№ 87
гр. Варна, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502676 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 293315/06.07.2021 г. , от „ПИ МАРКЕТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ЖК „Люлин“, ул. „Търново“, бл. Срещу бл. 817 срещу Решение №
262019/21.06.2021 г., постановено по гр.д. № 9026/2020 г., на ВРС, XXXV с., с което е
прието за установено, че в полза на „ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков", № 22, съществува вземане в размер на
721.32 лв., произтичащо от Договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен между „КНМ Груп"
ЕООД, ЕИК ********* и „Интейк" ЕООД, ЕИК *********, по иска на „ИНТЕЙК" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков", № 22
срещу „ПИ МАРКЕТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Люлин", ул. „Търново", бл. срещу бл. 817 и „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Струга", № 31, на осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК. Решението е постановено при участието на подпомагаща ищеца страна –
„Енегро-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* и подпомагаща ответника страна – „КНМ
Груп“ ЕООД, ЕИК *********.
Въззивникът счита атакуваното решение за недопустимо, в условията на
евентуалност неправилно. Счита се, че претендираното вземане е съдебно установено и
признато на кредитор с влязло в сила решение по гр.д. № 12809/2014 г., на ВРС, по което е
издаден изпълнителен лист в полза на „КНМ Груп" ЕООД. Счита, че „титулярство на
вземането“ не сред фактите, подлежащи на установяване чрез предявения иск. Излага, че
липсва правен интерес от предявения иск, тъй като той произтича от самото качество на
ищеца като страна по договор, а в настоящия случай липсва правоотношение между ищеца
и ответниците. Поддържа се възражение за недопустимост на иска поради едностранното
извънсъдебно разваляне на процесния договор, като се излага, че действието на
правопораждащия юридически факт, от който ищецът черпи правата си, е прекратено.
Посочва, че установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно
е прекратил или развалил договора, не може да бъде предмет на установителен иск и е
1
недопустимо да се иска установяване съществуването на право по прекратен договор, тъй
като по този начин съдът го санира, независимо от това дали прекратяването е правилно или
не. По отношение оплакването за неправилност на обжалваното решение излага, че в
мотивите му погрешно е прието, че меродавна за титулярството на вземането, е датата на
уведомлението за извършената цесия. Посочва, че уведомлението за цесия е частен
документ и като такъв не обвързва с достоверна дата въззивника, а също така и че то не е
елемент от фактическия състав на цесията и е предвидено само с цел защита интересите на
задълженото лице като цедираното вземане се прехвърля в момента на сключване на
договора. По същество, моли за обезсилване на решението като постановено по недопустим
иск, а в условията на евентуалност последният да бъде отхвърлен като неоснователен. В
съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „Интейк" ЕООД, депозира отговор, с
който се излагат съображения за допустимост на обжалваното решение. Въззиваемият
обосновава правния си интерес от подаване на установителния иск с установяване на
титулярството на спорно между трима цесионери вземане и излага, че в настоящия случай
се цели установяване на право, а не на факт. Посочва, че постановеното решение по спора
между цедента и длъжника се ползва със сила на пресъдено нещо за дълга спрямо
ответника, но въпросът за титулярството между субституента и правоприемниците не е
разрешен предвид това, че никой от тях не е предприел заместване на праводателя си като
поради това и приключилият с участието на субституента спор не е процесуална пречка за
разглеждане на иск за титулярство. Счита, че поведението на взискателя „Пи Маркет" ЕООД
по образуваното изпълнително дело било индиция за оспорване на вземането и обуславяло
интерес от установяването му със сила на пресъдено нещо. По оплакването за
неразглеждане на релевираното възражение за разваляне на договора сочи, че въззивникът
не е страна по договора за цесия, който се твърди да е бил развален, поради което и това
оплакване не подлежи на разглеждане. Счита за правилен извода на ВРС, че изявлението за
разваляне не е породило целените правни последици. По отношение правилността на
решението излага, че съобщаването на извършената цесия от цедента на длъжника е
меродавният момент за пораждане на правните последици на цесията по отношение на
длъжниците и третите лица, а така също и за установяване на титулярството на вземането.
По същество моли за потвърждаване на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата.
Претендират се съдебни разноски. В съдебно заседание въззиваемият чрез процесуален
представител поддържа отговора на въззивната жалба.
Подпомагащата въззиваемия страна „Енерго - Про Продажби" АД, изразява
становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Излага виждането
си какви изводи се налагат от хронологията на извършените съобщавания на длъжника на
всяка от извършените цесии. По същество моли за потвърждаването на атакувания съдебен
акт. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа отговора на въззивната
жалба.
ВОС по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от „ИНТЕЙК" ЕООД иск с
превно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията му с „ПИ
МАРКЕТ" ЕООД и „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ" ЕООД, че е носител на вземане в размер на
721.32 лв., с произход платена без основание стройност на ел. енергия, обективирана във
фактура № **********/30.12.2009 г. след извършена корекция на сметка, което вземане му е
било прехвърлено по силата на Договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен с „КНМ ГРУП"
ЕООД и за която сума е налице издаден изпълнителен лист по гр.д. № 12809/2014 г., на
ВРС, XII с.
Ищецът твърди, че процесното вземане му е било цедирано с Договор за цесия от
23.10.2014 г., в хода на висящото производство по гр.д. № 12809/2014 г., на ВРС, XII с.,
образувано по предявен от „КНМ Груп" ЕООД срещу "Енерго-Про Продажби" АД, иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Въпреки цедирането на вземането
производството по делото продължило между първоначалните страни като "Енерго-Про
Продажби" АД било осъдено да върне на цедента „КНМ Груп" ЕООД, сумата 721.32 лв.,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия по
фактура № **********/30.12.2009 г. По делото в полза на „КНМ Груп" ЕООД бил издаден
2
изпълнителен лист на 15.02.2019 г. Твърди, че на 23.12.2014 г. между цедента „КНМ Груп"
ЕООД и цесионера „Интейк“ ЕООД била подписана Спогодба - анекс по силата на която
цедентът поел задължение да предаде на цесионера – сега ищец издадения изпълнителен
лист. Излага, че това задължение не само, че не било изпълнено, но му станало известно, че
три месеца след сключване на договора за цесия, цедентът е прехвърлил същото вземане на
„Пи Маркет“ ЕООД и му предал издадения изпълнителен лист. Твърди, че за да се придаде
достоверност на сключения втори договор за цесия в него е вписана по-ранна дата от тази,
на която бил сключен Договора за цесия с ищеца. Поддържа, че надлежно е придобил
вземането, тъй като съобщаването на длъжника е извършено на 26.10.2014 г., която дата
предхождаща датата – 20.01.2015 г., на която е съобщено на длъжника за цедирането на
същото вземане на „Пи Маркет“ ЕООД. По изложените обстоятелства обосновава правния
си интерес от предявения иск.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът "Пи Маркет" ЕООД е депозирал
писмен отговор, в който изложил редица съображения за недопустимост, а в условие на
евентуалност за неоснователност на иска. Сочи, че уведомяването за извършеното
прехвърляне на вземането има само оповестителен характер и не е елемент от фактическият
състав на самия договор. Твърди, че след като на 21.10.2014 г. процесното вземане е
прехвърлено на "Пи Маркет" ЕООД, то считано от тази е носител на вземането и
сключеният на 23.10.2014 г. договор за прехвърляне на същото вземане на ищеца няма
транслативен ефект.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Глас Голд Круп ЕУ“ ЕООД не
депозира писмен отговор.
Подпомагащата ищеца страна „Енерго-Про Продажби" АД, не изразява становище.
Подпомагащата ответника страна „КНМ Груп“ ЕООД, не изразява становище.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от приобщеното гр.д. №
12809/2014 г., на ВРС, XII с., че предмет на образуваното производство е предявен от "КНМ
Груп" ЕООД иск за осъждане на "Енерго-Про Продажби" АД, да върне сумата 721.32 лв.,
представляваща получена без основание стойност на коригирана ел. енергия, по фактура №
**********/30.12.2009 г., за периода 12.06.2009 г. - 08.12.2009 г., за обект, находящ се в с.
Кардам, Общ. Попово, ул. „Пенчо Славейков" № 12, клиентски № ********** и абонатен №
**********, което вземане е цедирано на ищеца по силата на Договор за цесия от 02.10.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. В производството е постановено Решение №
804/18.02.2015 г., с което предявения иск е уважен изцяло.
От материалите по гр. д. № 12809/2014 г. се установява, че на 31.10.2018 г. е
постъпила молба от настоящият ищец – „Интейк“ ЕООД, който легитимирайки се като
цесионер на вземанията, както за главница, така и за разноски по делото, е поискал издаване
на изпълнителен лист. Към молбата е представен и процесния Договор за цесия от
23.10.2014 г., както и уведомление от 23.10.2014 г., отправено от цедента „КНМ Груп“
ЕООД до длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД за извършено прехвърляне на вземания по
198 бр. Договори, в което уведомление процесното вземане е отразено под № 101. С молбата
е представен и препис от ел. писмо от "Енерго-Про Продажби" АД, с което е потвърдено
получаването на уведомлението по чл. 99 ЗЗД, заведено деловодно на 28.10.2014 г.
В материалите по гр. д. № 12809/2014 г. се съдържа и становище от 22.01.2019 г., от
„КНМ Груп“ ЕООД, в което дружеството е уведомило съда, че е поканил отв. „Енерго-Про
Продажби“ АД за доброволно уреждане на взаимоотношенията и е направил изявление, че
активно и пасивно легитимираните страни са очертани от съдебното решение.
В хода на настоящото първоинстанционно производство е представен коментирания
по-горе Договор от 23.10.2014 г. сключен между "КНМ Груп" ЕООД, действащо чрез
пълномощника Красимир Тодоров и "Интейк" ЕООД, представлявано от управителя
Теодора Димитрова, от който се установява, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца.
Видно от съдържанието на договора, в същия се съдържа подробна индивидуализация на
3
цедираното вземане, уговорена е цена и посочен начина на нейното плащане.
Със Спогодба-анекс от 23.12.2014 г., сключена между "КНМ Груп" ЕООД, "Интейк"
ЕООД и "Глас Голд Груп ЕУ" ЕООД (л. 207от делото на ВРС) страните са декларирали, че
всички договори за прехвърляне на вземания, сключени между първото и второто дружество
на 23.10.2014 г. (198 на брой), са сключени в хода на висящи съдебни производства и са
описани в Приложение 1 към Спогодбата. Дружеството "КНМ Груп" ЕООД, е поето
задължение да предаде на ищеца в настоящото производство "Интейк" ЕООД
изпълнителните листове издадени в съдебните производствата, чиито предмет са вземанията
по 198-те договора за цесия. Коментираната спогодба е подписна от втория ответник "Глас
Голд Груп ЕУ" ЕООД, в качеството на солидарен длъжник.
Представен по делото е Договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014 г., по силата
на който "КНМ Груп" ЕООД прехвърля на "Пи Маркет" ЕООД процесното вземане от
"Енерго-Про Продажби" АД.
За извършеното прехвърляне в полза на цесионера „Пи Маркет“ ЕООД, длъжникът е
уведомен на 20.01.2015 г., видно от представеното уведомление от същата дата.
По делото, са представени заверени копия от Нотариални покани, рег. №
3323/02.07.2018 г. и рег. № 6651/14.12.2018 г., по силата на които "КНМ Груп" ЕООД е
предоставило на "Интейк" ЕООД 14-дн. Срок, в който да бъдат представени оригиналите от
сключените между двете дружества Договори за цесия от 23.10.2014 г. Отправено е и
изявление за развалянето им, в случай на неизпълнение на отправеното искане.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на
правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява
валидно.
Макар и произнасянето на ВРС да съответства на заявената за разглеждане искова
претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, съставът на въззивния съд дължи
произнасяне по релевираните във въззивната жалба оплакванията за неговата
недопустимост като постановено при липса на интерес от предявения иск. Правният
интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за
допустимост на предявения установителен иск. Преценката дали е налице правен интерес у
ищеца, извършвана от съда служебно, е конкретна и се извежда от фактическите твърдения
на ищеца, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права и от характера на спорното
право. Проверката за допустимост на предявения иск съдът е оправомощен да извършва във
всяко положение на делото и при констатация за изначалната му липса или отпадането му в
хода на процеса производството подлежи на прекратяване.
В случая, фактическите твърдения на ищеца обосновават допустимост на предявения
иск, доколкото повдигнатия за разглеждане и разрешаване спор касае принадлежността на
вземането и е възникнал между двама претенденти, които твърдят да са го придобили в
патримониумите си от един и същ праводател, още повече, че ищецът твърди да е бил
лишен от правото си да реализира събиране на вземането си. Неоснователно е твърдението
за наличие на сила на присъдено нещо по отношение титуляра на вземането, по силата на
постановеното и влязло в сила Решение по гр.д. № 12809/2014 г., на ВРС, XII с., тъй като
нито един от двата договори за цесия не е бил предмет на разглеждане във воденото
производство, а от друга страна и двете цесии се твърди да са извършени в хода на това
дело. Възраженията на въззивника в тази насока се преценяват като неоснователни.
Като неоснователно се преценява и оплакването за недопустимост на предявения иск,
поради разпадане на облигационната връзка, в резултат на упражнено потестативно право на
разваляне от страна на цедента „КНМ Груп“ ЕООД. Посочените последици от упражняване
на правото на разваляне са относими към съществото на спора между страните, тъй като
касаят материалноправната легитимация.
Мотивите за допустимост на предявения иск не могат да бъдат разколебани и от
4
представеното пред въззивната инстанция изявление на въззивника за прекратяване на
образуваното изпълнително дело.
С оглед на изложеното съставът на въззивния съд намира, че решението освен
валидно е и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Оплакванията във въззивната жалба касаят достоверността на датите на
двата договора за цесия.
Въззивният състав намира, че от описаната във фактическата установеност,
хронологична последователност на действията на страните по делото и правнорелевантните
събития, се налага извода, че на 23.10.2014 г. „КНМ Груп" ЕООД, в качеството си на цедент,
е сключило с „Интейк" ЕООД, в качеството му на цесионер, договор за прехвърляне на
вземането от длъжника „Енерго - Про Продажби" АД, произтичащо от неоснователно
обогатяване, което е било цедирано на първото от посочените дружества от потребителя
Димитър Трифонов Методиев и е възлизало на сумата 721.32 лв., представляваща стойност
на коригирана ел. енергия.
Към посочената дата, твърдяния Договор за цесия сключен между „КНМ Груп“
ЕООД и „Пи Маркет“ ЕООД датиран от 21.10.2014 г. очевидно не е съществувал в правния
мир. Това е единствения житейски и правно логичен извод, до който може да се достигне
проследявайки хронологичната последователност в действията на страните и в частност на
„КНМ Груп“ЕООД. На първо място, след сключването на твърдяния договор от 21.10.2014
г. съобщаването на тази цесия на длъжника е извършено едва на 20.01.2015 г. Безспорно е,
че срок за съобщаването на прехвърлянето Законът не предвижда. Житейски и правно
логично е обаче, прехвърлянето да се съобщи без отлагане на длъжника, с цел цесията да е
противопоставима на дължника и на трети лица, а и евентуални плащания да бъдат
извършвани на надлежния кредитор. Така именно е постъпил цедента „КНМ Груп“ ЕООД
при сключването на Договора от 23.10.2014 г. Уведомлението до длъжника е изготвено на
същата дата – 23.10.2014 г., изпратено е по електронна поща на 26.10.2014 г. и е получено от
длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД на 28.10.2014 г. Междувпрочем длъжникът е
потвърдил получаването на изпратеното му уведомление, което подкрепя извода, че на
23.10.2014 г. е сключен Договор за цесия, легитимиращ ищеца и придава достоверност на
датата му.
На второ място, между страните по Договора от 23.10.2014 г. е сключена и Спогодба-
Анекс от 23.12.2014 г., с участието на „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД. При сключването на
това съглашение цедента „КНМ Груп“ ЕООД е потвърдил сключването на Договора от
23.10.2014 г., потвърдил е, че е съобщил на длъжника за цедирането с писмо по ел. поща от
26.10.2014 г., входирано при длъжника на 28.10.2014 г., потвърдил е и, че прехвърлянето е
извършено в хода на висящо съдебно производство за вземането. Автентичността на
документа не е оспорена.
Съществуването, действието на Договора за цесия, както и сключването му на
23.10.2014 г. за пореден път е потвърдено макар и конклудентно с отправеното от цедента
„КНМ Груп" ЕООД до цесионера „Интейк“ ЕООД, изявление за разваляне на всички
сключени на същата дата договори за цесия с посочване на конкретната им дата - 23.10.2014
г.
Следва да бъде посочено и, че от страна на ищеца своевременно е предприето
оспорване на достоверността на датата на представения Договор за цесия от 21.10.2014 г.,
легитимиращ като цесионер на същото вземане „Пи Маркет“ ЕООД. Във връзка с това
оспорване от страна на ответника не са ангажирани доказателства, че именно на посочената
дата е сключен твърдяния договор. От друга страна този договор е цитиран за първи път, в
уведомление до длъжника, датирано с дата на получаване 20.01.2015 г.
Както бе вече посочено, единствения възможен извод е, че през м. октомври 2014 г. е
сключен един договор за цесия за процесното вземане и той е Договорът от 23.10.2014 г.,
легитимиращ „Интейк“ ЕООД като цесионер на вземането. По този начин, следва да бъде
разрешена и конкуренцията на права – в полза на „Интейк" ЕООД. Сключеният Договор за
цесия с „Пи Маркет" ЕООД, не може да породи прехвърлителен ефект по отношение на
5
вземането, доколкото не се установи да е сключен на дата преди 23.10.2014 г.
По изложените съображения въззивната жалба се преценява като неоснователна.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и в съответствие с отправеното
искане, на въззиваемата страна „Интейк“ ЕООД се следват разноските за въззивното
производство, възлизащи на сумата 300 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение, което
е в минималния предвиден размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262019/21.06.2021 г., постановено по гр.д. №
9026/2020 г., на ВРС, XXXV с.
Решението е постановено при участието на подпомагаща въззиваемия страна
„Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК *********
По отношение на ответника „Глас Голд Груп ЕУ", ЕИК *********,
първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано.
По отношение на подпомагащата ищеца страна „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********,
решението е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано.
ОСЪЖДА „ПИ МАРКЕТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ЖК „Люлин“, ул. „Търново“, бл. Срещу бл. 817, да заплати на
„ИНТЕЙК" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Георги Живков", № 22, сумата 300.00 лв. (триста лева), представляваща разноски за
въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6