Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 647
12.10.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна
Икономова
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Атанас Палхутев при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 552 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началник на РУ –
Ивайловград към ОДМВР - Хасково, против Решение №5 от 03.05.2022 г.,
постановено по АНД №4 по описа на Районен съд – Ивайловград за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението е
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на процесуалния и
материалния закон. Сочи се, че първоинстанционният съд не е разгледал делото по
същество, като неправилно и необосновано е приел, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Сочи се, че
нарушителят бил уведомен по телефон от актосъставителя за съставянето на акта,
като се претендира липсата на пречка техническото изготвяне на акта, т.е. на
17.09.2021г. да бъде извършено в отсъствие на нарушителя при спазване на
изискванията, визирани в чл.42 от ЗАНН относно реквизитите, които същият
следвало да съдържа. При предварителното изписване на съдържанието на акта до
подписването му от актосъставителя Я.и свидетелите С. и Х., документът имал
характер само на проект на АУАН. Предвид анализа и обема на информация
било неоправдано и практически невъзможно нарушителят да присъства при
самото техническо изготвяне на акта с предварително подготвяне на неговото
съдържание. От съществено значение за преценката за засягане правото на защита
на нарушителя в тази фаза на административнонаказателното производство било
това дали съставения АУАН бил предявен, за да се запознае лицето със
съдържанието му и да го подпише, за да може да упражни правото си да даде
обяснения, представи документи или формулира възраженията си по него, което и
впоследствие било извършено от нарушителя Д.З.Х.. Твърди се, че невръчването на
нарушителя на акт за установяване на административното нарушение би било
съществено нарушение на процесуалните правила, но в случая такова нарушение не
било допуснато в хода на развилото се
административнонаказателно производство. В случая нарушителят Д.З.Х. не отказал
да подпише акта, което обстоятелство удостоверил чрез подписа си на
18.10.2021г. и не бил лишен да получи препис от него, което от своя страна да
доведе до накърняване правото на защита на наказаното лице. Предвид изложеното,
налице било основание да се приеме, че при изготвянето и връчването на АУАН не
били допуснати твърдените от нарушителя и първоинстанционния съд съществени
нарушения на процесуалните правила. При последващо извършване анализ на
доказателствата по делото следвало да се наложи извода, че описаното в НП и в
АУАН нарушение било извършено от лицето, чиято отговорност е ангажирана.
Нарушението било квалифицирано правилно, а размера на наказанието „глоба“ –
определен съобразно регламентирания размер за този вид нарушение. Твърди се, че
събраните по делото писмени и гласни доказателства не били изследвани
задълбочено от първоинстанционния съд. Мотивите на съда съдържали твърде
формални доводи и съображения, което водело до извод, че извършената проверка
на наказателното постановление не била осъществена обстойно, подробно,
внимателно и прецизно, което от своя страна водело до неправилни изводи за извършено
нарушение от наказаното лице. В случая по несъмнен начин бил установен факта на
извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го извършило и неговата
вина, като били налице основания за прекратяване на производството по отношение
на извършеното нарушение по чл.140 ал.1
от ЗДвП, за което били приложени разпоредбите на чл.28 от ЗАНН, като бил изготвен и предявен на
нарушителя протокол за предупреждение, който протокол бил възприет и подписан
от Х., а още повече, с оглед разпоредбите на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди
изцяло наказателното постановление.
Ответникът, в представено чрез пълномощник писмено
становище навежда доводи за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира
жалбата за основателна. Счита, че решението на Районен съд – Ивайловград следва
да се отмени и да се потвърди наказателното постановление.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Ивайловград отменя Наказателно постановление
№21-0276-000179/17.12.2021г. на Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ Ивайловград,
с което за нарушение по чл.96 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) и на
основание чл.180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, на Д.З.Х. е наложена глоба в размер на
20 лв. и осъжда ОДМВР – Хасково да заплати на Д.З.Х. разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
За да постанови решението си, районният съд приел, че
от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е бил
по какъвто и да е начин поканен – призован за съставяне на акта, а още по-малко
да не бъде намерен. Очевидно едва след съставяне на акта и намерението да бъде
изпратен за връчване на адреса му в София била осъществена връзка по телефона с
жалбоподателя, който казал, че ще дойде в РУ – Ивайловград да си получи акта.
Поради това, съставянето на акта в отсъствие на жалбоподателя се явявало
процесуално нарушение, изначално опорочаващо цялата административнонаказателна
процедура. Допуснато било нарушение, което довело до накърняване правото на
защита на наказаното лице. Съдът е приел, че проверката по същество е
невъзможна, предвид описаното нарушение на процесуалните правила. По изложените
съображения съдът е счел обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, поради което същото подлежало на отмяна.
Настоящата инстанция не споделя правните изводи на
районния съд за отмяна на издаденото наказателно постановление.
В разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН е предвидено, че
актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или
установяване на нарушението, а според ал.2 когато нарушителят е известен, но не
може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се
съставя и в негово отсъствие. В конкретния случая от доказателствата по делото
не се установява, че жалбоподателя е бил поканен на определена дата за
съставяне на АУАН, както и такива да е търсен на посочения от него адрес и да
не е намерен. В действителност от доказателствата се установява, че АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя, но също така че последният е информиран по
телефона за изготвения АУАН, след което последния му е връчен лично в гр.
Ивайловград. От изложеното следва извод, че в действителност не е била спазена
нормата на чл. 40 от ЗАНН, но последното нарушение не е засегнало правото на
защита на наказаното лице и не съставлява съществено процесуално нарушение
обосноваващо на самостоятелно основание отмяна на оспореното НП.
Настоящата инстанция намира, че доколкото процесния
АУАН е бил предявен на жалбоподателя и последният след запознаване е направил
възражения по него, не е накърнено правото му на защита. Наказаното лице е
имало възможност да се защити по фактическите основания и правната квалификация
на нарушението. С оглед изложеното, в случая съставянето на акта в отсъствие на
лицето не е довело до такова съществено нарушение, което изначално да е
опорочило цялата административнонаказателна процедура, така както е приел
районният съд.
По изложените съображения, посоченото от районния съд
нарушение като основание за отмяна на наказателното постановление, не е налице
и не може да обоснове отмяната му. Като е отменил наказателното постановление
на формално основание, без да обсъжда въпроса има ли извършено административно
нарушение, районният съд е постановил акта си при липса на мотиви по същество,
което води до невъзможност касационната инстанция да провери правилността на отмененото
с обжалваното решение наказателно постановление. Последното представлява
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и основание делото да се
върне на районния съд за ново
разглеждане от друг състав.
Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено и
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който да
изясни всички релевантни факти и обстоятелства по случая, включително да
извърши анализ на събраните доказателства, след което да даде обоснован и
мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото наказателно
постановление и съставомерността на вмененото на наказаното лице нарушение,
доказателствата, които го потвърждават и приложимите санкционни норми. Съдът
следва да извърши конкретен анализ на всички повдигнати във въззивното
производство оплаквания и възражения, наведени с жалбата против атакуваното
наказателно постановление, и в хода на производството пред съда даде обоснован
отговор дали същите са основателни или не.
Водим от
горното и на основание чл.221 ал.2 във вр. чл.222 ал.2 т.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 5/03.05.2022 г., постановено по АНД № 4 по
описа на Районен съд – Ивайловград за 2022 г.
ВРЪЩА АНД № 4/2022г. по описа на Районен съд – Ивайловград
за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.