Р Е Ш Е Н И Е
№................./08.06.2020г.,
гр. София
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 27 състав, в публичното заседание на седемнадесети февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА А.
при участието на
секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
5771 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от А.И.П., действащ чрез своя
баща и законен представител И.А.П., и двамата от гр. София, чрез пълномощник –
адв. В.В.О. от САК, срещу З.“Б.И.“ АД *** иск с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 26 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, от ПТП на 10.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.04.2019г. – датата, на
която ответното дружество е следвало да му заплати обезщетение, до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че на 10.05.2018г., около 18,10 часа, в гр. София по ул.”Тодорини кукли” с посока на движение от ул.”Александър
Екзарх” към ул.”Река Велека” Д.Н.К. управлявал л.а. „Фолксваген Бийтъл” с рег.№ *******. Пътното платно на ул.”Тодорини Кукли” било двупосочно, с по две ленти за движение
и в двете посоки. В района на № 50 на ул.”Тодорини
кукли” ищецът, след като се огледал, предприел пресичане на платното за
движение, в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила.
Когато почти бил пресякъл половината от пътното платно на ул.”Тодорини кукли”, бил ударен от автомобила, управляван от Д.К..
При удара ищецът паднал на пътното платно и ударил силно дясното си рамо.
Твърди се, че водачът на лекия автомобил нарушил правилата за движение по
пътищата и станал причина за настъпване на ПТП, при което по непредпазливост
причинил на ищеца следните телесни увреждания: счупване на горния край на
дясната раменна кост, с оток и хематом на дясна раменна става и оток в
теменната област на главата вляво. След ПТП ищецът бил транспортиран до УМБАЛ
Царица Й.– ИСУЛ от водача на лекия автомобил, където бил прегледан по спешност.
На ищеца била поставена имобилизация по метода на Дезо /мека имобилизационна
превръзка/ за период от 35 дни, след което бил освободен за домашно лечение с
препоръки за покой и щадящ режим. Твърди се, че оздравителния процес бил дълъг,
като дори към датата на подаване на исковата молба не е налице пълно
функционално възстановяване на увредените места и е налице ограничен обем на
движенията на десния горен крайник. Състоянието на ищеца било свързано със
силни болки и страдания, довели до неговата бърза уморяемост и непълноценност,
изключително трудно ищецът преодолял стреса – дълго време се страхувал да
излиза навън, не спял спокойно след инцидента, станал много чувствителен. Във
връзка с процесното ПТП било образувано досъдебно производство/ДП/ №
11173/2018г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 20026/2018г.
по описа на СРП, прекратено с постановление от 03.12.2018г. на СРП. Твърди се,
че управляваният от Д.Н.К. лек автомобил е имал валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП, сключен със З. „Б.И.“
АД. С молба вх.№ ОК-385427/14.06.2018г. ответникът е
бил сезиран за изплащане на обезщетение на ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди, но до датата на подаване на исковата молба такова не било
изплатено. Прави се искане за уважаване на предявения иск и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът е
депозирал в срок писмен отговор и допълнителен такъв, като оспорва предявения
иск по основание и размер, оспорва механизма, при който се твърди, че е
настъпило процесното ПТП и твърди, че вината за произшествието е на ищеца,
както и че ударът е бил непредотвратим. В условията на евентуалност се
поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 4/5.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
С Постановление от 03.12.2018г. на прокурор при СРП е прекратено, на основание
чл.199 и чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК, наказателното производство
по досъдебно производство № 11173/2018г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр.№ 20026/2018г. по описа на СРС, образувано за
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НПК във връзка с
процесното ПТП, настъпило на 10.05.2018г. около 18,00 часа в гр. София, като по
делото няма данни това постановление да е било обжалвано от участниците в него
– Д.Н.К. – лицето, управлявало автомобила, и ищеца, който е пострадал от
произшествието.
Не се спори между страните, а и видно от приложения констативен протокол №
К-312/10.05.2018г. на СДВР, отдел „Пътна полиция” и приложената справка от
Гаранционен фонд е, че автомобилът, управляван от Д.Н.К./разпитан като свидетел
по делото/ – л.а. „Фолксваген Бийтъл“ с рег.№ *******,
собственост на Й.М.А., е имал задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", съгласно застрахователна
полица № 02117001542975, валидна към датата на ПТП – за времето от 30.05.2017г.
до 29.05.2018г., както и че застраховката е сключена в ответното застрахователно
дружество.
С молба вх.№ ОК-385427/14.06.2018г.
и последваща молба вх.№ ОК-209442/03.04.2019г., подадени чрез пълномощника на
ищеца, същият е предявил претенция за обезщетяване на
причинените на А.И.П. неимуществени вреди пред ответното дружество, като по
делото липсват доказателства на ищеца да е било изплатено обезщетение.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/, неоспорено от страните и
прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е
изготвено въз основа на представената по делото документация, а именно: материали
от воденото ДП № 1173/2018г. по описа на СДВР – констативен протокол за ПТП №
К-312/10.05.2018г. на СДВР, протокол за оглед на ПТП, снимков албум, скици,
техническа и медицинска документация, лист за преглед на спешно болен № 025488/10.05.2018г.,
издаден от д-р Р.С.от УМБАЛ „Царица Йоанна” - София, съдебно-медицинско
удостоверение от 11.05.2018г., издадено от д-р Пенчо Кожухаров – съдебен лекар
и по данни от последния преглед на ищеца.
Видно
от същото заключение е, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна
злополука на 10.05.2018г. ищецът е получил следните травматични увреждания: „Остеоепифизиолиза” /вид счупване при децата/ на горната
част на горната раменна кост. Контузия на лявата теменна област на главата.
Охлузвания на задната част на лявото рамо. Кръвонасядания
на горната част на лявата мишница.
Относно
механизма на ПТП експертът е дал следното заключение: пострадалото дете е
пресичало пътното платно, когато е било ударено от преминаващ автомобил с
висока проходимост. Ударът е бил силен и неочакван за детето в дясната част на
тялото: дясната част на главата, задната част на дясната раменна става и
долната част на дясната предмишница, където са били
установени и различните по вид телесни увреждания.
Травматичните
увреди при пострадалото дете А.И.П. са с доказан произход. Те са получени
вследствие на претърпяното от него ПТП на 10.05.2018г., като доказателства за
това са както механизмът, по който най-често се получават такъв вид увреждания,
така и представените по делото материали от воденото ДП № 1173/2018г. по описа
на СДВР и приложената медицинска документация. По своите вид и тежест
травматичните увреждания на детето имат следната медико-биологична
характеристика: Получената костна увреда „остеоепифизиолиза
на дясната раменна кост” представлява разчленяване на растежния хрущял на
раменната кост, откъдето
през ранна възраст нараства тази кост. Ако тази получена увреда не бъде
възстановена добре, напълно възможно е детето да получи изоставане на растежа
на тази кост по дължина, а при тежка увреда може да доведе и до скъсяване на
крайника. Получената „остеоепифизиолиза” на дясната
раменна кост е довела на ищеца „трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни ” /в случая около до 2 месеца/.
Получените
мекотъканни увреждания в областта на главата, дясното
рамо и дясната предмишница са причинили „краткотрайни
болки
Спешна
медицинска помощ и лечение пострадалото дете е получило в Спешния медицински
център на УМБАЛ „Царица Йоанна” - София. Детето е постъпило контактно,
адекватно, с болки, оток и хематом на дясната теменна област на главата, болки
в дясната раменна област.
По
спешност извършено рентгеново изследване на дясната раменна става и главата.
Установена „остеоепифизиолиза” на дясната раменна
кост в горната й част. Контузия на лявата част на главата.
