№ 3989
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20211110217467 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № К-0043381 от 31.01.2020 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол
на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на
„България Травъл“ ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 221 от Закона за туризма
(ЗТ).
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
наказателното постановление (НП), поради допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Претендира се и приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител, поддържа жалбата със същите съображения и
искания. Претендира присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез своя процесуален
представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.
Претендира присъждането на разноски.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна. Съдът намира за
неоснователни възраженията на АНО, че НП е влязло в сила, в хипотезата на
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Видно от представените доказателства (л. 19 от
делото), на жалбоподателя е било изпратено процесното НП с писмо с
обратна разписка, като същата се е върнала с отбелязване „непознат на
адреса“. Въз основа на това, АНО е приел, че са налице предпоставките за
приложението на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Съдът намира, че неправилно е била
приложена разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и НП не е влязло в сила. На
първо място, следва да се отбележи, че отбелязването непознат на адреса, така
както това е станало в случая не е достатъчно за да се стартира процедурата
по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Така например по делото липсват доказателства да
са били извършени действията по чл. 180, ал. 2 от НПК, без които не би могло
да се приеме, че лицето е непознато на адреса. На следващо място, никъде в
НП, приложено по делото не е било извършено отбелязване, че е налице
хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което и тази втора формална
предпоставка в случая не е налице. При това положение, съдът намира, че
АНО незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и
наказателното постановление не е влязло в сила. По делото липсват
доказателства на коя дата същото е било връчено на жалбоподателя, поради
което съдът прие, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за
обжалване и следва да бъде разгледана по същество.
На 06.12.2019 г. на дружеството – жалбоподател му е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че в
качеството си на регистриран туроператор, при извършена проверка на
22.11.2019 г. и на допълнително определената дата 06.12.2019 г. не е
предоставил на контролните органи изисканите му документи и информация,
във връзка с осъществяван от тях контрол – нарушение на чл. 221 от ЗТ.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 221, вр. чл. 232,
ал. 2 от ЗТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева.
2
Съдът намира за установено от фактическа страна още и това, че по
време на първоначалната проверка на 22.11.2019 г. на срещу дружеството-
жалбоподател е бил съставен констативен протокол, с който са му били
изискани подробно описани в него документи (л. 22-24 от делото), който е
бил връчен вероятно на В.Ч. (поради нечетливостта на почерка фамилията на
лицето не може да се установи), с който е предоставен срок до 10 часа на
28.11.2019 г. да представи документите. Впоследствие е била изпратена
повторна покана (л. 20 от делото) до управителя на дружеството да представи
до 10:30 часа на 06.12.2019 г. същите документи. По делото липсват
доказателства, че тази покана е достигнала до адресата.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения,
както и приетите за установени от съда нови фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. Доказателствените
източници, касателно тези обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като
достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН.
Наказателното постановление и АУАН са издадени в рамките на сроковете,
предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства не се установи по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил вмененото му
нарушение на чл. 221 от ЗТ, като не е представил на контролните органи
поискани му документи. От доказателствата по делото така и не се установи
това искане да е достигнало до знанието на управителя или на упълномощено
от него лице, поради което и от обективна страна не е доказано повдигнатото
обвинение, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено (в същия
смисъл е и Решение № 6445/03.11.2022 г., по адм. дело № 7724/2022 г. по
описа на АССГ, 22-ри кас. състав).
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
3
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено,
тъй като констатираните пороци не могат да бъдат компенсирани на
настоящия етап от производството.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
основателно. Поради това и съобразявайки се с приложените по делото
доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на
400 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така
претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази
сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е
АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № К-0043381 от 31.01.2020 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол
на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на
„България Травъл“ ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 221 от Закона за туризма.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Комисия за защита на
потребителите, ДА ЗАПЛАТИ на „България Травъл“ ЕООД, с ЕИК:
*********, сума в размер на 400 лева, дължими за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4