Решение по дело №294/2019 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 31.08.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

             ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                  ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. дело № 294/2019 г. по описа на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

 

С решение № 83 от 20.11.2018 по гр. д. № 69/2016 г. Районен съд – гр. Сливница е признал за установено, че К.С.Л. дължи на „Б.П.Б.” АД сумата 955,06 лв., представляваща размера на незаплатените задължения по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта № 200607050084 от31.07.2006 г., сумата 1076,96 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.04.2009 г. до 28.05.2012 г., сумата 43,23 лв., представляваща такси за периода от 17.04.2009 г. до 28.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.052012 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 91,38 лв. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски от 58,62 лв.

Решението е обжалвано от ответницата като незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове. В жалбата се навежда възражение за недоказаност по делото на сключен валиден договор между страните, т.е. за съществуването на облигационна връзка между тях. Сочи се в тази връзка, че за доказване на основанието за претендираните вземания на ищеца за главница, лихви и такси, не са представени предвидени по ГПК доказателства. Алтернативно е изложено и възражение за недоказаност на предпоставките за настъпването на твърдяната предсрочна изискуемост на вземанията.

Ответникът по жалба и ищец в първоинстанционното производсво „Б.П.Б.” АД не е представил отговор на същата в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Във въззивното производство като ответник по жалбата е конституиран „Ю.Б.” АД – правоприемник на ищеца „Б.П.Б.” АД, който е заличен като самостоятелно юридическо лице в резултат на преобразуване чрез вливане. Новоконституираният ответник по жалба „Ю.Б.” АД не е взел становище по същата пред въззивния съд.

Третото лице – помагач на страната на ищеца - „Е.М.” ЕООД, не е взело становище по жалбата.

 За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 69/2016 г. на Районен съд – гр. Сливница е образувано по предявени от „Б.П.Б.”АД срещу К.С.Л. искове за установяване съществуването на негови вземания за сумата 955,06 лева – главница, сумата 1070,96 лв. – възнаградителна лихва за периода от 17.04.2009 г. до 28.05.2012 г., сумата 43,23 лв. – такси за същия период, представляващи просрочени задължения по договор № 200607050084 за издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма, сключен на 31.07.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че вземанията произтичат от сключен на 1.07.2006 г. между „Б.П.Б.” АД и ответницата К.С.Л. договор за издаване на кредитна карта, по силата на който на ответницата е отпуснат кредитен лимит в размер на 780 лв. с краен срок на издължаване на всички задължения 31.07.2010 г. Твърди се, че ответницата е изпаднала в забава на плащания по договора на 17.04.2009 г., а към 29.05.2012 г. същата не е изплатила всички свои задължения по предоставения кредит, кредитната карта не е била подновявана, поради което банката е пристъпила към принудително удовлетворяване на вземанията си. На 18.02.2012 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника с изявление за обявяване на цялата кредитна експозиция за изискуема. Задължението не било погасено в указания в поканата срок, както и към момента на предявяване на иска. Сочи се, че видно от представеното в заповедното производство извлечение от счетоводни книги на банката, съставено на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, ответницата дължи така претендираните суми.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е представила писмен отговор, с който оспорва исковете. Оспорва твърдението на ищеца за съществуването на сключен договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта, а евентуално – оспорва съществуването на претендираното задължение, както и твърдението му, че тя е неизправна страна по договора, както и да е получавала покана за доброволно изпълнение. Излага възражение за липса на доказателства за твърдяната предсрочна изискуемост на задълженията. Сочи, че за доказване на претенциите на ищеца за главница, лихви и такси, с исковата молба не са представени предвидени в ГПК доказателства.

В първоинстанционното производство с протоколно определение от 12.06.2017 г. е конституирано „Е.М.” ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца, с оглед представените с молбата на третото лице доказателства за придобиване на процесните вземания по силата на сключен с ищеца договор за цесия.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 414/2012 г. на Р            С - гр. Сливница е, че същото е образувано по подадено от „Б.П.Б.” АД срещу К.С.Л. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК с предмет исковите суми, като на 31.05.2012 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение за тези суми. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът е възразил писмено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По делото е представен и приет като доказателство договор № 200607050084 за издаване и обслужване на международна кредитна карта от 31.07.2006 г., сключен между „Б.П.Б.” АД и ответницата К.С.Л. като картодържател, с който банката издава на името на картодържателя международна кредитна карта с ПИН –код и приема да обслужва плащанията с нея в съответствие с действащото законодателство, Тарифата и Общите условия на банката, като предоставя на картодържателя кредит с кредитен лимит в размер на 780 лева. Кредитната карта се предоставя за ползване от картодържателя за срок от две години, като валидността й изтича на последното число на месеца и в годината, отпечатана върху лицевата страна на картата. В договора са уговорени условията за ползване на кредитната карта от картодържателя – правата и задълженията му, както и правата на банката, включително и при неизпълнение от страна на картодържателя на задължения по договора, и задълженията на банката във връзка с изпълнение на договора.

Други доказателства не са ангажирани от ищеца. Допуснатата от въззивния съд съдебно-счетоводна експертиза, която е поискана от ищеца с исковата молба, е заличена от съда поради невнасяне от ищеца на определения депозит за извършване на експертизата.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1  и чл. 86, ал 1 от ЗЗД.

Така предявените установителни искове са допустими предвид предходно развилото се заповедно производство с предмет исковите суми, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил и заявителят е предявил исковете си в срока по чл. 415 от ГПК.

С оглед направеното от ответницата оспорване, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно основанието, от което произтичат претендираните вземания – наличието на облигационно отношение с ответницата по силата на сключен договор за кредит във формата на издаване на кредитна карта, изпълнението на задълженията по договора от страна на банката, както и изпадането на ответницата в забава на плащането на задължения по кредита, размера на непогасените задължения за главница и лихви. Тежестта на доказване от ищеца на основанието и размера на претендираните вземания е указано районния съд с доклада по делото. Възражението на ответницата за недоказаност на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита не следва да се обсъжда, тъй като видно от самите твърдения на ищеца в исковата молба крайният срок на погасяване на всички задължения по договора е настъпил на 31.07.2010 г., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В случая ищецът не доказа при необходимото пълно и главно доказване, нито основанието за възникване на претендираните вземания, нито техния размер. Единственото ангажирано от ищеца доказателство е съдържащото се в кориците на заповедното производство писмено доказателство – договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма  № 200607050084, сключен на 31.07.2006 г. между „Б.П.Б.” АД и ответницата. Този документ, доколкото авторството му не е оспорено от ответницата, установява единствено сключването на договор за кредит между страните. По делото обаче не са налице доказателства за изпълнение от страна на банката на поетото съгласно чл. 10, т. 1 от договора задължение за издаване на кредитната карта на името на ответницата с посочения в него кредитен лимит, респ. реалното предаване на картата на ответницата. От друга страна, по делото не са налице и доказателства, установяващи размера на претендираните вземания /ако се приеме за доказано наличието на валидно облигационно отношение между страните и неизправност на кредитополучателя по договора/. Няма доказателства за това какви суми от предоставената кредитна карта  картодържателят е усвоил /изразходвал/, респ. какви суми същият е погасил, кога е изпадал в забава и с плащането на кои месечни погасителни вноски, нито как са формирани претендираните суми за главница и лихви. Ищецът не е ангажирал надлежни доказателства за установяване на тези обстоятелства. Както бе посочено по-горе, допуснатата от първоинстанционния съд, а впоследствие и от въззивния съд, съдебно-счетоводна експертиза, необходима за установяване на тези относими към предмета на спора обстоятелства, не е била извършена поради процесуалното бездействие на ищеца. Следва да се посочи, че представеното към заявлението за издаване на заповед за изпълнение извлечение от счетоводни книги на банката-заявител, на което ищецът се позовава в исковата си молба като доказателство за съществуването на претендираните вземания, представлява само документ по чл. 417 от ГПК, предвиден като основание за издаване на заповед за изпълнение в едностранното заповедно производство, ако същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В исковото производство по чл. 422 от ГПК при направено от ответника оспорване на възникването и размера на вземанията по издадената заповед за изпълнение, ищецът следва да докаже вземанията си с всички допустими по ГПК доказателствени средства. В случая, както бе посочено, в настоящото исково производство ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на претенциите си за дължимост на исковите суми.

С оглед на горното, въззивният съд намира предявените искове за недоказани по основание и размер, поради което следва да се отхвърлят.

Поради несъвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове.

Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от жалбоподателката искане за разноски, ответникът по жалба следва да бъде осъден да й заплати направените във въззивното производство разноски за заплатени държавна такса за жалбата и адвокатско възнаграждение, в общ размер от 180,50 лв.

 

Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

                                      Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 83 от 20.11.2018 г., постановено по гр.д. № 69/2016 г. на Районен съд – гр. Сливница, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.П.Б.” АД /заместено в хода на делото от правоприемника му „Ю.Б.” АД/ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1  и чл. 86, ал 1 от ЗЗД срещу К.С.Л. за признаване съществуването на вземания на ищеца за сумата 955,06 лв., представляваща размера на незаплатените задължения по договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта № 200607050084 от31.07.2006 г., сумата 1076,96 лв. възнаградителна лихва за периода от 17.04.2009 г. до 28.05.2012 г., сумата 43,23 лв., представляваща такси за периода от 17.04.2009 г. до 28.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.05.2012 г. до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 414/2012 г. на РС- гр. Сливница.

 

ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД да заплати на К.С.Л. сумата 180,50 лв. за разноски по делото.

 

Решението е постановено при участието на „Е.М.” ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.