и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗАП и е образувано по жалба на Сафет Сюлейман Фейзи от с. Ненково, община Кърджали против заповед № РД 01-12 от 28.12.2006 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Кърджали. Жалбодателят твърди в жалбата си, чезаповед № РД 01-12/28.12.2006 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Кърджали, с която не отменил по административен ред заповед № 100012/31.01.2006 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане" за отказ от социалното му подпомагане по чл. 9 от ППЗСП във връзка с чл. 2 ал. 2 от ЗСП, била неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на чл. 2 ал. 3 и на чл. 13 ал. 2 и ал. 3 от Закона за социално подпомагане. Твърди, че не била съобразена с обстоятелствата, че жалбодателят бил безработен и регистриран като такъв в Дирекция „Бюро по труда"- гр. Кърджали, не притежавал недвижима собственост, не отглеждал селскостопански животни и не обработвал земеделски земи, каквито не притежавал и в населеното място, където имал постоянен адрес и където живеел, нямал възможности да се издържа от трудова дейност. Счита, че социалния и материалния му статус отговарят на изискванията за месечно подпомагане по реда на чл. 9 от ППЗСП във връзка с чл. 2 ал. 3 от Закона за социално подпомагане. Моли да се отмени атакуваната заповед на директора на РД “СП” и тази на директора на дирекция “СП” - Кърджали. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Сочи доказателства. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да се отхвърли. В представената писмена защитаизлага съображения. Претендира разноски. Представителят на окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че следва да се отхвърли. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С молба- декларация вх. № 100012 от 04.01.2006 година до директора на дирекция “СП”- Кърджали жалбоподателят Сафет Сюлейман Фейзи с постоянен адрес с. Ненково,община Кърджали и ЕГН **********, е поискал да му бъде отпусната месечна помощ за храна. Декларирал е в същата, че е безработен, здрав, че в състава на семейството му няма деца до 18 годишна възраст, несключили граждански брак, не съжителства с други лица, че няма лица, задължени по закон да му осигуряват издръжка, не е декларирал доходи през предходния месец, че ползва една стая и не притежава собствено жилище и друга недвижима собственост. По молбата- декларация на жалбодателя на 24.01.2006 година е изготвен социален доклад, в който било констатирано, че Сафет Сюейман Фейзи е неженен, в трудоспособна възраст, регистриран в БТ под № 2854 от 07.08.1998 г. като до ХІІ.2005 година работел по НП “ОСПОЗ”, и че съжителства с баща си. В раздела на социалния доклад “Материално положение” т. 1- Доходи, е посочено, че не могат да се установят. Отбелязано е също, че жилището се състои от две стаи, собственост на баща му. Социалният работник, изготвил доклада, в т. 3. 3. от същия е преценил, че около 20 бр. кошера с пчели, селско- стопански животни и сушилни за тютюн, дават възможност да бъдат източник на допълнителни доходи. В раздел ІV т. 7 от доклада, съдържащ данни, получени от други източници- в случая РУСО, е посочено, че на посочения в молбата- декларация постоянен адрес имало “голямо количество селско- стопански животни, около 20 бр. кошери с пчели, сушилни за тютюн, дълга напоителна система.” Това говорело, че деклараторът извършвал селско- стопански дейности, от които не е декларирал доходи. При преценка на нуждите от социално подпомагане социалния работник е приел, че били налице възможности за самоиздръжка, чрез труда си деклараторът би могъл сам да осигури средства за задоволяване на основните си жизнени потребности и е предложил исканата социална помощ по чл. 9 от ППЗСП да бъде отказана. Със заповед № 100012/31.01.2006 година директорът на дирекция “СП”- Кърджали на основание чл. 13 ал. ІІІ от ЗСП и чл. 28 ал. І от ППЗСП отказал на Сафет Сюлейман Фейзи месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.01.2006 година с мотиви: ” Установени са възможности за самоиздръжка. Деклараторът е в трудоспособна възраст, не е декларирал здравословни проблеми, чрез труда си, същият би могъл да осигури средства за задоволяване на основните си жизнени потребности.” Със заповед № РД 01- 12 от 28.02.2006 година директорът на РД “СП”- Кърджали на основание чл. 30 ал. І от ЗАП и чл. 13 ал. V от ЗСП е потвърдил заповед № 100012/31.01.2006 г. на директора на дирекция “СП” община Кърджали по жалбата Сафет Сюлейман Фейзи с мотиви, че не отговаря на условията на чл. 9 от ППЗСП във вр. с чл. 2 ал. ІІ от ЗСП. Посочено е също, че социалната помощ се предоставяла на лица за задоволяване на основни жизнени потребности, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Не били изчерпани всички възможности за самоиздръжка- лицето отглеждало селско- стопански животни, продукцията от които била източник на доходи. Така атакуваната заповед № РД 01- 12 от 28.02.2006 година на директора на РД “СП”- Кърджали и потвърдената с нея заповед № 100012/31.01.2006 г. на директора на дирекция “СП”- Кърджали, са незаконосъобразни, поради което следва да се отменят и преписката се върне на административния орган за произнасяне по същество като се съобразят изложените в решението мотиви. Безспорно е по делото, че жалбоподателят е бил регистриран в дирекция “Бюро по труда”- Кърджали под № 2854 от 07.08.1998 г. От приложените към делото удостоверение № 21/28.03.2006 година, издадено от кметство с. Ненково, община Кърджали, удостоверение изх. № 57/03.04.2006 г., издадено от Общинска служба “ЗГ”- Черноочене и удостоверение изх. № 275/30.03.2006 г., издадено от Общинска служба “ЗГ”- Кърджали, се установява, че Сафет Сюлейман Фейзи не е регистриран като тютюнопроизводител, не притежава земеделска земя и не упражнява друга селскостопанска дейност, не притежава земеделски земи на територията на община Черноочене и община Кърджали. От приложената справка № 436 от 29.03.2006 година на Регионална вет. Медицинска служба- Кърджали се установява, че в електронната система за регистрация и идентификация на животни на името на жалбодателя няма регистрирани животни. Факта, че жалбодателят няма декларирани недвижими имоти, се потвърждава и от удостоверение за декларирани данни на община Кърджали. А от приложения трудов договор № 108/03.04.2006 година, сключен между кмета на община- Кърджали и Сафет Сюлейман Фейзи, се установява, че на 03.04.2006 г. последният е бил назначен на длъжност “пътен работник” за определено време до 31.12.2006 година по НП “От социални помощи към осигуряване на заетост” с основно месечно възнаграждение в размер на 160 лв. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че административният орган формално е приел, че по отношение на жалбодателят към момента на подаване на молбата- декларация са налице възможности за самоиздръжка и чрез труда си, същият би могъл да осигури средства за задоволяване на основните си жизнени потребности, че отглежда селско- стопански животни, продукцията от които е източник на доходи. Правото на месечна помощ и предпоставките за отпускането й са уредени в разпоредбите на Закона за социалното подпомагане и правилника за приложението му. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ал. ІІ от ЗСП, социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и помощ от задължените по закон да ги издържат лица. Приетото в социалния доклад, както и в заповедта на директора на дирекция “СП” и тази на директора на РДСП- Кърджали, че са установени възможности по отношение на жалбоподателя за самоиздръжка, че същият притежава собственост, продукцията от която е източник на доходи като 20 на брой кошери с пчели, селско- стопански животни и сушилни за тютюн, се опровергава от събраните по делото доказателства, посочени по- горе, каквито са удостоверенията, издадени от кметство с. Ненково, от общинска служба “ЗГ”- с. Черноочене и ОС “ЗГ”- Кърджали, и от които се установява, че поискалият социална месечна помощ не е регистриран като тютюнопроизводител, не притежава земеделска земя и не упражнява друга селскостопанска дейност. Още повече, че самият социален работник е установил, че поискалият социална помощ, съжителства с баща си, който е и собственик на жилището, в което живее и жалбодателя, и на който адрес е установено да е имало пчелни кошери, селскостопански животни и др. С оглед на това съдът приема, че не е установено по един безспорен начин именно жалбодателят да е притежател на движима собственост, която може да бъде източник на доходи, респ. отказът на административния орган на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП на жалбодателят е необоснован. Административният орган не е упражнил служебното начало за събиране на необходимата информация, не е изследвал и преценил всички условия, предвидени в чл. 9- 12 от ППЗСП за отпускане на социална помощ по чл. 9 от същия правилник, поради което постановения административен акт е незаконосъобразен и следва като такъв да се отмени, като преписката се върне на органа за ново произнасяне по молбата за отпускане на месечна помощ като се съобрази изложеното по- горе. При този изход на делото разноски в полза на ответника по жалбата не се следват, а жалбодателят не претендира такива. Водим от изложеното и на основание чл. 42 ал. ІІІ от ЗАП съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА заповед № РД 01- 12 от 28.02.2006 година на директора на РД “СП”- Кърджали и потвърдената с нея заповед № 100012/31.01.2006 г. на директора на дирекция “СП”- Кърджали, с която на Сафет Сюлейман Фейзи с постоянен адрес с. Ненково,община Кърджали и ЕГН ********** е отказана социална помощ по чл. 9 от ППЗСП и ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне. Решението може да се обжалва пред ВАС на Република България в 14- дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Председател: Членове: 1/ 2/
|