Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 5.02.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Лора Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 15911 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 17.09.2019
г., постановено по гр.д.№ 31869/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 52
състав, ЗАД „Д.: Ж.И З.“- гр. София /ЕИК *****/ е осъдено да заплати на З. „А.Б.“***
/ЕИК *****/ на основание чл.411 КЗ сумата 810.77 лева /с включени 15 лева
ликвидационни разходи/, представляваща дължима сума за възстановяване на
заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на
МПС" и образувана при З. „А.Б.“ застрахователна преписка по щета №
N0300/17/727/507735 за причинени вреди на автомобил „Опел Вектра" с peг.№ *****от
настъпило на 07.11.2017 г. в гр. София пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба на 18.05.2018
г. до окончателното й изплащане, и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 475
лева- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „Д.: Ж.И З.“- гр.
София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която
на ищеца е присъдено регресно обезщетение над сумата 405.38 лв. и в частта
относно съразмерно присъдените разноски, с искане да бъде постановена отмяната
му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска за горницата над сумата
405.38 лв. до пълния предявен размер от 810.77 лв. /разлика от 405.39 лв./, с
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна З.
„А.Б.“*** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение
като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски
за въззивното производство.
Предявен е регресен иск с правно основание чл.411 КЗ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част,
като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен
извод за уважаване на предявения от З. „А.Б." регресен иск по чл.411 КЗ като
основателен и доказан- чл.272 ГПК.
Регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка „каско” възниква в момента, в който е удовлетворил застрахования и
оттогава вземането му става изискуемо. В настоящия случай регресното право на
ищеца- застраховател по имуществена застраховка „каско”, е упражнено срещу
застрахователя по риска „гражданска отговорност” на делинквента.
Встъпването в правата на увреден от страна на
застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за
имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската
отговорност на делинквента /чл.411 КЗ/ е обусловено от установяването на три
групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с
увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и
направени от застрахователя разноски за определяне размера на застрахователното
обезщетение; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл.45, ал.1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента, с
негово виновно и противоправно поведение; и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на валиден договор за застраховка "гражданска
отговорност" между делинквента и ответника.
В случая осъществяването на горепосочените правопораждащи
факти, касаещи възникването на деликтната отговорност, е установено по
безспорен начин по делото, което обосновава извод за доказаност на иска по
основание.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че въз основа
на ангажираните от ищеца доказателства- двустранен констативен протокол за ПТП
от 7.11.2017
г. и свидетелски
показания на участвал в ПТП водач, се установяват механизма на ПТП и причиняване на вредите вследствие
виновното и противоправно поведение на застраховано при ответника лице,
респ. наличието на причинно- следствена връзка между такова поведение и
настъпилите за застрахованото при ищеца лице вреди. Изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение от 795.77 лв. покрива действителните вреди,
понесени от застрахованото лице, и предвид настъпилата съобразно чл.411 КЗ
суброгация, подлежат на възстановяване в претендирания по делото размер.
Л.2 на Реш. по гр.д.№
15911/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Спорно пред въззивния
съд, с оглед релевираните във въззивната жалба доводи, е дали процесното обезщетение за причинени в
резултат на ПТП имуществени вреди следва да бъде намалено поради съпричиняване
на вредоносния резултат от застрахованото при ищеца лице.
Направеното от
ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат е неоснователно,
тъй като по делото не е доказано, при принадлежаща нему доказателствена тежест,
да е извършено нарушение на правилата за движение от страна на водача на
застрахования при ищеца автомобил, не е установено нарушение на разрешената
скорост за движение, нито управлението и движението на увредения автомобил да не
е било съобразено с фактори, посочени в чл.20 ЗДвП. Няма основание за
приемането на извод, че водачът на увредения автомобил е могъл и е бил длъжен
да предвиди настъпването на ПТП, както и че е могъл да го предотврати, за да избегне
причиняване на вредоносния резултат.
Съвкупната преценка
на приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, на дадените от
водача на л.а.„Опел Вектра“ свидетелски показания и на приетото като неоспорено
от страните заключение на авто- техническата експертиза, обосновава извод, че при
настъпилото на 7.11.2017 г. в гр. София пътно- транспортно произшествие водачът
на автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ СВ 3300 КР, правейки маневра „заобикаляне“
на спрял автобус, е навлязъл в насрещното платно, без да е сигурен дали няма
опасност за останалите участници в движението от тази маневра, и реализирал
ПТП, като увредил движещия се насреща в своята пътна лента автомобил „Опел
Вектра“ с рег.№ СА 7397 РА. Според направените в експертното заключение констатации
пътното платно на мястото на ПТП е широко 8 метра, с разделителна линия,
разделяща го на две ленти по 4 м. Двата участвали в ПТП автомобила са се
движили насрещно, като пътят пред л.а.„Опел Вектра“ бил свободен, а пред
л.а.„Хонда Сивик“ имало спрял автобус, за чието заобикаляне била предприета
посочената по- горе маневра от водача на л.а.„Хонда Сивик“. Независимо от
широчината на пътното платно /общо 8 метра/, вероятната причина за ПТП е
инстинктивното излизане доста вляво на изпреварващия л.а.„Хонда Сивик“, който
не успял да се размине безпрепятствено с правомерно движещия се в насрещната
лента за движение л.а.“Опел Вектра“.
Недоказано, при така
установената фактическа обстановка, е твърдяното от ответника противоправно
поведение на водача на л.а.„Опел Вектра“, както и наличието на фактически
принос на същия за настъпването на ПТП. За разлика от водача на лекия автомобил
„Хонда Сивик“, предприел и извършил маневра заобикаляне при неспазване
разпоредбите на чл.16, ал.1, чл.20, чл.25 и чл.44, ал.3 ЗДвп, чл.91 и чл.92
ППЗДвП, нарушения на правилата за движение по пътищата от правомерно движещият
се в лентата за насрещно движение водач на л.а.„Опел Вектра“ не се установява
да са били извършени. Освен, че твърдението за съпричиняване от увредения е
недоказано по делото, самият механизъм на събитието /навлизане в лентата за
насрещно движение/ до голяма степен изключва възможността пострадалият,
управлявал автомобила в своята пътна лента /при това най- вдясно/, съобразно
правилото на чл.15, ал.1 ЗДвП, да е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. При това положение, предвид липсата на съпричиняване, за доказаните в
настоящото производство вреди правилно е присъдено регресно обезщетение в
пълния претендиран от суброгиралия се в правата на увреденото лице
застраховател размер.
При тези съображения,
тъй като заявената от З. „А.Б.” регресна претенция е обоснована и посоченият
размер на претендираното регресно обезщетение съответства на заплатеното от
дружеството застрахователно обезщетение, а релевираното от ответника възражение
за съпричиняване се явява неоснователно и като краен резултат не може да доведе
до намаляване на определеното на ищеца застрахователно обезщетение, първоинстанционното
решение, което е правилно в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
При този изход на
въззивното производство на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът
дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 240 лв.- разноски за платено
адв. възнаграждение.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 17.09.2019 г., постановено по
гр.д.№ 31869/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 52 състав, в обжалваната част, в която ЗАД „Д.: Ж.и З.“- гр. София /ЕИК *****/
е осъдено да заплати на З. „А.Б.“*** /ЕИК *****/ на основание чл.411 КЗ сумата
405.39 лева, представляваща горница над сумата 405.38 лева до пълния предявен
размер от 810.77 лева, претендирана като регресно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС" и образувана при З. „А.Б.“ застрахователна
преписка по щета № N0300/17/727/507735 за причинени вреди на автомобил „Опел
Вектра" с peг.№ *****от настъпило на 7.11.2017 г. в гр. София
пътнотранспортно произшествие, с включени ликвидационни разноски от 15 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 18.05.2018 г., до
окончателното й изплащане, и в частта относно съразмерно присъдените на З. „А.Б.“
разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.: Ж.и З.“- гр. София /ЕИК *****/ да заплати на З. „А.Б.“*** /ЕИК *****/ сумата 240 лв. /двеста и четиридесет лева/-
разноски за въззивното производство,
на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението по гр.д.№
31869/ 2018 г. на СРС, ІІ ГО, 52 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението не подлежи
на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.