№ 915
гр. София , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000502863 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№40685/14.05.2020 г., подадена от Б.С. М., чрез адв. Л. П., против Решение
№750/28.01.2020 г., по гр.д.№3378/2018 г. на СГС, I-15 с-в, В ЧАСТТА МУ, с която, по
предявен от „Уникредит Булбанк“АД против Б.С. М., иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, са признати за установени вземанията на „Уникредит Булбанк“АД, към
Б.С. М., произтичащи от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице
№230/0088/17545108 от 25.10.2012 г. и Анекс №1/14.04.2015 г. към него, в размер на:
8 693,58 евро, представляващи главница, ведно със законната лихва върху нея за
периода от 28.04.2017 г. до изплащане на вземането;
626,17 евро, представляващи договорна лихва за периода от 20.07.2015 г. до
22.12.2015 г.; и
564,17 евро, представляващи лихва за периода от 20.06.2015 г. до 27.04.2017г.
Релевирани са оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на
решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е приел, че
ответникът не е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост към датата на
депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК, но въпреки това е приел, че следва да
установи дали са налице непогасени вноски и техния размер към датата на
приключване на съдебното дирене в рамките на заявения петитум в исковата молба.
Приел е за дължими тези суми, като е кредитирал изцяло приетата ССЕ. При това,
съдът неправилно е формирал правните си изводи въз основа на фактите по делото,
1
като неправилно е възприел приложените и приети доказателства, а също така не се е
съобразил с всички приложени и приети по делото доказателства, като липсва
обсъждането им в мотивите. Налице е противоречие на мотивите със ЗПК, в
редакцията му към момента на подписване на договора, към момента на подписване на
Анекс №1, както и по време на процесния период. Съобразно установената съдебна
практика, съдът е следвало служебно да следи за неравноправния характер на клаузите
на потребителския договор, независимо дали са наведени такива възражения или не,
както и служебно е следвало да прецени нищожността на клаузите на договора, което
съдът не е сторил, и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение.
Процесният договор няма задължителното съдържание по чл.11 от ЗПК, а съгласно
чл.22 от ЗПК в този случай договорът за потребителски кредит е недействителен. По
делото е установено, че погасителен план по Анекс №1 /14.04.2015 г. не е бил
представен, и обективно липсва. Заключението на вещото лице за размера на
задълженията на ответника е направено въз основа на изготвен от вещото лице
погасителен план след датата на подписване на Анекс №1/14.04.2015 г., поради
липсата на погасителен план към Анекс №1. Именно по този начин вещото лице е
определило размера на неплатените вноски с настъпил падеж. Наред с това, не са
обсъдени възраженията на ответника за погасяване на поръчителската отговорност,
поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, за което също съдът следва да следи
служебно. Жалбоподателят се позовава на съдебната практика, която застъпва
становище, че срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД тече за всяка погасителна вноска отделно.
Съдът не е взел предвид, че вноските с настъпил падеж не са разграничени от тези с
ненастъпил падеж нито в заявлението по чл.417 от ГПК, нито в извлечението от
счетоводните книги, нито в исковата молба. Без такова разграничаване претенцията не
може да бъде уважена дори частично, само за вноските с настъпил падеж, тъй като не
може да се извърши преценка за кои вноски е изтекъл срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Самата липса на погасителен план към Анекс №1 възпрепятства правилното
определяне на размера на всяка една погасителна вноска, както и общият им размер,
възпрепятства и определянето на началния момент на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД,
което опорочава и цялото обжалвано решение. Настоява се за отмяна на решението в
обжалваната част, и постановяване на друго, с което да се отхвърли изцяло
претенцията за главница и лихви. Заявява се претенция за присъждане на разноските за
въззивната инстанция, включително за адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител за производството пред САС, отговаря на
изискванията на чл.260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е изпратен на насрещната страна, и в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№83599/14.08.2020 г.,
подаден от „Уникредит Булбанк“АД, чрез адв. Г. Х., в който се поддържа становище за
неоснователност на оплакванията за нищожни клаузи в договора, и недействителност
на договора, поради несъответствие с изискванията на ЗПК, както и на твърдението за
изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, преди предявяване на претенциите към Б. М..
Договорът има необходимото съдържание, съгласно изискванията на ЗПК, сключен е
при Общи условия, и е подписан от кредитополучателя, солидарните длъжници и
поръчителя. При сключването на Анекс №1 също са изпълнени изискванията на ЗПК.
2
В решението съдът е направил обстоен анализ на оплакванията на ответника за
нищожност и неравноправни клаузи, въз основа на което е и отхвърлил част от
претендираните в исковата молба суми, в т.ч. е приел за незаконосъобразно
капитализирането на лихва към главница, уговорено между страните в подписания
Анекс. Спорен по делото и в съдебната практика е въпросът за началния момент, от
който тече срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД, като по този въпрос е направено предложение
за образуване на тълкувателно дело. Сочи се съдебна практика и се поддържа
становището, че срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД, тече от падежа на главното задължение,
или след като главното задължение е станало изискуемо изцяло, т.е. от достигането на
волеизявлението на кредитора за това до главния длъжник, а не от падежа на всяка
отделна анюитетна вноска. В настоящия случай, крайният срок за погасяване на
главното задължение, съгласно Анекс №1, е 25.10.2022 г. Съдът е приел, че
предсрочната изискуемост на кредита не е била надлежно обявена на длъжника,
поради което шестмесечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, не е изтекъл, като е признал
за установено вземането на Банката само за непогасените вноски по компонентите на
дълга, до датата на приключване на съдебното дирене, съобразно задължителните
указания, дадени в ТР №8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ВКС. Тезата, че срокът по чл.147,
ал.1 от ЗЗД тече за всяка анюитетна вноска поотделно, от момента на падежа , счита
за неправилна, тъй като това практически ограничава отговорността на поръчителя до
част от задължението, в размер на 6 анюитетни вноски, а не за целия дълг, което не
следва нито от теорията, нито от съдебната практика. Настоява за потвърждаване на
обжалваното решение.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания.
Въз основа на събраните по делото доказателства, на осн. чл.235 от ГПК, съдът
намира следното:
В конкретния случай, от приложения по делото Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице №230/0088/17545108 от 25.10.2012 г. /на
л.16-18 от делото на СГС/, сключен между ищеца „Уникредит Булбанк“АД като
Кредитор, и от друга страна като Кредитополучател Б. С. М., солидарни длъжници Е.
М., „Кредитинс“ЕООД, и „Интера Софт“ ЕООД, както и ответника Б.С. М., в
качеството на Поръчител, се установява, че страните са уговорили, Кредиторът
предоставя на Кредитопучателя кредитен ресурс в размер на 20 000 евро, за текущи
разходи, за срок от 10 години - до 25.10.2022 г., срещу задължението на
Кредитополучателя да ползва целево и да върне предоставения му кредитен ресурс,
ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, на месечни
анюитетни вноски, платими до 25. число на месеца, в размери съобразно подписания
между страните Погасителен план /на л.25-26/, и при приложение на Общите условия
на банката, действащи към момента на сключване на договора.
От приложения Анекс №1 от 14.04.2015 г. /на л.19-24 от делото на СГС/ към
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №230/0088/17545108 от
25.10.2012 г. се установява, че страните са се съгласили по отношение на договора
занапред да не се прилагат Общите условия, които са били приложими към датата на
сключване на договора, а приемат за приложими нови Общи условия, одобрени с
решение на УС на банката, в сила към датата на подписване на Анекса, като всички
учредени в полза на кредитора обезпечения се запазват и продължават да обезпечават
3
задълженията към Банката, възникнали във връзка с договора и анекса към него.
Поради просрочване на 7 броя падежирали вноски по кредита, на 22.12.2015 г.
банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. На
17.02.2017 г. банката е изпратила уведомление до кредитополучателя, солидарните
длъжници и поръчителя, като нотариусът е приел съобщенията за редовно връчени при
условията на чл.47 от ГПК. Заповедното производство пред СРС е образувано на
28.04.2017 г.
Пред настоящата инстанция е налице формирана сила на пресъдено нещо между
страните с влязлата в сила отхвърлителна част на първоинстанционния съдебен акт,
относно обстоятелството, че волята на кредитора да упражни потестативното си право
да обяви кредита за предсрочно изискуем не е била надлежно обявена на
кредитополучателя, поради което и не е настъпила предсрочната изискуемост на
задълженията на кредитополучателя с ненастъпил падеж. Съобразно влязлата в сила
част от първоинстанционния съдебен акт, задълженията на кредитополучателя Б. С.
М., за които солидарно с него се е задължил ответника Б.С. М., в качеството на
поръчител, следва да се определят съобразно размера на неплатените вноски по
кредита с настъпил падеж. Спорът пред въззивната инстанция се поддържа до размера
на дължимите неплатени падежирали задължения за главница, договорна лихва, и
лихва за просрочена главница, дължими по Договора за банков потребителски кредит
от 25.10.2012 г. и Анекс №1 от 14.04.2015 г. към него, до датата на приключване на
съдебното дирене, и до размера, приет за установен от първостепенния съд, тъй като
въззивна жалба от ищеца срещу отхвърлителната част на решението не е била
подадена, и в тази част първоинстанционния съдебен акт е влязъл в сила. Отделно от
това, се поддържа спорът за изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, във връзка със
спорния правен въпрос, от коя начална дата следва да се счита, че той започва да тече,
и респективно – по отношение на всяко отделно просрочено задължение, или за целия
размер на дълга.
На осн. чл.7, ал.3 от ГПК е вменено на съда служебно задължение да следи за
наличие на неравноправни клаузи в потребителските договори, какъвто няма спор
между страните, че е и процесния Договор за банков потребителски кредит от
25.10.2012 г. На принципа на по-силното основание, съдът намира, че следва да следи
за спазването на императивните изисквания на специалния Закон за потребителския
кредит към формата и съдържанието на договорите за потребителски кредит, които с
оглед разпоредбата на чл.22 от ЗПК определят форма за валидност на договорите за
потребителски кредит. Ето защо, съдът намира, че следва да разгледа релевираните от
ответника едва с въззивната жалба възражения за недействителност на анекса към
договора за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК, поради липса на
погасителен план, двустранно подписан между страните при сключването на анекса.
От приетите по делото съдебно–счетоводни експертизи – с вх.
№110728/10.09.2019 г. /на л.108 от делото на СГС/, както от обясненията на вещото
лице по назначената от въззивния съд ССЕ при изслушване на експертизата в о.с.з. на
13.05.2021 г., съдът намира за установено от фактическа страна, че при подписването
на Анекс №1/14.04.2015 г. не е бил подписан между страните нов погасителен план.
Това обстоятелство не се и оспорва от ищеца. Същевременно, съгласно §6 от Анекс
№1/14.04.2015 г., двустранно подписаният погасителен план съставлява приложение
към анекса, и вземанията на банката, подлежащи на плащане, се определят при
4
условията на този двустранно подписан погасителен план – приложение към анекса. В
т.5.3. и т.5.4 от анекса е посочено, че дължимите разходи по договора за застраховка
във връзка с кредита, както годишния процент на разходите е посочен в погасителния
план, и е процентен израз на годишния разход по кредита (лихви, такси, комисионни,
застрахователни премии). В чл.11.1. се посочва, че Кредитополучателят заплаща
лихви, комисиони и разходи по т.4 и т.5 в съответствие с Погасителния план. Съгласно
разпоредбата на чл.12.3.1., лихвите, представляващи част от анюитетната вноска, се
изплащат съобразно погасителния план, а съгласно чл.12.3.2. лихвите са изискуеми и
дължими на датата, посочена в погасителния план, а ако няма такъв – на първо число
на месеца. При така формулираните клаузи на анекса, в които се определя цената на
кредитния ресурс /дължимите лихви, такси, комисиони, вноски по застраховки/ и ГПР
по кредита, препращащи към погасителния план, съставляващ приложение към анекса,
и при установената липса на такъв двустранно подписан погасителен план към Анекс
№1/14.04.2015 г., не е налице част от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит, установено с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, при липса на задължителното съдържание на
договора за потребителски кредит, определено в чл.11, ал.1, т.7-12 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Следователно, на осн. чл.22 от ЗПК, във вр.
чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, сключеният между страните Анекс №1/14.04.2015 г. е
недействителен изцяло, поради което не е породил правни последици. Ето защо,
задълженията на кредитополучателя, за които солидарно с него отговаря поръчителя,
за главницата, включена във вноските с настъпил падеж до датата на приключване на
съдебното дирене, следва да бъдат определени съобразно първоначално уговорените
условия в Договора за банков потребителски кредит от 25.10.2012 г. и двустранно
подписания между тях първоначален погасителен план, и до размера, признат за
установен с диспозитива на първоинстанционния съдебен акт. Съобразно така
определения размер следва да се определи и размера на акцесорното задължение за
лихва върху падежиралата главница, за периода от 20.06.2015 г. до 27.04.2017 г.
Задълженията за договорна възнаградителна лихва следва също да бъдат определени
съобразно първоначално договорените между страните условия и първоначалния
подписан между страните погасителен план, но до размера и в рамките на периода,
признати за установени с решението на първостепенния съд – т.е. за периода
20.07.2015 г. – 22.15.2015 г. и до размера от 626,18 евро.
Същевременно, съобразно служебното задължение на съда по чл.7, ал.3 от ГПК,
и по арг. от чл.5 от ГПК, съдът следва да съобрази също неприложимостта на
неравноправните клаузи в първоначалния Договор за банков потребителски кредит от
25.10.2012 г., както и неприложимостта на нищожните клаузи в този договор.
Във връзка с тези свои задължения, съдът намира, че при определяне размера на
задълженията на кредитополучателя, за които солидарно с него отговаря ответника, в
качеството на поръчител, не следва да се прилага клаузата на чл.12.6 от Договора,
съгласно която „Кредитополучателят дава съгласието си неизплатените лихви по
кредита да се капитализират по преценка на Кредитора при условията на Наредба №9
на БНБ“. В посочената разпоредба е инкорпорирано съглашение за анатоцизъм по
смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД, което е допустимо само при договори между търговци
/т.е. при двустранните търговски договори/, при условията на чл.294, ал.2 от ТЗ, но не
и в търговските договори, по които една от страните е лице, което няма качеството на
търговец, а още по-малко – в потребителските договори, при които потребителят се
5
ползва със засилена защита, съгласно §1 от ДР на Закона за защита на потребителите.
