№ 88
гр. ХАСКОВО, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело №
20245600900170 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането за сума в размер на 200 000 лева – застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди.
ИЩЦАТА – Б. И. А. твърди, че на 15.09.2023 год. в
землището на Община Опан, между село Васил Левски и село Бяло поле е
настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ по вина на М.Р.Д., който
като водач на лек автомобил марка **, модел ** с рег. № ***, поради
движение с несъобразена скорост и загубвайки контрол върху управлението на
автомобила е навлязъл в пътния банкет и канавка, събаряйки дървета и
храсти, в резултат на което МПС, се преобърнало. На задната дясна седалка в
автомобила се возел В.А.В. – син на ищцата, който в резултат на получените
от пътния инцидент, увреждания починал. От загубата на сина си, починал
едва на двадесет и три години, ищцата претърпяла неимуществени вреди.
Смъртта на детето й оставила траен отпечатък върху живота й – изпаднала в
депресия, изолирайки се от външния свят, фактори, допринесли до появата на
посттравматичен стрес, свързан с нарушения на съня, тревожност и
задълбочаване на здравословните й проблеми. Към момента на настъпване на
ПТП е бил в сила застрахователен договор „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключен между собственика на МПС, управлявано от
виновния водач и ответното дружество, от страна на което не било определено
и изплатено застрахователно обезщетение, поискано с молба, получена на
30.09.2024 год. С оглед на изложеното, моли за решение, с което съдът осъди
ответника да й заплати сумата в размер на 200 000 лева - застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на смъртта на сина
й, настъпила при ПТП с автомобил, застрахован при ответника, ведно със
1
законната лихва, считано от 30.09.2024 год. – дата на предявяване на
застрахователната претенция до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане и на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София –
оспорва иска, заявявайки възражение за съпричиняване, допуснато от
пострадалия В.А.В., обосновано с твърдения за това, че се е возел в
автомобила без поставен предпазен колан, като в опита си да скочи от
автомобила е попаднал под превозното средство, в резултат на което му били
причинени тежки наранявания, довели до смъртта му.
Съдът, след преценка доводите на страните и
обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници № 276 от
21.09.2023 год. е, че ищцата е майка на В.А.В., починал на 15.09.2023 год.
Като писмено доказателство по делото е приет
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 15.09.2023 год., с участник
М.Р.Д. като водач на автомобил марка **, модел ***, с рег. № ***, при което са
пострадали три лица, в това число и сина на ищцата.
По случая било образувано Досъдебно производство
№ 1228 – ЗМ – 283 / 2023 год. по описа на ОД – МВР – Стара Загора,
представляващо прокурорска преписка № 3460 / 2023 год. по описа на
Окръжна прокуратура – Стара Загора, производството по което е висящо към
момента на приключване на устните състезания по делото.
В заключението, представено по допуснатата съдебно
автотехническа експертиза, като най-вероятен механизъм на настъпване на
произшествието, експертът приема следното: На 15.09.2023 год. около 16.10.
ч. по път 503 между село Васил Левски и село Бяло поле, Община Опан се е
движел лек автомобил**** с рег. № ***, управляван от водача М.Р.Д.. В
превозното средство се возили и четирима пътника. Движението се
извършвало през светлата част на денонощието по прав, сух асфалтов участък
с пукнатини, пропадания и неравности по него, с наклон на спускане и със
скорост около 126.7 км./ч. При достигане на км 12 + 000 на същия път, където
автомобилът е преминал през пропаднал участък от пътя в лентата му на
движение, водачът Д. загубил контрол върху управлението на автомобила,
който се отклонил надясно спрямо посоката си на движение, навлизайки в
крайпътния банкет и канавка, събаряйки храсти и дървета и изравяйки част от
терена с предната част на автомобила, след което превозното средство се
обърнало по таван с предна част, насочена към село Весил Левски. От
техническа гледна точка причините за настъпване на произшествието се
свеждали до загуба на контрол върху управлението на автомобила от страна
на водача, което било предшествано от движение със скорост по-висока от
максимално допустимата за участъка и несъобразена със състоянието на
пътната настилка. При движение с максимално допустимата за участъка
скорост от 90 км./ч. и в момента, в който водачът е реагирал със задействане на
спирачната система, същият е имал техническа възможност да предотврати
2
настъпването на пътния инцидент чрез аварийно спиране. В резултат на
настъпилото ПТП, В.А.В., возещ се на задната дясна седалка е изпаднал от
купето на автомобила и е загинал на място. В устния си доклад вещото лице
посочва, че при крайното позициониране на автомобила, задната му дясна
врата е била откъсната.
От заключението, представено по допуснатата съдебно
– медицинска експертиза се установява, че в резултат на станалото ПТП, синът
на ищцата е получил следните увреждания: черепно мозъчна травма –
счупване на черепната основа, оток на мозъка, охлузвания и кръвонасядания
по главата и лицето; гръдна травма – счупване на ребра двустранно с
кръвонасядане, контузия на белите дробове, охлузвания и кръвонасядания по
гръдния кош; коремна травма – разкъсване на черния дроб, кръвоизлив в
коремната кухина, анемия на вътрешните органи, охлузване и кръвонасядане
на корема и пояса; травма на опорно - двигателния апарат – охлузване и
кръвонасядане на крайниците, разкъсно контузна рана в дясна слабинна
област; счупване на таза. Описаните увреждания били в резултат на
автомобилна травма, получена в купето на лек автомобил с последващо
изпадане от автомобила. Вещото лице посочва, че е налице причинно
следствена връзка между телесните увреждания и настъпилата смърт. В
устния си доклад експертът посочва, че е налице комбинация между травма в
автомобила и травма от изпадане от автомобила. Налице била съчетана травма
– политравма или множествена травма, предвид наличието на поражения в
трите водещи области на тялото – глава, гръден кош и корем. Установеното
при пострадалия напречно счупване на черепната основа в посока отдясно на
ляво, можело да се получи само в купето на автомобил, но не и при падане
върху терен. Тази травма сама по себе си можела да причини смъртта.
Направлението на травмиращата сила при гръдната травма съвпадала с тази,
причинила черепната травма. Травмите от съприкосновението на терена с
тялото, излетяло от автомобила, експертът описва като повърхностни,
получени след основните тежки травми, причинени в купето. Предпазният
колан не пречел на тялото да се движи настрани и да се удари, но би го
задържал и би направил характера на травмите много по-различен. Ако е бил
с колан е нямало да се стигне до страничния удар в колонката, в която
пострадалият си е счупил главата.
От заключението, представено по допуснатата съдебно
– психологична експертиза се установява, че към момента на изследването при
ищцата се наблюдават симптоми на депресия, при които най – засегнати били
съня и емоционалната потиснатост. През последните два – три месеца,
симптомите намалявали.
По искане на ищцата по делото се събраха гласни
доказателства, чрез разпита на посочените от нея свидетели. От показанията
на свидетеля А. се установява, че с ищцата живеели на съпружески начала от
2007 год. Познавали се отпреди това, когато ищцата живеела със съпруга си и
трите им деца. Описва живота й тогава като мизерен – гладувала, мъжът й я
биел и тормозел. Когато напуснала съпруга си, синът на ищцата В. бил на
около седем – осем години. През първите две години след раздялата, поела
3
грижите за двамата си сина, а дъщеря й била отглеждана в дома на родителите
на мъжа й, където след това отишли и синовете й. Свидетелят споделя, че
ищцата никога не е преустановявала контактите с децата си – купувала им
подаръци, давала им пари. Поддържала връзка и със свекърва си, на която
също помагала финансово, след като децата се преместили при нея. Ищцата
нямала възможност да полага грижи за трите си деца, поради това, че нямала
дом, нито средства. При бабата и дядото по бащина линия, условията били по-
добри. Свидетелят и ищцата заминали за ** през 2013 год., където започнали
работа. Поддържала връзка със сина си по „Скайп“. Всичко било тайно,
защото свекърът й не разрешавал да вижда децата. След като В. завършил
училище отишъл в ** и започнал работа като готвач, но по здравословни
проблеми се налагало да напусне и да се върне в страната ни. Свидетелят
уточнява, че когато отивал в ** – общо 2 – три пъти, В. не отсядал при майка
си. Чували се всекидневно. Когато се разболеел при отиването му в **, го
вземали при тях за около седмица – две и след това го пращали в ***. След
като разбрала за станалата със сина й катастрофа, на ищцата й прилошало.
Била в много тежко състояние. Налагало се да вземе успокоителни, с помощта
на които изминали пътя от ** до страната ни. Дядовците по бащина и майчина
линия поели разходите по организацията на погребението. Ищцата била много
зле. Припадала. Заболяванията й се обострили – започнала да се подува,
качила килограми, всеки ден пиела успокоителни. Станала разсеяна и
раздразнителна. Затваряла се в банята и плачела. И до момента не била
преодоляла загубата на сина си. От показанията на свидетеля И. – баща на
ищцата се установява, че дъщеря му след като се оженила за А. се установила
да живее при него в едно от гетата в ***. По време на съжителстването им,
продължило около десет години, имали родени три деца, които не били добре
гледани. Налагало се било дъщеря му да влиза в болницата с децата, болни от
жълтеница, поради недохранване. След раздялата им, децата останали в дома
на баба си по бащина линия, поради невъзможност на майката да поеме
грижите за тях, свързани с липса на дом и доходи. Свидетелят твърди, че
връзката между майка и син била много силна. Поддържали контакти, ходили
му на гости. Твърди, че В. не е бил редовно в дома на баба си. Ходил и при
майка си, която му помагала. Когато разбрали за катастрофата, заедно с
дъщеря си и партньора й тръгнали за ***. Ищцата не била добре. Припаднала,
загубила съзнание. Глътнала си езика. Все още не била на себе си. След
погребението на сина си, останала в страната ни още четиридесет дни. Била
приета на лечение в **, поради обостряне на бъбречно заболяване, от което
страдала отпреди. Станала затворена, отбягвала близките си.
Като писмено доказателство е приета претенция,
изходяща от ищцата и отправена до ответното застрахователно дружество, с
искане за определяне и присъждане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, получена от последния на 30.09.2024 год., видно от
приложената по делото обратна разписка, в отговор на която е уведомил
ищцата за необхоД.стта от представяне на допълнителни доказателства.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
4
Правната квалификация на иска се съдържа в нормата
на чл. 432, ал. 1 от КЗ - за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, претендирани пряко от застрахователя, с когото собственикът на МПС,
управлявано от виновния водач – М.Р.Д. е имал сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към момента на настъпване
на застрахователното събитие. От страна на ищцата е отправена
застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, търпени в резултат на смъртта на сина й, като в срока по чл. 496 от КЗ,
застрахователят не се е произнесъл – обстоятелства, обуславящи
допустимостта на иска.
В тежест на ищцата е да докаже наличието на
елементите от фактическия състав на основанието, на което претендира
ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, а
именно: противоправно поведение от страна на делинквента, вреда, причинна
връзка между деянието и претърпените вреди, валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника и собственика на управляваното
от делинквента МПС и настъпилото застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, които съдът
намира за установени от събраните по делото доказателства, посочени от
ищцата и неоспорени от ответника. Вината като елемент от състава на
непозволеното увреждане, се предполага до доказване на противното,
съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, при което тежестта да обори законовата
презумпция се възлага на ответника, от страна на който не бяха представени
доказателства, съгласно разпределената с доклада доказателствена тежест и
указания за сочене на такива. С договора за застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира
чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане. Нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя на
пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия
причинител, управлявал застрахованото МПС, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него
вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на
вредите.
Безспорно по делото е установено, че на 15.09.2023
год. около 16.10. ч. по път 503 между село Васил Левски и село Бяло поле,
Община Опан се е движел лек автомобил**** с рег. № ***, управляван от
водача М.Р.Д.. В превозното средство се возили четирима пътника, сред които
и пострадалия В.А.В. – син на ищцата, който е седял на задната дясна седалка
5
на автомобила. Движението се извършвало през светлата част на денонощието
по прав, сух асфалтов участък с пукнатини, пропадания и неравности по него,
с наклон на спускане със скорост около 126.7 км./ч. При достигане на км 12 +
000 на същия път, където автомобилът е преминал през пропаднал участък от
пътя в лентата му движение, водачът Д. загубил контрол върху управлението
на автомобила, който се отклонил надясно спрямо посоката си на движение,
навлизайки в крайпътния банкет и канавка, събаряйки храсти и дървета и
изравяйки част от терена с предната част на автомобила, след което
преводното средство се обърнало по таван с предна част, насочена към село
Весил Левски. От техническа гледна точка като причини за настъпване на
ПТП, вещото лице по допуснатата автотехническа експертиза посочва
загубата на контрол върху управлението на автомобила от страна на водача,
което било предшествано от движение със скорост по-висока от максимално
допустимата за участъка и несъобразена със състоянието на пътната настилка.
