№ 20538
гр. С., 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110169371 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. Б. Ц. и М. Б. К., чрез адв. Д., срещу
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с
която са предявени активно субективно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо, че
Държавата не е собственик на поземлен имот с идентификатор ********, находящ се в гр.
С., район „К.“, ж.к. „К.“, с площ от 1485 кв.м., при съседи с идентификатори: **********,
******, *********** **********, ********* и ******.
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че са
придобили право на собственост върху поземлен имот с идентификатор ********, находящ
се в гр. С., район „К.“, ж.к. „К.“, с площ от 1485 кв.м., на основание давностно владение, при
присъединяване към своето владение и това на общия им наследодател – Б.Г. К., чрез
упражняване на фактическа власт върху имота непрекъснато, явно и необезпокоявано за
периода от 10.04.1990 г. до настоящия момент. Твърдят, че притежават в съсобственост
процесния имот при квоти от ½ идеална част. През 2011 г. инициирали производство за
признаване на правото им на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка.
Пречка за снабдяването им с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка бил
съставен от ответника Акт за частна държавна собственост № ***** от 26.10.2012 г.
Оспорват актуването на имота като държавна собственост, като считат, че не са налице
правни основания, обуславящи правото на собственост на ответника. Твърдят, че
процесният имот представлявал земеделска земя, в регулация от 1977 г., която не е била
част от ТКЗС. Поддържат, че имотът никога не е бил държавна собственост, поради което не
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ето защо молят съда да уважи предявените
искове, като признае за установено по отношение на ищците, че Държавата, представлявана
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е собственик на поземлен
имот с идентификатор ********, находящ се в гр. С., район „К.“, ж.к. „К.“, с площ от 1485
кв.м. Претендират разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, не е подал отговор на исковата молба. В
проведеното на 06.10.2023 г. открито съдебно заседание ответникът, чрез юрк. Иванов,
оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че Б.Г. К. е
починал на 04.01.2002 г. и е оставил за наследници по закон: М. Б. К. и С. Б. Ц. – син и
дъщеря.
Установява се, че с молба – декларация вх. № 9400-1525 от 24.08.2011 г., подадена чрез
кмета на район „К.“ – Столична община до нотариус с район на действие РС-С., ищците М.
Б. К. и С. Б. Ц. – в качеството им на наследници на Б.Г. К., поискали да бъдат признати за
собственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., район „К.“, ж.к. „К.“, с площ
от 1485 кв.м. На 02.12.2011 г. от сектор „Общински имоти“ при район „К.“ било
удостоверено, че за посочения в молбата-декларация недвижи имот няма стар акт за
държавна собственост до 01.06.1996 г. и няма акт за общинска собственост.
Установява се, че със заявление от 06.01.2012 г., подадено до Областния управител на
Област С.-град, ищецът М. Б. К. заявил, че притежава недвижим имот, находящ се в гр. С.,
ж.к. „К.“, местността „Сърбин“, с площ от 1485 кв.м., за който няма нотариален акт, поради
което предприел действия за снабдяване с такъв по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК и чл. 79 ЗС. В
тази връзка ищецът М. Б. К. поискал да бъде извършена проверка в наличните регистри в
областната администрация на област С. и да бъде удостоверена липсата на акт за държавна
собственост по реда на ЗДС. Установява се, че във връзка с подаденото заявление бил
съставен доклад от младши специалист в отдел „ДС“ до Областния управител на Област –
С., с който било предложено да се състави акт за държавна собственост на основание чл. 68,
ал. 1 и чл. 71, ал. 1 ЗДС вр. чл. 103 и чл. 104 ППЗДС за процесния поземлен имот с
идентификатор ********, находящ се в гр. С., район „К.“, ж.к. „К.“, с площ от 1485 кв.м.
От представения протокол № 108 от редовно заседание на експертната комисия за
държавна собственост към Областния управител на Област С., проведено на 03.08.2012 г., се
установява, че след изслушване доклада на вносителя относно молбата-декларация за
признаване правото на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка за
процесния поземлен имот било изразено съгласие от постоянните членове с направеното
предложение от младшия специалист да се състави АДС по ЗДС.
Установява се, че с Акт за частна държавна собственост № ***** от 26.10.2012 г. бил
актуван процесният недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ********, с площ от
1485 кв.м., находящ се в гр. С., район „К.“, ж.к. „К.“, при граници: поземлен имот с
идентификатор **********, поземлен имот с идентификатор ******, поземлен имот с
идентификатор *********** поземлен имот с идентификатор **********, поземлен имот с
идентификатор ********* и поземлен имот с идентификатор ******. Като основание за
съставяне на акта било отразено единствено: чл. 68, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 ЗДС вр. чл. 103 и чл.
104 ППЗДС, с отбелязване, че бивш собственик на имота била Държавата, като на
основание чл. 18, ал. 1 ЗДС правата за управление били предоставени на Областен
управител на Област – С..
От изслушаното и прието, без да бъде оспорено от страните, заключение на СТЕ, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява
следното относно кадастралното отразяване на процесния имот: в кадастралните планове на
с. К./кв. К. от 1957 г., 1975 г. и 1982 г., предхождащи кадастралната карта, имотът не е
отразен, като за нуждите на земеделската реституция е изработен помощен план по чл. 13а
2
от ППЗСПЗЗ, в който границите на земеделските имоти преди образуване на ТКЗС са
установени от ортофотоплан, изработен по аерофотоснимки от старо летене, а
собствениците на имотите са установени чрез анкетиране. Границите на процесния имот за
първи път са идентифицирани графично именно с помощния план, в който същият е нанесен
с № 1135 и площ 1485 кв. м. Съгласно регистъра на бившите имоти, придружаващ
помощния план, в имот № 1135 няма регистриран собственик. Със Заповед № РД-16-
22/08.07.2008 г. на ИД на АГКК е открито производството по създаване на КК и КР на кв. К.
и кв. Сеславци, възложено на същото правоспособно лице, изготвило помощния план по чл.
13а от ППЗСПЗЗ – „Геомера М+Р” ЕООД. Поради това благоприятно обстоятелство
имотите по помощния план са отразени в пълнота и в кадастралната карта, одобрена със
Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на ИД на АГКК, в сила от 19.11.2010 г. Имот № 1135 по
помощния план е нанесен в КК с идентични граници и площ, и с идентификатор ********.
Съгласно първоначално одобрената редакция на КРНИ в имота няма регистриран
собственик, видно и от скицата, приложена на л. 52 от делото. Впоследствие въз основа на
Акт за частна държавна собственост, вписан в Служба по вписванията – гр. С. с вх. рег. №
47721 от 30.10.2012 г., № 187, том 111, данните в КРНИ са изменени и с право на
собственост върху имот с идентификатор ******** е регистрирана Областна администрация
– област С. (виж скицата на л. 9).
По отношение на регулационното отразяване на процесния имот вещото лице изяснява
следното: територията, на която се намира имот с идентификатор ********, попада извън
обхвата на първия РП на с. К. от 1925 г. Със Заповед № 218/24.06.1966 г. е одобрен РП на с.
К. – разширението, разработен почти изцяло върху кадастрална основа, на която няма
заснети и нанесени имоти (по КП от 1957 г.), в т. ч. и процесният имот. Спрямо РП от 1966
г. имот с идентификатор ******** попада извън обхвата на регулацията с изключение на
около 80 кв. м, които се застъпват с проектна улица от о. т. 259 до о. т. 260 (нереализирана).
Със Заповед № 316/30.09.1977 г. е одобрен РП на ж. к. „К.”, изработен върху основата на
актуализиран през 1975 г. кадастър, в който, както вече отбелязах, процесният имот не е
отразен. Спрямо РП от 1977 г. имот с идентификатор ******** попада в отреждане за: в
УПИ VII-за общежития от кв. 11 – 1120 кв. м; в задънена улица от о. т. 370 до о. т. 370а –
332 кв. м; в УПИ VIII-за ОЖС от кв. 11 – 33 кв. м. Регулационните предвиждания по РП от
1977 г. не са реализирани. Процесният имот не е попълван в кадастралната основа на РП от
1966 г. и на РП от 1977 г. С Решение № 162 от 28.03.2019 г. на СОС е одобрен план за
регулация и застрояване на м. „Кв. К.” и м. „Кв. К. – жилищен комплекс”, изработен върху
основата на влязлата в сила кадастрална карта, в обхвата на който не попада кв. 11 по
предходния РП от 1977 г., респективно имот с идентификатор ********. За процесния имот
е в сила регулацията, одобрена със Заповед № 316/30.09.1977 г. Имот с идентификатор
******** се намира в землището на кв. К., в урегулирана територия. Спрямо КК и КРНИ
имотът е при граници и съседи: от североизток – имот с идентификатор **********, записан
на В.Г.К. с право на собственост въз основа на Решение № 1033/10.11.2006 г. на ОСЗГ –
район „К.”; имот с идентификатор *********** записан на Й.С.Н.Т. с право на собственост
въз основа на Решение № 923А/10.11.2006 г. на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ (чл. 18ж,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ) и на С.Й.С. с право на собственост въз основа на Нотариален акт, вписан
в Служба по вписванията гр. С. с вх. рег. № ***** от ДАТА г., № 25, том ТОМ, дело №
***** от 2008 г.; от югоизток – имот с идентификатор ******, записан на манастир „Св.
Георги Победоносец” – К. с право на собственост, без данни за легитимиращ документ; от
югозапад – имот с идентификатор **********, записан на наследници на К.Е.Х. с право на
собственост, без данни за легитимиращ документ и на „ВДК – Дапалис” въз основа на
Договор за аренда с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията гр.
С. с вх. рег. № *** от ДАТА г., № ***, том 8; от северозапад – имот с идентификатор
******, записан на наследници на Д.С.Д. с право на собственост, без данни за легитимиращ
документ. Съгласно КРНИ имот с идентификатор ******** е с номер по предходен план
3
1053, което не се потвърждава от справката с предходните кадастрални планове, в които
имотът изобщо не е отразен. Имот с идентификатор ******** съдържа 1485 кв. м.
На следващо място, вещото лице изяснява правнорелевантното обстоятелство, че
предмет на исковата молба и на АДС е един и същ имот, описан с идентификатор ********
съгласно действащата от 2010 г. кадастрална карта. На поставените въпроси в исковата
молба вещото лице отговаря, че: територията, на която се намира процесният имот, към
периода на създаване на ТКЗС е била разположена извън населеното място на с. К. (от
североизточната му страна), в близост до подножието на планината от север, където
денивелацията не е подходяща за създаване на блок. Това се потвърждава от съдържанието
на ЕТК в М 1:5000 в частта на картен лист К-34-48-(161), изработен по аерофотоснимка от
1955 г., на която са отразени голям брой слогове на изследваната територия. Процесният
имот заема северозападната част от изоставена нива (според използвания условен знак),
останалата част от която съответства на имот № 1050 от помощния план, представляващ
манастирски имот. От изложеното се налага заключението, че процесният имот не е влизал в
блок на ТКЗС. Част от описаната територия е включена в регулацията на селото по силата
на РП на м. „С. К. – разширението” от 1966 г. Територията на процесния имот е урегулирана
за първи път с РП на ж. к. „К.”, одобрен със Заповед № 316/30.09.1977 г., но към онзи
момент имотът не е съществувал в кадастралната основа. РП от 1977 г. е действащ в частта
на имот с идентификатор ******** и към настоящия момент, като площта му се разпределя
между: УПИ VII-за общежития – 1120 кв. м, УПИ VIII-за ОЖС – 33 кв. м и задънена улица
от о. т. 370 до о. т. 370а – 332 кв. м. Помощният план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ на бившите
имоти в м. Сърбин в землището на с. К. е изработен през 2008 г. от „Геомера М+Р” ЕООД
(правоспособно лице по ЗКИР), като границите са установени от ортофотоплан на
местността, създаден по аерофотоснимки от летене преди колективизацията, а
собствениците са установени чрез анкетиране. В регистъра на имотите към плана за имот №
1135 няма записан собственик, видно от приложеното на л. 55 от делото копие-извадка от
същия регистър, съхраняван в район „К.”. Това се потвърди и от справките, направени от
експертизата във фирма „Геомера М+Р” и ОСЗ - Източна, където се съхраняват копия на
плана и регистъра. По-късно помощният план и имотният регистър са предоставени в
цифров вид от фирмата-изпълнител „Геомера М+Р” ЕООД на „ГИС – С.” ЕООД с цел
използване на данните при издаване на комбинирани скици. В „ГИС – С.” е направена
промяна на номерата на имотите, изразяваща се в добавяне на допълнителна водеща цифра
към оригиналния номер по помощен план (алтернативно 1, 2 или 3), с цел да се избегне
дублиране с планоснимачните номера по действащия кадастрален план. По този начин на
имот № 1135 е присвоен нов № 21135. От направената справка в базата данни на „ГИС – С.”
се установи, че Б.Г. К. е записан за собственик на имот № 21135 и за същия му е издадена
скица по молба вх. № 94-00-131/18.01.2012 г. (л. 59) единствено въз основата на
Комбинирана скица по чл. 13, ал. 4 и 6 от ППЗСПЗЗ, издадена от „Геомера М+Р” ЕООД на
28.03.2011 г. (л. 53), според която имот № 1135 по помощния план е бил собственост на Б.Г.
К. съгласно нотариално заверени декларации №№ 1762, 1763, 1764 и 1765 от ДАТА г. на
нотариус с район на действие РС С., с рег. № 391 в регистъра на Нотариалната камара –
А.Б.. Скиците на л. 53 и л. 59 са с непълно съдържание (липсва номер на адм. преписка в
ОСЗ, свободна площ т. н.) и нямат необходимите заверки (подписи и печати) от ОСЗ и
техническата служба при район „К.”. Очевидно същите не са послужили по предназначение
по следната причина: помощният план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ се изработва за нуждите на
реституцията по реда на ЗСПЗЗ и в този смисъл с него се установяват границите на бившите
имоти, заявени за възстановяване по реда на същия закон. От приложените на л. 12 и л. 63
документи се разбира, че процесният имот не е заявен за възстановяване в сроковете по чл.
11, ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ нито от ищците в настоящото производство, нито от наследодателя
им Б.Г. К. (роден 1943 г.) като наследник на Г.А. К., респективно в ПК/ОСЗ няма образувана
административна преписка за възстановяване правото на собственост на което и да е от
4
посочените лица. Предназначението на помощния план е много по-тясно и краткотрайно в
сравнение с кадастралния план, поради което не е предвидено неговото поддържане
(актуализиране) във времето. Освен това попълването в имотния регистър към помощния
план на Б.Г. К. като собственик на имот № 1135, за което е издадена Комбинирана скица по
чл. 13, ал. 4 и 6 от ППЗСПЗЗ от 28.03.2011 г., е станало след влизане в сила на КК и КР на
19.11.2010 г., а след тази дата всички изменения в кадастъра, както по отношение на
границите, така и по отношение на собствеността, се извършват спрямо одобрените данни в
КККР от СГКК – гр. С.. Това обяснява и фактът, че в първоначалната редакция на КРНИ
няма данни за собственик на имот с идентификатор ********. Съгласно Удостоверение изх.
№ ВС-01-14К/19.01.2012 г. от ОСЗ „Панчарево” (л. 60) имот с идентификатор ******** не
попада на територия на държавен поземлен фонд (стопански двор).
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. Г. Н., Б.С.М.
и В.К.Д..
От показанията на свид. Н., които следва да бъдат кредитирани като ясни,
последователни, безпротиворечиви помежду си и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото, се установява, че знае за имота, който М. Б. К. и С. Б. Ц.
притежават в гр. С., кв. „К.“, тъй като от 1973 г. притежава имот, съседен на процесния.
Заявява, че бащата на М. К. - Б. К. ходел и помагала на свид. Н. за построяването на нейната
къща, а впоследствие засадил картофи в процесния имот, който бил с площ около декар и
нещо, след което сложил и сено там. Когато баща им почина, М. К. и Светла Ц. започнали
да идват в процесния имот, който бил ограден с ограда.
От показанията на свид. Милотинов, които следва да бъдат кредитирани като ясни,
последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, се
установява, че е запознат с имота, който М. К. и С. Ц. притежават в ж.к. К., гр. С.,
местността „Сърбин“. Заявява, че знае за този имот още откакто бил малък - с дядото на М.
К. пасели кози в този район. На следващо място свидетелят изяснява още, че живее на друго
място, не в близост до този имот, като не може да каже каква квадратура е имотът, но със
сигурност бил над декар. Твърди, че дядото на ищците се грижел за имота, а след неговата
смърт се грижел баща им Б., който оставил по наследство за имота да се грижи М. К..
Заявява още, че не е виждал М. в имота, а С. Ц. не я познава, като последно е бил в този
имот, когато бил малък и след 1950 г. не е посещавал имота.
Свидетелят Дончев заявява, че се познава с М. К., тъй като имал нива в близост до
тяхната в местността „Сърбин“, под планината „Райовица“, като там били комшии с чичо Г.,
който бил дядо на М. К.. Изяснява, че имотът на М. К. бил опустял от много години, като
бил заграден, но свидетелят не знае кой го е заградил. Знае, че ищците имали нива там, но
не може да посочи точно къде, защото нивите били обозначени с камъни. Изяснява още, че
знае за нивите, тъй като с бащата на М. К. – Б. К., като деца играели там. Доколкото знае в
процесния имот имало засадени картофи, но не знае кой ги е садил, като предполага, че щом
имотът е заграден, значи М. К. го е заградил и той го е поддържал. Не е чувал да е имало
спорове по отношение на този имот, да са водени дела или някой да е оспорвал
собствеността на имота. Доколкото знае по времето на ТКЗС тази нива не била обработвана,
защото не била пригодена за ТКЗС - тракторите не могли да орат, имало камъни и била на
усойно наклонено място.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Несъмнено е, че съществуването на правен интерес е условие съгласно чл. 124, ал. 1
ГПК за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ВКС по
тълк.дело № 8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права, е налице, когато ищецът притежава
5
самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или
възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, като в производството по
този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът -
фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството по
делото се прекратява.
В разглеждания случай ищците обосновават правния си интерес от защита с
притежавано право на собственост върху спорния имот, основано на наследствено
правоприемство и придобивна давност, като излагат съображения, че по отношение на
същия имот са заявени конкуриращи права от ответника въз основа на съставен акт за
частна държавна собственост.
От своя страна ответникът, чрез процесуалния му представител, оспорва предявените
искове. Тъй като са предявени отрицателни установителни искове, в тежест на ответника е
да установи по категоричен начин придобиването на правото на собственост върху
процесния имот на поддържаното основание.
Установи се, че с Акт за частна държавна собственост № ***** от 26.10.2012 г. е бил
актуван процесният недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ********, с площ от
1458 кв.м., находящ се в гр. С., район „К.“, ж.к. „К.“. Като основание за съставяне на акта
било отразено единствено: чл. 68, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 ЗДС вр. чл. 103 и чл. 104 ППЗДС, с
отбелязване, че бивш собственик на имота била Държавата.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС, за имотите - държавна собственост, се
съставят актове за държавна собственост, а съгласно чл. 71, ал. 1 ЗДС, при влизане в сила на
кадастрална карта за имотите - държавна собственост, се съставят нови актове за държавна
собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за
държавна собственост и данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния
регистър.
Съгласно чл. 103 ППЗДС, актовете за имоти - държавна собственост, се съставят по
образци, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а съгласно
чл. 104, ал. 1 ППЗДС, актове за държавна собственост се съставят за всички имоти и вещни
права - държавна собственост: 1. обекти и имоти - изключителна държавна собственост; 2.
защитените територии - държавна собственост; 3. отчуждените в полза на държавата имоти
заедно със сградите, дори ако те са предвидени за събаряне поради ново строителство или по
други причини; след събарянето на сградите и изграждането на обекта - публична държавна
собственост, тези обстоятелства се отбелязват в съставения акт за държавна собственост; 4.
гори и земи от държавния горски фонд и построени върху тях сгради; 5. земеделски земи от
държавния поземлен фонд и построени върху тях сгради; 6. язовирите; 7. имоти - държавна
собственост извън страната; 8. незастроени урегулирани и неурегулирани поземлени имоти;
9. сгради, обекти в сграда, идеални части от сграда или от обект в сграда (жилищна сграда,
жилище, гараж, ателие, магазин, работилница, склад, сграда за административни нужди,
обект за административни нужди, сгради за социални, учебни, просветни, културни, спортни
и здравни дейности, хотели и други сгради за подслон, места за настаняване, заведения за
хранене и развлечения, производствена сграда или обект, друга сграда) и прилежащия към
тях поземлен имот; 10. ограничени вещни права върху имоти.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че в разглеждания случай от посоченото
в съставения акт за частна държавна собственост не става ясно въз основа на какво правно
основание ответникът поддържа, че е собственик на процесния недвижим имот.
Актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а
само констатират правото на собственост, придобито на силата на някой от установените в
чл. 77 ЗС способи. В този смисъл съставянето или несъставянето на акт за държавна или
общинска собственост не може да обуслови пряко извод за принадлежността или липсата на
6
такава по отношение на конкретен недвижим имот в патримониума на държавата, респ. на
общината. Доказването на придобивното основание се осъществява чрез изследване на
основните данни за недвижимите имоти, включително и тези за правото на собственост,
които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация, в т. ч.
разписните списъци към кадастралните планове – в този смисъл Решение № 541 от 6.07.2010
г. на ВКС по гр. д. № 661/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 27 от 15.04.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 3554/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 107 от 06.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2016 г.,
ІІ г. о., ГК, Решение № 2 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 326/2018 г., І г. о., ГК.
Ето защо, релевантно за собствеността е осъществяването на конкретен придобивен
способ, предвиден като правопораждащ юридически факт за право на държавна
собственост. За доказване собствеността върху процесния имот ответникът нито е изложил
конкретни фактически обстоятелства, нито е посочил конкретен придобивен способ,
предвиден като правопораждащ юридически факт за право на държавна собственост.
В частност със съставения на 26.10.2012 г. акт за частна държавна собственост
ответникът не доказва на какво основание е придобил процесният недвижими имот. С
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС се прие,
че при предявен отрицателен установителен иск ответникът има тежестта да докаже
фактите, от които произтича твърдяното от него и отричано от ищеца право. При
отрицателния установителен иск за собственост ответникът следва да изчерпи всички
придобивни основания, на които претендира правото на собственост. В настоящия случай,
единственото правно основание, на което ответникът се позовава с оглед титулярството на
правото на собственост върху процесния имот, е цитирането на разпоредбите на чл. 68, ал. 1
и чл. 71, ал. 1 ЗДС вр. чл. 103 и чл. 104 ППЗДС. По делото, обаче, от обсъдените по-горе
доказателства, съдът приема, че държавата не е придобила собственост върху процесния
имот въз основа на придобивен способ, предвиден като правопораждащ юридически факт за
право на държавна собственост. В подкрепа на този извод са както заключението на вещото
лице, от което се установи, че: съгласно регистъра на бившите имоти, придружаващ
помощния план, в имот № 1135 няма регистриран собственик; съгласно Удостоверение изх.
№ ВС-01-14К/19.01.2012 г. от ОСЗ „Панчарево” (л. 60) имот с идентификатор ******** не
попада на територия на държавен поземлен фонд (стопански двор), така и показанията на
разпитаните по делото, които настоящият съдебен състав съд кредитира като съответстващи
на останалите приети по делото доказателства и от които се установява, че ищците и техните
праводатели са упражнявали владение върху имота.
Ето защо и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че по
делото не се установи Държавата да е придобила собствеността върху процесния имот на
каквото и да е придобивно основание, поради което при така установените факти се налага
извод за основателност на предявените искове.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
ищците, които са направили своевременно искане за присъждането им и са представили
доказателства за извършени такива. На ищците подлежи на присъждане сумата от 1845 лв.,
представляваща сбора от: сумата от 1145 лв. – платена държавна такса и сумата от 700 лв. –
депозит за СТЕ.
По отношение на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение съдът приема
следното:
Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да
бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
7
заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и
в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение (т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В настоящия случай в представения по делото договор за
правна защита и съдействие въобще не е отразено договарянето и заплащането на
адвокатско възнаграждение, респ. следва да се приеме, че не е доказано договарянето на
претендираното адвокатско възнаграждение, както и не е доказано плащане. Предвид
гореизложеното, не следва да бъдат присъждани на ищците разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на
С. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „К.“, бл. 34, ет. 1, ап. 1, и М. Б. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., кв. „К.“, ул. „Р.К.“ № 20, че Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр.С., ул. „Св. Св. Кирил
и Методий 17 – 19“, не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********,
находящ се в гр. С., район „К.“, ж.к. „К.“, с площ от 1485 кв.м., при съседи с
идентификатори: **********, ******, *********** **********, ********* и ******.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с адрес: гр.С., ул. „Св. Св. Кирил и Методий 17 – 19“, да заплати на С. Б.
Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „К.“, бл. 34, ет. 1, ап. 1, и М. Б. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. С., кв. „К.“, ул. „Р.К.“ № 20, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1845 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8