РАЗПОРЕЖДАНЕ
18.01.2021 год., гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд,
ХVІ състав, в закрито заседание на осемнадесети януари 2021 г. в състав
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
разгледа
гр. дело № 2029 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по иск, предявен от А.И.П. ***, с предмет суми, представляващи възнаграждение
за извънреден труд като държавен служител на длъжност младши инспектор, младши
автоконтрольор за периода 01.07.2017 г. – 01.07.2020 г. в размер 1769 лв., 209
лв. лихва за забава върху него, левовата равностойност на безплатна храна и
ободряващи напитки, дължими по силата на чл. 181, ал. 3 от ЗМВР, заедно с лихва
за забава в размер 60 лв. и законната лихва върху двете суми.
Искът е предявен първоначално
срещу Министерството на вътрешните работи. С подадения отговор то е възразило,
че не е надлежен ответник по иска, а такъв е Областната дирекция на МВР –
Пазарджик. След постъпването на отговора съдът е дал указания да обоснове интереса
си от предявяване на иск срещу министерството или евентуално да насочи иска
срещу областната дирекция.
В изпълнение на указанията
ищецът е изложил доводи в подкрепа на становището си, че МВР е надлежен
ответник. Според него министерството е организацията, от която зависи
изплащането на дължимите суми, а областната дирекция, макар също да има статут
на юридическо лице, е част от структурата на министерството и няма
самостоятелност, а е зависима от него. Сочи, че единственият „проблем“ при
мотивирането на тезата за процесуалната легитимация на министерството е чл. 27,
ал. 2 от ГПК, а с решение по гр. д. 1876/2018 г. ВКС се е произнесъл по реда на
чл. 290 от ГПК, че подобен иск срещу МВР е недопустим, но това решение няма
задължителна сила за другите съдилища, а в обратния смисъл също има решения на
други съдилища – апелативни, окръжни и административни. По-нататък ищецът
заявява, че счита с оглед дадените указания за евентуално насочване на иска
срещу друг ответник за приложим реда на чл. 228 от ГПК и ответникът МВР следва
да бъде заменен от ответника ОД на МВР – Пазарджик при съгласието и на двамата
ответници, а ако те не дадат такова – по реда на чл. 228, ал. 3 от ГПК.
По възражението на МВР и
доводите на ищеца за процесуалната легитимация на ответника съдът намира
следното:
Наистина има известно
несъгласуване в практиката по въпроса коя администрация отговаря по исковете с
предмет възнаграждение на държавни служители от МВР, МО и пр. – дали тази
местна структура, в която те изпълняват задълженията си, администрацията на
органа по назначаването, министерството, на което са подчинени, и т.н.
Аргументи за това се търсят както в аналогия с чл. 61, ал. 2 от КТ (например решение
№ 128/29.04.2011 г. по дело 1356/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение
11/27.01.2016 г. по дело 3330/2015 г. на ІV г.о. на ВКС, които подобно на
цитираното от ищеца решение стигат до извода, че надлежен ответник е
подчинената на министерството обособена структура), така и понякога в конструкцията
на отношенията на държавния служител и органа по неговото назначаване. В
конкретния случай при това администрацията, в която се намира длъжността и
мястото на работа на ищеца, и администрацията на органа по назначаването му
съобразно чл. 159 от ЗМВР съвпадат, и съдът счита, че не би следвало да има
колебания относно процесуално легитимирания ответник по настоящото дело. Вярно
е, че ОД на МВР е структура, подчинена на министъра и намираща се в структурата
на министерството, и вероятно не може да вземе решение за изплащане на
съответните суми, без за това да е взето решение и да са предвидени средства от
сметките на министерството, но това обстоятелство е без значение при
определянето на ответника; друг извод не следва и от чл. 29, ал. 2 от ГПК,
който урежда само общо възможността за държавните учреждения да бъдат страни по
граждански дела.
Чл. 228 от ГПК би следвало да
е приложим единствено в случаи, когато предявеният иск срещу първоначалния
ответник е допустим сам по себе си. В конкретния случай, предвид, че ищецът все
пак е посочил като ответник ОД на МВР – Пазарджик, макар и с позоваване на чл.
228 от ГПК, по-скоро би следвало да се приложи същият ред, който е приложим при
поправяне на нередовност на искова молба, т.е. искът да се счита за предявен от
самото начало срещу областната дирекция. Доколкото обаче на нея не ѝ е
връчен препис от исковата молба и приложенията към нея, следва да ѝ се
връчат такива преписи с указанията по чл. 131 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РАЗПОРЕДИ:
Преписи от първоначалната
искова молба, от отговора на МВР от 01.10.2020 г. (без приложенията към него),
от молбата от 19.10.2020 г. с приложения към нея поправен вариант на искова
молба и от настоящото разпореждане да се връчат на Областна дирекция на МВР –
Пазарджик с указания, че може да подаде отговор съобразно чл. 131 от ГПК.
Препис от настоящото
разпореждане да се връчи и на ищеца за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: