Определение по дело №1909/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….12.2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на ….12.2018 г., в състав:                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

                                                                                  ПЛАМЕН АТАНАСОВ                                                               

като разгледа докладваното от съдия Митева 

въззивно частно търговско дело № 1909 по описа за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано частна жалба, подадена от И.Д.И., чрез адв. Ждраков (САК)  срещу определение № 11756/12.10.2018г по гр.д.13112/18г по описа на ВРС 11 с-в, с което съдът служебно е препратил делото на друг местно компетентен съд. Жалбоподателят твърди, че съдът е произнесъл акт в нарушение на закона, като не е отчел, че ответника има постоянен адрес в района на сезирания съд и че не живее в гр. Плевен, където неправилно е пренасочено делото. Моли неправилното определение да бъде отменено и производството да продължи пред съда в гр. Варна.  

В срока по чл. 276 ГПК насрещната страна „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, действащ чрез адв. Маврова (ВАК) не е заявила отговор по жалбата.

Частната жалбата вх. №69552/25.10.18г е подадена в срок( по поща с клеймо от 23.10.18), считано от връчването на обявяване на обжалвания акт на пълномощник на ответника.

Въззивната инстанция е сезирана от страната потребител, в чийто интерес е въведено специално правило за местна подсъдност, поради което и намира жалбата срещу подлежащо на обжалване произнасяне по чл. 121 ГПК за допустима, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансово дължимата такса е внесена.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред съда в гр.Варна е била предявена претенция от кредитор за установяване на парично задължение, удостоверено в оспорена от длъжника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ищецът не е обосновал изрично компетентност на сезирания съд, но като основание на придобит с цесия спорен дълг е посочил договор за потребителски кредит и известните му адреси на кредитополучателя в гр. Варна: постоянен адрес (обусловил компетентност съда, издал спорната заповед) и съдебен адрес(посочен във възражението по чл. 414 ГПК).

Исковото производство е образувано на 29.08.18г, поради което следва да намери приложение редакцията на чл. 113 ГПК (ДВ бр. 65 от 2018 г. в сила от 7.08.2018 г.), с която отпадна специалната изборна подсъдност в полза на потребителите и се въведе задължителна подсъдност по спорове повдигнати от или срещу потребителите с цел оптимизиране на разпределението на делата между съдилищата в страната (така изрично в мотивите на вносителя на законопроекта, оповестени публично на страница на Народно събрание https://www.parliament.bg/bills/44/854-01-44.pdf). Според новото правило претенция на кредитор срещу кредитополучател - потребител може да се разглежда от съд по постоянния адрес на ответника само ако не е обявен друг настоящ адрес. Законът посочва като критерии именно регистрирани адреси (за разлика от други хипотези, когато има значение фактическото положение на уседналост в определено място, обозначено като обичайно местопребиваване). Целта на въвеждането на задължителната подсъдност може да се постигне само ако се спазва формалната преценка въз основа на оповестени по реда на Закона за гражданската регистрация адреси, доколкото самата административна процедура по отразяване на адресите в регистрите осигурява достоверност на заявените от самите граждани адреси, на които действително живеят (чл. 95 ал. 1 вр. чл. 94 ал.1 и 2 ЗГР). В случая, проверка за регистрираните адреси на ответника е предприета служебно в изпълнение на задължението по чл. 119 ал. 3 ГПК и е установено, че при образуването на исковия процес ответникът има настоящ адрес в гр. Плевен. В този смисъл твърдението на жалбоподателя, че не живее в гр. Плевен е опровергано от официално удостоверен регистриран негов настоящ адрес, а в такъв случай, наличието на регистриран постоянен адрес *** е без значение.

Първоинстанционният съд правилно е приложил специалната хипотеза на чл. 113 ГПК и е отказал да разглежда дело, възложено от закона на друг компетентен съд. Определението по въпроса за подсъдността следва да се потвърди.

По тези съображения и на осн.чл. 278 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение обявено в с.з. на 14.12.2016г по гр.д.8454/16г по описа на ВРС 46 с-в, с което съдът е оставил без уважение отвод за местна неподсъдност на делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 274 ал. 4 вр. чл. 280 ал. 3 т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

     

 

                             2.