№ 62
гр. Плевен, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500022 по описа за 2022 година
С решение №1131 от 14.10.2021 г. по гр.д. №3590/2021 г. Плевенски
Районен съд е ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от
„*****“ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК: ***** срещу ОБЩИНА ***** с ЕИК:
****** иск с правно основание чл.79 от ЗЗД и с цена 23 533.42 лв.
Недоволен от решението е останал ищецът „*****“ЕООД и е подал
въззивна жалба срещу него, в която се моли то да бъде отменено като
неправилно и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да
бъде уважен предявения иск.
Според въззивника, Плевенски Районен съд не е обсъдил всички
събрани доказателства и е направил изводи, които не кореспондират с тези
доказателства.
„*****“ЕООД счита, че е доказал при условията на пълно и главно
доказване, че е изправна страна по договора, имаща право да иска
изпълнението му от насрещната страна по него.
В жалбата се твърди, че самият проект е несъответен на нормативните
изисквания, а не изпълнението – на проекта, поради което „*****“ЕООД няма
вина за забележките на „*****ЕООД и не следва да отговаря за тяхното
отстраняване.
1
Препис от въззивната жалба е връчен на ОБЩИНА ***** на 07.12.2021
г. и на 20.12.2021 г. по пощата е подаден отговор, в който се моли да бъде
потвърдено обжалваното решение.
Въззиваемият сочи, че работата не е изпълнена от „*****“ЕООД така, че
да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.
В отговора се поддържа тезата, че отказа на „*****ЕООД да издаде
Доклад за съответствие е мотивиран от неспазване на проекта и на Наредба
№1/12.01.2009 г.
ОБЩИНА ***** счита, че надлежно е доказано отстраняването на
констатираните несъответствия.
С определение №53 от 13.01.2022 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането ѝ.
В о.с.з. на 17.02.2022 г. процесуалният представител на въззивника
поддържа жалбата и представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата ОБЩИНА ***** не е представлявана в о.с.з. на 17.02.2022
г. Не е представена и писмена защита по съществото на спора.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от договор за изпълнение на СМР №Д-ОА-250/22.12.2020 г.,
ОБЩИНА ***** е възложила на „*****“ЕООД обществена поръчка с
предмет: извършване на СМР на обект „Детска площадка УПИ 129 –
квартална градинка между квартали 10, 12 и 73 а по плана на с. Долни
Луковит“ в съответствие с условията на договора и неговите приложения, а
именно: техническата спецификация, техническото предложение и ценовото
предложение; в съответствие с приложената оферта; в съответствие с
количествено-стойностната сметка; в съответствие с действащото
законодателство.
По делото са представени изготвената от Общината техническа
спецификация и изходящите от изпълнителя техническо предложение,
ценовото предложение и количествено-стойностната сметка. На стр.85 от
първоинстанционното дело се намира скица, за която изпълнителят твърди /в
о.с.з. на 17.02.2022 г./, че всъщност съставлява т.нар. „проект“, одобрен на
08.10.2020 г. Според съда, се касае за скица-виза за проектиране.
В хода на изпълнението на възложената работа са съставяни актове-
образец 12 – за установяване на различни видове СМР, подлежащи на
закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта. Тези
актове са подписвани от представители на изпълнителя, строителния надзор и
проектанта.
На 29.03.2021 г. е съставен акт-образец 15 за установяване годността за
приемане на строежа, подписан без забележки от представители на
възложителя, изпълнителя /строителя/, консултанта и проектанта. В този акт е
2
констатирано, че строежа е изпълнен в съответствие със скица-виза за
проектиране, одобрения на 08.10.2020 г. проект и разрешението за строеж.
Прието е, че строежа е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни
проекти, изискванията по чл.169, ал.1 и 2 от ЗУТ и условията на договора за
строителство.
На 29.03.2021 г. в съответствие с чл.27 от договора, е съставен и
приемо-предавателен протокол, подписан от представители на
възложителя, изпълнителя и строителния надзор. В този протокол е прието,
че са извършени и подлежат на заплащане конкретно посочени СМР на обща
стойност с ДДС 23 533.42 лв. Последната сума съставлява окончателното
плащане по чл.3, ал.1, т.2 от договора и е формирана след приспадане на
авансовото плащане по чл.3, ал.1, т.1 от договора, извършено съгласно
фактура №2641/29.12.2020 г. На 23.04.2021 г. изпълнителят е издал фактура
№2669 за сумата от 23 533.42 лв. В чл.3, ал.1, т.2 от договора е предвидено,
че окончателното плащане следва да бъде извършено в срок до 30 календарни
дни от приемане на обекта съгласно условията на раздел V от договора и
представянето на фактурата в оригинал. Посочения раздел V включва
единствено чл.26 и чл.27, според които предаването и приемането на
извършените СМР се удостоверява с приемо-предавателен протокол,
подписан от определени от страните по договора лица.
Общината не оспорва нито подписването на приемо-предавателния
протокол от 29.03.2021 г., нито размера на окончателното плащане по фактура
№2669/23.04.2021 г.
По делото няма доказателства да е платена сумата от 23 533.42 лв.
Възраженията на Общината са, че при последваща проверка за съответствие
на площадката с изискванията на Наредба №1/12.01.2009 г., извършена от
„*****АД, са констатирани конкретно посочени несъответствия на
площадката.
Видно от договор от 26.04.2021 г. , след съставянето на приемо-
предавателния протокол от 29.03.2021 г. по чл.27 от процесния договор
Общината е възложила на трето лице – „*****АД да извърши контрол за
безопасността на площадката. Резултатите от проверката са обективирани в
писмо, изходящо от „*****АД и препратено от Общината на „*****“ЕООД
по ел. поща на 28.04.2021 г. В отговор с вх. рег. №30-1512-3/19.05.2021 г.
„*****“ЕООД е възразило, че ако има несъответствия, те са в проекта, а не в
неговото изпълнение. На свой ред Общината – в писмо изх.рег. №30-1512-
3#1/03.06.2021 г. е изразила становището, че на стр.3 от Техническата
спецификация е посочено, че изпълнителят трябва спазва съответните
нормативни документи, в т.ч. и Наредба №1/12.01.2009 г. Така аргументира
очакването си „*****“ЕООД да отстрани констатираните от „*****АД
несъответствия. В хода на тази кореспонденция между страните е заведено
настоящото дело. По време на процеса – на 03.09.2021 г. „*****АД е
съставило доклад за съответствието на процесната площадка с
3
изискванията на Наредба №1/12.01.2009 г.
Общината сочи, че е възложила на „*****“ООД да отстрани
констатираните от „*****АД несъответствия. Твърди, че това е сторено, за
което е заплатена сумата от 846.90 лв. – по фактура №0***** г. В
пледоарията си по същество пред първоинстанционния съд процесуалният
представител на Общината моли дължимото на „*****“ЕООД
възнаграждение да бъде намалено със сумата от 846.90 лв.
При така установената фактическа обстановка Плевенски Районен съд е
приел, че „*****“ЕООД не е доказал, че е изправна страна по договора, в
частност по арг. от чл.261 от ЗЗД – че изпълнената от него работа е годна за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение, поради което
няма основание да претендира като възнаграждение процесната сума.
Въззивната инстанция не споделя извода на Плевенски Районен съд и
намира решението му за неправилно, защото чл.261 от ЗЗД се отнася до
изпълнението на работата като задължение на изпълнителя, не и до
нейното предаване, респ. приемане, което вече се явява предпоставка за
плащането на възнаграждението като задължение на възложителя.
Последният може да проверява изпълнението на договора във всяко време,
стига само да не пречи на изпълнителя /чл.262 от ЗЗД, в частност – чл.23 от
процесния договор/. При приемането на вече извършената работа
възложителят трябва да я прегледа и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-
късно. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета. /чл.264
от ЗЗД/. За приетата работа се дължи възнаграждение /чл.266 от ЗЗД/. Тук е
мястото да се каже, че констатираните от „*****АД несъответствия не може
да бъдат квалифицирани като скрити или по-късно проявяващи се
недостатъци.
В случая Общината като възложител се е доверила на своите
технически специалисти, на консултанта, проектанта и строителния надзор и
е приела извършената от „*****“ЕООД работа като съответна на одобрените
инвестиционни проекти, изискванията по чл.169, ал.1 и 2 от ЗУТ и условията
на договора за строителство /в т.ч. и на техническата спецификация като
негово приложение/. Иначе казано – с подписването на приемо-предавателния
протокол от 29.03.2021 г. работата се счита за приета и за нея се дължи
процесната сума – 23 533.42 лв.
Няма пречка, ако възложителят няма съответната компетентност да
провери работата и да прецени правилното изпълнение, да ползва за тези
цели услугите на трето лице /каквото е „*****АД/. Това обаче не може да
стане без съответно предвиждане в договора, постфактум – след
подписването от двете страни по договора на приемо-предавателен протокол
без никакви забележки и възражения и без участието на изпълнителя при
извършване на съответните проверки.
4
В заключение – обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо
него следва да се постанови решение, с което да бъде уважен изцяло
предявения иск. Общината е пропуснала възможността ако наистина
съществува отклонение от поръчката или недостатък на изпълнението, да
поиска с основание от изпълнителя да заплати разходите, необходими за
поправката.
При този изход на спора по същество, ОБЩИНА ***** следва да
заплати в полза на „*****“ЕООД направените в първата инстанция разноски
за ДТ и адв. възнаграждение – общо 2 241.34 лв., както и направените в
настоящата инстанция разноски за ДТ – 470.67 лв. Няма доказателства за
направата на разноски за адв. възнаграждение в размер на 1 500 лв. във вр. с
въззивното обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№1131 от 14.10.2021 г. по гр.д. №3590/2021 г. по описа на Плевенски Районен
съд и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266 от ЗЗД ОБЩИНА
***** с ЕИК: ****** да заплати в полза на „*****“ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК:
***** сумата от 23 533.42 лв., дължима като окончателно плащане по чл.3,
ал.1, т.2 от договор за изпълнение на СМР №Д-ОА-250/22.12.2020 г. и
съгласно приемо-предавателен протокол от 29.03.2021 г. по чл.27 от същия
договор и фактура №2669/23.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от завеждане на делото – 07.06.2021 г. до окончателното
заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ОБЩИНА ***** с ЕИК:
****** да заплати в полза на „*****“ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК: *****
направените в първата инстанция разноски за ДТ и адв. възнаграждение –
общо 2 241.34 лв., както и направените в настоящата инстанция разноски за
ДТ – 470.67 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му, при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6