№ 11142
гр. София, 23.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110142684 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е във фаза насрочване на делото в открито съдебно
заседание. В хода на преценка допустимостта на подадената искова молба по
чл.140, ал.1 пр.1 от ГПК и след преценка на наведените в отговорите доводи,
съдът намира следното:
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.55, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати суми, които се
твърди, че са получени от него без основание по договори за предоставяне на
потребителски кредити на ФЛ, които вземания са прехвърлени на ищеца с
договори за цесия.
Ищецът твърди, че между него и множество ФЛ, били сключени договори
за цесия, с наименование „Договор за вземания от финансови институции”, с
които е придобил вземания на кредитополучатели по потребителски кредити. В
молбата е посочено, че всички претендирани с исковата молба суми са предадени
от цедентите – длъжници по договорите, на ответника при начална липса на
основание, като предаването на сумите е извършвано чрез банкови преводи през
оператори на платежни услуги, както и на касите на съответните финансови
институции. Иска осъждане на ответника за суми, представляващи част от
цедираните вземания.
Съдът намира предявените искове за НЕДОПУСТИМИ. Съображенията
1
за това са следните:
Иск за неоснователно обогатяване, основан на няколко облигационни
източника (в случая договори) е хипотеза на кумулативно обективно съединяване
на претенции. Това се отнася и до твърдение, че някое от неоснователните
обогатявания е/са свързани с договор, а други от тях поради погрешно плащане -
договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от
друго правно основание.
В настоящия случай вземането, предмет на договорите за цесия не е
индивидуализирано, тъй като в договорите за цесия са е посочено общо „платени
без основание суми“, без да е конкретизирано във връзка с кои договорни клаузи
се твърди неоснователното разместване на блага, респ. дали се касае за платени по
нищожен договор суми. А предмет на цесионната сделка не могат да бъдат
неиндивидуализирани вземания / Решение № 196 от 22.11.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 3871/2017 г., IV г. о., ГК/.
Прехвърлянето на вземане или цесия е договорът, с който кредиторът на
едно вземане го прехвърля на трето лице. Цесията е акт на разпореждане. Предмет
на цесията могат да бъдат вземания и други права, които имат имуществен
характер — вж. чл. 99, ал. 1, 2 и 3, чл. 100, ал. 1 и 2 от ЗЗД. Вземанията могат да
бъдат парични и непарични. Без значение е юридическият факт, породил
вземането. Може да се прехвърля не само цяло вземане, но и част от него. Цесията
обаче поражда действие, единствено и само ако вземането е индивидуализирано
/Решение по ВАД 54/2000г./ Вземането трябва да е определено или определяемо
/Решение 32-2010-II ТО/. Категорична е съдебната практика, че
неопределяемостта на прехвърлените /в случая – бъдещи/ вземания води до
недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на
основание на която тя е извършена, поради което договорът за цесия е нищожен
поради липса на предмет – чл. 26, ал. 2 ЗЗД /в т. вр. Решение № 32 от 09.09.2010г.
на ВКС, II т.о., т.дело № 438/2009г.; Решение № 196 от 22.11.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 3871/2017 г., IV г. о., ГК, /, какъвто е настоящия случай. Процесните цесите
са нищожни, поради пълната невъзможност да се определи предметът им –
вземанията не са индивидуализирани по основание и размер, а са посочени общо.
Частична индивидуализация на вземанията е направена едва с уточнителна молба
от 09.11.2022г., в която е посочено, че сумите съставляват платените от цедентите
на ответника суми над главницата и договорената възнаградителна лихва, но това
не може да санира нищажността на договорите за цесия.
Предвид това, ищецът не е носител на твърдяното спорно материално
2
право, поради което не е активно легитимиран да го предяви. Липсата на
процесуална легитимация на ищеца произтича и от това, че същият извежда
основанието на претенциите си върху права, принадлежащи единствено и само на
цедентите - длъжници по договорите за потребителски заеми, и които права са
възникнали и съществували преди сключването на договорите за цесия.
От твърденията в ИМ е видно, че става въпрос само за договори, които
съдържат неравноправни клаузи.
Договорите за цесия не са потребителски (ФЛ не купува, а продава). Макар
договорите, по които се твърди да са прехвърлени вземания да са потребителски,
то приобретателят – цесионер не може да се позовава на нищожност на
договорните клаузи поради противоречието им със ЗЗП и ЗПК, нито може да
твърди нищожност на самите договори, след като не е страна по тях, а всички
твърдения в тази насока, поддържани в ИМ са недопустими /така - Решение № 872
от 14.12.2009г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 2011/2008г:/. Касае се за права,
принадлежащи на ФЛ, имащи качеството потребител, поради което единствено и
само те притежават активна легитимация за упражняването им, в т.ч. и пред съда.
Чужди права пред съд могат да бъдат предявени само в предвидени от закона
случаи, какъвто настоящият не е - правото на иск за връщане на дадено по
нищожен договор, сключен с потребител, респ. дадено въз основа на нищожни
негови клаузи, принадлежи единствено и само на страната по договора, имаща
качеството потребител. Съдът не дължи произнасяне по предявените пред него
чужди права, каквото е правото на страните да претендират нищожността на
договора, сключен между тях, след като предявилият претенцията не е страна по
този договор и липсва изрична законова разпоредба, даваща му такова право.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът не е активно
легитимиран да предяви настоящите искове – същият не е носител на спорното
материално право /предвид нищожността на договорите за цесия и липсата на
качеството потребител по см. на §13, т.1 от ПЗР на ЗЗП, препятстваща
възможността му да предяви иск за нищожност на договорите, сключени с
потребители, респ. на клаузите в тях/. Действително, чл. 101 от ГПК изисква
съдът да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия,
като указва на ищеца в какво се състои нередовността на извършеното от него
процесуално действие, как тя може да бъде отстранена и определя срок за
поправката, след изтичането на който, ако нередовността не бъде отстранена,
процесуалното действие се смята за неизвършено. Но случаят не е такъв –
исковете не са предявени от носителя на спорното право, напр. без пълномощно
3
за предявяването му, а от лице, което не е надлежна страна, поради което
съдът не следва да указва възможността по чл. 101, ал. 1 от ГПК.
Процесуалната легитимация е абсолютна положителна процесуална
предпоставка, обуславяща възникването на правото на иск, за която съдът следи
служебно. Предвид липсата на процесуална легитимация на ищеца, исковата
молба, е недопустима и като такава подлежи на връщане, а производството – на
прекратяване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх.№ 163922 от 05.08.2022г., и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 42684/2022г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 138 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4