Решение по НАХД №6983/2018 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ

към решение по НАХД № 6983/2018 год. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.

 

          Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

С постановление от 31.10.2018 год. Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла в ПРС материалите по досъдебно производство № 164/2018 год. по описа на РУ-Труд при ОДМВР – Пловдив, водено срещу Г.М.П., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, за това, че на 09.05.2018 г. в с.Труд, обл.Пловдив, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление - с Наказателно постановление № 17-1030-005890/04.09.2017 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Пловдив, връчено на 24.10.2017 г. и влязло в законна сила на 01.11.2017г., е извършил такова деяние – управлявал е моторно превозно средство – лек автомобил с марка „Пежо“ с рег.№ ****, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

          В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр. Пловдив поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието, като предлага на съда да признае обвиняемия за виновен,  както и да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по смисъла на чл. 78а от НК, а именно глоба в минимален размер.

Обвиняемият Г.М.П. не се явява в съдебно заседание, редовно призован. Не се явява и защитникът му адв.Р.И., редовно уведомен чрез обвиняемия. В депозирана до съда писмена молба, обв.П. не оспорва фактическата обстановка, като моли съда да го признае за невинен по повдигнатото му обвинение.      

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

          Обвиняемият Г.М.П. – роден на ***г***, б., български гражданин, средно образование, женен,  неосъждан, адрес за призоваване ***********, ЕГН **********.

Обвиняемият Г.М.П. бил неправоспособен водач на МПС, тъй като издаденото му свидетелство за управление на МПС № ****било валидно до 23.05.2011 г., а П. не предприел действия по подновяването му. Същият бил наказан по административен ред с наказателно постановление № 17-1030-005890/04.09.2017 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Пловдив, връчено на 24.10.2017 г. и влязло в законна сила на 01.11.2017 г. за това, че на 19.08.2017 г. е управлявал МПС без съответно СУМПС.

На 09.05.2018 г. около 12,25 часа, обвиняемият Г.П. управлявал лек автомобил с марка „Пежо“ с рег.№ Р**** в с.Труд, обл.Пловдив, в района на бензиностанция „Лукойл“, когато бил спрян за проверка от свидетелите Т.Д.и С.С.– п.с.в РУ-Труд при ОДМВР-Пловдив. Обв.П. не представил свидетелство за управление на МПС, а п. с. направили справка, от която установили, че Г.П. не притежавал валидно СУМПС, тъй като издаденото му свидетелство за управление на МПС с № ****било със срок на валидност до 23.05.2011 г., а П. не бил предприел действия по подновяването му. Свидетелите Д.и С.установили още, че спрямо обв.П. има влязло в сила наказателно постановление № 17-1030-005890/04.09.2017 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Пловдив,  с което е наказан по административен ред за същото деяние. п.с. отвели обв.Г.П. в сградата на РУ-Труд, където за допуснатите от обвиняемия нарушения му бил съставен АУАН с бл.№ 0632584, който бил подписан без възражения.

Едва на 25.05.2018 г. обв.Г.П. подал заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин, като представил удостоверение за здравословното състояние на водач на МПС, издадено на 23.05.2018 г. и съответно на 11.06.2018 г. получил издадено на 08.06.2018 г. СУМПС № *********.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по безсъмнен начин от следните събрани по делото доказателствени материали – от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – свидетелските показания, наказателно постановление, АУАН-и, справки за нарушител/водач,  справки АИС “БДС”, справка КАТ, справка за съдимост, характеристична справка за обвиняемия, документи за издаване на СУМПС.

          От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото  производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.

За да стигне до този извод съдът анализира показанията на свидетелите Д. и С. като намери същите за подробни, изчерпателни, последователни и правдиви, поради което и ги възприе при постановяване на решението. В тази връзка, същите хронологично, последователно и еднопосочно изясняват факти и обстоятелства, така както са станали известни в съответни моменти от развитието на процесния казус, които са относими към предмета на доказване в настоящото производство. Гласните доказателства кореспондират и на писмените такива, които съдът кредитира в цялост като обективни, достоверни и неоспорени от страните.

В тази насока и при постановяване на решението си, съдът се ползва от самопризнанието на обвиняемия, което в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При тази установено по несъмнен начин и неоспорена фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си обвиняемият Г.М.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за това, че на 09.05.2018г. в с.Труд, област Пловдив, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, с наказателно постановление № 17-1030-005890/04.09.2017г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, връчено на 24.10.2017г., влязло в законна сила на 01.11.2017г., е извършил такова деяние – управлявал е моторно превозно средство – лек автомобил с марка „Пежо“ с рег. № Р****, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство.

От обективна страна на инкриминираната дата в с.Труд, област Пловдив, обвиняемият е управлявал МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление, като е сторил това в едногодишния срок, след като е бил наказан по административен ред за същото деяние.

Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, „за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”, т.е. според категорията на управляваното от него МПС се съобразява дали притежаваното от него СУМПС е „съответно”. Съгласнно трайно установената практика на ВКС съставът на чл.343в, ал.2 от НК е приложим за всички случаи на управление на МПС без съответно СУМПС – както, когато такова не е издавано на водача, така и когато то е отнето на някакво основание. Не е съответно и СУМПС с изтекъл срок на валидност, тъй като водачът не е доказал след изтичане на срока наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС от съответната категория, което се доказва със съответните документи, изисквани от контролните органи в съответствие с националното законодателство. При изтичане срока на валидност на СУМПС и управляване на МПС извън този срок, водачът първоначално носи административнонаказателна отговорност, а когато в едногодишен срок от наказването му по административен ред продължава да управлява МПС без да е подновил свидетелството си за управление, той осъществява състава на чл.343в, ал.2 от НК /в този смисъл Решение № 44/19.02.2013г. п дело № 2161/2012г. на ВКС, І н.о., Решение № 70/07.04.2016г. по дело № 204/2016г. на ВКС, ІІІ н.о./.

От субективна страна деяниято е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Той е бил наясно както досежно обстоятелството, че е неправоспособен водач, така и че вече му е било налагано административно наказание отново за това, че е управлявал без свидетелство за управление. Обвиняемият е съзнавал, че деятелността му е противоправна и наказуема, като умисълът му се обективира от действията му, описани по-горе,  очертан и от кредитираните показания на свидетелите и приобщените писмени доказателства. 

ПО НАКАЗАНИЕТО

Съобразно възприетата от съда правна квалификация на осъщественото от обвиняемия престъпление, предвиденото в особената част на НК наказание за същото към инкриминирания момент е лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 500 до 1200 лева. Обвиняемият, който е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпления от общ, както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на гл.VIII от НК и от престъплението не са настъпили материални щети, които да са съставомерни. Ето защо Съдът зае  становище, че са налице основанията на чл.78А от НК, поради което  освободи обвиняемия от наказателна отговорност като му  наложи административно наказание ГЛОБА. При обсъждане на размера на наложената на обвиняемия глоба съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската степен на обществена опасност на дееца и деянието, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, като не се отчита наличието на отегчаващи вината обстоятелства. Съобразявайки посоченото дотук, както и фактът, че от престъплението не са настъпили съставомерни материални щети, подлежащи на възстановяване, то Съдът счете, че целите на наказанието, предвидени в чл.12 от ЗАНН и чл.36, ал.1 от НК биха могли да се постигнат чрез определяне размера на глобата в минималния такъв, предвиден в чл.78а от НК, при граници от 1000лв до 5000лв, поради което и му наложи „Глоба” в размер на 1000лв, предвид установения превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Според преценката на Съда именно това наказание се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и изпълняващо целите на наказанието, поради което е и справедливо.

Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения законов ред, занижен самоконтрол и ниска правна култура.

          По делото няма приложени веществени доказателства и направени разноски.

          По изложените съображения съдът постанови решението си.

                                               

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

М.К.