№ 54733
гр. София, 03.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Частно гражданско дело №
20211110170306 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 104220/08.12.2021 г. на „Й Б“ ЕАД с предишно
наименование „Т България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Б. Б. Василева, ЕГН **********, за вземания,
произтичащи от договори за мобилни услуги.
С разпореждане от 09.09.2022. съдът е указал на заявителя да:
1/ уточни вида, основанието за дължимост (вкл. чрез посочване на приложимата
договорна клауза, но не само) и начина на формиране на претендираните неустойки в
размери, както следва: 119.62 лева, 81.50 лева, 124.98 лева, 42.48 лева, по всеки от
сключените с абоната договори, като в случай че се касае за неустойка за забава, да посочи
периодите (с начални и крайни дати), за които същите са начислени;
2/ уточни основанието, на което е предоставил на клиента ползването на посочените в
заявлението мобилни устройства- договор за заем, договор за наем, договор за лизинг,
договор за продажба на изплащане или др.;
3/ уточни основанието (вкл. фактическо такова, както и уговорка от процесните
договори, но не само), на което се дължи всяка от сумите по всеки от договорите, сочени
като разлика между цените на предоставените устройства без абонамент, от една страна, и
заплатените при предоставянето им преференциални цени, от друга, като уточни 1/ дали се
касае за лизингови вноски, в който случай следва да уточни периода, за който същите се
дължат, 2/ или се касае за остатъчна стойност на предоставените за ползване при условията
на договори за лизинг вещи, в който случай следва да индивидуализира договорите за
изкупуване на съответните устройства, в случай че такива са сключени, 3/ или се касае за
неустойка, в който случай следва да посочи основанието- клаузите от договорите за лизинг,
продажба, наем, заем, вкл. чрез тяхното съдържание, на което претендира тези неустойки,
както и периода на дължимост на същите, като му е указал и процесуалните последици от
ненадлежно изпълнение на дадените указания.
С молба от 04.11.2022г. заявителят е посочил, че неустойките в размери от 119.62 лева,
42.48 лева, 124.98 лева и 42.48 лева се претендират поради неизпълнение на задълженията
на длъжника за заплащане на изискуемите абонаментни такси и използвани мобилни услуги,
като е уточнил, че съгласно т. 11, б. „а“ от всеки от договорите за мобилни услуги
неустойката не надвишава трикратния сбор на стандартната месечна абонаментна такса по
всеки от тях. Твърди се, че мобилните устройства са предоставени на длъжника „при
сключването на процесните договори за молбилни услуги“, както и че разликите между
1
стандартните цени на тези устройства и тези, по които са предоставени, не представляват
неустойки, но се дължат вследствие на неизпълнението на задължението на длъжника да
заплаща абонаментните такси и използваните услуги, като е уточнено, че основанието за
начисляването на тези суми е т. 11, б. „б“ от всеки от договорите за мобилни услуги.
Настоящият съдебен състав намира, че дадените с разпореждането от 09.09.2022г.
указания не са изпълнени. От една страна, това е така, тъй като въпреки изричните указания
на съда в този смисъл заявителят не изяснява конкретното основание за дължимост на
неустойките в размери от 119.62 лева, 42.48 лева, 124.98 лева и 42.48 лева. Уточнено е
единствено, че се касае за неизпълнение на парично задължение, като е разяснен и начинът
на изчисляване на неустойката. Десйствително, обичайно неустойката, която се дължи при
неизпълнение на парично задължение, с оглед естеството на това задължение, е за забава, но
заявителят, въпреки указанията за това, не е посочил и период на забавата с начална и
крайна дата, като без значение в случая е дали се касае за неустойка в определен или
определяем размер. Нещо повече, заявителят сочи като основание за дължимост на тези
неустойки клаузи от процесните договори за мобилни услуги, в които, противно на
поддържаното от него, не е предвидена дължимост на неустойка при неизпълнение на
паричните задължения за заплащане на месечни абонаментни такси и цените на мобилните
услуги, поради което за съда е невъзможно да извърши дължимата от него по арг. от
нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК преценка за неравноправност, респ. нищожност на
съответната клауза. В сочените от кредитора клаузи е предвидена неустойка при предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги поради неизпълнение на задължения на
клиента по договора, но в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и в
уточнението на същото не се твърди процесните договори за електронни съобщителни
услуги да са прекратени, т. е. не е налице позоваване на фактически обстоятелства,
представляващи основание за дължимост на претендираните неустойки по чл. 11, б. „а“ от
договоите.
Не са изпълнени и указанията на съда за уточняване по вид на договорите, въз основа
на които са предоставени процесните мобилни устройства. Тъврди се последните да са
„предоставени при сключването“ и „по повод“ процесните договори за мобилни услуги, без
обаче да е уточнено съдържанието на уговорките във връзка с въпросното „предоставяне“,
въпреки че съдът чрез примерно изброяване е насочил заявителя към конкретизиране на
претенцията в коментираната насока. Обстоятелството, че последният споменава „цена“ на
устройствата не внася яснота относно естеството на правоотношението, доколкото не е
конкретизирано дали се касае за цена за ползване или за придобиване на собствеността,
както и начинът, по който е уговорено плащането й- обстоятелства, въз основа на които би
могла да се придаде надлежната правна квалификация на правоотношението и на
претенциите, произтичащи него.
Противоречиви и неясни са и твърденията по отношение на вземанията,
представляващи разлика между стандартната цена на мобилните устройства и тази, по която
са предоставени, доколкото от една страна се твърди, че тези вземания не са неусточени,
а от друга се поддържа, че се дължат в случай на неизпълнение на паричните задължения на
абоната по договорите за мобилни услуги. Наред с това, и в случая важи разясненото по-
горе, че в калузите, към които препраща заявителят в уточнението, е предвидена дължимост
на въпросните суми в случай на предсрочно прекартяване на договора по вина на
потребителя, каквото прекратяване в случая не се твърди.
С оглед на изложеното, доколкото кредиторът не е изпълнил надлежно указанията на
съда и при съобразяване на обстоятелството, че всяко от взменията следва да бъде ясно и
недвусмислено индивидуализирано, вкл. чрез посочване на фактическите основания за
дължимостта му, предвидени в договорите, сочени като техен източник, и на основание
нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да бъде
2
отхвърлено за сумите, претендирани като неустойки и разлики в цените на мобилните
устройства.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че доколкото първоначално дадените
указания във връзка с редовността на заявлението са пълни, ясни и разбираеми и доколкото
същите са адресирани до заявителя чрез ангажирания във връзка с производството адвокат,
съдът не дължи поредно даване на същите указания, тъй като с многократните си указания
би се превърнал в помощник само на едната страна по делото, което накърнява изискването
за равни възможности за упражняване на предоставените права и би нарушило установените
в чл. 8, ал. 2 и ал. 3 принципи на равнопоставеност. В този смисъл Решение № 315 от
07.12.2010 г. по гр.д. № 3555/2008г., IV ГО, ВКС.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 104220/08.12.2021 г. на „Й Б“ ЕАД с предишно
наименование „Т България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Б. Б. Василева, ЕГН **********, за следните суми: 119.62
лева, 42.48 лева, 124.98 лева и 42.48 лева- неустойки в размер на три месечни абонамнтни
такси по Договори за мобилни услуги от 05.07.2019г. и от 13.02.2020г. с предпочитани
номера +..., +..., +.... и +....., както и за сумите 159.87 лева, 61.14 лева, 202.19 лева и 94.23
лева- суми, представляващи съразмерна част от направената отстъпка в цената на
предоставени по повод договрите за мобилни услуги мобилни устройства при съобразяване
на периода, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3