Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260016
Гр.Нови пазар,22.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно
заседание,проведено на двадесет и втори декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:ГА.НА АЛЕКСАНДРОВА
Като
разгледа докл***аното от съдия Радева гр.дело №1519 по описа за 2019 година,за
да се произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр.чл.86
,ал.1 от ЗЗД,с цена
10 000лв./главница/,ведно със законната лихва върху нея, предявен
от Н.Х.И. с ЕГН:**********,***,действащ чрез пълномощника си ***.Д.Г.С.-*АК
срещу С.А.А. с ЕГН:**********,с адрес:с***.
В исковата
молба се твърди,че в периода от 2015г.до 2019г.,ищецът изпълнявал функциите ***на
населено място –село Р.,общ.Н.,обл.Ш..
На ***г.,ответникът
С.А.,с група негови познати, посетил кафе-аперетив в село Р.,стопанисвано от
семейството на ищеца .В това време там се намирал и Н.И.,но на друга маса,с
други хора.В продължение на няколко часа,ответникът и неговата компания
консумирА. спиртни напитки като клиенти,но при поискване на сметката,се спречкА.
със собствениците на заведението.При опита на охранителят на заведението Н.М.А.да
предотврати свадата,както и да опази имуществото на обекта,ищецът получил
физически наранявания,чрез неколкократно
нанасяне на удари с юмрук и колан в областта на лицето и тялото ,като
впоследствие се установило,че се касае за средна телесна повреда.
Било
образувано ДП №**.по описа на РУ-К.,назначена била СМЕ,която установила,че
ищецът има многобройни увреждания на здравето,изразяващи се в счупване на
четвъртата предкиткова к***,две разкъсно- контузни рани в областта на
главата,множествени охлузвания,кръвонасядания в областта на главата и горните
крайници и надлъжно вертикално счупване
на нокътната плоча на палеца на лявата ръка,с поднокътен кръвоизлив.
След
извършеното посегателство върху ищеца,се наложило да му бъде провеждано
продължително лечение,търпял болки и страдания.Трудно изпълнявал и служебните
си ангажименти в качеството си на кмет,едновременно с това се чувствал и
психически и морално подтиснат от създалата се ситуация около него и поради
уронения му авторитет като ***на селото.
С
определение по НОХД №**.по описа на НПРС,за одобряване на сключено споразумение
,С. А. А. бил признат за виновен в това,че на ***г.,около 02.00 часа в с.Р.,общ.Н.,обл.Ш.,причинил
средна телесна повреда ,изразяваща се в *** на ***,за срок,по-голям от един
месец /средно около 45 дни/,на Н.Х.И. и на основание чл.129 ал.1 от НК му е
наложено наказание „***“ за срок от ***,чието изтърпяване на основание чл.66
ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
Предвид
гореизложеното,ищецът моли да бъдат призовани на съд и след доказване
основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови
решение,с което на основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД осъди ответника С.А.А. да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди,изразяващо се в претърпени болки и
страдания, в извършването на които ответникът е признат за виновен по НОХД №**.по
описа на НПРС,а именно,че е причинил
средна телесна повреда ,изразяваща се в *** на *** за срок,по-голям от един
месец/средно около 45 дни/ на ищеца Н. Х. И.- престъпление по чл.129 ал.1 от НК
в размер на 10 000 лева,ведно със законната лихва ,начиная от датата на
настъпване на увреждането-***г.до окончателното изплащане,както и направените
по делото разноски.
Ответникът е призован на основание чл.47
ал.1 от ГПК.,поради което на основание чл.47 ал.6 от ГПК му беше назначен
особен представител –***окат Г.Г. от *АК,който депозира писмен отговор по
делото.Признава иска по допустимост ,касателно претендираната главница,а
счита,че в частта й,в която се претендира мораторна лихва ,исковата молба се
явява нередовна,тъй като не бил конкретизиран размера на мораторната лихва за
периода от ***г.до 08.11.2019г.,освен това,прави възражение за погасяване по
давност на иска в частта му за мораторна лихва за забава.
Оспорва иска
по размер.Твърди,че претендираното обезщетение следва да се присъди в
половината му размер,тъй като било нА.це съпричиняване на крайния вредоносен
резултат от страна на ищеца.Заявява,че ищецът,заедно със собственика на
заведението са предизвикА. ответника и са го докарА. до състояние на афект.Той
действал в рамките на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК ,без да
я е превишил ,поради което не следвало да носи отговорност за причинените вреди
в търсения размер.
Впоследствие,поради
упълномощаване на договорен представител от страна на ответника –***окат Т.М.–*АК,назначеният
му по делото особен представител ***.Г.Г. беше освободен от участие по същото.
***.Миленова
оспорва иска по размер.Признава същият до размер на 3500.00лв./главница/,ведно
със законната лихва ,начиная от деня на деликта.В останалата му част,моли искът
да бъде отхвърлен.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и
в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
С
определение от 29.07.2019г.по НОХД №**-,влязло в законна сила на
29.07.2019г-,НПРС е одобрил споразумение,сключено между прокурор М.Г.и ***окат Т.М.–защитник
на С.А.А.,обвиняем по ДП №***.по описа на РУ-К.,с което страните са приели за
безспорно установено,че на ***г.около 02.00 часа в село Р.,обл.Ш.,С.А.А. е
причинил средна телесна повреда на Н.Х.И. с ЕГН:********** ***,изразяваща се в ***
на *** за срок по-голям от един месец/средно около 45 дни/-престъпление по
чл.129 ал.1 от НК ,за което са се съгласили да му бъде наложено наказание „***“за
срок от ***,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години.
Със същото определение,съдът е одобрил и
наказанието,което страните са се съгласили подсъдимият да изтърпи и за друго
престъпление,предмет на воденото ДНП,като на основание чл.23 ал.1 от НК двете
наказания са групирани.
По досъдебното наказателно производство са
били разпитани свидетели,изготвени са протокол за оглед и фотоалбум на
посетеното местопроизшествие,назначена е съдебно-медицинска експертиза.От
показанията на обвиняемия С.А.,както и показанията на разпитаните свидетели Н.И.,Н.А.,И.Г.Х.,Н.О.А.,Ю.
Н. Ю.,С.Ю.Ю.,Б.Б.Р.,М.Г.Н. се установява,че на ***.вечерта, ищецът,заедно със
свой братовчед от ***отишли да се почерпят
в заведение“***“ в село Р.,където същата вечер с компанията си,включваща
горепосочените свидетеи,отседнал и ответникът С.А..Около 1.30 часа,работещият в
обекта и като охранител,а вечерта и като барман –св.Н.И.,заявил на
компаниите,че иска да затваря заведението и ги подканил да си тръгват.
Компанията на А. се възпротивила шумно и оттам започнА. да буйстват и отказА. да
тръгнат оттам ,докато не си изпият бутилките с бира в каса,която били поръчА..ЗапочнА.
да подхвърлят реплики към братовчеда на ищеца реплики.Според ответника и
свидетелите Н.А.,И.Г., Н.А.,И.Г.Х.,Н.О.А.,Ю. ,С.Ю.Ю.,Б.Б.Р.,М.Г.Н.,той ги
провокирал с поведението си .Ответникът ,разпитан в качеството си на обвиняем
по ДП твърди също,че ищецът им казал да
излязат всички навън,псувал ги ,избутал ги и те тримата паднА. на земята,което
съдът намира за нелогично и счита,че е по-скоро защитна позиция на А. .
Съдът счита за вероятно достоверни
показанията на свидетелите в частта,в която твърдят,че ищецът и братовчед му „се заяждА.“с тяхната
компания.,започнА. да отправят обидни думи към тях на турски език.Не се
установи с нужната категоричност кой от двамата /ищецът или неговият братовчед/
е започнал да ги пъди навън,псувайки ги.Не кредитира същите с доверие в частта
,в която твърдят,че ищецът е съборил на
земята М. и И./което противоречи
на твърденията на ответника,че ищецът е съборил трима на земята,включително и
него/,което предвид възрастта на всеки от тях,числеността на компаниите
,противоречи като правен извод на нормалната житейска логика.
Не
се отрича нито от ответника,нито от никой от останА.те свидетели,че в хода на
разправията,че С. си е бил свА.л колана и с катарамата му е нанасял удари в
областта на тялото на ищеца,както и с юмруци по лицето му.Той и хора от
компанията му са нанасяли удари по госта на ищеца,при което той успял да избяга
от заведението.Вечерта е завършила с изпочупено имущество в заведението,в
резултат на действията на компанията на ответника.
От писмените доказателства,събрани в хода
на воденото ДП :съдебно-медицинско удостоверение №**-,издадено от д- В.В., ,заключение
на назначената съдебно-медицинска експертиза,изготвена от д-р В.В.,се
установява,че след нанесеният му от подсъдимия С.А. побой на ***г.,на ***г.,
ищецът е бил прегледан в Спешно отделение при МБАЛ Ш. АД,където ,след проведен
преглед и консулт с ортопед,му е била назначена терапия:******.Отказал е хоспитА.зация.Назначени
са му контролни прегледи а 7-ми и 14-ти
ден./ Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №***.,издаден от Спешно отделение при
МБАЛ Ш. АД,Резултат от образно изследване на Н.Х.И./.
След преглед от съдебен лекар ,той
изготвил и заключение по СМЕ е установено,че И. е получил следните травматични
увреждания:Счупване на четвъртата предкиткова к***.Две разкъсноконтузни рани в
областта на главата.Множествени охлузвания,кръвонасядания в областта на главата
и горните крайници.Надлъжно вертикално счупване на нокътната плочка на палеца
на лявата ръка,с поднокътен кръвозлив.
Според вещото лице,в резултат на
получените травматични увреждания,на пострадА.я И. е причинено трайно
затруднение в движението на ***,за срок по-голям от един месец-средно за около
45 дни при благоприятно протичане на оздравителния процес.
От показанията на разпитаните в исковото
производство свидетели Н.О.А. и А.Х.И. /съпруга на ищеца/,които съдът кредитира
с нужното доверие като добросъвестно дадени,макар и отчитайки вероятната
пристрастност с оглед крайния изхо на делото на втората от тях,се установява,че
след извършване на инкриминираното деяние,ищецът се е затворил в себе си/“капсуловал се е“според св.А.,с
когото пътувА. всеки ден до работа/,като на този свидетел не е известно дА.
същият е бил подтиснат от случилото се ,предвид,че е бил ***на селото и
съответно –публична личност.
Според свидетелката И.,след
инцидента,съпругът й близо един
месец не е излизал от дома им,не
бил добре психически,стоял вътре,не знаела дА. го е страх от някого или нещо.С
гипса стоял около месец и половина-два.Два месеца не ходил на работа,бил в
болничен.Децата им се страхувА. да ходят на училище.Свидетелката не си спомня дА.
след посочените по-горе прегледи ,съпругът й е ходил на лекар,както и дА. му е
била предписана допълнителна терапия.И сега като работел тежка работа,го боляла
ръката.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
За основателността на иска,в тежест на
ищеца беше да докаже пълно и главно,че в причинна връзка от виновното
противоправно поведение на ответника е претърпял описаните в исковата молба и
прецизиращата такава ,физически увреди и психически травми,като установи всяка
една от тях ,както и размера на вредата.
Съгласно чл.300 от ГПК,влязлата в сила
присъда/на която се приравнява по последици одобреното споразумение от
наказателния съд/ е задължителна за гражданския съд,който разглежда
гражданските последици от деянието,относно това дал е извършено,неговата
противоправност и виновността на дееца.
Предвид събраните по делото
доказателства,съдът прие за безспорно установено ,че на ***г.около 02.00 часа в
село Р.,обл.Ш., ответникът С.А.А. е причинил средна телесна повреда на ищеца Н.Х.И.
с ЕГН:********** ***,изразяваща се в *** на *** за срок по-голям от един
месец/средно около 45 дни/,с което от обективна страна е осъществил състава на престъпление
по чл.129 ал.1 от НК.
Безспорно такъв тип травматично увреждане
/т.нар.“счупване на ръката“ /е съпроводено с физически болки,най-малкото към
момента на причиняването му и това е ноторно известен житейски
факт.Оздравителният процес и самото усещане за болка и дискомфорт са въпрос на
субективно усещане и персонална възможност за физическо възстановяване.
Размерът на неимуществените вреди се
определя по правилата на чл.52 от ЗЗД,като законодателят е дал възможност на
съда да пре;ени за всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение:с оглед характера,степента и броя на уврежданията,интензивността на
причинените болки и страдания,продължителността на оздравителния
процес,възрастта,физическото и психическото състояние на ищеца,както и
възможността му за възстановяване и адаптация.Следва да се отчетат не само
болките и страданията,понесени от конкретното увредено лице,но и всички онези
неудобства-емоционални,физически и психически,които ги съпътстват.
Ищецът е бил нетрудоспособен около два
месеца,толкова е и прогнозния срок за възстановяването му,посочен от вещото
лице по ДП.Същият не е лекуван в болнично заведение,няма данни за допълнително
посещение при специА.ст ,нито за провеждана допълнителна терапия,извън
отразената в медицинските документи.Не му е провеждана рехабилитация.Според
съпругата му,макар и отчитайки вероятната пристрастност на показанията й в тази
им част, болките му продължавА. и към днешна дата,при по-сериозно физическо
натоварване.Същата не отрича,че съпругът й не е посещавал лекар във връзка с
тези си оплаквания,но този факт не следва да му се вменява като неглижиране на
ситуацията.Не се установиха съществени битови неудобства ,следващи
противоправното му увреждане-примерно,необходимост от чужда помощ при
самобслужването му ,респ.други такива ,смущаващи пълноценната му работа.Случаят
обаче е дал негативно отражение в емоционален и психически план-ищецът изпитвал нежелание да излиза от дома си за
около месец,което съдът намира,че е резултат от преживения от него стрес ,а и
както твърди свидетелят Нурхан А.,сед случилото се ,той се затворил в себе си.
Въпреки възражението на ответника,че е
извършил инкриминираното деяние в състояние на афект,предизвикан от поведението
на самия пострадал,,а оттам е съпричинил вредоносния резултат ,съдът намери тези твърдения
за недоказани.Вмененото на ищеца агресивно поведение от страна на свидетелите,намирА. се в компанията на
ответника е чрез бланкетни изрази ,съдържащи се в техните показания,,а
там,където се твърди,че той е упражнил и физическа саморазправа,както беше
посочено по-горе,съдът намира за недоказано.На следващо място ,следва да се отбележи,че
сам ответникът, чрез своя защитник,в наказателното производство,и прокурорът,не
са приели ,че противоправното увреждане е било реА.зирано от него било при нА.чието
на хипотезата на чл.12 ал.2 от НК,респ. че е нА.це съставомерно деяние по чл.132
от НК.
Ето защо,съдът счита,че с поведението
си,ищецът не е допринесъл за причиняване на вредоносния резултат,поради което в
случая,нормата на чл.51 ал.2 от ЗЗД,не намира приложение.
Не се установиха с нужната категоричност
твърденията му,че той се е чувствал и психически и морално подтиснат от
създалата се ситуация около него,поради уронения му авторитет като ***на
селото.
Предвид гореизложеното,съдът намира,че обезщетението,което ответникът
следва да му заплати за причинените болки и страдания,в резултат на причинените
му травматични увреждания,следва да се определени в размер на
5 000.00лв./главница/,като в останалата му част,за разликата до пълния му
размер,искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
При задължение за непозволено
увреждане,длъжникът се счита в забава и без покана/по арг.на чл.84 ал.3 от ЗЗД/и
на основание чл.86 от ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва
,считано от деня на увреждането до окончателното погасяване.Ето защо,съдът
счита,че искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и
доказан само за присъждане на мораторна лихва за забава върху
главницата,начиная от деня на деликта ,до окончателното й изплащане.В
останалата му част ,за разликата до пълния му размер,следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК,ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца,съразмерно уважения иск направените
по делото разноски в размер на 415.00лв./***окатско възнаграждение/.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ,ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд Нови пазар направените по делото
разноски/заплатено ***окатско възнаграждение на назначения му особен
представител в размер на 415.00лв./,както и държавна такса в размер на
200.00лв.В останалата им част,направените от НПРС разноски /***окатско
възнаграждение ,заплатено на особения представител на ответника,следва да
останат в тежест на съда/415.00 лв./.
Водим от гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника С.А.А.
с ЕГН:**********,с адрес:с*** да заплати на ищеца Н.Х.И. с ЕГН:**********,с
адрес:с*** СУМАТА в размер на
5 000.00лв./пет хиляди лева –главница,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди,изразяващо се в претърпени болки и страдания, в
извършването на които ответникът е признат за виновен по НОХД №**.по описа на
НПРС,а именно,че е причинил средна
телесна повреда ,изразяваща се в *** на *** за срок,по-голям от един
месец/средно около 45 дни/ на ищеца Н. Х. И.- престъпление по чл.129 ал.1 от НК
/, ,ведно със законната лихва върху
нея,,начиная от датата на настъпване на увреждането-***г.до окончателното
изплащане,както и направените по
делото разноски в размер на 415.00лв./четиристотин
и петнадесет лева/.
СУМАТА следва да бъде заплатена по следната
банкова сметка,*** :
IBAN: ***-ЕАД.
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част за разликата над 5 000.00лв.до претендираната такава в
размер на 10 000.00лв./главница/, ведно
със законната лихва върху нея,,начиная от датата на настъпване на увреждането-***г.до
окончателното изплащане, ,като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ искането на
ищеца за присъждане на деловодни разноски за разликата над присъдените такива
от 415.00 лв.до претендираните в размер на 830.00лв./***окатско
възнаграждение/,като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА ответника С.А.А.
с ЕГН:**********,с адрес:с*** да заплати по сметка на Районен съд Нови пазар
държавна такса в размер на
200.00лв./двеста лева/,както и сумата от 415.00лв./четиристотин и петнадесет
лева/,заплатена от бюджетните суми на съда за ***окатско възнаграждение на
назначения му по делото особен представител.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд –Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: