О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
……………………
05.05.2020 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в закрито
съдебно заседание, проведено на пети май през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваната молба с.д. № 4520/04.05.2020
г. по адм. дело № 2824/2019 г. на АдмС-Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 92, ал. 2
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
С молба със с.д. № 4520/04.05.2020 г. Директорът на
Дирекция „Общински приходи, бюджет и счетоводство“ при Община Бяла – П.Я.К. –
ответник по адм. дело № 2824/2019 г. на АдмС - Варна, прави искане за отмяна на
наложената в съдебно заседание, проведено на 10.03.2020 г. глоба. Сочи се, че в
нито един момент в производството наказаното лице не е
способствало/бездействало за неоснователно отлагане на делото, а в изпълнение на
разпорежданията на съда е работило и издирвало релевантните по делото факти
(подробна справка за начина на изчисление на такса битови отпадъци - ТБО).
Изтъква се, че е необходимо да се правят ръчни изчисления, поради това, че за
процесните години няма подробна информация в програмния продукт Акстър, модул
„Местни данъци и такси“, което отнема повече време, като единствено и само по
тази причина ответникът не е могъл да комплектува и изпрати доказателствата за
откритото заседание по делото, проведено на 10.03.2020 г. Заявява се, че
ответникът по никакъв начин не е желал да възпрепятства хода на делото,
непредставяйки изисканите доказателства.
Съдът намира, че не са налице основания за отмяна на
наложената глоба, с оглед следните съображения:
Съгласно чл. 92, ал.2 от ГПК съдът следва да отмени
глобата, ако признае изложените причини за уважителни.
В случая с определение от съдебно заседание по адм.
дело № 2824/2019 г. на АдмС - Варна, проведено на 10.03.2019 г., на основание чл.
92а, във връзка с чл. 91, ал. 1 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.
144 от АПК, на ответника - Директора на Дирекция „Общински приходи, бюджет и
счетоводство“ при Община Бяла – П.Я. К., е наложена глоба в размер на 50 лв. за
неоснователното причиняване отлагане на делото, поради непредставяне на изрично
указани от съда доказателства за релевантни по делото факти (за реалното
предоставяне на услугите, за които е начислена ТБО с оспорения АУЗД, както и за
начина на изчисляването на ТБО по оспорения АУЗД по отделните три компонента с
посочване на промил, данъчна оценка, лихва, за всеки от трите имота и за всички
периоди по АУЗД, както и за лихвата за ДНИ за всяка от годините 2007 г., 2008
г., 2009 г. поотделно за трите имота, според АУЗД поотделно).
Съдът се позовава на това, че
изясняването на въпроса дали правилно е изчислена с АУЗД ТБО по отношение на
трите имота на жалбоподателя, както и какъв е поотделно размерът на лихвата за
ДНИ за всяка от годините 2007 г., 2008 г. и 2009 г., е от значение за правилното
решаване на спора и тежестта за установяване на този факт, а именно
законосъобразното начисляване на ДНИ и ТБО с оспорения АУЗД, е на ответника по
делото.
В протокола от проведеното съдебно заседание е
обективирана констатацията на съда, че по отношение на релевантния факт -
реалното предоставяне на услугите, за които е начислена ТБО с оспорения АУЗД,
четирикратно е указал на ответника, че не сочи доказателства, а именно: с
Разпореждане № 15537/22.11.2019 г.; с определение от открито съдебно заседание,
проведено на 28.01.2020 г.; с Определение № 281/04.02.2020 г. и с Разпореждане
№ 2702/28.02.2020 г. От друга страна, по отношение необходимостта от
представяне по делото на информация от ответника за начина на изчисляване на
ТБО по оспорения АУЗД, двукратно (с Разпореждане № 15537/22.11.2019 г. и с Разпореждане №
2702/28.02.2020 г.) съдът е указал, че не се сочат доказателства от ответника
поотделно за трите компонента с посочване на промил, сума и лихва за всяка
година и компонент на услугата.
Установява се, че въпреки дадената
от съда двукратно възможност с изрично указване за кои обстоятелства не се
сочат доказателства, ответникът неколкократно представя едни и същи
доказателства, без да представи доказателства за изчисляване на ТБО поотделно
за трите компонента с посочване на промил, сума и лихва за всяка година и
компонент на услугата. Едва на 12.03.2020 г., т.е. след налагане на процесната
глоба, ответникът представя подробна справка за начина на изчисляване на
процесната ТБО по години и имоти, с разбивка по трите компонента и с посочване
на съответните лихви. Окомплектоването неколкократно от ответника на едни и
същи доказателства с адресат – съда, не е отнело по-малко време от изискващото
се за изготвяне на справката, съдържаща данни за указаните от съда
обстоятелства.
Следва да се посочи, че и към настоящия момент,
въпреки дадената на ответника поредна възможност за представяне на
доказателства за реалното предоставяне на услугите, за които е начислена ТБО с
оспорения АУЗД, такива не са представени.
Съдът намира, че независимо от липсата на преклузия в
административния процес по отношение възможността за събиране на доказателства,
следва страните да подхождат, водени от принципите на добросъвестност и
процесуална икономия и своевременно да правят доказателствените си искания и да
представят доказателствата, за установяване на фактите според разпределената
доказателствена тежест, за които доказателства съдът им е дал възможност да
ангажират, като е определил и срок за това.
В случая ответникът недобросъвестно и при липса на
уважителни причини не представя доказателствата, за които съдът му е дал
възможност да приобщи към доказателствения материал, като това е причинило
неоснователно отлагане на делото.
Организацията на защитата на ответника следва да осигурява
своевременно изпълнение на актовете на съда, които са задължителни за него,
както и спазване на процесуалните правила, регламентирани в АПК и ГПК.
Принципите на административния процес изискват и бързина на правораздаването и
с оглед процесуална икономия. В съответствие с възможностите, регламентирани в
АПК съдът е дал възможност страните да направят доказателствените си искания още
преди първото съдебно заседание по делото. В случая не следва да се приеме, че
е налице превес на процесуалното поведение на ответника над обществения интерес
от осигуряване на бързина на административното правораздаване.
Водим от изложеното съдът намира, че изложените от
наказаното лице причини не следва да се признаят за уважителни, респ. не са налице
основания за отмяна или намаляване на наложената глоба.
Не подлежи на редуциране наложената глоба на основание
чл. 92а от ГПК, тъй като е определена от съда в минимално предвидения от
законодателя размер - 50 лв. В случая неоснователното отлагане на делото е поради
непредставянето на доказателства за релевантните факти, установяването на които
е в тежест на ответника, което затруднява и хода на производството.
С
оглед изложеното и на основание чл. 92, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора
на Дирекция „Общински приходи, бюджет и счетоводство“ при Община Бяла – П.Я.К.–
ответник по адм. дело № 2824/2019 г. на АдмС - Варна, за отмяна на наложената глоба
в размер на 50 (петдесет) лева в съдебно заседание по адм. дело № 2824/2019 г.
на АдмС - Варна, проведено на 10.03.2020 година.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в
7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му, пред ВАС
СЪДИЯ: