Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 15.06.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 10.05.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА И.
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 44 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано
по искова молба, депозирана от П.Д.П. с ЕГН ********** *** срещу „Д.“ АД – гр.С.
с правно основание чл.432 от КЗ и чл.45 от ЗЗД.
Ищцата
твърди, че на 28.11.2018г. около 12:40ч. в гр. Г., бул. „Х.“ до
ул. „И.“ ***е настъпило ПТП между ППС марка „Шкода“, модел “Фабия“ с ДКН СТ
1806 ВХ, собственост на М. П. И., ЕГН: ********** и управлявано от нея ППС и
ППС марка „Ауди“, модел “А8“ с peг. №SXR 1958, собственост на EUROLINK Е. К., ********* и управлявано
от Х.Н.Р., ЕГН: **********. Описан е следният механизъм на ПТП: лек автомобил
марка „Шкода“, модел “Фабия“ с ДКН СТ 1806 ВХ, управлявано от М. П. И. навлиза
в пътната лента за насрещно движещите се автомобили, вследствие на което
настъпва удар между неговата странична дясна част и предна част на лек
автомобил марка „Ауди“, модел “А8“ с peг. №SXR 1958, управлявано от Х.Н.Р.,
ЕГН: **********. В автомобила управляван от М. П. И. на предна дясна седалка
пътува и пострадалата П.Д.П., ЕГН: **********. Вследствие на настъпилото ПТП П.Д.П.
получава телесни увреждания, а именно травма на дясна раменна става - закрито
счупване на дясна ключица и травма на главата.
Изложено е, че причина за настъпилото ПТП
е виновното поведение на водача на ППС марка „Шкода“, модел “Фабия“ с ДКН СТ
1806 ВХ М. П. И., която навлиза в пътната лента, предназначена за насрещно
движещите се автомобили, вследствие на което настъпва удар между управлявания
от нея автомобил и лек автомобил марка „Ауди“, модел “А8“ с peг. №SXR 1958,
управляван от Х.Н.Р..
Твърди се, че за
увреждащия лек автомобил „Шкода“, модел “Фабия“ с ДКН СТ 1806 ВХ, управляван от
водача М. П. И., е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с "Д." АД, обективирана в застрахователна полица
№BG/08/1180Ql456770 със срок на валидност от 00:00ч. на 16.05.2018г. до 23:59
ч. на 15.05.2019г., т. е. към момента на настъпване на ПТП на 28.11.2018г.,
същият е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Отбелязано
е, че по силата на този договор застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на
трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на
настъпване на ПТП.
Посочва се, че в ОД на МВР - гр. Г. по повод
настъпилото ПТП е образувано ДП №1752 - ЗМ - 696/2018г. по описа на СКАТ “Пътна
полиция“ ОД на МВР гр. Г..
Ищцата твърди, че е безспорно установено,
че получените от нея телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и виновното поведение на водача М. П. И..
След настъпване на пътно-транспортното
произшествие и получените травми П.П. е хоспитализирана в МБАЛ „Д.“ АД гр. Г. в
Отделение по ортопедия и травматология с оплаквания от болки в областта на
дясното рамо и главата. Претърпяла е интервенция с цел репозиция и имобилизация
на фрактурата на ключицата, в следствие на която пострадалата е с ограничен
обем на движенията. Препоръчана й е имобилизация за период от 40 дни. Изпитвала
е силни болки в резултат на счупването. Сочи се, че не може да извършва никакви
физически натоварвания. Впоследствие са се появили болки в лявата раменна става
и коленете. Страда от синдром на Кларк двустранно /износване на хрущялите на
капачките на колената от вътрешната страна/. При един от извършените контролни
прегледи почти година след инцидента се установява наличие на болка в дясна
акромиоклавикуларна става, която се засилва при отвеждане в дясна раменна
става. Установен е и локален оток и патологична деформация по хода на
клавикулата в дясно след зарастване на фрактурата.
Наведени са твърдения, че преживеният
стрес е оказал влияние върху психическото и емоционално състояние на П.П., като
е отключил появата на психотравма. Посочва се, че след инцидента ищцата е силно
притеснена, неспокойна, потисната и напрегната. Непрекъснато е обзета от мисли
за случилото се, които водят до страхови изживявания. Трудно се концентрира,
разсеяна е. Ищцата рязко е ограничила социалните си контакти, нямала желание да
извършва обичайните си дейности и да контактува с хора. Известен период от
време е страдала от упорито безсъние, което впоследствие е започнало да
намалява. Твърди се, че и към настоящия момент ищцата се страхува да се качи в
кола.
Ищцата
сочи, че в резултат на нанесените телесни увреждания е извършила разходи за
болничен престой и медикаменти. До настоящия момент тя е заплатила сума в
размер на 32.91лв., от които 5.80лв. за болничен престой по фактура
№**********/29.11.2018г. и 27.11лв. за медикаменти по фактури
№**********/12.12.2018г., №**********/12.12.2018г., №**********/04.01.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ
със застрахователна претенция вх. №89В000567/14.12.2018г. П.П. е предявила
претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред
ответното дружество. Представила е и всички налични у нея документи, в това
число Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Посочила е и банкова
сметка ***.
Ответникът
е изискал предоставянето на допълнителни документи по заведената
застрахователна претенция, с които ищцата не е разполагала към онзи момент.
Впоследствие е представила документи, доказващи наличието на претърпени от нея
имуществени и неимуществени вреди.
Заявено е, че въпреки това с писмо изх.
№*********/25.03.2019г. ответното дружество е уведомило ищцата, че не може да
определи справедлив размер на обезщетение и отказва изплащането на такова,
поради липса на доказана вина на водача М. П. И. и недоказаност на причинените
вреди.
Моли съда да постанови решение, с което
да осъди „Д.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ***,
да заплати на П.Д.П., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, следните суми:
- 35 000
лв. /тридесет и пет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди от претърпените болки и страдания от нанесените травми, вследствие
настъпило на 28.11.2018г. в гр. Г. ПТП.
- 32.91 лв.
/тридесет и два лева и деветдесет и една стотинка/, представляващи обезщетение
за имуществени вреди - извършени разходи по лечението и възстановяването в
следствие на нанесените травми, а именно:
- 5.80 лв. /пет
лева и осемдесет стотинки/ за болничен престой по Фактура
№**********/29.11.2018г.;
- 27.11 лв.
/двадесет и седем лева и единадесет стотинки/ за медикаменти по следните
Фактури: № **********/12.12.2018г., № **********/ 12.12.2018г.,
№**********/04.01.2019г.
Претендира и законна лихва върху сумите,
считано от 15.03.2019г. датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на
"Д." АД по заведената на 14.12.2018г. застрахователна претенция, до
окончателно изплащане на сумата.
Претендират се направени по делото
разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА, като моли на основание
§2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения върху чистата сума на адвокатското възнаграждение да бъде
присъден и 20% ДДС.Посочена е банкова сметка, ***. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът Д.“ АД взема становище, че
исковете са процесуално допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва
изцяло по основание и размер.
Счита, че не са налице всички нужни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружеството по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите в така
претендираните размери за вредите, които ищцата твърди, че търпи.
Посочва се, че в
настоящото производство се търси ангажиране на отговорността на ответника по
застрахователния договор, която отговорност е функционално обусловена от
наличието на гражданска такава у застрахования водач. Счита, че за да е налице
деликтна отговорност, обаче, следва да има виновно извършено противоправно
деяние (действие или бездействие) от страна на водача, от което трети лица да
търпят вреди. Заявява, че макар и по силата на закона вината да се презюмира,
противоправността на деянието, както и причинно - следствената връзка на
последното с твърдените за настъпили като последица вреди, подлежат на
доказване в процеса по общия ред, както всички останали твърдения.
Твърди, че по делото не са представени
никакви доказателства, установяващи извършено противоправно деяние от страна на
застрахован в дружеството водач, изразяващо се в нарушаване на конкретни
правила за движение по пътищата, от което да са настъпили претендираните вреди,
поради което оспорва твърденията на ищцата относно тези обстоятелства. Противно
на изложеното от ищцата, ответникът счита, че приложените към исковата молба
документи относно причините за ПТП - Протокол за ПТП №1687793, съставен на
28.11.2018 г. от сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Г., Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 72/2018г., съставен на 28.11.2018 г. от
сектор „Пътна полиция“ - Г., Протокол за оглед на пътно - транспортно
местопроизшествие, по никакъв начин не допринасят за изясняване механизма на
твърдяното увреждане, тъй като не съдържат данни за поведението на участниците
при реализиране на процесното ПТП. С оглед на това, счита, че в настоящия
случай не е изключена възможността процесното ПТП да е следствие от нарушение
на правилата за движение на другия участник, случайно събитие или други
обстоятелства и причини, изключващи отговорността на водача на л.а. „Шкода
Фабия” с ДК№ СТ1806 ВХ. Отбелязва, че с оглед изготвената окомерна скица на
произшествието и констатираните увреждания по двете МПС-та, участващи в
инцидента /в задна част за л.а. „Шкода Фабия“ и в предна дясна част за л.а.
„Ауди А87, може да бъде направен обоснован извод, че процесното събитие е
настъпило по вина на водача на л.а. „Ауди А8“ с ДК№ SXR 1958, който е застигнал
и блъснал отзад правомерно движещия се пред него лек автомобил.
Доколкото ищцата не сочела годни доказателства
за установяване на извършено от М. П. И. противоправно и виновно деяние,
вследствие на което да е настъпил твърдения вредоносен резултат, ответникът
намира предявените главни искове за неоснователни.
При условията на
евентуалност, заявява, че с поведението си пострадалата е допринесла в
изключителна степен за негативните последици от ПТП, тъй като е пътувала в МПС
без поставен задължителен обезопасителен колан, с който процесното МПС е
фабрично оборудвано. С оглед твърдения механизъм на ПТП /удар в задната част за
л.а. „Шкода Фабия“/, намира, че с това си поведение ищцата е допринесла
съществено за негативните последици от ПТП. В тази връзка посочва, че при
описания в исковата молба сблъсък ищцата не би могла да се удари в областта на
дясната ключица и главата, ако е била с правилно поставен обезопасителен колан
(т.е. при добро регулиране на дължината му), тъй като тялото й би останало
прилепнало към седалката на автомобила.
Оспорва твърдението на ищцата, че всички
описани в исковата молба травми са причинени в резултат на процесното ПТП.
Уточнява, че посочените в исковата молба болки в лявата раменна става и коленете,
синдром на Кларк двустранно, не се намират в причинна връзка с процесното
събитие и не са се проявили при реализирането му.
Оспорва твърдението на ищцата, че
вследствие процесното събитие е преживяла психически стрес.
Намира иска за неимуществени вреди за
силно завишен и неотговарящ на реално претърпените от ищцата душевни болки и
страдания. В тази връзка излага съображения по чл. 52 ЗЗД.
Посочва, че от представената по делото
епикриза ИЗ № 13875/2018 от МБАЛ Д.“ АД - гр. Г. - отделение по ортопедия и
травматология, болничното лечението на П.Д.П. от констатираните след ПТП травми
е протекло нормално, без неблагоприятни за нея бъдещи последици и
невъзстановими увреждания. Твърди се, че медицинските лица, след извършването
на необходимите изследвания, прегледи и манипулации, не са установили
настъпването на усложнения в процеса на възстановяване, предвид което ищцата е
изписана след по - малко от 24 часа след постъпването й в болничното заведение
с „подобрение“, като в изготвения медицински документ е посочено, че ищцата
„няма оплаквания“. Проведено е само консервативно лечение - с мека превръзка с
препоръка за имобилизация за срок от 40 дни.
Ответникът твърди, че ищцовата претенция
не е съобразена по размер с обичайната съдебна практика за обезщетяване на
подобни по вид и тежест вреди, съгласно която присъжданите обезщетения са в
пъти по - ниски от претендираното.
Заявява, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразена и социално -
икономическата обстановка в страната. Намира за известно на съда, че
отговорността на застрахователя по процесната застраховка е договорна и е
функционално обусловена и еднаква по обем с отговорността по чл. 45 и сл. от ЗЗД
на виновния водач - физическо лице, т.е. застрахователят отговаря за същата
сума, за която би бил осъден и прекият причинител на вредите. В тази връзка,
посочва, че претенцията на ищцата от 35 000 лв. за фрактура на ключица се
равнява на средния доход на едно лице от домакинство в Б., който то реализира
за около 6 години /по официални данни на НСИ/.Намира предявения иск за
неимуществени вреди за неоснователен и недоказан. Относно претенцията за
имуществени вреди, заявява, че оспорва наличието на причинна връзка между
процесното събитие и твърдените разходи. Счита, че закупените от ищцата
лекарствени средства не са били необходими за лечението й от претърпените
травми. Счита, че неоснователността на главните искове води до неоснователност
и на акцесорните искове за законна лихва от претендираната дата.
