№ 165
гр. София , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка С. Георгиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Мариян
Любенов Александров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600160 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 34, ал.1 вр. с чл. 20, ал. 1-3 от
ЗПИИРКОРНФС.
С Решение от 01.02.2021год., постановено в открито съдебно
заседание от същата дата, СГС, НО, 28-ми състав е признал Решение на
административно–наказващ орган - Полицейски президиум Райнпфалц,
Федерална република Германия от 03.04.2019год., влязло в сила на
01.05.2019год., с №11.2000729.3, с което на К. К. Б., род. на ********год.,
поданик на Нидерландия, с адрес на пребиваване- гр.***, ж.к.“***“, бл.***,
вх.“*“, ап.** и с Личен номер на чужденец *********, е наложена финансова
санкция в размер на 70 евро и е постановено да плати направените по
административно-наказателното производство разноски в размер на 28,50
евро, общо 98,50евро, с левова равностойност 192,64лв. за извършено на
02.01.2019год. нарушение по чл.41, ал.1 вр. Приложение 2, чл.49 от
Правилника за движение по пътищата и чл.24 от Закона за движение по
пътищата на Федерална република Германия.
Против така постановеното решение е подадена жалба до Апелативен
съд – София от засегнатото лице К. К. Б.. В жалбата се изразява несъгласие с
постановеното решение, тъй като се поддържа, че e неоснователно,
неправилно и немотивирано. В така подадената жалба се акцентира на
1
следните обстоятелства: качеството на назначеният по делото преводач пред
СГС; липсата на превод на документите по делото на нидерландски език;
документите, получени от него по пощата не са били връчени по надлежния
ред; не е взето в предвид направеното от него възражение от 04.09.2020год.;
не са спазени правата му по чл.6 от ERVM /приложен е посочения текст/;
останал е неизяснен въпросът относно датата на получаване от него на писмо
от 04.03.2019год.; не е установено с какво съдържание е полученото от него
на 16.04.2019год. писмо, срещу подпис. Във връзка с така направените
възражения, засегнатото лице е развило доводите си относно възражението за
превод от лице с белгийско гражданство, относно обстоятелството, че
решението на германските власти не отговаряло на директивата, посочени в
чл.183 от ZPO /германска процедура по предаване/ и на Директивите,
предвидени в Регламент №1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета,
както и относно твърдения за изтекла давност по отношение на
разпореждането на Polzei presidium Rheinland Pfalz от 03.04.2019год. Твърди
се, че с писмо от 04.09.2020год. до СГС е уведомил съда, че е направил
възражение срещу решението, изпратено от Рresidium Rheinland Pfalz и с
писмо от 09.10.2020год. е последвало напомняне до германските власти за
възражението.
В съдебно заседание засегнатото лице К. К. Б. поддържа жалбата, с
направените в нея доводи.
Представителят на АП – София моли въззивния съд да остави без
уважение жалбата като неоснователна и да потвърди първоинстанционния
акт.
Настоящият съдебен състав на АС-София, като прецени доводите и
възраженията на страните и след извършена служебна проверка на
правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Атакуваното решение на СГС е постановено при обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото в
рамките на преценката на обстоятелствата, включени в предмета на доказване
в това производство съобразно разпоредбите на чл. 30 – чл. 35 от
ЗПИИРКОРНФС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от компетентните
органи на Федерална Република Германия за признаване и изпълнение на
парична санкция в размер на 70 евро, наложена от Полицейски президиум
Райнпфалц, Федерална република Германия от 03.04.2019год., влязло в
законна сила на 01.05.2019год., с №11.2000729.3, с което К. К. Б., роден на
********год., поданик на Нидерландия, с адрес на пребиваване - гр.***,
ж.к.“***“, бл.***, вх.“*“, ап.**, с Личен номер на чужденец ********* и
заплащане на направените по административно - наказателното производство
разноски в размер на 28,50 евро, общо 98,50евро, с левова равностойност
2
192,64лв. за извършено на 02.01.2019год. нарушение по чл.41, ал.1 вр.
Приложение 2, чл.49 от , ал.3 от Правилника за движение по пътищата и
чл.24 от Закона за движение по пътищата на Федерална Република Германия.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, вр. чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС
искането на компетентните органи на издаващата държава Федерална
република Германия е придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции. При проверката на
материализираното върху формуляра на удостоверението съдържание,
първоинстанционният съд с основание е констатирал, че съдържа всички
изискуеми реквизити по Приложение №2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС,
придружено е с превод на български език в съответствие с чл. 5, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС, като не са налице данни, пораждащи съмнение относно
компетентността и легитимността на органа, който е издал удостоверението.
Съгласно съдържащата се в цитираното удостоверение информация
на К. К. Б. е наложена финансова санкция в размер на 70 евро за извършено
административно нарушение по чл.41, ал.1 вр. Приложение 2, чл.49 от , ал.3
от Правилника за движение по пътищата и чл.24 от Закона за движение по
пътищата на Федерална република Германия. Това административно
нарушение е свързано с неспазване на правилата, предвидени за управление
на моторно превозно средство с ограничена скорост – засегнатото лице се е
движело със 122 км/ч след приспадане границата на толерантност, при
ограничение от 100 км/ч на съответния пътен участък.
При анализа на съдържанието на представеното от издаващата
държава удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции първоинстанционният съд правилно е преценил, че същото е пълно и
изчерпателно – съдържа необходимата релевантна информация за
постановеното решение от несъдебен орган в решаващата държава въз основа
на действия, които съгласно нейния национален закон се преследват като
правонарушения и потвърждаването, че засегнатото лице е имало
възможността да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела, номер -
11.2000729.3, датата му на постановяване - 03.04.2019год., датата на
влизането му в сила – 01.05.2019год., обстоятелствата и правната
квалификация на извършеното административно нарушение, наложената с
него санкция – 70 евро и разноските по административното производство,
довели до решението – 28,50евро, самоличността и местоживеенето на
нарушителя.
Настоящият съдебен състав се солидаризира изцяло с обоснованите
изводи на първоинстанционния съд относно отсъствието на основания,
изводими от доказателствата по делото, да се приеме наличието на пороци в
съдържанието на удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
3
на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции. Представеният документ съдържа достатъчна
информация относно идентификацията на лицето, адрес на пребиваване в
Република България; административното нарушение по транспорта, вкл. и
рег.номер на автомобила; описанието на обстоятелствата, при които е било
извършено нарушението; правната квалификация на деянието - текста от
Правилника за движение по пътищата от Закона за движението по пътищата,
наложената санкция съобразно законодателството на издаващата държава, по
отношение на която е признато задължение за плащане по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС; посочено е номер, дата и влизане в сила на
решението на административно наказващия орган на Република Германия.
По изложените дотук съображения въззивната инстанция изцяло
споделя застъпеното от първоинстанционния съд становище, че в
разглеждания казус отсъстват факултативните основания за отказ за
признаване и изпълнение по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.
По естеството си настоящото производство по ЗПИИРКОРНФС има
чисто процесуален характер, т.с. съдържа преценка дали компетентният орган
на изпълняващата държава ще окаже или не правна помощ на издаващия
орган, като не засяга никакви въпроси от материалноправен характер. В това
производство изпълняващият съд не се произнася по въпроси по съществото
на съответния правен спор, касаещи финансовата отговорност на лицето.
Затова нито първостепенният съд, нито настоящият съдебен състав могат да
обсъждат обстоятелства по съществото на проведеното в Република Германия
административнонаказателно производство. По отношение на подобни
обстоятелства също не следва да се изисква допълнителна информация от
издаващата държава, тъй като изясняването им е изцяло от компетентността
на решаващия орган в издаващата държава членка. СГС е изискал
допълнителна информация от германските власти във връзка с твърдения на
засегнатото лице относно уведомяването за издаденото решение, с което му е
била наложена финансова санкция и доказателства за това, както и относно
съответните срокове за издаване на решението. В отговор на това, е получено
писмо, с което се уведомява българския съд, че давностният срок за
преследване на такива административни нарушения първоначално е три
месеца от извършване на нарушението, който се прекъсва при определени
обстоятелства и в следствие на прекъсването започва да тече отново. В
конкретният случай, след като е нарушението е било извършено от
засегнатото лице на 02.01.2019год., с писмо от 04.03.2019год. /в тримесечния
законов срок/ засегнатото лице е било уведомено, че срещу него е заведено
производство и му е била дадена възможността да изложи своето становище.
В резултат на тези действия на немските власти, тримесечният срок е
започнал да тече отново и именно в същия е било издадено решението за
налагане на административно наказание от 03.04.2019год. Същото е било
връчено на засегнатото лице на 16.04.2019год. и тъй като не е постъпила
4
жалба срещу това решение, последното е влязло в законна сила на
01.05.2019год. Именно от този момент давностният срок за налагане на
санкция е приключил и от тук насетне започва да тече давностен срок за
изпълнение на наложеното наказание, който с оглед размера на наложената
санкция „Глоба“ в размер на 70 евро /под предвиденият размер от 1000евро/,
давностният срок е три години. В конкретния случай, същият приключва на -
01.05.2022год. В предвид на така депозираният изчерпателен отговор
относно давността от страна на немските власти, настоящата съдебна
инстанция приема, че възраженията на засегнатото лице във връзка с
изтеклата давност за административно наказателно преследване и изпълнение
на наложеното наказание „Глоба“ в размер на 70 евро, са неоснователни.
Твърденията на жалбоподателят, че при проведеното съдебно
заседание на 31.08.2020год. пред СГС е отсъствал преводач, отговаря на
отразеното в посочения протокол по ЧНД №2674/2020год. по описа на СГС,
но именно отсъствието на лице, което да осъществява превод в съдебното
заседание е било причината да не бъде даван ход на делото, не са извършвани
процесуални действия и съдебното заседание за разглеждане на делото е
отложено за друга дата, на която е следвало да се осигури преводач.
Направените възражения относно лицето, извършващо превода в
съдебните заседание пред СГС, бяха уважени пред настоящата съдебна
инстанция и по отношение на засегнатото лице, в с.з. на 23.04.2021год., бе
назначен друг преводач, с извършване на превода от български на
нидерландски и обратно.
Неоснователни са доводите на засегнатото лице за това, че е налице
основание за отказ за признаване на решението на чуждия
административнонаказващ орган, поради лишаването му от правото на
участие в производството за налагане на финансовата санкция, както и
неуведомяването му за поставеното срещу него решение и поради това
лишаване от възможността да го обжалва. Според чл. 35, т. 9 от
ЗПИИРКОРНФС основание за отказ да се признае решението за налагане на
финансова санкция е налице, когато съгласно удостоверението по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, в случай на писмено производство
и в съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото
лице не е било уведомено лично или чрез упълномощен представител за
правото си и срока за обжалване на решението. Несъмнено се установява от
приложеното и надлежно преведено по делото удостоверение, че на
засегнатото лице е наложено наказание при писмено проведена процедура и
при стриктно спазване на изискванията на законодателството на Република
Германия за уведомяването му, включително за правото си да обжалва
решението.
Това е напълно достатъчно за да са приеме, че отсъства основанието
по чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ да се изпълни
5
решението на чуждия несъдебен орган. За съдебния орган на изпълняващата
държава не съществуват легитимни причини да се съмнява във верността на
отразеното в удостоверението от чуждия несъдебен орган, доколкото
взаимното доверие между компетентните органи на държавите членки на ЕС е
в основата на сътрудничеството по наказателни дела и в частност на
прилагането на практика на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции между държавите. Направените възражения относно дали
наложената глоба отговаря на изискването на чл.8 EuZVO поради липсата на
превод и формуляр 2, са въпроси, по отношение на които както бе посочено
по – горе изпращащата държава ги е отразила в постъпилото удостоверение и
не подлежат на самостоятелна проверка от изпълняващата държава съгласно
удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета.
Относно твърденията на жалбоподателят, че е налице възражение от
негова страна, депозирано пред съответните административно наказващи
власти в Германия във връзка с нарушението и наложената глоба, чието
изпълнение е предмет на настоящото производство, същите са несъотносими
към предмета на делото, в каквато връзка бяха изложени мотиви по – горе в
настоящото решение, касателно верността на отразеното в удостоверението
от чуждия несъдебен орган, доколкото взаимното доверие между
компетентните органи на държавите членки на ЕС е в основата на
сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на
практика на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между
държавите.
В предвид на всичко изложено, настоящият съдебен състав прие, че
жалбата е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 34, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1
– ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 3-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.02.2021 г., НО, 28 състав,
постановено по НЧД №2674/20 г. по описа на Софийски градски съд, с което
е признато Решение административно–наказващ орган - Полицейски
президиум Райнпфалц, Федерална република Германия от 03.04.2019год.,
влязло в законна сила на 01.05.2019год., с №11.2000729.3, с което К. К. Б.,
род. на ********год., поданик на Нидерландия, с адрес на пребиваване -
гр.***, ж.к.“***“, бл.***, вх.“*“, ап.**, с Личен номер на чужденец
6
*********, е наложена финансова санкция в размер на 70 евро и е
постановено да плати направените по административно наказателното
производство разноски в размер на 28,50 евро, общо 98,50евро, с левова
равностойност 192,64лв. за извършено на 02.01.2019год. нарушение по чл.41,
ал.1 вр. Приложение 2, чл.49 от , ал.3 от Правилника за движение по
пътищата и чл.24 от Закона за движение по пътищата на Федерална
република Германия.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Препис, с извършен превод на нидерландски език, да се изпрати на
засегнатото лице К. К. Б..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7