При движение с максимално допустимата за участъка скорост от 90 км./ч. и в
момента, в който водачът е реагирал със задействане на спирачната система,
същият е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
пътния инцидент чрез аварийно спиране. В устния си доклад вещото лице
посочва, че при крайното позициониране на автомобила, задната му дясна
врата е била откъсната.
Изложените по-горе обстоятелства, съдът приема като
такива, установяващи наличието на първата от кумулативно дадените
предпоставки от фактическия състав на основанието, на което се претендира
обезщетение за вреди – противоправно деяние, извършено от страна на водача
И. в резултат на допуснати от него нарушения на правилата за движение –
чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно който „Водачите на ППС са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с…релефа на
местността, със състоянието на пътя…, за да бъдат в състояние да спрат при
всяко предвиД. препятствие“, и чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно който „При
избиране на скоростта на движение на водача на ПТС е забранено да
превишава ..90 км./ч.“, при движение в извъннаселено място. Безспорно в тази
насока по делото се установи, че пътният участък е бил с неравности,
пукнатини и пропадания, и с ограничение на скоростта до 90 км./ч., докато
автомобилът, в който се е возел синът на ищцата е бил управляван със скорост
над 126 км./ч. В тази насока съдът цени заключението на вещото лице по
допуснатата по делото съдебно автотехническа експертиза.
Като безспорно, ценейки заключението на вещото лице
Е. по допуснатата съдебно медицинска експертиза, съдът приема и това, че
станалото ПТП се намира в пряка и непосредствена връзка с травматичните
увреждания, довели до смъртта на пострадалия. В тази връзка експертът
посочва, че описаните в заключението травми, причинени на пострадалия в
купето на автомобила са били достатъчни по своя интензитет и характер да
доведат до смъртта му, преди изпадане на тялото му от автомобила.
Като безспорно съдът приема и наличието на договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС - лек автомобил марка **,
модел ***, с рег. № ***, обективиран в застрахователна полица №
6
BG/22/123002663115, валидна до 28.08.2024 год.
Въз основана на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че са налице предпоставките, обуславящи ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който следва да
обезщети претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие смъртта
на сина й В. А., настъпила в резултат на ПТП, станало на 15.09.2023 год.
По отношение размера на претендираното
обезщетение, съдът намира, че за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпените болки и страдания, е необхоД. същото да отговаря на
критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки,
страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и
непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото
състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства". Досежно степента и интензитета на
търпените от ищцата страдания, съдът цени показанията на свидетеля А., от
които се установява, че узнавайки за смъртта на сина си В., състоянието на
ищцата се влошило. По това време били в **. Ищцата не била в състояние да
пътува до страната ни, но с помощта на успокоителни успели за се приберат.
На погребението припаднала. Здравословните й проблеми се обострили и това
наложило хоспитализацията й в болница в **. Станала затворена, сприхава.
Избягвала контакти дори и с баща си – свидетеля И.. В тази насока съдът цени
и заключението по представената по делото съдебно – психиатрична
експертиза, от което се установява, че към момента на изследването при
ищцата се наблюдавали симптоми на депресия.
Наред с изложените по-горе съображения като правно
релевантни при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът отчита и следните обстоятелства, а именно: След раздялата със
съпруга си, грижите по отглеждане и възпитание на трите им деца са били
поети от бабата и дядото по бащина линия. По това време пострадалият В. А.
е бил на седем години. Три години след това, ищцата се е установила трайно в
**, като за периода до катастрофата – от около десет години, синът я е
посещавал само два – три пъти, при които не е отсядал в дома й. Не без
значение за определяне на степента на близост между майка и син, следва да
бъде отчетено и това, че ритуалът по погребението на сина й е бил
огранизиран и извършен в дома на бившите й свекър и свекърва, поели
основна част от разходите.
Отчитайки изложените по-горе фактически
обстоятелства съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде определен на 140 000 лева.
От така посочената сума, в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени 105 000 лева, приспадайки от определения по-горе размер от
140 00 лева, 25 % принос на пострадалия, отчитайки допуснато от него
7
съпричиняване в резултат на неспазване на изискването, предвидено в
нормата на чл.137 а, ал.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която
пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват
обезопасителни колани, с които МПС са оборудвани. Безспорно в тази насока
по делото се установи, че пострадалият се е возил на задната дясна седалка в
автомобила, управляван от водача Д., без поставен предпазен колан. В тази
насока съдът цени заключенията, представени по допуснатите по делото
автотехническа и медицинска експертизи. В устния си доклад вещото лице Е.
пояснява, че коланът би задържал тялото на пострадалия и би направил
характера на травмите много по-различен.
С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният
иск като основателен и доказан в размер на 105 000 лева, следва да бъде
уважен, като за разликата до предявения такъв от 200 000 лева - отхвърлен.
По отношение на претендираната от ищцата законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 30.09.2024
год. – денят, в който е получена отправената от нея до ответника
застрахователна претенция, с искане за присъждане на застрахователно
обезщетение, следва да се посочи следното:
Процесното ПТП е станало на 15.09.2023 год. Ищцата е
заявила писмена претенция пред застрахователя, получена от последния на
30.09.2024 год. За периода от датата на деликта до предявяване на претенцията
пред застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди се дължи от делинквента на
основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор. На
основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е от 30.09.2024
год. до изплащане на обезщетението, поради което искането за присъждане на
законна лихва, считано от посочената дата следва да бъде уважено така, както
е предявено.
С оглед изхода на спора, в полза на адвокат Г.С.С. –
пълномощник на ищцата следва да бъде присъдена сумата в размер на 5 310
лева с ДДС - адвокатското възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за
адвокатурата /ЗА/, съгласно договор за правна защита и съдействие от
02.06.2025 год., определено съразмерно на уважената част от иска и като ½ от
минималния размер на възнаграждението съгласно чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определените с която минимални размери не са обвързващи за съда, съгласно
решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело С – 438/22
по преюдициално запитване, явяващо се задължително за съда, съгласно
чл.633 от ГПК. В тази връзка съдът отчита както обема на осъществената от
процесуалния представител на ищцата, работа, а именно – изготвяне на искова
молба, на писмена защита и явяване в едно съдебно заседание, така и на
обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност.
8
В полза на ответника не следва да бъдат присъждани
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
иска, поради непредставяне на доказателства за реалното им извършване. В
тази насока съдът цени приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 10.02.2025 год., в който е уговорено, че адвокатското
възнаграждение е платимо по банкова сметка, доказателства за изплащане на
което по посочения в договора ред, не се представят.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в размер
на 4 200 лева – държавна такса за образуване на делото и сумата от 945 лева –
възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – **** да заплати
на Б. И. А., ЕГН ********** от ****, с адрес за призоваване – ****, сумата в
размер на 105 000 /сто и пет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени
вреди, търпени в резултат на смъртта на сина й В.А.В., починал на 15.09.2023
год. при ПТП, причинено от М.Р.Д. като водач на лек автомобил марка **, с
рег.№ ***, застраховано по договор „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с полица № BG/22/123002663115, ведно със законната
лихва, считано от 30.09.2024 год. до окончателното изплащане на сумата, като
искът в останалата част за разликата до предявения размер от 200 000 лева –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – **** да заплати
на Г.С.С., ЕГН ********** – адвокат от Адвокатска колегия – ****, сумата в
размер на 5 310 /пет хиляди триста и десет/ лева, с ДДС - възнаграждение за
адвокат за осъществено на основание чл.38, ал.2 и ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, процесуално представителство на Б. И. А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – **** да заплати в
полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково
сумата в размер на 4 200 лева – държавна такса за образуване на делото и
сумата в размер на 945 лева – възнаграждения за вещи лица, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
9