Наред с това, преструктурирането по чл.13 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични
провизии за кредитен риск /отм./, не представлява предвидена в наредба на БНБ
възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 от ЗЗД. В този смисъл е
цитираното от първостепенния съд Решение №66/29.07.2019 г. по т.д.№1504/2018 г. на
ВКС – ТК, 2-ро т.о. Същото разрешение е дадено и с Решение №101/19.08.2019 г. по
т.д.№439/2017 г. на ВКС – 2-ро т.о. Посоченото разрешение напълно се споделя от
настоящия състав.
Съгласно разпоредбата на чл.11.3 от Договора, „При условията на т.9.4 от ОУ
се променя размерът на годишния лихвен процент по т.4.1.а, съответно размерът на
анюитетната вноска.“ Разпоредбата препраща към Общите условия, при които
„Уникредит Булбанк“АД предоставя потребителски кредити на физически лица, които
съгласно разпоредбата на чл.18.6.10 от Договора, са неразделна и задължителна част от
договора, и които са били приети от кредитополучателя и поръчителя при
подписването на договора. Приложимата редакция на ОУ е одобрена с Решение на УС
по Протокол №4/02.04.2008 г., с последно изменение, съгласно Решение на УС по
Протокол №45/10.11.2009 г., в сила от 01.04.2010 г., и е приета като доказателство на
л.30-л.34 от въззивното дело. Съобразно приложимата редакция, чл.9.4. от ОУ
предвижда: „При кредити, погасявани чрез Анюитетни вноски, годишният лихвен
процент по Кредита се променя с размера на сумарната промяна на двата
компонента (индекс и премия) на базовия лихвен процент, в случай, че тази сумарна
промяна представлява изменение с повече от 0,25 процентни пункта спрямо
действащия към момента на промяната размер на базовия лихвен процент“.
Същевременно, в чл.9.3.5 от ОУ се предвижда, че: „Кредиторът има правото да
променя (увеличава/намалява) едностранно въз основа на Решение на оторизирания си
за това орган размера на приложимия към даден лихвен период базов лихвен процент,
като променя определения към датата на договора размер на премията в
съответствие с ценовите условия на кредитния пазар и при спазване на
методологията за това, определена в договора и ОУ, без да е необходимо заявеното
чрез подписване на отделен анекс изрично съгласие на Кредитополучателя и
солидарните длъжници.“ Съгласно чл.9.2 от ОУ : „Базовият лихвен процент по
кредитите се формира като сбор от съответния пазарен лихвен индекс, определен в
зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване, и премия. Банката
може едностранно да променя размера на премията по реда, установен в
настоящите ОУ.“ В чл.9.6.1 от ОУ е посочен неизчерпателен списък на условията,
при промяна на които Банката има право едностранно да променя премията
представляваща компонент от БЛП, в размер до 2 процентни пункта за всяка
актуализация, като броя и периодичността на актуализациите не е регламентиран.
Посочената разпоредба не регламентира конкретната методика, по която Банката
определя размера на актуализираната премия, а посочва само примерен списък на
икономическите фактори и финансови показатели, които Банката съобразява при
актуализирането на премията.
В Решение № 51 от 04.04.2016 г., по т.д.№ 504/2015 г. на ІІ т.о. , Решение № 424
от 02.12.2015 г., по гр.д.№ 1899/2015 г. на ІV г.о. и Решение № 77 от 22.04.2015 г., по
гр.д.№ 4452 / 2014 г. на ІІІ г.о., е възприето разрешение, свързано с приложението на
чл.143 – чл. 146 ЗЗП, в смисъл, че основният критерий за приложимост на
6
изключението по чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/ или от държавния регулатор. Само
тогава търговецът / доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по см. на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в
чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и едностранно, не
зависи пряко от неговата воля. За да се прецени, обаче, дали конкретните договорни
клаузи отговарят на този критерии за изключване общия принцип, въведен с чл.143,
ал.1 ЗЗП, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и
потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как
търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цента, за да може на
свой ред да реагира по най - уместния начин.
С чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ е въведено изискване условията на Банката да уреждат
метода за изчисляване на лихвата, предвид възмездния характер на договора за банков
кредит, както и условията, при които може да се променя последната до пълното
погасяване задължението на кредитополучателя. Следователно по силата на сочената
законова норма, изрично задължение на Банката - кредитодател е в условията, при
които предоставя на потребителя – кредитополучател конкретния банков продукт, да
се съдържат кумулативно два елемента – методиката /метод/ за изчисляване на
съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраене на договора.
