№ 162
гр. В., 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110204686 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на “Фючър Билд“ ЕООД против НП № 791268-F593965/09.10.2024 г.,
издадено от Директор на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП - В., с което
на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ", в размер на 500.00 /петстотин/ лева, на основание чл.179, ал.1 от
ЗДДС, за нарушения по чл.125, ал.5 от ЗДДС.
С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, а се излагат
аргументи за приложението на чл. 80 от НК. Моли се за отмяна на НП, като се
изтъкват доводи, че за са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на АУАН и НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт Флорева, която оспорва жалбата и моли съда да
потвърди НП, като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
1
от фактическа страна следното:
На 12.12.2020 г. св. К., на длъжност инспектор по приходите в ТД на
НАП В., извършила проверка в информационния масив на ТД на НАП-гр. В.
по партидата на „Фючър Билд" ЕООД. При проверката било установено, че
сдружението като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението
си да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период от 01.11.2020 г.
до 30.11.2020 г., в териториалната дирекция по регистрацията си-ТД на НАП-
В. в установения в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС срок до 14.12.2020 г. Поради това
срещу въз.дружество бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, в който било описано допуснатото нарушение на чл. 125, ал. 5 от
ЗДДС. Актът бил съставен в отсъствие на представител на дружеството.
АНО възприел изцяло констатациите в АУАН и въз основа на него
издал обжалваното наказателно постановление срещу възз.дружество, в което
приел, че е допуснато нарушение, квалифицирано по чл.125, ал.5 ЗДДС. С
НП била наложена имуществена санкция на ЮЛ.
Видно от приложените по АНП и приобщени в с. з. материали
справката декларация за отчетния период не е подадена от възз. дружество.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства -
преписката по АНП, вкл. АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП, покани,
обратни разписки и известия за доставяне, справки от ТР, и др. които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като логични, конкретни и непротиворечиви съдът кредитира и
показанията на св. Кръстева.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, в установения
от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
2
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна – „Фючър
билд" ЕООД, спрямо което е издадено атакуваното НП, поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Директора на
Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП-В., съгласно заповед №
3ЦУ384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е
съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр. В..
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН,
относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя, в случая въз.дружеството.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващия орган изрично в НП
по отношение на чл. 28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с
факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От
друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити
към същото. В ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС се сочи, че преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на
мотиви обаче по приложението на чл. 28 от ЗАНН не се сочи като нарушение
на процесуалните правила.
Административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на
въззивното дружество за извършено нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС.
Съгласно тази разпоредба декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по
ал.3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
3
период, за който се отнасят, като за това е задължено за всеки данъчен период
регистрираното лице. Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не
следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато
регистрираното лице не е извършило или получило доставки или
придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. Съгласно
чл.87, ал.1 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон е периодът от
време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде
справка-декларация с резултата за този данъчен период, а в ал.2 на същия член
е изрично указано, че данъчният период е едномесечен за всички
регистрирани лица и съвпада с календарния месец. В случая по делото няма
спор, че въззивното дружество е било регистрирана по ЗДДС. Няма спор и по
отношение на това, че същото не е подало в предвидения в закона срок
справка-декларация за данъчен период месец 11 2020 год. Последната е била
дължима по силата на закона.
Нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин от
приложените по делото писмени доказателства и показанията на св. К.. От
същите се установява, че дружеството не е подало справка-декларация за
визирания в наказателното постановление данъчен период в изискуемия от
закона срок и от тази гледа точка обективно е налице изпълнителното деяние
на вмененото нарушение.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава. Съгласно
приложената от АНО санкционна разпоредба лице, което, като е длъжно, не
подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2,
отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер
от 500 до 10 000 лв. В случая нарушението, което съдът приема за доказано,
като както бе споменато по-горе е индивидуализирано в степен, позволяваща
да се формира извод, че дружеството не е изпълнило задължението си по
ЗДДС за данъчния период месец 11 2020 г., като не е подало справка
декларация в законоустановния срок. Поради това и правилно АНО е
ангажирал неговата административна отговорност. Наложената санкция е в
минимален размер предвиден в чл. 179 от ЗДДС, така че съдът я намира за
4
справедливо определена. Затова и съдът прие, че НП е издадено в унисон със
законовите изисквания.
Доколкото се касае за ангажиране административната отговорност на
юридическо лице, въпросът за причините, довели до настъпване на
противоправния резултат, са ирелевантни. Това е така, тъй като отговорността
на юридическите лица е обективна такава, не се изследва въпросът за
виновното поведение на длъжностните лица, ангажирани със същото,
доколкото организацията и ръководството на дейността му следва да бъдат
осъществявани по начин, който да гарантира спазването на законовите
разпоредби.
Нарушението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е формално, поради което
наличието или липсата на вредни последици не може да се съобразява като
основание за квалифициране на нарушението като маловажно. От гледна
точка на обществената опасност на деянието и като се съобразят последиците
от подаването на справката – декларация по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, като в
случая такива е подадена много след изтичане на срока, т. е. информацията за
наличието или липсата на доставки, както и за резултата за периода, е
предоставена на приходната администрация с голямо закъснение, то
обществената опасност на деянието не позволява квалифицирането му като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Въпреки изложеното не става ясно коя е датата, на която
административно-наказващият орган е приел, че дружеството е осъществило
състава на нарушението. В АУАН и НП са посочени датата на извършване на
проверката - 22.12.2020г., както и датата до която дружеството е следвало да
подаде СД по ЗДДС - 14.12.2020г. още повече, че 14.11.2020г. е почивен ден –
събота. АНО е следвало изрично да посочи конкретна дата на извършване
респ. довършване на нарушението, което в разглеждания случай не е сторено.
Неяснотата досежно този реквизит в АУАН и НП води до краен извод за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Посочване на
точната дата на нарушението е задължителен реквизит както в АУАН, така на
НП и има съществено значение при индивидуализация на нарушението, в
същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може
да бъде саниран в процеса на обжалването на НП. Отсъствието или неяснотата
при определянето му като краен резултат е ограничаване на правото на защита
5
на санкционираното лице. Не може елемент от обективния фактически състав
на нарушението, каквото е датата на извършването му да се извличат от
данните по преписката. Волята на законодателя е пределно ясна - датата на
извършване на административното нарушение следва да е установена
безспорно и посочена точно в АУАН и в НП.
Също така, съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, тъй като в хода на производството са били допуснати и други
съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от
ЗАНН допуска административно-наказателното производство да бъде спряно,
само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В
случая в преписката се съдържат два протокола съответно от дата 14.05.2020
год. и от 21.05.2020год., с които е удостоверено, че адреса на въз.дружество
(посочен като адрес – седалище и адрес на управление на дружеството) е бил
посетен с цел връчване на акт, но на него не било открито лицето или друго
упълномощено лице. Според настоящия състав на съда двукратно посещение
на адреса, в никакъв случая не покрива изискването за щателно издирване. От
протоколите изобщо не става ясно по кое време от денонощието е посещаван
адреса, макар такъв реквизит да е предвиден в тях. Остава неясно и защо е
било прието, че нарушителя е бил издирван щателно. От приложените по
преписката писмени доказателства е видно, че изпратената от ТД на НАП
покани, касаещи явяване на представител на дружеството за съставяне на
акта, които са били върнати в цялост без отбелязвания. Налице е само едно
препоръчано писмо върнато с отбелязване, че на адреса няма никой.
В този смисъл, съдът намира, че актът, е следвало да бъде връчен по
реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, което в случая не е сторено. Следва да се
отбележи, че редът за връчване на съобщения предвиден в глава VІ от ДОПК в
това число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32
от ДОПК, касае административните производства, но не и административно-
наказателните такива, които се развиват по реда на ЗАНН. При тях е
приложимо тълкуването, дадено от Върховният съд, а впоследствие и от ВКС
в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от
НПК-отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Според него
"щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от
6
целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени
към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички
допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази
активност следва да се осъществява продължителен период от време.
Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови
интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В
издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към
регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са
общинските администрации и органите на МВР. " В случая актът е следвало
да бъде изпратен на поделение на МВР /"съответната служба" по см. на чл. 43,
ал. 4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43, ал. 4
от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат акта на нарушителя. След като изобщо
не са били предприети действия за връчване на акта по реда на чл. 43, ал. 4 от
ЗАНН, то не са били налице и правни и фактически основания да се пристъпи
към спиране на административно-наказателното производство по реда на чл.
43, ал. 6 от ЗАНН. В този смисъл наказателното постановление е било
издадено след изтичане на шестмесечния срок, визиран в чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН, а именно на 09.10.2024г., което съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила. В тази насока е налице и достатъчно константна
съдебна практика на Административен Съд- В. - Решение по КНАХД №
2699/2012 г., КНАХД № 130/2015 г., КНАХД № 159/2016 г. КНАХД №
3462/2015 год.; КНАХД № 3315/2015 год., КНАХД № 828/2018 г., КНАХД №
827/2018 г., КНАХД № 1350/2018 г. и други.
Редът за връчване на акт, съставен в отсъствие на нарушителя, е
строго регламентиран в чл. 43, ал. 4 ЗАНН и същият предвижда това да става
със съдействието на съответната служба на МВР, а ако няма такава – на
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя. Това
законодателно разрешение е логично и лесно обяснимо, тъй като именно тези
органи имат отношение към регистрацията и контрола върху лицата. След
като в случая нарушителят не е открит при посещенията на адреса,
законосъобразното изпълнение на процедурата по чл. 43, ал. 4 ЗАНН е
изисквало връчването да се извърши по описания в тази правна норма ред,
което в случая не е сторено.
След като не са били налице основани за спиране на административно
– наказателното производство, не са били налице и основани за издаването на
7
процесното наказателно постановление повече от една година след
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради
което и съдът приема, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, вече след изтичане на регламентирани в
тази разпоредба 6 – месечен срок. Това нарушение представлява съществено
нарушение на процесуалните правила довело до съществено ограничаване
правото на защита на въззивника и е достатъчно, при това самостоятелно
основание е за отмяна на наказателното постановление. Доколкото съдът
достигна до извод за наличие на съществено нарушение на процесуалните
правила, допуснато в хода на административно – наказателното производство,
обуславящо безусловна отмяна на наказателното постановление, е
безпредметно обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя
срещу законосъобразността на наказателното постановление.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че
Наказателното постановление издадено от Директора на дирекция
"Обслужване" в ТД на НАП гр. В., е незаконосъобразно, поради което и
следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на възз.дружество следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, които следва да
бъдат заплатени от АНО на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 791268-
F593965/09.10.2024г., издадено от Директора на Дирекция "Обслужване" при
ТД на НАП - В., с което на “Фючър Билд“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ", в размер на
500.00 /петстотин/ лева, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, за нарушения
8
по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС
ОСЪЖДА ТД НАП да заплати в полза на “Фючър Билд“ ЕООД, ЕИК
********* разноски за адвокатско възнаграждение възнаграждение в размер
на 500.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- В. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9