Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Р у с е,
02. 04. 2021год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският районен съд, втори наказателен състав,
в публично
заседание
на 04.02.2021 год, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при
секретаря ВЕСЕЛИНА ГЕОРГИЕВА,
разгледа
докладваното от съдията АНД N2167
по
описа за 2021 год. на Русенски районен съд
и
за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Й.Г.И., ЕГН:**********,***-1085-003367/2020год., на Началник сектор при ОДМВР гр.Русе, сектор
Пътна полиция, с което за нарушение на : чл.104б,т.2 от ЗДвП, на основание
чл.175А,ал.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказания “глоба”, в размер
на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца; Моли за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно – не бил извършил
нарушението, за което е санкциониран.
Наказващият
орган не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
РРП
не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните
по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 24.09.2020г., за времето от 19:00ч. до
07:00ч. на 25.09.2020год. св.А.Д. бил назначен наряд с колегата си, мл. автоконтрольор
М. И.. Около 23:00ч. при обход със служебния автомобил по бул. „Липник", в
близост до Мол РУСЕ, забелязал л.а БМВ 530, с рег. № СС 7011 АР, който напуснал
паркинга на Мола и се включил в движението по бул.„Липник". След
преминаване на съоръжението „легнал полицай” водачът на посоченото МПС форсирал двигателя и извършил демонстративни
маневри, изразяващи се в приплъзване на задните колела и поднасяне на задница в
ляво и дясно по посока на движението, т. нар. „дриф”. Екипът полицейски
служители включили звуков и светлинен сигнал и спрели л.а БМВ 530, с рег. № СС 7011 АР, на
бул.Липник. При извършената проверка установили водача на последния – жпод.Й.Г.И.,
в който свидетелят по акта - мл. автоконтрольор М. И. разпознал, като лице, на
което съставил предходен акт за същото нарушение. На жпод.И. бил съставен АУАН
№841183, обвиняващ го за нарушение на чл. 104Б т.2 от ЗДвП. Актът подписал с
бланкетно възражение. Впоследствие депозирал писмено такова, с което оспорил
фактическата обстановка, без да излага правни и фактически аргументи. Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което АНО наложил горепосочените
наказания.
От изложената фактическа обстановка и приложените по делото
писмени и събрани гласни доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА:
С нормата на чл. 104б, т.
2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да
използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От
съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че
използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като в
акта и НП длъжностните лица са посочили онези действия, извършени от жпод.И., които
обективират изпълнение на посоченото в нормата задължение: „…умишлено
форсиране на двигателя, приплъзване на задните колела и поднасяне в ляво и
дясно ….”,
т.нар.”дрифт”. Доказателства за нарушението се съдържат в показанията на
полицейски
служител – св.Д., очевидец на нарушението, който е и
актосъставители подробно описва поведението на жалбоподателя на
процесните дата, час и място. Свидетелят лично е
възприел начина, по който се е движил автомобилът, управляван от
жпод.И.,
неговата продължителност, причините за поднасяне на
превозното средство. Съдът кредитира показанията на св.Д. като
обективни
и безпристрастни, индиция за което е и твърденията му, че това не е
първото деяние за което жпод.И. е санкциониран, факт който се доказва с
приложената справка за нарушител, отразяваща че четири месеца по-рано – на
15.05.20год. бил наказан за същото деяние с НП №20-1085-001458. Показанията на
св.Ш. съдът не кредитира с доверие, тъй като същите противоречат на предходните
и са дадени от лице, в близки приятелски отношения с жпод.И. и като такъв
заинтересован от изхода на делото. Съдът
намира нарушението за доказано и издаденото наказателно постановление
обосновано, като върху предходното не влияе липсата на записите от полицейския
автомобил, които са със срок на съхранение от 30дни, съгласно писмо
рег.№108500-2439/28.01.21год. И тук е мястото съдът да отбележи, че същите са
били налични към момента да депозираното от жпод.И. към акта възражение, но не
са изискани от него. Приложената СПРАВКА, рег.№1085р-8666 изготвена от
инспектор Мануш Димитров сочи, че в отговор на изисканите записи от охранителните
камери на Община гр. Русе и получен и приложен оптичен носител /SD/ със запис
от ПТП, който запис обаче не отразява констатираното нарушение, тъй като то
попада извън обхвата на охранителните камери.
Умишленото и съзнателно
опасно шофиране посредством поднасяне на автомобила в
ляво и дясно,
в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в
съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и
товари. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т. 2
от ЗДвП, Наказващият орган ясно е описал в
обстоятелствената част на постановлението всички елементи от обективната страна
на нарушението. В случая е без значение как и по какъв начин е въздействано
върху системите на автомобила, за да се постигне ефекта на поднасяне. Ноторно
известно от гледна точка на опита и практика е, дори за
лица, които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със
системите на автомобила - рязко подаване на газ, боравене със съединителя на
колата-изпускане на съединителя, или други действия като например завъртане на
волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка, се наблюдава
именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на
движение на МПС и др. ефекти, известни
като форсиране, "въртене на гуми", дрифт и пр. в общоговоримия език,
но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да
настъпи при нормално управление и е без значение начина, по
който е постигнат от водача.
В допълнение съдът
отбелязва, че зачестилите нарушения от този вид създават особено голяма
опасност за всички участници в движението, тъй като са абсолютна предпоставка
за пътнотранспортни произшествия. Именно поради тази причина законодателят е
предвидил и специални норми в закона –материално-правни и
административнонаказващи разпоредби, като е санкционирал водачите с завишени
наказания, съответни на обществената опасност на деянията.
Съдът достига до извода, че
административнонаказаващият орган правилно и в съответствие със закона е
наложил наказание на жалбоподателя. В чл. 175а, ал. 1, пр. 3 е предвидено, че
за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се
налага наказания "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12
месеца и "Глоба" в размер на 3000 лв. В настоящия случай, Съдът няма
правомощието да изменя така наложеното наказание като правилно индивидуализирано
от АНО. Видно от посочената правна норма, законодателя е предвидил наказанията
да се налагат кумулативно.
Предвид посочените
съображения, съдът счита, че не са налице основания за отмяна на издаденото
наказателно постановление, поради което то следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №20-1085-003367/2020год., на
Началник сектор при ОДМВР гр.Русе, сектор Пътна полиция, с което за
нарушение на чл.104б,т.2 от ЗДвП, на основание чл.175А,ал.1 от ЗДвП, на Й.Г.И., ЕГН:**********,***,
е наложено административно наказание
“глоба”, в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
Решението
подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………