.” се е движил по път **, на
км. 60+727, в посока от гр. П. за гр. С., в светлата част на деня, при благоприятни пътни
условия, със скорост около 126-127 км/ч. По същото време в посока от гр. С. за гр.П. се
движел и л.а. „Р.М.” със скорост около 40-60 км/ч. Автомобилите са се движели в
собствените си ленти, като наближавали хоризонтална крива на пътя (завой). Около 2/2,2
секунди преди удара дистанцията между тях е била 93-98 метра. В този предходен момент
между водачите им не е имало линия на пряка видимост, така че те не са се възприемали
взаимно.Тогава водачът на л.а. „С.” преценил, че скоростта му е висока за вземане на десен
завой и предприел аварийно спиране, но не успял да предотврати навлизането в лентата за
насрещно движение. В същото време л.а. „Р.” се е намирал в кривата на завоя, в собствената
си лента за движение (в която навлязъл „С.“). Настъпил челен удар между двете превозни
средства. Контактът бил линеен с припокриване на предните им челни части от ляво на
дясно, като дължината на линията на контакт била около 1,6 м., разположена в лявата лента
(лентата за движение на „Р.“). Автомобилите са се внедрили взаимно, предните им части са
се навели максимално, задрали са в пътното платно, а задните са се повдигнали. След това
са се завъртели в посока, обратна на часовниковата стрелка, и са се преместили по посока на
5
„С.”. Разделили са се извън пътното платно.
Въз основа на извършения анализ вещите лица са направили следните технически
изводи относно причините за ПТП:
Допуснатата скорост на движение от водача на „С.” от около 127 км/ч. е била много
по-висока от критичната от 87 км/ч. за конкретния десен завой.
Дистанцията до мястото на удара (73 м.) и времето до удара (2,2 сек.), от които водачът
на „С. *” е реагирал на намаляване на скоростта, са били недостатъчни за избягване на
произшествието.
При навлизането си в лентата за насрещно движение скоростта на „С.“ е била 100
км/ч., при която ударът е бил неизбежен.
Пътнотранспортното произшествие е било предотвратимо при условие че водачът на
„С.” при избиране скоростта се бе съобразил с релефа на местността, с наличните пътни
знаци, с характера и интензивността на движението.
По делото са извършени две химико-токсикологични експертизи, които не са
установили наркотични вещества в кръвта на двамата водачи.
След изследване било установено, че никой от двамата не е употребил и алкохол.
Решаващият съд е обявил, че кредитира експертните произнасяния като компетентни
и добросъвестни.
*
Изложените фактически констатации, които са залегнали и в обвинителния акт, са
базирани на досъдебните доказателствени материали, между които не се забелязват
съществени разминавания, напротив – комуникират помежду си и се допълват. Те подкрепят
изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК.
Не се констатира и игнориране или преиначаване съдържанието на доказателствени
източници, нито използване на информация, която не е събрана по съответния ред. Подобни
твърдения страните и не правят.
Експертизите също са информативни, като предоставените специални знания са
използвани за проверка на техническата достоверност на твърденията на очевидците, респ.
са помогнали за изясняване на причините за произшествието и за смъртта.
Разсъжденията на ПзОС по фактическата страна на казуса са напълно споделими и
при положение че не се и оспорват, няма защо да бъдат преповтаряни във въззивното
решение.
6
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед на възприетите фактически констатации материално правното окачествяване
на извършеното деяние е правилно. Първият съд е бил прав да приеме, че с деянието си в
инкриминираните време, място и обстановка подс. Ж. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК,
като в нарушение на правилото по чл. 21, ал. 1 ЗДвП (във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДвП) е
избрал при управление на ППС от категория „В“ скорост, която е надвишавала позволената
за движение от 60 км./ч., установена с пътен знак. Така по непредпазливост е причинил
смъртта на И.Г.Г... Точен е и съдебният извод за пряка причинна връзка между визираното
нарушение и съставомерния резултат.
Споделимо е също заключението за липсваща причинна връзка между нарушението
на инкриминираната разпоредба на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, в която е уредено
задължението за движение с т. нар. съобразена скорост, и смъртта. Несъмнено нарушение на
споменатата норма е допуснато при положение че „С.“ е бил управляван при ограничена от
релефа видимост и в интензивен трафик със скорост доста над критичната за преодоляване
на злополучния завой (127 км./ч. преди задействане на спирачната система, редуцирана на
100 км./ч. при удара, при критична скорост от 87 км./ч.). Това нарушение обаче не е част от
обективната страна на престъплението. Отдавна не е спорно в доктрината и практиката, че
нарушенията от разискваната категория не се изпълняват паралелно с нарушения,
изразяващи се в превишаване на скоростта, доколкото всяка превишена скорост по смисъла
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е едновременно с това и несъобразена с изброените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП
[1]
фактори от пътната обстановка. Двете норми се намират в конкуренция помежду си,
която следва да се разреши в полза на специалното правило – това по чл. 21 ЗДвП. Казано с
други думи, нарушението по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП в случая е формално и следователно е
релевантно единствено при индивидуализиране на наказанието. Ето защо не е основателна
критиката на протестиращия прокурор и на частните обвинители срещу постановеното
оправдаване за коментираното нарушение.
Правилно е и оправдаването за инкриминираното нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2
ЗДвП. В тази норма става дума за възприета конкретна опасност за движението, внезапна и
неочаквана, която позволява избор по отношение на скоростта – да бъде намалена или
движението да бъде преустановено. В обвинителния акт подс. Ж. не е укорен в бездействие
да реагира на подобна опасност, а в управление на МПС с превишена и несъобразена
скорост, заради която не е успял да предотврати напускането на полагащата му се пътна
лента при все екстреното редуциране на скоростта. Ето защо присъдата подлежи на
потвърждаване и в тази част.
ПзОС е бил прав да приеме, че не е допуснато и другото инкриминирано нарушение –
по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в липса на контрол върху управляваното МПС.
7
Въведеното чрез тази разпоредба изискване е за максимална концентрация върху
движението на управляваното превозно средство. В случая навлизането в насрещната лента
е причинно свързано не с разконцентриране, а с поддържаната скорост.
Към съображенията на проверяваната инстанция за оправдаването на подсъдимия по
обвинението за допуснато нарушение по чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП въззивната инстанция няма
какво да добави. Пък и страните и не атакуват съдебния акт в тази негова част.
Що се отнася до субективната страна на деянието, е коректно заключението на
ПзОС, че проявената непредпазливост е от вида небрежност. Подс. Ж. не е имал представа
за настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди
инкриминираното развитие на ситуацията при положение че е нямало фактори от вида на
внезапно възникнала техническа неизправност, повреди и недостатъци на пътното платно
или др. подобни, а решението му да наруши режима на скоростта е било съзнателно.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При избора на решение за санкционирането окръжният съд не се е съобразил напълно
с критериите за определяне на наказанието, първият от които се прилага посредством
оценяване степента на обществена опасност на деянието и на дееца, а вторият – посредством
отчитане на наказателноправно релевантните характеристики на личността на дееца, които
не са свързани с обществената опасност. Това се е получило заради неправилен извод за
сумарното отегчаващо-смекчаващо действие на противоположните категории
индивидуализиращи обстоятелства.
Правилно е прието, че с активни позитивни действия подс. Ж. е изградил отлична
характеристика на личността си – има установен социален и семеен статус, създал е
семейство и е отгледал дете, ръководи „Т.“, развива и научна дейност, като е уважаван
специалист в сферата на екологичните инфраструктурни технологии, полага труд, като
дружеството му осигурява работни места и подпомага О. К.. Освен това подс. Ж. се ползва с
добро име и по местоживеене, и сред търговските си партньори и до инкриминирания
момент не е извършвал престъпления. Касае се за отделни обстоятелства със смекчаваща
способност, сред които се откроява безвъзмездната му дейност в полза на обществото –
подпомагал е редица културни и обществени прояви, а също социални проекти на О. К.,
както и казанлъшкия храм „С.“. По делото е приложено писмо от зам. кмета на О. К., според
което АД „С.м.“ е извършило безплатно подобряване на ВиК инфраструктурата. Казано в
обобщение, Ж. има общественополезната жизнена стратегия, която сочи на благоприятна
прогноза за бъдещото му поведение в обществото.
Субективно смекчаващо обстоятелство, което не е изрично споменато в мотивите на
присъдата – това е по-ниската степен на непредпазлива вина (небрежност).
Правилно в качеството на отегчаващо обстоятелство са отчетени многобройните
8
нарушения на режима на скоростта, допускани от подсъдимия през изминалото десетилетие.
Правилно е било съобразено като отегчаващо обстоятелство свръхизпълнението на
състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. ПзОС е бил прав да отчете със завишен
отегчаващ потенциал драстичното превишаване на инкриминирания праг от 60 км./ч..
Както по-горе беше отбелязано, нарушението по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП не е
причинно свързано с резултата. Поради това и при положение че е описано в
обстоятелствената част на обвинителния акт, трябва да се вземе предвид при
индивидуализиране на наказанията. ПзОС е пропуснал да съобрази голямата отегчаваща
сила на обстоятелството, че подс. Ж. не просто е управлявал със скорост от около 127 км./ч.,
а е допуснал това в зоната на завой с почти два пъти по-ниска скорост за преодоляване
(критична скорост), и то в пътен участък с интензивно движение и с планински релеф, който
е ограничавал видимостта.
Адв. К. е прав да възрази на предложението на частното обвинение за отчитане в
качеството на отегчаващо обстоятелство на принципно високата степен на обществена
опасност на престъпленията от инкриминирания вид. Претендираният подход не би бил
съобразен с редакцията на основополагащата разпоредба на чл. 54, ал. 1 НК. Според тази
разпоредба съдът определя наказанието, като взема предвид единствено с т е п е н т а на
обществената опасност на конкретното деяние и деец. Господстващите в даден исторически
момент нагласи в обществото се отчитат, когато се решава увеличаване на тежестта на
предвидените наказания от страна на законодателя. Следователно те не бива да бъдат
преценявани и от съда при определяне на индивидуалната наказателна мяра.
ПАС самостоятелно прецени всички споменати обстоятелства и прие, че никоя от
двете противоположни категории не надделява. Напротив, смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства идеално се балансират и обосновават наказание лишаване от свобода за
средния законоустановен срок. Що се отнася до кумулативното наказание по чл. 37, ал. 1, т.
7 НК лишаване от право на управление на МПС, неговият срок трябва да бъде отмерен
между средата и максимума (изчислени съобразно правилото по чл. 49, ал. 2 НК след
редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК). Това е така, тъй като г-н Ж. е крайно недисциплиниран
шофьор, който е опасен на пътното платно – в настоящия случай е допуснал и предходно
нарушение на правилата за движение, при това нарушение, което е принудило друг участник
в движението (св. М.) да напусне пътното платно, а за нарушения, свързани предимно със
скоростта, е бил многократно санкциониран в миналото. Вярно е, че за повечето от тях
давността е изтекла, както правилно забеляза адв. К., но възражението му срещу
индивидуализирането на наказанията не отчита, че санкционният избор на ПзОС е свързан с
тенденция в поведението на подсъдимия. Изтеклият период от време от момента на
съответните нарушения не е в състояние да заличи тази тенденция – напротив, показва, че в
течение на годините подсъдимият е развил навик да пренебрегва изискванията за скоростта.
Адв. К. е прав да обърне внимание, че пътнотранспортното събитие, описано в
9
постановлението за прекратяване на образуваното срещу доверителя му наказателно
производство от 03 август 2004 г. на РП-С., не е разследвано по искане на пострадалия, т.е.
не е сигурно, че е престъпление по транспорта (а не например случайно деяние).
Защитникът подминава обаче констатацията в постановлението за превишаване на скоростта
преди евентуалното случайно деяние. Иначе казано, причината за прекратяване на
споменатото производство не отнема отегчаващата сила на закономерността в действията на
г-н Ж. на пътното платно. Рецидивирането сочи, че настоящото нарушение не е инцидентна
проява, поради което разкрива немаловажни отегчаващи свойства.
Според въззивния съд най-подходящата кумулативна санкция се състои от основно
наказание (лишаване от свобода) за срок от четири години и от допълнително наказание
(лишаване от право на управление на МПС) за срок от пет години. В този смисъл
атакуваната присъда се потвърждава в частта относно основното наказание и се изменя в
частта относно другото наказание.
След задължителното редуциране на основното наказание по предписания в чл. 58а,
ал. 1 НК алгоритъм правилно са определени за изтърпяване две години и осем месеца
лишаване от свобода.
С оглед изложените съображения за съотношението и взаимодействието между
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства беше счетено за правилно и решението да се
приложи институтът на условното осъждане. Личността на подс. Ж. не разкрива обществена
опасност, която да обоснове вероятност от повторение на престъплението. Още повече че се
касае за непредпазливо посегателство, т.е. за престъпление, общественоопасните последици
от което не са били предвиждани и съответно – търсени. Вярно е, че г-н Ж. е автор на
множество нарушения на нормите на ЗДвП, които са свързани със скоростта, но не трябва да
се забравя, че при решаване въпроса за целесъобразността на условното осъждане съдът
преди всичко преценява дали поправянето на дееца може да се постигне по този начин. А в
случая смекчаващите обстоятелства, свързани с неговата личност, са множество, и то все
важни по значение, както беше посочено по-горе.
Заради противоположното влияние на наличните отегчаващи обстоятелства ПАС
счита, че окръжният съд е бил прав да определи средния законоустановен изпитателен срок
– ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Според ПАС първият съд е пропуснал да модифицира изпитателния срок по реда на
чл. 67, ал. 3 НК. Изпълнението на пробационна мярка в този срок и по-конкретно на мярката
периодични срещи с пробационен служител би се явило подходящо допълнение към
определената кумулативна санкция и би обезпечило успешния завършек на процеса по
достигане целите на наказанието.
Може да се обобщи, че г-н Ж. се нуждае от пробационно въздействие извън
пенитенциарно заведение. Престоят в затвор не би го направил по-добър гражданин.
10
Същевременно изпитанието по чл. 66 НК би било недостатъчно за неговото поправяне. Той
трябва да бъде подложен на беседи, разговори, напътствия от страна на пробационни
служители, за да бъде гарантирано преосмислянето и коригирането на поведението му зад
волана.
Не е приемлива декларацията на частните обвинители, че наложеното
наказание лишаване от свобода и приложението на чл. 66 НК не биха постигнали
необходимата специална и генерална превенция. ПАС в настоящия състав напълно се
солидаризира с разяснението в Р. № 1238-76-III на ВКС на РБ, че санкционният избор се
прави с оглед действителното значение на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, а
въпросът за целите по чл. 36 НК има значение „в рамките на вече приетото съотношение
между тези обстоятелства“. С други думи преценката за целесъобразността на
санкционирането (размер на наказания и отлагане на изпълнението им) е преплетена с
оценката на степента на обществена опасност и на невлияещите на обществената опасност
данни за личността на дееца. Точно тази преценка е направил първоинстанционният съд при
все неблагополучията при мотивиране на съдебния акт в частта относно смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства.
С оглед на изтъкнатите съображения ПАС прие за основателно оплакването на
частното обвинение за явна несправедливост на наказанието лишаване от права. Ето защо
беше уважено искането за завишаване срока на това наказание. Беше приложена и
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 НК, за което също са налице съответни протест и жалба на
частните обвинители, доколкото се претендира за ефективно изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. Искането на защитата за намаляване на наказанията и на изпитателния
срок се оказа изцяло неоснователно.
Не се нуждаят от изрично споменаване и анализ съображенията на първата
инстанция за разпореждане с веществените доказателства и относно разноските. ПАС
споделя приложения подход при решаване на тези въпроси.
Въззивната инстанция не откри основания за отменянето на присъдата или други
основания за нейното изменяне.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК,
Пловдивският апелативният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260008 от 17.03.2021 г. по н.о.х.д. № 603/2020 г. на
11
Пазарджишкия окръжен съд, като
- УВЕЛИЧАВА срока на наказанието лишаване от право на управление на МПС от
три години и шест месеца на ПЕТ ГОДИНИ.
- ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 67, ал. 3 НК, изпълнение на пробационната
мярка периодични срещи с пробационен служител през изпитателния срок от четири години,
за който е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок
от съобщаването до страните за неговото изготвяне пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12