Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.
Царево, 17.09.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. МОСКОВА
при участието на секретаря Петранка Бъкларова,
като разгледа докладваното от съдия Москова гр.д. № 191/2019г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила искова молба от *** с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление:***, представлявана от кмета Г.Л. против М.И.А. с ЕГН **********
*** и настоящ адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК вр.чл.67 от ЗС.
Ищцовата страна - ***, твърди че е собственик на недвижим имот,
представляващ поземлен имот е идентификатор *** по КККР на гр.Царево, Община
Царево, Бургаска област, одобрена със Заповед № *** г. на Изпълнителния
директор на АГКК-София, изменена със Заповед № ***. на Началника на СГКК-Бургас,
с площ на имота от 155 квадратни метра; Трайно предназначение на територията:
Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/; отреден за
„социално жилище“, при граници: имоти с идентификатори № ***, № ***, № *** и № ***.
Правото си на собственост общината установява с акт за частна общинска
собственост № *** год., вписан в Службата по вписванията при Районен съд-Царево
на 16.12.2008 год. под № 107, т. XII, Дв. вх. peг. № 3316, н.д.№ 2885, к.п. 49.
Излага, че с договор за учредяване право
на строеж върху недвижим имот, частна общинска собственост от 15.09.2009 год.,
вписан па 25.03.2010 год. под № 110, в том II, Дв.вх. peг. № 519 в Службата по
вписванията при Районен съд-Царево, Община Царево е учредила възмездно право на
строеж на М.И.А. срещу заплащане от нейна страна на сумата от 3 000,00 лева.,
по силата на което право да построи жилищна сграда в поземлен имот с
идентификатор № *** по КККР на гр.Царево, Община Царево, Бургаска област с
допустима РЗП
Твърди, че до настоящия момент
ответницата не е реализирала така учреденото й ограничено вещно право на строеж
в предвидения в чл.67 от Закона за собствеността и в чл.8 от договора за
учредяването му петгодишен срок, в резултат на което същото право се е погасило
по давност в полза на Община Царево.
Посочва, че поради наличието на вписан в
Службата по вписванията при Районен съд-Царево на описания по-горе договор за
учредяване на право на строеж за третите лица ответницата все още е титуляр на
учреденото й с този договор право на строеж, макар че същото се е погасило по
давност в полза на община Царево, и това обстоятелство е пречка за община
Царево да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху поземлен имот
с идентификатор № *** по КККР на гр. Царево, Община Царево, Бургаска област и
поражда правният й интерес да установи с влязло в сила съдебно решение
погасяването на правото на строеж
От съда се иска да постанови решение, с
което да приеме за установено между страните по делото, че М.И.А. не притежава
право на строеж за изграждането на жилищна сграда в поземлен имот с
идентификатор.№ *** по КККР на гр. Царево, Община Царево, Бургаска област с
допустима РЗП 200 кв. метри.
Ангажира доказателства. Претендира
разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответницата чрез
назначеният й от съда особен представител адв.Х. е
депозирала писмен отговор, с който взема становище, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен, тъй като община Царево не е изградила и въвела в
експлоатация водоснабдителна и канализационна система. Не оспорва ангажираните от общината писмени
доказателства и не прави доказателствени искания. Моли искът да бъде отхвърлен.
В с.з. Община Царево, се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител -адв.Г.Николов,
чрез който поддържа исковата молба и моли искът да бъде уважен като основателен
и доказан.
В с.з. ответникът А., се представлява от назначеният й от съда особен
представител адв.Х., чрез който заявява, че моли исковата претенция да бъде
отхвърлена.
Съдът, след преценка на доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения по делото акт за частна
общинска собственост № *** год., вписан в Службата по вписванията при Районен
съд-Царево на 16.12.2008 год. под № 107, т. XII, Дв. вх. per. № 3316, н.д.№
2885, к.п. 49, се установява, че
община Царево е собственик на недвижим имот, представляващ идентификатор № *** по КККР на гр.Царево, Община Царево, Бургаска
област, одобрена със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, изменена със Заповед № ***. на Началника на
СГКК-Бургас, с площ на имота от 155 квадратни метра; Трайно предназначение на
територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10
м/; отреден за „социално жилище“, при граници: имоти с идентификатори № ***, № ***,
№ *** и № ***.
Видно от представените по делото писмени доказателства, с договор за учредяване право на строеж върху
недвижим имот, частна общинска собственост от 15.09.2009 год., вписан на
25.03.2010 год. под № 110, в том II, Дв.вх. per. № 519 в Службата по
вписванията при Районен съд-Царево, Община Царево е учредила възмездно право на
строеж на М.И.А. срещу заплащане от нейна страна на сумата от 3 000.00
лева., по силата на което право да построи жилищна сграда в поземлен имот с
идентификатор № *** по КККР на гр.Царево, Община Царево, Бургаска област с
допустима РЗП
От представеното по делото Удостоверение с изх. *** г., издадено от Главния
архитект на община Царево, се установява, че до настоящия момент в община
Царево не е постъпвала документация във връзка с реализирането на инвестиционни
намерения за поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Царево, както и
че не са издавани строителни книжа на името на ответницата А.. От същото
удостоверение се установява, че при извършена проверка на място, община Царево
е констатирала, че няма извършено строителство в поземлен имот с идентификатор
№ *** по КККР на гр. Царево.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира за
безспорно установено по делото, че учреденото в полза на ответницата право на
строеж не е реализирано.
Съгласно разпоредбата на чл.67 от ЗС след изтичането на определения в
закона 5-годишен срок учреденото право на строеж се погасява, ако строежът не
бъде осъществен в този срок. Разпоредбата на чл.67 ал.1 от ЗС има предвид
случаите, при които въобще правото на строеж не е било упражнено в продължение
на пет години./В този смисъл е Решение №1477/28.12.2006г. по гр.д.№ 2141/2005г.
на ВКС на РБ/. Срокът е давностен и за него се прилагат правилата на ЗЗД за
погасителната давност. При този срок от съществено значение е определянето на
началната дата, от която е започнала да тече давността. Общото правило,
установено от Решение № 124 от 23.04.1990 г. по гражд. д. № 15/90 г. на IV г.о.
на ВС, е, че давността за погасяване на правото на строеж започва да тече от
фактическата възможност за осъществяването му. За да се приеме, че правото не е
погасено, респ. че е упражнено преди изтичането на давностния срок, постройката
следва да бъде завършена в груб вид. Това е така, защото след този момент
правото на строеж се трансформира в право на собственост върху изградената вече
постройка и в правото да се държи върху земята на суперфициента. Тъй като
суперфицията ограничава правомощията на собственика на земята, законът е
предвидил като основание за нейното предсрочно прекратяване факта, че правото
трайно не се упражнява.Съгласно мотивите към пункт втори на Тълкувателно
решение № 1/04.05.2012г. на ОСГК по т.д.№ 1/2011г. на ВКС, когато собствениците
на земята не са поели никакви задължения с договора за учредяване правото на
строеж да извършат някакви фактически или правни действия за започването на
строежа, то те трябва да бъдат извършени от суперфициаря.
От представения по делото договор за учредяване правото на строеж от 15.09.2009г.
се установява, че община Царево не е поела никакви допълнителни задължения да
съдейства на суперфициаря по какъвто и да е начин, следователно община Царево
не е дължала съдействие на ответницата да реализира учреденото й право на
строеж. В конкретния случай безспорно се установи, че давността за погасяване
на правото на строеж е започнало да тече за ответната страна на 15.09.2009г.
/датата на учредяването на правото на строеж/ и е изтекла на дата 16.09.2014г.,
т.е. давността за погасяване на правото на строеж е изтекла близо 5 години
преди датата на предявяването на исковата молба. По делото не се спори, че нито
в срока по чл.67 от ЗС, нито до момента ответната страна не е реализира
учреденото й право на строеж. Ограничено вещно право на строеж на М.И.А., не е
реализирано в предвидения в чл.67, ал.1 от ЗС срок, не поради наличието на
обективни пречки, както твърди ответника чрез особения си представител адв.Х. в
своя отговор на исковата молба, а поради неговото бездействие. По делото
безспорно се установи, че ответникът М.И.А. не е предприела никакви действия за
снабдяване със строителни книжа, включително и виза за проектиране, в течение
на повече от пет години считано от датата на сключване на договора за
учредяване право на строеж, с оглед на което давностния срок за реализиране на
това нейно право е изтекъл на 16.09.2014 год.
Що се касае до възраженията на ответника чрез особения й представител, че
ответника А. не е могла да реализира правото си на строеж поради наличието на
следните наречени според нея „обективни пречки”, то същите са неоснователни
като съображенията на съда са следните:
На първо място ответницата твърди, че са налице обективни пречки, правещи
обективно, юридически невъзможно и недопустимо застрояването. Обективни пречки
според нея са свързани с липсата на проектирана и изградена мрежа на
техническата инфраструктура, поради което не може да се изпълни императивното
изискване на чл.143, ал.1, т.З от ЗУТ.
Безспорно по делото е, че до настоящия момент не само липсва постройка в
имота, но не са изготвени и изискуемите по закон документи за изграждането й,
даже нещо повече - не са подадени и заявления от ответницата за издаването на
каквито и да е било строителни книжа.
Съгласно чл.141, ал.1 от ЗУТ идейния проект за изграждане не жилищна сграда
подлежи на съгласуване от главния архитект на общината в едномесечен срок от
постъпване на писмено искане. Видно от доказателствата по делото такова искане
от страна на ответницата А. *** не е постъпвало. Според чл.141, ал.9 от ЗУТ
съгласуването на идейния проект е основание за продължаване на проектирането в
следващи фази, т.е. без съгласуване на идеен проект не може да осъществи
последващо проектиране.
Съгласно чл.144, ал.1 от ЗУТ инвестиционните проекти, по които се издава
разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на
възложителя. М.И.А. е бездействала като изобщо не се е стигнало до фазата на
изготвяне и предоставяне за одобрение на инвестиционен проект в Община Царево,
който изрично да бъде одобрен или отказан, за да може да се твърди, че за нея
са налице фактически обективни пречки, които да попречат за започване на
строителството и реализиране правото на строеж по чл.67, ал.1 от ЗС. Единствено
евентуалния отказ за одобряване на инвестиционен проект, поради не представяне
на всички документи по чл.143, ал.1 от ЗУТ, може да послужи като причина,
поради която да не тече предвидения в чл.67, ал.1 от ЗС срок.
Ответната страна не представи доказателства, че от 15.09.2009 год., и до
момента е правила постоянни постъпки за осъществяването на строежа, и съответно
да е получавала отказ от съответните институции именно поради наличието на
твърдените пречки. В конкретния случай
ответника А. не е предприел абсолютно никакви действия в тази насока. По делото
няма никакви данни М.И.А. да е правила постъпки пред съответните институции за
изготвяне на строителни книжа, както и да е получавала откази за това,
мотивирани с липсата на изграден водопровод и канализация в района.
Следователно липсват данни, че това действително е представлявало пречка за
извършването на строежа.
Пречки препятстващи започването, респ. изтичането на давностния срок по
чл.67, ал.1 от ЗС биха били налице, ако в процеса на реализиране на правото си,
ответника би получил отказ за одобряване на проекта или за издаване на
строително разрешение поради това, че не е представил предварителни договори с
„В и К” ЕАД и „ЕВН България ЕРП” АД.
В територии, в които няма изградена техническа инфраструктура от съответния
вид, извършителите на строеж могат да се присъединят към съответните преносни
мрежи посредством външни връзки и изграденото от тях да им бъде въведено в
експлоатация заедно с изградената сграда, като единственото изискване е към
датата на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация да имат
съгласно чл.177, ал.1 от ЗУТ договори за присъединяване, а самото свързване към
съответната преносна мрежа се извършва въз основа на договор с експлоатационни
дружества изцяло съобразен с НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В този нормативен акт е предвидено общите условия по
договорите сключени между потребителите и ВиК доставчика да се предоговорят
съобразно конкретните нужди на обекта, който трябва да се захрани, а по силата
на чл.10 от същата Наредба № 4 от 14.09.2004 год. новоизградените обекти на
водоснабдителните и канализационните системи се отразяват по реда на Закона за
кадастъра и имотния регистър от възложителя и се предават на операторите. Също
така ЗУТ предвижда и възможност за прокарване отклонения от общи мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти, когато друго
техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, като съгласно чл.193,
ал.З от същия закон, дава право на кмета на общината със своя заповед да уреди
този вид обществени отношения, а самият ред за довеждане на питейна вода и
отвеждане на отпадъчна е детайлизиран в горецитираната наредба.
И на последно място по силата чл.87, ал.1 от ЗУТ в населени места и селищни
образувания със зони за ниско застрояване или в части от тях без канализация,
битовите отпадъчни води се заустват във водоплътни изгребни ями, които
отговарят на техническите и санитарно-хигиенните изисквания.
Обстоятелството, че суперфициарят е очаквал
пречки или е считал, че такива са налице, поради което не е предприел активни
действия, не извинява пасивното му поведение
От изложеното по-горе е видно, че липсват обективни препятствия пред
поставянето на които началото на срока по чл.67, ал.1 от ЗС започва да тече със
самото сключване на договора за учредяване право на строеж върху недвижим имот,
частна общинска собственост от 15.09.2009 год., напълно съвпада със
задължителните указания дадени в т.2 от TP № 1 от 04.05.2012 год. по тълк.дело
№ 1/2011 год. на ВКС, ОСГК, съгласно които, ако собствениците на земята не са
поели задължение да извършват някакви фактически или правни действия, всички
необходими действия за започването на строежа трябва да бъдат извършени от
суперфициаря. По настоящото дело липсват каквито и да е било данни Община
Царево, в качеството си на собственик на земята, да е отказала съдействие за
предприемане на някое от необходимите действия по ЗУТ или недобросъвестно да се
е противопоставила на предприетите от ответницата действия.
Досежно наведеното в отговора на исковата молба възражение, че по делото не
е представен актуалния ПУП, в обхвата на който попада имота, в който е учредено
право на строеж, а е представен само този който е действал към момента на
неговото учредяване, като се сочи, че ако е имало изменения на плана, за което
не е бил уведомен ответника, това също би ограничило възможността му да
реализира правата си, същото се явява неоснователно. По делото е представена и приета
като доказателство извадка на актуалния ПУП действащ за територията, в която
попада процесния имот. Ако някой твърди, че съществува друг план, който по
някакъв начин е ограничил реализиране на притежавано от него вещно право, то
негова е тежестта да докаже това обстоятелство.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено по
отношение на ответната страна, че учреденото в нейна полза на 15.09.2009г. с
договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, частна общинска
собственост, право на строеж върху жилищна сграда в поземлен имот с
идентификатор 49619.505.715 по КККР на гр. Царево с допустима РЗП 200 кв.м., е
погасено поради неупражняването му в 5-годишния давностен срок.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените от
ищцовата страна разноски по делото в общ размер на 1068.40 лева, следва да се
възложат в тежест на ответницата.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.124 ал.1 от ГПК, вр.чл.67 от ЗС, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО между *** с ЕИК *** и
адрес за призоваване: ***, представлявана от кмета Г. Л., и М.И.А. с ЕГН ********** *** и настоящ
адрес ***, че ответникът М.И.А. с ЕГН **********
не притежава правото на строеж за
изграждане на жилищна сграда с допустима РЗП 200кв.м. в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Царево, тъй като
учреденото й от общината с договор за учредяване право на строеж върху
недвижим имот, частна общинска собственост от 15.09.2009 год. право на
строеж, вписан на 25.03.2010 год. под №
110, в том II, Дв.вх. peг. № 519 в Службата по вписванията при Районен
съд-Царево, е погасено по давност.
Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :