О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ / 2020г.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV
с., в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
разгледа
докладваното от председателя на състава
ч.гр.д.№ 1062/ 2020г.
Производството
е по реда на чл.274 , ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от Д. Христолов Т., подадена от
пълномощник- адвокат Г.Я., срещу определение
№ 2364/ 07.02.2020г. постановено по гр.д.№ 16953/ 2017г. на Районен съд-Варна,
с което е прекратено производството по приетата за разглеждане претенция по
сметки с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД, на Д. Христолов
Т. срещу В.Й.К., за сумата 9675евро., представляваща ¾ от покупната цена
на автомобила , заплатена в размер на 12900лв. .
Изложени
са възражения за незаконосъобразност на определението за прекратяване,
постановяването му при съществено
нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон. Според частния жалбоподател претенцията по сметки е допустима , защото
произтича от задължението на съделителите,
собственици на процесното МПС на върна на кредитора-
ДЗЗД „Т. и син“, предоставения заем за закупуване на автомобила, което е във връзка с допуснатата до делба
вещ. Счита, че преценката на съда по своевременно заявените искания по
сметки се различава от преценката дали
следва да се приемат за съвместно разглеждане обективно съединени искове / обратен, насрещен, главно
встъпване/ , и на основание чл. 346 ГПК е длъжен да ги разгледа, без значение
дали с тях се създава правна или фактическа трудност. В подкрепа на това
становище се позовава на ТР № 5 от 29.12.2014г. и мотивите на решението по
в.гр.д..№2148/ 2018г.
Искането
е за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В
срока за отговор е депозирано становище от В.Й.К., чрез адвокат В.Д., за недопустимост на частната жалба срещу
отказ за приемане на претенцията по чл.436 ГПК, а по същество- за
неоснователност, с мотиви, че предявеното искане не се основава на вътрешните
отношения между съсобствениците след
възникване на съсобствеността , които са уредени с чл.30-33 от ЗС , и за
извършени подобрения, а наличието на отношения с трето лице / кредитор/ пряко
изключва допустимостта на тази претенция в производство по делба.
Разглеждащият състав,
след преценка на доказателствата по делото, съобразно становищата на страните,
приема следното:
Частната
жалба е допустима. Жалбоподателят е легитимирана страна в образуваното гр.д.№ №
16953/ 2017г. ВРС, а оспорваният съдебен
акт е от категорията на преграждащите по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Страните
са бивши съпрузи и участници в дело за
делба на придобита по време на брака вещ - лек автомобил- „ Сузуки“,
модел „ Гранд Витара „. С решение № 2446/ 30.05.2018г. по гр.д.№ 16953/
2017г. ВРС съсобствена вещ е допусната до делба
при равни квоти.
Спорът
е относно предявеното във втората фаза
на делбата искане по сметки от Д. Христолов Т. за
сумата 9675 евро- равностойност на
¾ ид.части от покупната цена на делбената вещ , заплатена от ДЗЗД „Т. и син“.
Прието е за разглеждане в първото съдебно заседание, на основание чл.
346 ГПК и допълнително уточнено с молба
от 05.02.2020г., според която вещта е закупена със заемни средства по
договор за заем с дружеството, със срок на погасяване- 10 години. Твърди, че
претенцията за връщане на частта от заетата сума от ДЗЗД „ Т. и син“ е допустима. Дружеството е прекратено,
на основание чл. 363, б.“в“ ЗЗД и правоприемник по наследяване на починалия
съдружник е неговият син и съдружник –Д. Христолов.
Налице е сливане на двете качества- кредитор и длъжник, поради което искането
за връщане на заетата сума подлежи на
разглеждане в това производство.
С
определението от 07.02.2020г. районният съд е мотивирал становище за
недопустимост на претенцията на Д. Христолов Т.
срещу В.Й.К., относно сумата 9675 евро, обосноваващо прекратяване на
производството по това искане.
Определението
е законосъобразно.
С
решението по допускане на делбата съдът разрешава всички въпроси на
съсобствеността относно предмета,
страните и правата им в общността.
Спорът
относно конкретната вещ е приключил
окончателно на касационна инстанция
и постановеното решение се ползва със стабилитет в
предметните предели на силата на присъдено нещо. Последица от неговата
задължителна сила е забраната за пререшаване - чл. 299 ,ал.1 във връзка чл.
298,ал.1,2 и 4 ГПК.
Във
втората фаза на делбата съделители могат да уредят
спорове по повод на прекратената
имуществена общност. Въведеният с чл. 346 ГПК срок е преклузивен-
първото по делото редовно съдебно заседание във втората фаза на делбата.
Предявяването им по този ред води до обективно съединяване с иска за делба
на облигационни притезания
на съделителите , възникнали по повод на съсобствения имот / вещ/.В този аспект са постановките на
ППВС № 7-73, т.4, съобразени от първостепенния
съд.
Искането
на Д. Христолов е за сума, равняваща се на 3/4 ид.част от покупната цена на автомобила, заплатена със
средства предоставени в заем от ДЗЗД „ Т. и син“, с цел приключване на
задължение към дружеството- заемодател.
Така заявена претенцията не е във връзка с
имуществената общност, доколкото не се основава на разходи за управлението,
поддържането и ползването на вещта, и
на подобрения увеличаващи нейната
стойност. Под формата на осъдителна претенция се търси баланс в отношенията с
трета за делбата страна, които не са в предмета на делбата и следва да бъдат
разгледани в отделен исков процес.
С
изложените мотиви съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба
на Д. Христолов Т., подадена чрез пълномощник,
срещу определение № 2364/ 07.02.2020г.
постановено по гр.д.№ 16953/ 2017г. на Районен съд-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.