По
спешност увреденият десен горен крайник е бил обездвижен с „мека превръзка на Deseault /„Дезо”/ за срок от 35
дни. След проведените процедури, детето е било освободено от болницата, като
лечението му е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и
обезболяващи лекарства.
На
11.05.2018г. детето е било прегледано и освидетелствано от съдебен лекар. При
прегледа са установени и описани освен полученото счупване, така и по
местоположение и размери мекотъканните увреждания: 
Охлузвания на
задната част на лявото рамо с размери 7 на 4 см. и кръвонасядания
на горната част на лявата мишница с размери 4 на 4 см. Издадено е
съдебно-медицинско удостоверение.
След
сваляне на имобилизационната превръзка на 35-тия ден,
детето е започнало провеждане на рехабилитация, която е продължила до началото
на 3-тия месец, считано от деня на злополуката. Мекотъканните
увреждания при детето са отзвучали за срок до 2 седмици.
Общо
оздравителният период на получената фрактура на дясната раменна кост е
приключил за срок до 2 - 2,5 месеца.
Описаните
по-горе травматични увреждания са довели на пострадалия болки и страдания за
срок около 2 месеца, като най- интензивни те са били през първите 2-3 седмици
непосредствено след злополуката и около 2 седмици в началото на проведената
рехабилитация. През останалите периоди детето е търпяло само единични болки при
преумора на дясната раменна става и най-вече при рязка промяна на времето - при
студено и влажно време, но тези болки бързо са изчезвали след прием на Нурофен.
Наред
с претърпените болки, по време на първите 35 дни, детето не е можело да си
служи с дясната ръка, което е налагало да бъде подпомагано от член на
семейството при обслужването му в ежедневието.
От
деня на процесната злополука вече са изминали повече от 1 година и половина и
детето вече не търпи болки в зоната на дясната раменна става. Лечението на
костната увреда, получена от пострадалото дете А.П., отдавна е приключило.
Счупената кост е възстановена. Движенията на дясната раменна става са
възстановени по обем и сила. По делото липсват клинични или документални данни
при пострадалото дете да са установени някакви негативни последици или
усложнения от претърпяната костна увреда в областта на дясната раменна кост. В
бъдеще също не би трябвало да се очакват такива.
Видно
от заключението на допуснатата съдебно-психологична експертиза/СПЕ/, неоспорено
от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено е, че
настъпилото на 10.05.2018г. ПТП е затруднило в значителна степен А.П. при изпълнение
на обичайните за него дейности преди тази дата, причинило му е негативни
преживявания, но без да повлияе трайно неговото психично състояние.
Единствените останали отрицателни преживявания са свързани със споделеното от
него относно сънищата и неприятните емоции, които изпитва при всяко разказване
на случилото се. Към настоящия момент негативните преживявания, които А. е
изпитвал в месеците след ПТП, са почти напълно преодолени. Той е ученик в 7
клас, има своите желания за кандидатстване в конкретни училища, има и някакви
идеи за бъдеща професионална реализация. Проявява самокритичност при разговор
за училищните си успехи и за това, че не полага достатъчно усилия. Чувства се
приет в приятелския си кръг, споделя за подкрепа от съученици и приятели. Отчита
и промяна в поведението си при пресичане на улицата. Същият има нормално ниво
на тревожност, т.е. нивото, което е необходимо за мобилизиране на усилията за
нормална адаптация и извършване на присъщите на възрастта дейности.
От показанията на свид. К./водачът на
лекия автомобил, участвал в ПТП/ се установява, че между 10-15 май 2018г. при
прибиране към дома си към 16,40-17,20 часа, участвал в пътен инцидент.
Свидетелят управлявал л.а.”Фолксваген” с рег.№ *******. Движел се в посока
„Сухата река“ ул.”Летоструй”, идвайки от ул."Тодорини кукли“, пожарната, като времето било слънчево, сухо,
с ясна видимост. Карал с 30 км/ч, като от другата страна на платното имало
задръстване, имало спрели камион и автобус. Изскачайки на двойната непресечена
лента, дете на видима възраст около 11 години се ударило в страничния преден
ляв калник на автомобила, след което от удара отхвърчало във въздуха и паднало
на земята. Ударило си ръката, не можело да я движи първите няколко минути.
Отказало да го закарат в болница или да извикат линейка, тъй като се страхувало
да не го бие баща му. Детето било адекватно, говорело, но не можело да си движи
ръката. Свидетелят, в чийто автомобил била и приятелката му Й.А., го откарал в
ИСУЛ, където го приели за преглед. Детето обяснило на лекарите, че е паднало от
люлка, но от свидетеля разбрали, че е блъснато от кола. Извикали полиция, която
направила тест за алкохол и наркотици на свидетеля, а след това той и полицейските
органи отишли на местопроизшествието, където измервали спирачния път, съставен
бил и протокол. В болницата дошъл и бащата на детето. Свидетелят видял, че
детето, което се ударило в предния калник на автомобила, лети във въздуха, след
което натиснал спирачката. В крайната дясна лента на двулентовото платно, по
което се движел, имало паркирани автомобили, като в същото платно имало трафик
и автомобилите се движели с 30-40 км/ч. Насрещното платно било задръстено –
имало спрял автобус, а зад него коли, като пред автобуса на не повече от 10
метра имало спрял камион. Преди изскачането на детето свидетелят нямал пряка
видимост към него. Видял, когато излязъл от автомобила си, за да разбере как е
пострадалият, че той бил със свой приятел, за когото предположил, че се бил
спрял на двойната непрекъсната линия между двете платна, докато А. се ударил в
предния калник на автомобила, като предполага, че двамата са изскочили от
насрещното платно между спрелия на автобус и камион, тъй като нямал видимост
към децата преди произшествието. Не знаел защо автобусът и камионът били
спрели, но на 100-150 метра от мястото на произшествието в насрещното платно за
движение имало автобусна спирка.
От
показанията на свид. К., се установява, че същият е
бил с пострадалия А. когато се случил пътния инцидент. Двамата слезли от автобус
№ 120 на спирка в кв.”Сухата река” и тръгнали в посока към пазара. След това,
на 5-6 или повече метра преди пешеходната пътека тръгнали да пресичат.
Свидетелят видял друг свой приятел и се поспрял за малко, чул шум от сблъсък,
обърнал се и видял, че А. е на земята и че бил блъснат от кола, след което
притичал да му помогне. Имало и други хора, за да помогнат. В началото А. бил
притеснен. Закарали го в болница, а като се видели на другия ден, ръката му
била бинтована в горната част. Имало само леки автомобили наоколо, около двете
страни на платната, но нямало автобус и камион. Инцидентът се случил следобед,
около 17-18 часа, времето било добро и имало видимост, нямало мъгла.
От
заключението на съдебно-автотехническата експертиза/САТЕ/, неоспорено от
страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че
същото е изготвено въз основа на констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
протокол за оглед на местопроизшествие - 2 бр., фотоалбум., свидетелските
показания, дадени в съдебно заседание.
Изготвена
е скица, на която с права стрелка е указана посоката на движение на лекия
автомобил. С пунктирана стрелка е указана посоката на движение на пешеходеца.
Съгласно материалите по делото, пешеходецът се движи отляво надясно, считано по
посоката на движение на лекия автомобил.
В
района на пресичането на траекториите на движение на лекия автомобил и
пешеходеца е мястото на удара по между им.
За
определяне на точното място на удара от съществено значение е наличието на
обективни находки, намерени на мястото на процесното пътно-транспортно
произшествие, каквито могат да бъдат спирачните следи от автомобила, разпилени
парчета пластмаса или стъкла и др.
Съгласно
данните в Протокол за оглед на местопроизшествие, по време на огледа на място
не са намерени спирачни следи. Не са описани и обективни находки. ПТП не е
запазено.
При извършения
оглед на л.а. „Фолксваген Битъл” с рег. N *******е
констатирано следното: „Щети по автомобила няма. Намериха се забърсвания по
преден ляв калник - на прахта по него. ”
След
запознаване с всички материали по делото, мястото на удара между лекия
автомобил и пешеходеца, според експерта, може да бъде определено по следния
начин: по ширина на пътното платно: на около 6,20 до 6,70 м. вляво от десния
край на пътното платно на ул. „Тодорини кукли” в гр.
София, считано по посоката на огледа /и посоката на движение на лекия автомобил/,
а по дължина на пътното платно - на пътното платно на ул. „Тодорини
кукли” в гр. София, в района на N 50.
Към
автотехническата експертиза е приложена и подробна скица на процесното
пътно-транспортно произшествие, на което е посочено мястото, на което е
настъпил ударът между участниците в ПТП.
Скоростта
на движение на моторно превозно средство може да бъде определена по един от
следните способи: чрез следене показанията на скоростомера; за времето, за
което се изминава предварително измерено разстояние; на база регистрирани
спирачни следи; с помощта на уреда „пето колело”, с който се измерват скорости
и ускорения при лабораторни условия. Скоростта на движение може да бъде
определена и на база свидетелски показания, като този способ е
най-недостоверен.
В
настоящия случай, при определяне на скоростта на движение на автомобила, са
взети свидетелските показания на водача, снети в публично съдебно заседание:
„Карах с 30 км/ч, правилно движещ се.” Скоростта на лекия автомобил към момента
на удара според експерта може да бъде определена и според получените в резултат
на удара деформации по автомобила.
В
Протокол за оглед на ПТП е записано: „видими щети: няма.
В Протокол за
оглед на местопроизшествие: Намериха се забърсвания по преден ляв калник — на прахта по него.
Анализирайки
така описаните деформации по автомобила, експертът заключава, че може да се
твърди, че инициалният контакт между лекия автомобил и пешеходеца е установен в
зоната на преден ляв калник на автомобила. Няма данни за осъществяване на
контакт между челните състави на лекия автомобил и пешеходеца.
Анализирайки
така описаните забърсвания по преден ляв калник на автомобила, според вещото
лице, може да се заключи, че скоростта на автомобила в момента на удара е в
границите на заявената от водача в открито съдебно заседание - 30км/ч, като с
оглед липсата на данни за отложени спирачни следи от автомобила и предвид
събраните по делото доказателства, експертът е дал заключение, че максималната
възможна скорост на движение на лекия автомобил в момента на удара е 30 км/ч.
Опасната
зона за спиране представлява пътя, който превозното средство изминава от
момента, в който неговият водач възприеме възникването на препятствие пред себе
си до окончателното спиране на автомобила.
Опасната зона на спиране на л.а.
„Фолксваген Бийтъл” с рег. N *******при конкретните
пътни условия и скорост на движение от 30 км/ч е равна на 16,26 метра.
Относно остоянието
на автомобила до мястото на удара от момента, в който пешеходецът е бил видим
за водача на лекия автомобил, заключението е дадено в два варианта:
Първи вариант – съгласно показанията
на свид. М.Ю.К., в който липсват автобус и товарен
автомобил – от навлизането на платното за движение до мястото на удара – 7,50
метра, при което независимо от избрания ход на движение на пешеходеца, водачът
на лекия автомобил е могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране, с
оглед скоростта, с която се е движил и отстоянието му до мястото на удара. Този
извод е валиден във варианта, в който в платното за движение на ППС в
противоположната на водача К. посока няма спрели автомобили, товарен автомобил
и автобус, между които започва пресичането пешеходецът.
Втори вариант съгласно показанията на свид.
Д.К., в който са описани автобус и товарен автомобил – от навлизането на
платното за движение до мястото на удара – 1,00 метра.: Независимо от избрания
ход на движение на пешеходеца, водачът на лекия автомобил не е могъл да
предотврати настъпването на ПТП чрез спиране, с оглед скоростта, с която се е
движил и отстоянието му до мястото на удара.Този извод е валиден във варианта,
в който в платното за движение на ППС в противоположната на водача К. посока има спрели
автомобили товарен автомобил и автобус, между които започва пресичането
пешеходецът.
Съгласно
събраните материали по делото и в частност снетите в открито съдебно заседание
свидетелски показания на водача на лекия автомобил: „Единственото, което видях
е едно дете което лети на нивото на гърдите ми във въздуха и тогава реално
натиснах спирачката, защото в момента на разминаването аз не го удрям, за да го
кача на капака...” Показанията свидетелстват, че водачът е възприел пешеходеца,
когато същият се е намирал в близост до двойната непрекъсната разделителна
линия, т.е. пешеходецът се е намирал на около 0,50 метра от мястото на удара в
момента, в който водачът го е възприел. Ако се приеме, че водача на автомобила
е възприел пешеходеца в момента, в който пешеходецът се е намирал на около 0,50
метра от мястото на удара, то към този момент на възприемане, водачът на лекия
автомобил не е могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране, с оглед
скоростта, с която се е движил и отстоянието му до мястото на удара.
Относно
механизма на ПТП вещото лице дава
следното заключение:
На
10.05.2018г., около 18.10 часа, в светлата част на денонощието, водачът на л.а.
„Фолксваген Бийтъл” с рег. N *******се движи в гр.
София по ул. „Тодорини кукли” с посока на движение от
ул. „Александър Екзарх” към ул. „Витиня”. Скоростта му на движение е 30 км/ч.
Ул. „Тодорини кукли” е двупосочна, с две ленти за
движение във всяка посока. Поради наличието на паркирани автомобили в дясната
лента, водачът управлява в лявата лента на ул. „Тодорини
кукли”.
В
същото време, пешеходецът А.П., придружаван от пешеходеца М.К., предприема
пресичане на платното за движение на ул. „Тодорини
кукли”. движението на пешеходците е отляво надясно, считано по посоката на
движение на лекия автомобил.
В
района на N 50, настъпва удар между лекия автомобил и пешеходеца А.П.. Ударът е
настъпил в лявата лента, считано по посоката на движение на лекия автомобил, на
до 1 метър вдясно от двойната непрекъсната линия, разделяща двете платна за
движение. Контактът с пешеходеца е установен в зоната на предния ляв калник на
автомобила, където са описани забърсвания. В резултат на удара е пострадал
пешеходецът А.П..
Причините
за настъпването на процесното ПТП експертът е уточнил по следния начин:
Ако
бъде разгледан варианта, в който в платното за движение на ППС в
противоположната на водача К. посока няма спрели автомобили, товарен автомобил
и автобус, ограничаващи видимостта на водача на автомобила, то причина за
настъпването на ПТП е несвоевременното възприемане на пешеходеца от страна на
водача на лек автомобил „Фолксваген Бийтъл”.
Причина
за настъпването на процесното ПТП е навлизането и предприемането на пресичане
на пешеходеца А.П. на нерегламентирано за целта място на платното за движение
на ул. „Тодорини кукли” в района на N 50.
С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл.380 от КЗ, т.е. следва
да е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя.
Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане/чл.477
ал.1 и чл.278 ал.1 от КЗ/. Основателността на предявения иск е предпоставена от
това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в
резултат на ПТП, поради противоправно деяние, извършено виновно, от което са
причинени неимуществени и/или имуществени вреди и причинна връзка между тях,
както и да се установи, че е налице договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ
отговорността на причинителя на вредите.
Не е спорно между страните по делото наличието на сключен между ответното
застрахователно дружество и собственика на л.а.
„Фолксваген Бийтъл” с рег. N *******, участвало в процесното ПТП, договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, действаща към датата на ПТП, която
покрива отговорността на застрахователя за причинени от водача на лекия
автомобил вреди при управлението му, както и че е налице отправена писмена
застрахователна претенция към ответното дружество за заплащане на обезщетение
за вреди от процесното ПТП..
В случая е безспорно установено по делото, че на 10.05.2018г. в гр. София,
вследствие на ПТП, участие, в което
взели водачът на л.а
„Фолксваген Бийтъл” с рег. N *******- свид К.,*** с посока от ул.“Александър Екзарх“ към ул.“Река
Велека“, в района на № 50, и ищецът А.И.П., пешеходец – 11-годишен към датата на
произшествието, пострадал ищецът, на когото били причинени неимуществени вреди.
Посредством заключението на СМЕ, неоспорено от страните и прието от съда,
като обективно и компетентно дадено, се установи, че ищецът е получил следните
травматични увреждания: „Остеоепифизиолиза” /вид
счупване при децата/ на горната част на горната раменна кост. Контузия на
лявата теменна област на главата. Охлузвания на задната част на лявото рамо. Кръвонасядания на горната част на лявата мишница, като общо
оздравителният период на получената фрактура на дясната раменна кост е
приключил за срок до 2 - 2,5 месеца, като към момента счупената кост е
възстановена., а движенията на дясната раменна става са възстановени по обем и
сила. От заключението на СПЕ се установи, че случилото се затруднило в
значителна степен А.П. при изпълнение на обичайните за него дейности предидатата на произшествието, причинило му негативни преживявания,
но не е повлияло трайно неговото психично състояние
Спорен е въпроса за механизма на
настъпване на ПТП, противоправността в поведението на
водача на лекия автомобил – свид. К., както и за
вината му, като ответникът поддържа, че ударът е бил непредотвратим.
С оглед липсата на влязла в сила
присъда, имаща на основание чл.300 от ГПК задължителна доказателствена сила за
деянието, за неговата противоправност и за вината на
извършителя, в настоящото производство в тежест на ищеца е да установи, при
условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената
тежест в гражданския процес, настъпването на произшествието, неговия механизъм
и противоправното поведение на водача на лекия автомобил.
Представеният
по делото констативен протокол за ПТП е съставен съобразно изискванията на чл.3 ал.1 от Наредба № Iз - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд в образеца по
приложение № 1 от Наредбата при посещение на мястото на описаното в него пътно-транспортно
произшествие. Представеният протокол за пътно-транспортно произшествие е
съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения и съставлява
официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК.
Съгласно
посочената разпоредба официалните свидетелстващи документи имат материална
доказателствена сила, задължаваща съда да приеме, до доказване на противното,
че удостоверените в документа факти, действително са се осъществили. Законната
доказателствена сила обхваща както лично възприетите факти от издателя на
официалния документ – съответното длъжностно лице, удостоверило тези факти в
кръга на службата си, така и мястото и датата на съставяне на документа. В
случая ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило
протокола, поради което последният не се ползва с обвързваща доказателствена
сила за механизма на настъпване на произшествието, а и такъв не е описан,
поради липсата на обективни находки и незапазването на местопроизшествието.
Ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства,
когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава.
В случая не се установи по
несъмнен начин по делото да е налице противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, застрахован при ответното дружество, доколкото заключението на
експерта, изготвил САТЕ, е дадено в два варианта въз основа на противоречиви свидетелски
показания. Мястото на удара, поради липсата на описани в протокола за оглед на
местопроизшествието обективни находки, е определено от експерта, след
запознаване с всички доказателства по делото – по ширина на пътното платно: на
около 6,20 до 6,70 м. вляво от десния край на пътното платно на ул. „Тодорини кукли” в гр. София, считано по посоката на огледа
/и посоката на движение на лекия автомобил/, а по дължина на пътното платно -
на пътното платно на ул. „Тодорини кукли” в гр.
София, в района на N 50. При определяне на скоростта на движение на автомобила,
посочена в заключението като 30 км/ч, вещото лице е взело предвид показанията
на свид. К., протокола на ПТП, в който е записано, че
няма видими щети по автомобила и протокола за оглед на местопроизшествие, в
който е отразено, че са намерени забърсвания на прахта
по предния ляв калник на автомобила.
Опасната зона на спиране - пътят, който
превозното средство изминава от момента, в който неговият водач възприеме
възникването на препятствие пред себе си до окончателното спиране на
автомобила, на л.а. „Фолксваген Бийтъл” с рег. N *******при конкретните пътни условия и
скорост на движение от 30 км/ч, според неоспореното заключение на САТЕ, е равна
на 16,26 метра. Относно отстоянието на автомобила до мястото на удара от
момента, в който пешеходецът е бил видим за водача на лекия автомобил, съдът
възприема втория вариант от него, даден съгласно показанията на свид. К., в които е посочено, че в платното за движение на
ППС в противоположната на водача К. посока е имало спрели
автомобили, товарен автомобил и автобус. Съгласно
този вариант на заключението, отстоянието от навлизането на автомобила на
платното за движение до мястото на удара е 1,00 метра, като експертът е
посочил, че независимо от избрания ход на движение на пешеходеца, водачът на
лекия автомобил не е могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране, с
оглед скоростта, с която се е движил и отстоянието му до мястото на удара.
Съдът кредитира показанията на
водача на лекия автомобил – свид. К., доколкото
другият свидетел, поради възрастта си и отдалечеността във времето от датата на
произшествието – разпитан е около 1 година и 9 месеца след ПТП, както и с оглед
поведението му при пресичане на пътното платно, заедно с ищеца – на необозначено
за целта място, очевидно без да е наблюдавал внимателно пътната обстановка –
спрял се преди това да разговаря с друг свой приятел и се обърнал едва след
като чул шума от сблъсъка с автомобила, съдът счита, че няма точни и пълни
възприятия за произшествието.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя, доколкото същата е в обема на тази на деликвента, е необходимо
да се установят предпоставките по чл.45 от ЗЗД – наличие на вреда,
противоправно поведение, връзка между вредите и това поведение на водача на
МПС, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното. С оглед на така изложеното, съдът намира, че в настоящото
производство механизмът на твърдяното в исковата молба пътно-транспортно
произшествие не е доказан от ищеца при условията на главно и пълно доказване,
съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес. Предвид горното,
предявения от него иск срещу застрахователя, чиято отговорност е функционално
обусловена от отговорността на делинквентна, следва
да бъде отхвърлен като недоказан.
С оглед
изхода на спора и направеното искане от пълномощника на ответника, съдът
намира, че на ответното дружество му се дължат направените по делото разноски,
но същевременно с това възражението на насрещната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, предвид действителната фактическа и правна
сложност на делото, се явява основателно. Налице са предпоставките по чл.78
ал.5 от ГПК за присъждането му в минималния размер по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид
изложеното и съобразно представените доказателства за сторени разноски, съдът
намира, че бащата и законен представител на малолетния ищец следва да бъде
осъден да заплати на ответното дружество сумата от 1590лв., от които 1310лв. –
адвокатско възнаграждение, 30лв. – внесена такса за призоваване на свидетел и
250лв. – внесен депозит за допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.П., ЕГН **********,
действащ чрез своя баща и законен представител И.А.П., ЕГН **********,***,
срещу З.“Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки,
страдания и стрес, от ПТП на 10.05.2018г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 04.04.2019г. – датата, на която ответното дружество е
следвало да му заплати обезщетение, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН **********,***, като
законен представител на А.И.П., ЕГН **********, да заплати на З.“Б.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1590лв., представляваща
направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: