РЕШЕНИЕ
№ 925
гр. Варна, 17.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20233110201386 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на "Крафт Крю“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление с. Градинарово, общ. Провадия, обл.Варна, подадена чрез адв. В.
Д. от АК Варна, срещу НП № 03-2201243/04.01.2023 г., издадено от директора
на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Варна, с което на основание чл. 413,
ал. 2 от КТ на ЮЛ е било наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 11, ал.1, т.3
вр. чл. 12, ал.1 и чл. 11, ал.5 от Наредба № РД -07-2 за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е издадено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди, че АУАН и НП били издадени в нарушение на чл. 42, т.3 и
т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в тях липсвало пълно, точно и ясно
описание на нарушението и посочване на правно релевантни факти и
доказателства, които го подкрепят. Сочи, че предвид липсата на факти не
може да се установи нито за какво нарушение е наказан, нито дали изобщо го
е извършил. Не се установявало за какво е деянието е ангажирана
отговорността нито от фактическа нито от правна страна. От друга страна
излага становище, че недокументирането на инструктажа само по себе си не
1
представлявало нарушение. Сочи, че и при определяне на санкцията били
допуснати нарушения
Отделено от това сочи че били допуснати и нарушения при определяне
размера на санкцията. Моли НП да бъде отменено., а в условията на
алтернативност моли да бъде наложеното наказание съобразно нормата на чл.
415в от КТ в минималния размер от 100лв..
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано,
представител не се явява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а
във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено като счита, че нарушението вменено на въззивника
е безспорно доказано. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 28.09.2022год. между „Кораборемонтен завод „одесос“ – АД Варна
като възложител и въззивното дружество „Крафт Крю“ ЕООД като
изпълнител бил сключен договор по силата на който възложителят възлагал, а
изпълнителят приемал да извръшва товаро-разтоварни операции, свързани с
почистване на ремонтиращите се в завода кораби.
На 24.11.2022год. служители на Дирекция „ИТ“ Варна сред които и
свидетелите Н. И. и Б. Д., извършили проверка по сигнал на територията на
КРЗ „Одесос“ в гр.Варна. При обхода по работните места, на кей №6
проверяващите установили 10 лица от ромски произход да извършват
дейности по почистване на палубата на м/к „Сий Лайн“. Едно от лицата се
представило като И. М. А. и в декларация по чл. 402 от КТ декларирало, че
работи за въззивното дружество от 16.11.2022год., като общ работник/чистач,
че работи на обект м/к „Сий Лайън“, кей 6, островна зона, гр.Варна, с работно
време от 08:30ч. до 16:00ч., че няма сключен трудов договор нито граждански
такъв, при договорено трудово възнаграждение в размер на 50лв. дневно,
както и че почива 2 дни по график и 1 час в работния ден. Декларацията била
написана от друго лице Валентин Петров което също се подписало и
написало, че декларацията е попълнена под диктовката на И. А..
На същата дата св. И. издал постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение между въззивното дружество и
И. М. А..
Тъй като в момента на проверката на обекта нямало представител на
въззивното дружество до същото била изпратена призовка по чл. 45, ал.1 от
АПК за явяване на негов представител в Д „ИТ“ Варна и представяне на
2
редица документи в това число и пълните трудови досиета на установените
работници, инструктажни книги и пр.
На 02.12.2022год. се явило упълномощено от представляващия
дружеството лице – Светослав Трендев, което подписало постановлението за
обявяване съществуването на трудово правоотношение между въззивното
дружество и И. М. А.. Представени били и две книги за инструктаж съответно
за начален и за периодичен такъв. В тези книги името на лицето И. М. А. не
фигурирало.
На същата дата на упълномощеното лице била връчена и покана
адресирана до управителя на въззивното дружество за явяване на
07.12.2022год. в 13:30ч. в сградата на Д „ИТ“ Варна за съставяне и връчване
на АУАН.
На посочената дата представител на въззивното дружество не се явил и
на 08.12.2022год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-
2201258, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.3 вр. чл. 12, ал.1 и чл. 11, ал.5 от Наредба № РД-07-02 за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, тъй като като работодател било до пуснало до
самостоятелна работа лицето И. М. А., с дата на раждане 25.08.1980г. на
длъжност „чистач/хигиенист“ на територията на кораборемонтен завод
„Одесос“, кей №6, м/к „Сий Лайън“ находящ се в гр.Варан, Островна зона,
без да е документирал провеждането на начален инструктаж по безопасност и
здраве при работа в книга за начален инструктаж Приложение №1. В АУАН
било посочено още, че нарушението било извършено на 24.11.2022год. в
гр.Варна на територията на кораборемонтен завод „Одесос“, кей №6 м/к „Сий
Лайън“, Островна зона, към който момент на лицето И. М. А. е следвало да
му бъде документирано провеждането на начален инструктаж.
Актът бил изпратен на въззивното дружество по пощата, съобразно
нормата на чл. 416, ал.3 от КТ и бил получен на адреса на управление от
Светослав Трендов, упълномощен от представляващата дружеството към оня
момент на 13.12.2022год.
В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта не били подадени писмени
възражения и на 04.01.2023год. въз основа на него директорът на дирекция
„ИТ“ Варна издал атакуваното НП 03-22011243, като е възприел изцяло
констатациите описани в акта, приел е, че въззивното дружество е нарушило
разпоредбата на чл. чл.11, ал.1, т.3 вр. чл. 12, ал.1 и чл. 11, ал.5 от Наредба №
РД-07-02 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, тъй като било допуснало до
самостоятелна работа лицето И. М. А. без да е документирал провеждането на
начален инструктаж и на основание чл. 413, ал.2 от КТ му наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.
3
В съдебно заседание като свидетели са разпитани Б. Д. (актосъставител)
и Н. И. (свидетел вписан в акта), които в показанията си възпроизвеждат
възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с
нужната конкретика. Сочат, че лицата сами декларирали, че работят за
въззивното дружество, че не носели личните си документи, както и че казали,
че не могат да пишат, поради което декларациите били попълнени от друго
лице. Заявяват, че в представените инструктажни книги нямало документиран
начален инструктаж на лицето И. А..
Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като са
последователни и логични от една страна, а от друга са в пълен унисон с
приложените към АНП писмени доказателства.
Приложените към АНП писмени доказателства – заповед за
компетентност на АНО, призовка по чл. 45 от АПК, протокол за извършена
проверка, пълномощно изходящо от управителя на въззивното дружество към
С.Т., идентификационна карта, договор № 304-2022год. сключен между
въззивното дружество и „КРЗ „Одесос“ АД, списък на работниците и
служителите на „Крафт Крю“ ЕООД кредитира изцяло.
От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал
съдът не кредитира приложената към АНП декларация по чл.402 от КТ с
посочен автор И. М. А. по следните съображения:
На първо място видно от отразеното в декларацията, а и от показанията
на двамата разпитани по делото свидетели И. и Д. документа не е написан от
посоченото като негов автор лице. Това е сторено от друго лице
индивидуализирано само с две имена. На следващо място сами в показанията
си свидетелите заявяват, че лицата не можели да пишат, били неграмотни и
затова се наложило друг да попълва декларациите от тяхно име. При това
положение се поставя изобщо под съмнение дали лицата (в частност сочения
като автор на процесната декларация И. М. А.) изобщо са разбирали за какво
иде реч, какво е трябвало да декларират и какво са декларирали действително.
Горното поставя под съмнение достоверността на отразените в нея
обстоятелства, в каквато насока е и становището на ВАС №
4636/27.04.2015год. по а.д. № 15459/2014 по подобен казус.
На следващо място достоверността на данните вписани в процесната
декларация няма как и да бъдат проверени от съда първо защото лицето
сочено като автор лице не е индивидуализирано в достатъчна степен за да
може да бъде установено и евентуално разпитано от съда. Посочени са само
три имена и дата на раждане. И най-накрая няма как да не бъде посочено и
това, че въпреки направените опити на съда да установи и издири въпросното
лице по оскъдната вписана информация за него, бе установено, че данни за
такова лице (лице с такива имена и дата на раждане не съществуват в НБД.
По същите съображения съдът не кредитира и постановлението за
съществуване на трудово правотоношение между въззивното дружество и
лицето И. М. А..
4
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на
показанията на свидетелите И. и Д., приложени към АНП писмени
доказателства изключая цитираните по-горе декларация и постановление за
обявяване на трудово правоотношение.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок за обжалване, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
При проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът
констатира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица. В същото време обаче изцяло споделя становището
изложено в жалбата за пълна неяснота досежно това за какво нарушение и
при какви приети за установени факти е ангажирана отговорността на
въззивника и при какви точно обстоятелства е извършено то. На първо място
от обст. част на АУАН не става ясно чий работодател е въззивното дружество
и къде е неговото предприятие. Посочените факти са от съществено значение
и са елементи от фактическия състава на чл. 11, ал.1, т.3 на сочената като
нарушена Наредба. Субект на това нарушение принципно може да бъде само
работодател, който не е осигурил на друго лице (не лице с което той е в
трудови правоотношения) работещо на територията на негово предприятие,
провеждането на начален инструктаж. На следващо място не е ясно и за какво
точно деяние изобщо е ангажирана отговорността като цяло – за това, че не е
осигурено провеждането на инструктаж (чл. 11, ал.1, т.3 от Наредбата) или за,
това че не е документиран начален инструктаж (чл. 11, ал.5 от Наредбата).
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са
съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на процес.
основание тъй като водят до грубо нарушаване правото на защитата на
наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в
извършването на какво точно нарушени е обвинено, при какви приети за
установени факти за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение. то обвинение. В тази връзка следва да се отбележи,
че е абсолютно недопустимо факти свързани с обективната съставомерност на
което и да е нарушение да бъдат установявани едва в хода на съдебното
следствие.
От друга страна с оглед на събраните по делото доказателства и
доколкото с НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормите
на чл. 11, ал.1, т.3 вр. чл. 12, ал.1 от Наредбата и чл. 11, ал.5 от Наредбата
съдът счете, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал.1 от Наредбата начален инструктаж
се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл.
11, ал. 1, т. 1 - 5.
5
Съгласно чл. 11, ал.1, т.3 от наредбата работодателят осигурява
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на лицата
работещи от други предприятия, които ще работят на територията на
предприятието.
Съгласно чл. 11, ал.2 от Наредбата инструктажите по чл. 10, ал. 3 (в
това число и начален) се провеждат от длъжностни лица с подходящо
образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се
отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на
работното място и съществуващият професионален риск.
Съгласно чл. 11, ал.5 от същата наредба Инструктажите, проведени по
реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно
приложение № 1.
От анализа на цитираните по-горе норми се установява на първо място,
че работодателят е длъжен да осигури провеждането на инструктаж чрез
определянето на лице което да го извърши и да го документира. На следващо
място се установява и това, че задължението за осигуряване провеждането на
инструктаж касае както собствените работници (работници на които той е
работодател) така и на други лица, които не са негови работници, но ще
работят на територията на предприятието.
В случая на първо място по делото липсват доказателства, че
въззивника изобщо има качеството на работодател по отношение на лицето И.
М. А.. АНО не е ангажирал каквито и да било доказателства, че лицето И. А.
изобщо съществува като субект, а от предприетите от съда действия в тази
насока бе установено, че лице с такива имена не съществува в регистрите на
РБ. В тази връзка с оглед твърденията на актосъставителя и свидетеля по акта,
че лицата нямали лични карти, не можели да пишат, не си знаели ЕГН и пр.
буди недоумение как изобщо е било установена от проверяващите
самоличността на същите и защо не е било потърсено съдействие на органите
на МВР в тази насока. Отделен е въпроса, че лицата са били установени на
територията на предприятие с ограничен за външни лица достъп и въведен
пропускателен режим. При положение, че такова лице И. М. А. изобщо не
съществува в регистрите на РБ от една страна, а и предвид на това, че всяко
лице може да се представя с каквито имена иска (при положение, че проверка
за самоличността изобщо не се прави) то очевидно няма как изобщо
въззивното дружество да има качеството на работодател спрямо това лице И.
А. и от това му качеството да произтичат някакви задължения.
На следващо място дори и такова лице да съществуваше и въззивника
да му бе работодател, то в случая той не би могъл да бъде субект на нито на
нарушение на чл. 11, ал.1, т.3 от Наредбата, нито на такова по чл. 11, ал.5 от
Наредбата както е прието от актосъставителя и АНО.
И това е така първо защото както бе посочено по-горе в мотивите
задължението на осигуряване на инструктаж в хипотезата на чл. 11, ал.3 от
Наредбата лежи не върху работодателя с който работника се намира в
6
трудово правоотношение, а върху работодателя в чието предприятие друг
(чужд) работник или лице ще полага труд, ще провежда практика, обучение и
пр.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че лицата
в това число и лице представило се като И. А. са били заварени не на
територията на предприятието на въззивника, а на територията на друг
работодател – „КРЗ Одесос“ АД, което именно ЮЛ е следвало да осигури
провеждането на инструктажа съобразно нормата на чл. 11, ал.1, т.3 от
Наредбата – да осигури лице което да проведе и прочие.
На следващо място документирането на проведения инструктаж е
вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице,
което го е извършило. В горната насока е и константната практика на АС
Варна – Решение по КНАД № 3652/2015год.; решение по КНАХД №
951/2016год., Решение по КНАХД № 2189/2016год.; решение по КНАХД №
2540/2016год.; Решение по КНАХД № 284/2017год., Решение по КНАХД №
3134/2016год., Решение по КНАХД № 2971/2018год., Решение по КНАХД
№800/2019год.; Решение по КНАХД № 2216/2019; Решение по КНАХД
№82/2019год. Решение по КНАХД № 3394/2018год., Решение по КНАХД №
81/2020 ; Решение по КНАХД №167/2020 ; Решение по КНАХД №3335/2019;
Решение по КНАХД №3408/2019; Решение по КНАХД № 765/2021год. и мн.
др. Решение № 368 от 21.03.2023 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2792/2022
г. Решение № 371 от 21.03.2023 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2432/2022
г. Решение № 467 от 4.04.2023 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 237/2023 г.
Решение № 150 от 8.02.2023 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2805/2022 г.
Решение № 1452 от 11.11.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1929/2022 г.
Решение № 1366 от 27.10.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2079/2022 г.
В контекста на горното, ако и да се приеме, че въззивникът е
притежавал качеството на работодател на лицето И. М. А. (факт, който не
установен по делото) той в конкретната хипотеза не би могъл да носи
отговорност за това, че не е определил лице да проведа инструктажа
съобразно чл.11, ал.1, т.3 защото това е било задължение на друг работодател.
Въззивникът би могъл да носи отговорност за нарушение на чл. 11, ал.1 от
Наредбата (общата разпоредба) за това, че не е осигурил лице което да
проведе инструктаж на собствения му работник по общите правила, а не
инструктаж за работата му на територията на чуждо предприятие, както и ако
допусне до работа лице, което не е било инструктирано (нарушение на чл.3 от
Наредбата) независимо от това къде полага труд работника.
На следващо място според настоящия съд недокументирането на
проведен инструктаж, за каквото деяние е ангажирана отговорността на
въззивника, не представлява нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН защото
за това деяние санкция не е предвидена. В тази връзка следва да се посочи, че
приложената от АНО санкционна норма на чл. 413, ал.2 от КТ изисква деецът
да не е изпълнил задълженията си по осигуряване на здравословни и
7
безопасни условия на труд, а с провеждането на инструктажа, макар и
недокументиран, това задължение е изпълнено - работникът е бил запознат с
всички особености и опасности във връзка с работата, която изпълнява. Както
бе посочено по-горе в мотивите нарушение ще има ако инструктаж не е бил
проведен. В случая обаче такова фактическо обвинение не е повдигнато на
въззивника. Следва да бъде отбелязано и това, че задължението за
документиране на начален инструктаж възниква само в случай, че инструктаж
е бил проведен, а такива доказателства (за проведен начален инструктаж на
конкретния работник) не са ангажирани от страна на въззиваемата страна
върху която и лежи тежестта на доказване в адм.наказателното производство.
Представена е само една книга за начален инструктаж в която липсва
отбелязване за проведен такъв на И. М. А. към 24.11.2022год. - датата на
нарушението посочена в АУАН и НП съвпадаща и с датата на която лице
представило се с такива имена е било установено на територията на КРЗ
„Одесос“. Липсата на отбелязване в нарочната книга (официалния
удостоверителен документ съобразно наредбата) на проведен такъв
инструктаж обаче означава само едно, а именно че такъв инструктаж не е бил
проведен.
Отделен е въпроса, че доколкото в случая е ангажирана отговорност за
недокументиране на начален инструктаж, който съобразно цитираната по-
горе норма от Наредбата се провежда при постъпването на работника на
работа, то ако и да се приеме, че въззивното дружеството е работодател на И.
А. (съобразно данните в декларацията по чл. 402 от КТ, на която се е позовал
АНО) и има извършено нарушение, то определено нарушението не е
извършено на 24.11.2022год., както е прието от актосъставителя и АНО, а на
16.11.2022год. която дата е посочено в декларацията като дата от която е А. е
започнал да работи за въззивника на м/к. Сий Лайън“ на кей №6 в КРЗ
Одесос. И това е така защото съобразно нормата на чл. 12, ал.2 от Наредбата
началният инструктаж се провежда в деня на постъпване на работа. С други
думи ако и да се приеме, че въззивното дружество е имало качеството на
работодател по отношение на А., то провеждането на началния инструктаж,
съответно неговото документиране след това е трябвало да бъде направено на
16.11.2022год. (когато е постъпил на работа), а не в деня на проверката когато
е бил установен на обекта.
С оглед всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон, същото страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират само от въззиваемата страна, която чрез
процес. си представител, своевременно е формулирала искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. С оглед крайния изход на делото обаче –
НП подлежи на отмяна като издадено в нарушение на материалния закон,
съдът счете това искане се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
8
уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2201243 от 04.01.2023год.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на
„“Крафт Крю“ ЕООД ЕИК *********, на основание чл.413, ал.2 от КТ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2000лв. за нарушаване нормите на чл. 11, ал.1 ,т.3, вр. чл. 12, ал.1 и чл. 11,
ал.5 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9