Относно
претенцията за законна лихва, посочва следното:Не оспорва, че ищцата е
депозирала в застрахователното дружество доброволна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за вредите от описаното в исковата молба събитие. С
писмо изх. №*********/11.01.2019 г. /приложено към исковата молба/,
представителят на ищцата бил уведомен по
реда на чл. 496 КЗ, че следва да представи документ, установяващ начина на
настъпване на процесното ПТП и противоправността на извършеното деяние от
застрахования в дружеството водач. Счита, че не е налице забава от страна на
застрахователното дружество.Оспорва датата, от която се претендира лихва за
забава.Счита за неоснователна претенцията за разноски.
Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли изцяло предявените от П.П. искове. Моли да му се присъдят сторените
по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните намира за установено следното:
На 28.11.2018 г. около 12:45 часа в гр. Г., на бул. „Х.“, настъпва ПТП
между л.а. Ауди А8 с рег.№ SXR 1958, с водач Х.Н.Р. и л.а Шкода Фабия, с рег.№
СТ 1806 ВХ, с водач М. П. И.. Вследствие на ПТП са причинени телесни повреди на
пътничката в л.а Шкода Фабия - П.Д.П.. Пътят в района на ПТП е прав участък, след ляв завой за посоката на движение
на л.а. Шкода. Пътната настилка била покрита със разбит сняг (киша), а в
краищата на платното имало ивици от снежна покривка от навалял и изхвърлен
сняг.
В хода на производството е назначена
съдебно-автотехническа експертиза,която установява следния механизъм на ПТП :При
излизане от ляв завой, спрямо посоката си на движение и началото на
последващият прав пътен участък, лек автомобил Шкода е загубил напречната си
устойчивост на движение. Започнало е транслационно движение, определено от
движението на масовия център по дъговидна траектория към лявата граница на
платното за движение, спрямо посоката на движение на Шкода и ротационно
движение в посока обратна на часовата стрелка. В процеса на това движение, лек
автомобил Шкода е достигнал с предната си част до бордюра на левия (насрещен)
за него тротоар, като се е осъществил удар в него с предно дясно колело. При
този контакт, лекия автомобил Шкода е бил в движение. В края на удара на предно
дясно колело на Шкода в бордюра, се е осъществил удар между предна дясна ъглова
част на лек автомобил Ауди и задна дясна странична ъглова част на автомобил
Шкода. Вещото
лице от състава на автотехническата експертиза установява,че техническата причината за настъпване на ПТП е навлизането на л.а. Шкода в
лентата за насрещно движение поради загубата си на напречна устойчивост.Може да
се направи извода, че загубата на напречна устойчивост е настъпила най-напред в
задния мост на автомобила, с ротация в посока обратно на часовата стрелка.
Завоя за л.а. Шкода е бил ляв, което поради по-малкото сцепление на задните
гуми с пътната настилка и в резултат на инерционните сили е допринесло до
изместването на задната част на купето на автомобила навън от траекторията на
завоя. Вещото лице прави експертния извод,че водачът на л.а. Шкода, М. П. И. е имала техническата възможност да не
допусне ПТП, като контролира непрекъснато МПС, което управлява. Технически
правилно е при избора си на скорост на движение водача да се съобрази с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство така, че да намали скоростта или да спре когато възникне
опасност за движението.Може да се направи извода, че водачът на л.а. Ауди е
нямал техническата възможност да предотврати ПТП.
Видно от експертното заключение МПС в което
е пътувала пострадалата е оборудвано фабрично с триточкови обезопасителни
колани на предни и задни седалки.При загубата на напречна устойчивост на л.а.
Шкода се е движил напред и наляво спрямо посоката си на движение, въртейки се
обратно на часовата стрелка. При това движение на МПС, върху пътника отпред до
водача, П.Д.П. действат центробежни сили и тялото й се е изместило надясно,
удряйки се във вътрешния интериор на купето предна дясна врата. В този случай
поставения предпазен колан няма възпиращо действие. Следва удар на МПС с предно
дясно колело в бордюра, при което в резултат на инерционните сили, тялото
„полита“ напред и надясно към мястото на удара. При това движение предпазния
колан има възпиращо действие върху тялото на пострадалата. Пострадалата П.Д.П., която е била
пътник на предна дясна седалка е била с поставен предпазен колан при възникване
на процесното ПТП. Ако не е бил поставен предпазният колан, тялото й би се
отхвърлило свободно напред от инерцията при първоначалния удар на МПС в бордюра.
В хода на производството е назначена
съдебно-медицинска експертиза,изпълнена от ВЛ-ортопед. Видно от експертното
заключение в резултат на настъпилото ПТП П.Д.П. е получила телесни увреждания
изразяващи се в закрито счупване на дясната ключица и травма на главата. Малко
след пътния инцидент на место е дошла линейка със спешен екип, който е откарал
ищцата в МБАЛ-Г.. От Епикриза към ИЗ № 13875 издадено от Отделение по ортопедия
и травматология на МБАЛ“Д.“ АД - Г. е видна окончателна диагноза: Счупване на
ключицата, закрито.
Вещото лице-ортопед дава информация,че
счупването на дясната ключица е силно болезнена травма. Тя се изявява с този
симптом още от травматичния момент. В следващите дни и седмици при всеки опит
за движение на дясната ръка /рамо и дори при дихателните екскурзии - също, и
така е до 20-ия ден. В следващите дни болката постепенно затихва, след 30-ия
ден е нищожна. След снемане на мекотъканната имобилизация и започване на
рехабилитационни мероприятия болката отново се засилва, като вече се изявява
повече в близката раменна става. При добро стечение на обстоятелствата и гладък
възстановителен период болковият симптом изчезва напълно след третия месец.
резултат от зарастване при стандартно разместване на този тип фрактури. От
същото експертно заключение се установява ,че и двете стави на ищцата са твърде ригидни - минимално подвижни. Имайки
предвид възрастта на ищцата към момента на травматичния инцидент - 27г. вещото
лице заключава, че болката в тези ставички ще е налице в следващите 1 -2
години.
В хода на производството са събрани
гласни доказателства- показанията на свидетелите Н.Д.Т./живеещ на съпружески начала с майката на
ищцата/ и Ф.К.Д. /без родствена връзка с ищцата/. Свидетелката Ф.К.Д.
Познавам заявява,че познава П. от
двадесет години. Преди инцидента била много жизнерадостна. След ПТП не искала
да се качва на автомобил. Стигнала до психиатър. В продължение на шест месеца била
в това състояние. Не искала да разговаря.Поради счупената ключица била обездвижена три месеца. Все още не можела да си движи дясната ръка настрани и
назад. Първите месеци не можела да се обслужва сама, тъй като имала и
заболяване на другата ръка. Майка й я обслужвала много дълго време.Оплаквала се
от болки в ръката. Повече от две години не можела да възвърне предишното си
състояние. Станала по-затворена и плашлива.
Свидетелят Н.Д.Т. установява,че за майката
на П. е женен от 2001г., и от м.август П.
и майка й са отишли да живеят при него. П. заминала да учи в С.,но от е 2017 г. се върнала
и пак живеела при тях на С.Б..Инцидентът като се случил, тъкмо се върнала от С.,
защото трудно било с квартири. Живеела при тях на С.М.Б.. През ноември месец
заминала с леля си на Троянския манастир и на връщане катастрофирали. Обадили
се съпругата му следобед и й казали, че е катастрофирала с леля си в Г. и е
настанена в Г. в болницата със счупена ключица, в ортопедично отделение. Отишли
да я видят,като на другия ден я изписали и я прибрали на С.М.Б..В началото
изглеждала зле, имала големи болки в рамото и главата. Казала, че при удара си
е ударила главата в предното стъкло. Имали съмнения, че е направила комоцио. Била
уплашена, изнервена, голям стрес преживяла. Два месеца била с големи болки в
дясното рамо, била с превръзка и стояла в една позиция, лежала. Свидетелят Т.
установява още,че психическото й състояние се нарушило много след ПТП. След ПТП
започнала да се страхува много, отказвала да се качва на кола. Изживяла голям
нервен срив в продължение на шест месеца след ПТП, много тежък, не искала да се
вижда с приятели и познати. С майка й ходили на психолог. Някакви лекарства й бил
изписал. Към днешна дата психическото й състояние се подобрило, но не на 100%.
Понякога избухвала безпричинно. Вече се качвала в кола, но казвала, че ръката
много я боли.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. За увреждащия лек автомобил „Шкода“, модел “Фабия“ с ДКН СТ 1806 ВХ,
управляван от водача М. П. И., е налице сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с "Д." АД, обективирана в застрахователна
полица №BG/08/1180Ql456770 със срок на валидност от 00:00ч. на 16.05.2018г. до
23:59 ч. на 15.05.2019г., т. е. към момента на настъпване на ПТП на
28.11.2018г., същият е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл.
380 от КЗ, ищцата е предявила претенцията си за
изплащане на застрахователно обезщетение със застрахователна претенция вх.
№89В000567/14.12.2018г. Представила е и всички налични у нея документи, в това
число Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Посочила е и банкова
сметка ***.Ответникът е изискал предоставянето на допълнителни документи по
заведената застрахователна претенция, с които ищцата не е разполагала към онзи
момент. Впоследствие е представила документи, доказващи наличието на претърпени
от нея имуществени и неимуществени вреди.Заявено е, че въпреки това с писмо
изх. №*********/25.03.2019г. ответното дружество е уведомило ищцата, че не може
да определи справедлив размер на обезщетение и отказва изплащането на такова,
поради липса на доказана вина на водача М. П. И. и недоказаност на причинените
вреди.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
От
събраните по делото доказателства включително и от заключението на
съдебно-автотехническата експертиза се установява,че водачът на л.а. Шкода, М. П. И. е
имала техническата възможност да не допусне ПТП, като контролира непрекъснато
МПС, което управлява.В хода на производството се установява противоправното
поведение на водачът на л.а. Шкода, М. П. И..Налице е причинна връзка,между деликта и причинените
увреждания на ищцата.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
Видно от заключението на медицинската експертиза
вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила телесни увреждания изразяващи
се в закрито счупване на дясната ключица и травма на главата. Установено е, че и към момента на съдебното производство П.П. продължава
да изпитва болки в ръката.Все още не е избледнял спомена от ПТП.
С оглед изложеното и установените травми, болки,
страдания и причинените неудобства от личен, битов и социален характер и като
се вземе предвид, при съобразяване с
конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се
остойностят в размер на 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и
страдания от нанесените травми, вследствие настъпило на 28.11.2018г. в гр. Г.
ПТП. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза
претендираната от ищцата сума за имуществени вреди в общ размер на 65,82 лв. е изразходвана за лечението на същата,поради
което предявеният иск за обезщетение на имуществени вреди следва да бъде уважен
изцяло.Законната лихва следва да бъде присъдена, считано от 15.03.2019г. датата
на която е изтекъл срокът за произнасяне на "Д." АД по заведената на
14.12.2018г. застрахователна претенция, до окончателно изплащане на сумата.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението
е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. Видно от експертните изводи
на автотехническия експерт ищцата П.П. е била с поставен предпазен
колан.Ето защо съдът намира, че с поведението си ищцата не е допринесла за
настъпване на процесното ПТП и възражението за съпричиняване е неоснователно. От
събраните по делото гласни доказателства по категоричен начин се установява ,че
ищцата е преживяла и продължава да търпи психически стрес от преживеният
инцидент.Съдът намира за установено,че стреса е в пряка причинна връзка с ПТП. П.П. дълго време не е желаела да се качи в автомобил,станала е затворен и
необщителен човек,въпреки се преди е била общителна и жизнена.
С оглед изхода
на делото ответното дружество следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер
на 1898,40 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата 460,45 лв.–разноски по делото.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.“ АД ЕИК
***– гр.С.,р-н *** да заплати на П.Д.П. с ЕГН ********** *** сумата от 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/ -обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки
и страдания от нанесените травми, вследствие настъпило на 28.11.2018г. в гр. Г.
ПТП ведно със законната лихва , считано от 15.03.2019г. датата на която е
изтекъл срокът за произнасяне на "Д." АД по заведената на
14.12.2018г. застрахователна претенция, до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Д.“ АД ЕИК ***– гр.С.,р-н *** да
заплати на П.Д.П. с ЕГН ********** *** сумата от 65,82 лв./шестдесет и пет лева и
осемдесет и две стотинки/- обезщетение за имуществени вреди от претърпените болки и страдания от
нанесените травми, вследствие настъпило на 28.11.2018г. в гр. Г. ПТП ведно със
законната лихва , считано от 15.03.2019г. датата на която е изтекъл срокът за
произнасяне на "Д." АД по заведената на 14.12.2018г. застрахователна
претенция, до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Д.“ АД ЕИК ***–
гр.С.,р-н *** да заплати на адв.П.К. от АК С.З.
адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ в общ размер на 1898,40
лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „Д.“ АД ЕИК ***– гр.С.,р-н *** да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт сумата от 460,45 лв.–разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :