Р Е Ш Е Н И Е
№ 260285
гр. П., 09.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на десети септември две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря Антония
Стоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 00839 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.
2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, чрез пълномощника
си юрк. Емилия Максимова срещу С.К.А. ЕГН
********** с адрес *** искане да бъде установено спрямо ответника,
че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република” представлявано от Изпълнителния директор сумата в общ размер от 385.70 лв. лв. /Триста осемдесет и пет лв. и 70 ст./,
от която сума главница в размер на сумата от 344.77
лв. лв. /Триста четиридесет и четири лв.
и 77 ст./ за консумирана топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ
се на адрес гр. П., кв. "*****, за периода от 01.05.2017г. г. до 30.04.2019г.г., включително и лихва за забава на месечните плащания
в размер на сумата от 40.93 лв. лв. /Четиридесет
лв. и 93 ст./, за периода от 09.07.2017г.
г. до 18.11.2019г. г., както и
лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, както и направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски.
Ищецът ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД твърди, че между топлопреносното
предприятие и ответникът била налице облигационно правна връзка създадена по
повод продажба на топлинна енергия, тъй като ответника притежавал за процесния
период качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на
Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а отношенията между тях били уредени по начин
установен в Общи условия съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във в-к
"СъП." бр.29 от 29.04.2008 Съществуващото правоотношение било
възникнало с присъединяване на имота, към топлопреносната мрежа и откриване на
партида на абоната на топлофициран имот и в качеството си на "клиент на
топлинна енергия за битови нужди" и съгласно Общите условия на договора -
ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер посочен в
ежемесечните фактури. .На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост/CEС/. се извършва чрез система
за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от закона. В конкретния случай, по време на процесния
период лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ е извършвало
услугата „дялово разпределение на топлинната енергия” в изпълнение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗЕ.Съгласно чл. 155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите
за топлинна енергия, са начислявани от топлофикация по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие
с Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 за топлоснабдяване /НТ/. При
условие, че резултатът от изравнителните сметки на ответника със сума за
доплащане, то тя са прибавя към дължимата сума за процесния период. В случай,
че резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най -
старото.
Ответника в законоустановения едномесечен срок е подал отговор, с
който оспорва предявената искова претенция по основание и размер, тъй като няма
качеството на потребител на топлинна енергия. Ответникът възразява, че
неправилно е начислявана топлоенергия за отопляем обем от 160 куб.м., вместо
действителния такъв от 146,45куб.м. За последното обстоятелство има и влязло в
сила съдебно решение на ПРС, което не се изпълнява от ищеца.Ответникът оспорва
редовността на счетоводството на ищеца. Счита, че начислените суми не
съответстват и на реалния отоплителен обем на жилището му, с което
топлофикационното дружество не е изпълнило задължението си да разпределя тази
топлинна енергия пропорционално между етажната собственост. Не се доказва
качеството на услугата. Оспорва да е доставено соченото количество топлинна
енергия. Посочва, че не е установена законността на измервателните уреди. С
тези доводи отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът с доклада си по
делото, обявен и за окончателен такъв е приел представените от страните писмени
доказателства, като се е произнесъл и по доказателствените искания и е допуснал
изслушването по делото на СИЕ и СТЕ. Разпределил е и доказателствената тежест в
процеса.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д 180/2020
по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в
настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на основание чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение
№ 34/10.01.2020г.
Съдът е успял да връчи лично на ответника заповедта
за изпълнение,като в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника, предвид на което и съдът е дал указания на
заявителя в заповедното производство ако желае в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на
кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу
ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 05607/2019г. по описа на Районен съд – П..
Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта е подадено в
срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
Уважаването на
предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично
известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването на
облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия
между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя
(клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от
притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на
учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот. Съдържанието
на това правоотношение се определя от законовите норми и от публично известни и
одобрени от КЕВР общи условия. Включването на техните клаузи, като източник на
права и задължения между страните, съгласно чл. 150, ал. 2 Закона за
енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично волеизявление на клиента за
приемането им.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/ от 29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
Така предявеният
иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника
да заплати сумите, като предвид характера на иска в настоящото производство на
първо място следва да бъде доказано наличието на облигационна връзка между страните
предвид направеното оспорване на ответника, че е потребител на топлинна енергия
за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр. П., кв. "***** и няма качество на
клиент на топлинна енергия. Поради което топлофикационното дружество следва да
докаже наличие на облигационна връзка между него и ответника, в качеството му
на „потребител на топлинна енергия“. Качеството „потребител“ има
легално определение в Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и съгласно
разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на
вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Доставката на
топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл.
102, т.1 вр. с чл. 105, ал.1 от ЗЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3
от ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а
облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на
закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се
определят от ДКЕВР. “Топлофикация П.” АД гр. П. освен, че произвежда топлинна енергия, се
явява и топлопреносно предприятие, съгласно §1, т.44 от ДР към ЗЕ. Облигационната
връзка между ответника и дружеството е възникнала по силата на закон от момента
на закупуване на топлофициран имот, в който момент той е придобил и качеството
потребител. Касателно настоящия случай по делото безспорно се установи, че
ответника е собственик на имота посочен в исковата молба, като топлоснабден
имот. Видно
от цитираните по-горе писмени доказателства по делото, а именно- за собствеността и вещните права на жилище,
находящо се в гр.П., кв. "*****, то ответника е собственик на имота, по силата на
Договор за продажба на държавен недвижим имот от 16.06.1993г., изд. от Общински народен съвет гр.П..
В случая, съобразно
назначената и изслушана по делото СИЕ,
която съдът кредитира, като обективна и пълна, се установява, че размерът на
задължението на ответника към ищеца за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия на топлофициран имот, находящ се в адрес: гр. П., кв. "*****, на името на С.К.А. и абонатен № **********, е както е посочило в
заключението си в.л. Н.- която е посочила, че в счетоводството на ищеца е
начислена сума общо в размер на 385,70 (триста осемдесет и пет лева и 70ст)
лева, от тях: 344,77 лева главница за топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г. и 40,93лв. обезщетение
за забава от 09.07.2017г. до 18.11.2019 г., съответни на претенцията,
претендирана в исковата молба. Вещото лице е посочила, че към датата на проверката не са извършени плащания на сумите посочени в исковата
молба.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л. Б.Й. за процесния период в имота на ответника
няма монтирани отоплителни тела в трите
помещения: кухня, дневна и стая, поради което и не е начислявана топлоенергия
за този компонент. В банята на имота на ответника има отоплително тяло- щранг
лира, на което няма техническа възможност да се монтира индивидуален
разпределител, поради което и за него е начислявана топлинна енергия по
изчислителен път. Видно от съдебно- техническата експертиза за процесния период
ищецът не е начислявал топлинна енергия за отопление на общи части.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л. Б.Й. в процесния
случай не е начисляван разход за подгряване на битова гореща вода, тъй като
същата се е водила “запечатана”. За целия процесен период ищецът е начислявал и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на
отопляемия обем от 160 куб.м. Разходът на топлинна енергия за сградна
инсталация е направен по изчислителен път съгласно методиката, приложена към
Наредба за топлоснабдяването №16-334 от 06.04.2007г. Този разход е начисляван
само през зимния отоплителен период за
времето, през което е работила отоплителната инсталация.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л. Б.Й. дружеството,
извършващо дялово разпределение, е начислявало ежемесечно за процесния имот
прогнозно потребление на топлоенергия на база реален разход за предходен
период. По действителния отчет на средствата за измерване след всеки един
период прогнозната топлоенергия е изравнявана с реално използваната чрез
изравнителна сметка, а веднъж годишно – след края на отоплителния сезон, и чрез
годишна изравнителна сметка.
Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице Р.Г., отопляемия обем на жилището на ответника е 146.50 куб.м.,
няма в стълбищната клетка на шестия етаж няма монтиран радиатор, както и няма
монтирани радиатори на другите етажи в стълбищната клетка. В стълбищната клетка
няма изпълнени аншлуси за монтаж на отоплителни тела.
Предвид наведеното възражение на ответника, че предвид неточното
определяне на отопляемата кубатура неправилно му е определен размера на
дължимото по перото сградна инсталация съдът намира за необходимо да посочи, че
съгласно т. 38 от ДР на ЗЕ „Отопляем обем на имот включва обема на всички
собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части
от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект“. Касателно
настоящия случай съгласно „Сведение за измерена кубатура на отопляваните
помещения в жилищния блок“ от 12.11.1990 г., предоставена на „Топлофикация П.“
АД от живущите в СЕС отопляемия обем на процесното жилище е 160 куб.м., като
както се посочи това е освен обема на жилището и съответната припадаща се част
от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. В случая видно
от заключението на вещото лице, проекта за отопление на общите части, чрез
монтиране на радиатори в стълбищните клетки не е изпълнен, но ЗЕ изисква само
наличието на проект, и не държи сметка за изпълнението на проекта. Предвид на
посоченото и настоящия състав намира, че дори и несправедливо, определената
кубатура е законосъобразна, предвид на което и в тази част иска се явава основателен.
Съдът намира, следователно, че исковете се явяват
основателни както по основание така и по размер, както за главната, така и за
акцесорната претенция. С оглед на което исковете заявени от Дружеството срещу
ответника, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира
за изцяло основателни.
На
основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и
законната лихва за забава върху размера на претендираната главница,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й плащане.
По разноските:
По отношение на дължимостта на
направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящия
съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за
разноските, както в исковото така и в заповедното производство, след като
установи че ищеца е направил разноски в общ размер 460.00 лв., от които в
настоящето производство - 385.00 лв., както следва: държавна такса - 25.00 лв.,
депозити за експертизи - 250.00 лв., юристконсулско възнаграждение - 100.00
лв., други деловодни разноски - 10.00 лв., депозит за особен представител -
0.00 лв., и в заповедното - 75.00 лв.,
от които 25.00 лв. - държавна такса и 50.00 лв. - юристконсулско
възнаграждение, следва да присъди в полза на ищеца сумата от в общ размер от
460.00 лв. , съответстваща на уважената част от иска.
С
оглед гореизложеното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на по отношение на С.К.А. с ЕГН **********,
с адрес *** че ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино”
ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА в общ размер
от 385.70 лв. /Триста осемдесет и пет лв. и 70 ст./ от които: главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 344.77 лв. /Триста
четиридесет и четири лв. и 77 ст./ за апартамент, находящ се на адрес гр. П.,
кв. "**** за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.
, както и сумата от 40.93 лв. /Четиридесет лв. и 93 ст./ законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г.
до 18.11.2019г. , ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 06.12.2019г. до окончателното изплащане на
сумите както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, за което е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 5607/09.12.2019 по ч.гр. д. № 7858/2019 по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА С.К.А.
с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК ********* и със седалище
и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано
от Изпълнителния директор СУМАТА от 460.00 лв. /Четиристотин и шестдесет
лв. и 00 ст./, представляваща направените съдебно деловодни разноски в
настоящето и заповедното производство, съразмерно уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от
същото за прилагане по ч.гр.д. 7858/2019
по описа на съда, като същото бъде върнато и докладвано на съдията-докладчик
издал заповед № 5607/09.12.2019
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: в.а.