Не съществува спор в правната доктрина и в съдебната практика, че методът на
изчисляване на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/ или
индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на договора за кредит
/двустранен, каузален, възмезден, консенсуален и формален договор/, безспорна е и
необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на
формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е относно конкретната формула за
определяне възнаградителната лихва, която е съществен елемент от съдържанието на
този вид банкова сделка, тъй като по съществото си тя представлява договорената
цена на предоставения от банката паричен ресурс. Следователно методиката за
изчисление на лихвата, също се явява елемент от договора за кредит, което само по
себе си изключва възможността същият да бъде едностранно променян от
кредитодателя след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до
фиксиран лихвен процент или до променлив такъв. Затова, когато потребителят не е
получил предврително достатъчно конкретна информация, как кредитодателят може
едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на
свой ред да реагира по най- уместния начин, както и когато методологията, създадена
от Банката - кредитор, е залегнала в нейни вътрешни правила, които не са част от
кредитния договор, последният не може да се счита за добросъвестен по смисъла на
общата дефиниция за неравноправната клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо
правилото на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП.
Страните по договора за кредит са потребител и доставчик на финансови услуги
по см. на § 13, т.1 и т.2 от ДР на ЗЗП. Несъмнено е, че като предварителни и
едностранно формулирани от кредитора клаузите на Общите условия за сключване на
съответния вид кредитен договор, относими за неопределен период от време и
неопределен кръг правни субекти, те не са индивидуално уговорени. Тази им
7
характеристика на неиндивидуално определена уговорка не се променя от факта, че по
силата на писменото им приемане от кредитополучателя, те стават неразделна част от
конкретния договор за кредит. Като договорни клаузи, Общите условия също трябва да
отговарят на нормативните изисквания, установени в чл.143 ЗЗП и в чл.20, ал.1 ЗКИ.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите,
чрез която в българското законодателство е транспониран чл.3 от Директива 93/13/
ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, при определените неизчерпателно посочени от законодателя хипотези,
между които – предвидената от търговеца възможност да променя едностранно
условията по договора въз основа на непредвидено в него основание. По силата на
чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите с потребител са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. Клаузите, които не са уговорени индивидуално са
дефинитивно определени в чл.146, ал.2 ЗЗП, като с чл.144 ЗЗП са посочени
изключенията към които хипотезите на чл.143, ал.1, т.7, т.10 и т.12 ЗЗП са
неприложими. В случая тези изисквания на ЗЗП са нарушени. Вярно е, че съгласно
чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ, в правноважимата му за възникналото облигационно
правоотношение, редакция, обнародвана в ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.,
предвижда възможност Банката - кредитодател да договори промяна на лихвения
процент по съответния предоставен на потребителя кредит. Тази възможност, е
икономически оправдана и уредена в обществен интерес. Тя, обаче, следва да е
съобразена с ограниченията, въведени както със специалните разпоредби на ЗКИ и на
ЗЗП, така и с общото правило на чл.26, ал.1 ЗЗД.
От съдържанието на чл.9.2, изр.2 , чл.9.3.5 и чл.9.4 от ОУ на кредитодателя –
които по силата на чл.11.3 от същия са приложими за промяна на годишния лихвен
процент и размера на анюитетната вноска, и съгласно чл.18.6.10 са неразделна негова
част, е договорена възможност кредиторът едностранно и по своя преценка, основана
на неизчерпателно посочени в чл.9.6.1 външни причини, които са породени от
въздействието на свободния пазар, но при липса на конкретно разписана изчислителна
процедура, да променя един от компонентите (премията), участващи при формирането
на базовия лихвен процент, който от своя страна определя приложимия за конкретния
договор лихвен процент, определящ конкретно договорената между страните цена за
ползването на кредитния ресурс, както и едностранно в резултат на това да определя
нов размер на месечната вноска за лихва и/ или за главница и да предоставя на
кредитополучателя актуализиран погасителен план, без да е необходимо
допълнителното му съгласие. Липсата на такъв разписан математически алгоритъм,
създава възможност при наличие на предвидените в ОУ изменения на променливата
компонента, Банката – кредитор произволно да променя размера на лихвите по
кредита. В този смисъл, клаузите на чл.9.2, изр.2, чл.9.3.5 и чл.9.4 от ОУ са
неравнопоставени по см. на чл.143, ал.1, т.10 ЗЗП – допускат търговецът или
доставчикът едностранно да промени условията на договора, въз основа на
непредвидено в него основание.
Ето защо, поради неравноправния характер на клаузата на чл.11.4 от Договора,
във връзка с чл.9.4 от ОУ, във вр. чл.9.2. изр.2 и чл. 9.3.5 от ОУ, същата е нищожна на
осн. чл.146, ал.1 от ЗЗП, и не следва да се прилага. Ето защо, задължението на
8
кредитополучателя, за което солидарно с него се е задължил да отговаря ответника, в
качеството му на поръчител, следва да бъде изчислено по първоначално определените
в Договора за банков потребителски кредит от 25.10.2012 г., и разписания между
страните първоначален погасителен план.
По спорния правен въпрос за датата, от която започва да тече срокът по чл.147,
ал.1 от ЗЗД, на съда е служебно известно, че към настоящия момент е налице
образувано Тълкувателно дело №5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, по което до настоящия
момент не е постановено решение. Настоящият състав счита за правилна практиката,
инкорпорирана в Решение № 345 от 12.11.2012 г. по гр. д. № 481/2012 г. на III г.о. на
ВКС, в което е прието, че с разпоредбата на чл. 147, ал.1 ЗЗД „законът регламентира
прекратяване на поръчителството, поради бездействие на кредитора по договора след
падежа на главното задължение, но не с падежа на отделни анюитетни вноски”. В
конкретния случай падежът на главното задължение за връщане на кредитния ресурс
настъпва на 25.10.2022 г., поради което възражението за погасяване на поръчителската
отговорност на осн. чл.147, ал.1 от ЗЗД за неплатените вноски с настъпил падеж преди
28.10.2016 г. (за периода, предхождащ последните шест месеца преди датата на
предявяването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение вх.
№3031281/28.04.2017 г., когато кредиторът е предявил претенцията си към главния
длъжник и поръчителя), съдът намира за неоснователно.
Пред въззивната инстанция съдът служебно е възложил изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза, която да изчисли размера на незаплатените задължения по
първоначално определените в Договора за банков потребителски кредит от 25.10.2012
г. условия, и разписания между страните първоначален погасителен план. Съобразно
отговора на поставената Задача №1, към датата на подписване на Анекс №1 –
14.04.2015 г., падежиралите и неплатени вноски са били 14 броя – от вноска №16 до
вноска №29 с падеж 25.03.2015 г., а падежиралите и неплатени задължения по
Договора за банков потребителски кредит от 25.10.2012 г., изчислени без прилагане на
разпоредбата на чл.12.6., са били в общ размер от 3 367,70 евро, в т.ч. главница от
падежирали вноски 1 787,11 евро, и лихви от месечните вноски с настъпил падеж в
размер на 1 580,59 евро. След датата 14.04.2015 г., в периода до 21.08.2015 г., са
направени плащания в общ размер на 928,78 евро, с които били погасени изцяло
вноски №16, №17, №18 и частично вноска №19 (като остава от нея непогасен остатък в
размер на 33,42 евро, представляващ задължение за главница), в това число главница в
размер на 465,32 евро, и договорна /възнаградителна/ лихва 463,46 евро. След
извършване на погашенията съобразно първоначално договорените условия и
първоначалния погасителен план, остатъкът от задълженията за главница от вноски с
настъпил падеж до датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната
инстанция, съобразно Таблица №6 към заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, е в размер на 14 147,38 евро /последен ред на колона №6/. Следователно,
съобразно формираната СПН с отхвърлителния диспозитив на първоинстанционния
съдебен акт, претенцията за главница следва да бъде уважена до размера от
8 693,58 евро, в който е признато за установено задължението на ответника, съгласно
решението на първостепенния съд. Ето защо, решението на първостепенния съд по
този иск следва да се потвърди.
Съобразно така направените погашения, отразените в Таблица №6 към ССЕ,
падежиралите и неплатени задължения за договорна лихва за процесния период от
20.07.2015 г. до 22.12.2015 г. (колона №5 от Таблица №6 - от вноска №33 до вноска
9
№37 включително) е в общ размер на 499,58 евро /= 99,84 +102,17 + 101,28 + 97,15 +
99,14/. До този размер искът за договорна лихва за периода от 20.07.2015 г. до
22.12.2015 г. се явява основателен, поради което решението на първостепенния съд по
този иск следва да се потвърди до размера от 499,58 евро, а за разликата над този
размер – до размера от 626,18 евро, решението на първостепенния съд ще следва да се
отмени.
Във връзка с акцесорната претенция за лихва върху просрочената главница за
периода от 20.07.2015 г. до 22.12.2015 г., предявена в размер на 1852,91 евро,
първостепенният съд е приел, че клаузите на чл.11.2.2 вр. чл.4.2 от договора за кредит,
по силата на които същата е договорена в размер на 17,69 % годишно, противоречат на
чл.33, ал.2 от ЗПК, който предвижда максимален размер на лихвата за забавено
плащане на вноските по кредита не по-голям от законната лихва за забава, поради
което е приел, че уговорката за договорната лихва за забава е нищожна за размера,
надхвърлящ законната лихва за забава, като в този случай е приет приложим процент
на законната лихва за забава. В тази част решението на първостепенния съд не е било
обжалвано от ищеца, и е влязло в сила, поради което между страните е формирана сила
на пресъдено нещо относно приложимия към договора размер на лихвата за забавено
плащане на задълженията по договора. Наред с това, съдът е приел за нищожна,
поради недопустимост на анатоцизма, уговорката за дължимост на лихва за забавено
плащане върху просрочените задължения за договорна лихва. В тази част решението
на първостепенния съд също не е било обжалвано, и е влязло в сила. Ето защо,
настоящата инстанция не следва да преразглежда въпросите относно размера на
приложимата към договора лихва за забавено плащане на задълженията по договора,
като същата следва да се изчисли само върху задълженията за просрочена главница за
релевантния период, и съобразно размера на законната лихва за забава за релевантния
период. Съобразно заключението на ССЕ, приета пред въззивната инстанция,
падежиралите и неплатени задължения за главница за периода до 20.07.2015 г.,
съобразно Таблица №6 към ССЕ (колона №6, от вноска №19 до вноска №32
включително), са в общ размер на 1490,34 евро, а законната лихва върху тази сума
/изчислена с он-лайн лихвен калкулатор на електронен адрес
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html / за периода от 20.07.2015 г. до
27.04.2017 г. се изчислява в размер на 268,47 евро. Впоследствие, до края на
релевантния период за този иск – до 22.12.2015 г., са падежирали и не са били платени
още 5 месечни вноски за главница:
От вноска №33 – главница 140,71 евро, върху която се начислява лихва за забава
за периода от 25.07.2015 г. до 27.04.2017 г. в размер на 25,15 евро;
От вноска №34 – главница 138,38 евро, върху която се начислява лихва за забава
за периода от 25.08.2015 г. до 27.04.2017 г. в размер на 23,54 евро;
От вноска №35 – главница 139,27 евро, върху която се начислява лихва за забава
за периода от 25.09.2015 г. до 27.04.2017 г. в размер на 22,50 евро;
От вноска №36 – главница 143,40 евро, върху която се начислява лихва за забава
за периода от 25.10.2015 г. до 27.04.2017 г. в размер на 21,96 евро;
От вноска №37 – главница 141,41 евро, върху която се начислява лихва за забава
за периода от 25.11.2015 г. до 27.04.2017 г. в размер на 20,45 евро.
10
Така общото задължение за лихва за периода от 20.07.2015 г. до 27.04.2017 г., за
забавено плащане на просрочената главница, дължима за периода до 22.12.2015 г., се
изчислява в общ размер на 382,07 евро. При така установеното от фактическа страна,
до размера от 382,07 евро предявеният иск за лихва за забавено плащане на
просрочената главница, се явява основателен и следва да се уважи, а за разликата над
този размер, до уважения размер от първостепенния съд от 564,17 евро искът е
неоснователен, и ще следва да се отхвърли. При така установеното от правна страна,
първоинстанционния съдебен акт по този иск се явява правилен в частта му, в която е
признато за установено до размера от 382,07 евро задължението на ответника за
заплащане на лихва за периода от 20.06.2015 г. до 27.04.2017 г. върху просрочената
главница, начислена за периода до 22.12.2015 г., а за разликата над размера от 382,07
евро, до размера от 564,17 евро, в който задължението за лихва е признато за
установено, решението на първостепенния съд ще следва да се отмени, и претенцията
за този размер да се отхвърли.
При този изход от спора пред въззивната инстанция, на страните следва да се
присъдят разноски по съразмерност, съобразно уважения и отхвърления обжалваем
интерес на ответника. Общият обжалваем интерес на ответника по трите иска е
9883,93 евро, от който е уважена част в размер на 126,60 евро по иска за договорна
лихва, и 182,10 евро по иска за лихва за забавено плащане на главница. Или общо
308,07/9883,93 части от обжалваемия интерес на ответника е бил удовлетворен, а
9575,23/9883,93 части от обжалваемия му интерес е бил отхвърлен. При този резултат
от въззивната инстанция, в полза на ответника на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да се
присъдят 308,07/9883,93 части от направените от него разноски, а в полза на
въззиваемата страна /ищеца/, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да се присъдят
9575,23/9883,93 части от направените от него разноски за въззивната инстанция.
Въззивникът е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна
такса, като не е представил списък по чл.80 от ГПК. По делото се установяват
заплатени от него разноски за държавна такса за въззивното производство в размер на
386,94 лева, но липсват доказателства да са били направени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съобразно уважения обжалваем интерес на ответника, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК следва ищецът да бъде осъден да му заплати сумата от 12,06 лв.
Въззиваемата страна е претендирала разноски за въззивната инстанция в размер на 500
лв. за депозит за ССЕ, от които на осн. чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъди
сумата от 484,38 лв.
При този резултат от въззивната инстанция, следва решението на
първостепенния съд да се отмени частично и в частта му за разноските, които
ответникът е бил осъден да заплати на ищеца. Тъй като исковете са били уважени до
общия размер от 9575,23 евро, от общо претендирания размер от 25 697,92 евро,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 9575,23 / 25 697,92 части от
направените от ищеца разноски за първоинстанционното и заповедното производство.
Със списък по чл.80 от ГПК ищецът е претендирал присъждане на разноски в размер
на 4200,59 лв. за исковото производство, а с исковата молба е претендирал и
присъждане на разноски за заповедното производство в размер на 2545,90 лева, или
общо от направените 6746,49 лв. следва да му се присъдят 9575,23 / 25 697,92 части,
или сумата от 2513,79 лв., от която 948,62 лв. за разноски за заповедното производство
и 1565,17 лв. за първоинстанционното производство. Следователно,
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта му, в която ответникът е
11
бил осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното производство над размера от
948,62 лв. до размера от 967,44 лева. Тъй като ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски за производството пред първостепенния съд в по-малък размер от 1252,44 лв.,
но ищецът не е направил искане за изменението му по реда на чл.248 от ГПК, поради
което решението на първостепенния съд в тази част няма основание да се изменя от
въззивния съд. Пред първостепенният съд ответникът не е претендирал присъждане на
разноски, и такива не са му присъдени, поради което и с въззивното решение не следва
да му се присъждат разноски за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №750 от 28.01.2020 г., постановено по гр.д.№3378 по описа
за 2018 г. на Софийски градски съд, I-15 с-в, В ЧАСТТА МУ, с която е признато за
установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, че длъжника
Б.С. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“№***, вх.*, ет.*, ап.**, ДЪЛЖИ
на „Уникредит Булбанк“АД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София,
район „Възраждане“, пл.“Св. Неделя“ №7, по Договор за банков потребителски кредит
на физическо лице №230/0088/17545108 от 25.10.2012 г. и Анекс №1/14.04.2015 г. към
него, сумата над размера от 499,58 евро /четиристотин деветдесет и девет евро и
петдесет и осем евроцента/, до размера от 626,18 евро /шестстотин двадесет и шест
евро и осемнадесет евроцента/, представляващи договорна лихва за периода от
20.07.2015 г. до 22.12.2015 г., КАКТО и сумата над размера от 382,07 евро /триста
осемдесет и две евро и седем евроцента/ до размера от 564,17 евро /петстотин
шестдесет и четири евро и седемнадесет евроцента/, представляваща лихва за периода
от 20.06.2015 г. до 27.04.2017 г. върху просрочената главница, КАКТО И В ЧАСТТА,
в която ответникът Б.С. М., с ЕГН **********, е осъден да заплати на „Уникредит
Булбанк“АД, с ЕИК *********, разноски за заповедното производство над размера от
948,62 лв. /деветстотин четиридесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/, до
размера от 967,44 лева /деветстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и четири
стотинки/, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Уникредит Булбанк“АД, с ЕИК *********, с адрес
на управление: гр. София, район „Възраждане“, пл.“Св. Неделя“ №7, против Б.С. М., с
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“№***, вх.*, ет.*, ап.**, иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено
в отношенията между страните, че Б.С. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
ж.к.“***“№***, вх.*, ет.*, ап.**, ДЪЛЖИ на „Уникредит Булбанк“АД, с ЕИК
*********, с адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, пл.“Св. Неделя“
№7, по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице
№230/0088/17545108 от 25.10.2012 г. и Анекс №1/14.04.2015 г. към него, сумата над
размера от 499,58 евро /четиристотин деветдесет и девет евро и петдесет и осем
евроцента/, до размера от 626,18 евро /шестстотин двадесет и шест евро и осемнадесет
евроцента/, представляващи договорна лихва за периода от 20.07.2015 г. до 22.12.2015
г., КАКТО и сумата над размера от 382,07 евро /триста осемдесет и две евро и седем
евроцента/ до размера от 564,17 евро /петстотин шестдесет и четири евро и
седемнадесет евроцента/, представляваща лихва, начислена за периода от 20.06.2015 г.
до 27.04.2017 г., върху просрочените вноски за главница, дължими за периода до
12
22.12.2015 г., за които суми в полза на „Уникредит Булбанк“АД е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
07.08.2017 г. по ч.гр.д.№26956/2017 г. на СРС – 32-ри състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №750 от 28.01.2020 г., постановено по гр.д.№3378 по
описа за 2018 г. на Софийски градски съд, I-15 с-в, В ОСТАНАЛАТА МУ
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“АД, с ЕИК *********, с адрес на управление:
гр. София, район „Възраждане“, пл.“Св. Неделя“ №7, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
да заплати на Б.С. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“№***, вх.*, ет.*,
ап.**, разноски за въззивното производство в размер на 12,06 лв. /дванадесет лева и
шест стотинки/.
ОСЪЖДА Б.С. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“№***, вх.*,
ет.*, ап.**, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „Уникредит Булбанк“АД, с
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, пл.“Св.
Неделя“ №7, сумата от 484,38 лв. /четиристотин осемдесет и четири лева и тридесет и
осем стотинки/, представляваща направени разноски за експертизи във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, В ЧАСТТА МУ, в която е потвърдено решението на първостепенния съд В
ЧАСТТА МУ по предявения иск за установяване на вземането за главница до размера
от 8693,58 евро, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба
пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2
от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по предявените искове за
установяване на вземания за договорна /възнаградителна/ лихва и за лихва върху
просрочена главница, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13