РЕШЕНИЕ №
гр.П., 17.05.2018
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на десети май , през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря ПЕТЪР ПЕТРОВ и в присъствието на прокурора ……………………………….. като разгледа
докладваното от съдията Данчев ……… в.гр. дело № 229 по описа за 2018 год. и на основание данните
по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно обжалване.
С решение № 112/
25.01.2018 г. ,постановено по гр.д.№ 7079/2016 г. П.ски районен съд ОСЪЖДА, на
основание чл.59 от ЗЗД „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С., С.община, р-н ***, бул.“***“№159, бл.“***“ ДА ЗАПЛАТИ на ТПК „***“, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.*** №*, представлявана от
Председателя Д.Н., сумата от 16797
лева, представляваща обезщетение за ползване за периода 01.01.2013г. до
31.12.2013г., както и сумата
19021,44лв., представляваща обезщетение за ползване за периода 01.01.2014г. до
31.12.2014г., на собствените на кооперацията електрическа уредба и
съоръжение-трансформатор и кабели, находящи се в сградата трафопост, разположен
в имота, находящ се в гр.П., ул.*** №*, в парцел V, в стр.кв.575 по плана на
града, съставляващ имот с идентификатор 56722.652.409.5 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-56/18.09.2007г. на
Изп.директор на АГКК, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 56722.652.409, със застроена площ 75 кв.м., ведно със законната
лихва от 21.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на
основание чл.86 от ЗЗД „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С., С.община, р-н ***, бул.“***“№159, бл.“***“ ДА ЗАПЛАТИ на ТПК „***“, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.*** №3, представлявана от
Председателя Д.Н., сумата 4551,80лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 16797лв. лева за периода 01.01.2014г. до 21.09.2016г., както и
сумата 3334,45лева, представляваща лихва за забава върху главницата от
19021,44лв. лева, за периода 01.01.2015г. до 21.09.2016г.
ОСЪЖДА, на осн
чл.78, ал.1 от ГПК „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
С.община, р-н ***, бул.“***“№159, бл.“***“ ДА ЗАПЛАТИ на ТПК „***“, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.П., ул.*** №3, представлявана от
Председателя Д.Н., сумата общо в размер
на 3572,29лв., представляваща направени разноски по делото.
Това решение е било
съобщено на „***“ АД, с ЕИК ***,на 05.02.2018 г.
Подадена е по пощата на 19.02.2018 г. въззивна жалба
от „***“ АД, с ЕИК *** срещу решение № 112/ 25.01.2018 г. ,постановено по
гр.д.№ 7079/2016 г. П.ски районен съд.
Жалбата е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Внесена е дължимата д.т.
Представен е бил препис от въззивната жалба
,който е връчен на въззиваемата страна
по делото от която е постъпил
писмен отговор .
Жалбата има
необходимото съдържание, посочено в чл. 260 от ГПК. Развити са оплаквания за
неправилна преценка на събрани по делото доказателства ,в т.ч. за неправилно
игнориране на представени от въззивника / ответник пред РС /доказателства,за
недоказаност на присъдения размер на обезщетението ,като в т.вр. въззивникът
излага множество съображения ,които се отнасят до работата на вещите лица по
изготвената по делото комплексна съдебна технико-икономическа експертиза
,представила различни варианти,както в т.вр. се счита ,че решението на РС-П. се
основава на „негодни и некомпетентни експертизи.“ Развити са съображения за неправилно
прилагане на закона или несъобразяване на законови норми ,относими към спора
,както и за допуснати множество процесуални нарушения .
В жалбата се прави
доказателствено искане ,въззивната инстанция да „допусне и назначи комплексна съдебно –техническа експертиза
,изготвена от други вещи лица ,която да изчисли
дължимата цена достъп за процесния период съобразно Методиката ,при
верни количества преминала енергия и правилно определени обекти на присъединяване ,като да не се
допускат изчисления на ДМА , а
изчисленията да бъдат направени съобразно т.3.2 от Методиката за определяне на
цените за предоставен достъп по стойността на Д|МА ,която е балансовата им
стойност“.
В т.вр. съдът в
определението си,постановено по реда на чл. 267 от ГПК е приел ,че това искане
следва да остане без уважение. Както се вижда при проследяване на движението на
делото пред РС-П. , първоинстанционният съд е допуснал изслушването на такава комплексна съдебна
технико-икономическа експертиза ,която е изготвила основно експертно
заключение/ представено на 24.07.2017 г./
,както и допълнително такова/депозирано на 11.09.2017 г./, а отделно от
това в.л. икономист Т.Илиева е представила др. допълнително заключение за др.
вариант на обезщетението.След това пък РС-П. с определението си от 12.10.2017
г. е уважил искането на ответника за
допускане на повторна комплексна съдебна технико-икономическа експертиза по задачите, поставени от ответника с негова
писмена молба от 05.10.2017 г. и това заключение е било прието в о.с.з. на
21.11.2017 г. ,при което е допуснал допълнителна задача на същите в.л. и това допълнително заключение било
представено и прието в о.с.з. на 10.01.2018 г. при което страните са изчерпили
въпросите си към вещите лица и не са възразили да се приеме заключението. Не е отразено в съдебния протокол искане от
страна на процесуалния представител на ответника за допускане на друга
комплексна експертиза и поради липсата
на др. доказателствени искания в това с.з.
е приключено съдебното дирене по делото.Поради тези съображения ,П.ски
окръжен съд е счел ,че не са налице условия за допускане на нова експертиза .
С оглед на това и поради липсата на искания за
събиране на други доказателства по делото пред въззивната инстанция,П.ски
окръжен съд следва да разреши спора въз основа на същите доказателства ,които
са били събрани и обсъждани и от П.ски районен съд ,като не се налага да обсъжда нови доказателства в този процес.
П.ски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба от ***“ АД,
при условията на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в
кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК,намира ,че П.ски районен съд е
постановил едно валидно и допустимо , а по съществото на правния спор и правилно
решение ,което не страда от посочените във въззивната жалба пороци и по този
причина следва да бъде потвърдено.
П.ски окръжен съд
счита ,че РС-П. не е допуснал нарушения при преценката на събраните по делото
доказателства относно това на кого принадлежи правото на собственост върху
процесните електрическа уредба и съоръжение-трансформатор и кабели, находящи се
в сградата трафопост, разположен в имота, находящ се в гр.П., ул.*** №*, в
парцел V, в стр.кв.575 по плана на града, съставляващ имот с идентификатор
56722.652.409.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-56/18.09.2007г. на Изп.директор на АГКК, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.652.409, със застроена площ 75
кв.м.
РС-П. е преценил
събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка ,като е съобразил
най-напред нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим
имот №70, том I к, рег.№ 2769,дело № 254/2000 год., издаден от Иван Иванов
-Нотариус с район на действие РС П. с
който ТПК „***” е призната за собственик
на дворно място, цялото от 2440 кв.м., съставляващо парцел V, в стр.кв. 575 по
плана на града,в което се намира сграда трафопост ,която сграда съставлява имот
с идентификатор 56722.652.409.5 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-56/18.09.2007 год. на Изпълнителния
директор на АГКК и която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
56722.652.409, със застроена площ от 75 кв.м., брой етажи 1.
По –нататък ПлРС е
обсъдил подробно и писмените доказателства представени от ищеца
и касаещи проектирането и строителството на трафопоста с определени параметри във връзка с
предстоящото разширение на ТПК „*** „ през 1980 г. по повод на което СК
„Електроснабдяване „ – гр.П. е дал предписание за изграждане и оборудване на
трафопост и захранването му с определени кабели ,като всичко това следва да
стане за сметка на инвеститора –самата ТПК „*** „. С оглед на тези доказателства , представени по делото в
оригинал по опис / предписание за изграждане и оборудване на трафопост с
определени параметри и захранването му с определени кабели, чието полагане
следва да се извърши от и за сметка на инвеститора ; обяснителна записка към
работния проект на обекта, а също и такава за захранващите кабели; доказателства за откритото финансиране на обекта, чиито срок на
изпълнение е 08.03.1983 год.; доказателства за започването на обекта през 1982
год. със строително разрешение №830/28.06.1982 год., изд. от ОбщНС П., както и
за въвеждането му в експлоатация, след
съгласуване със СК Електроснабдяване” П., отдел „Поддръжка и ремонт” с Протокол от 19.04.1984 год. и
констатация „Годен за експлоатация”.,както и извлечения от инвентарната книга
за дълготрайните активи на кооперацията-по сметка 203 /сгради _ и по сметка 204
/ машини ,съоръжения и оборудване / ,
правилен се явява извода на ПлРС ,че Ищецът
се легитимира като собственик на гореописаната сграда за трафопост, на
поземления имот, в който е построена същата, както и на самото съоръжение
трафопост, в т.ч. съдържащото се в него устройство за пренос на електрическа
енергия - трансформатор и на захранващите го ел.кабели, които съставляват
елементи на цялостната електрическа система.
П.ски районен съд законосъобразно е съобразил и изявления на противната страна по делото ,съдържащи се в други документи – писменото становище от представляващия ответника,намиращо се на стр.102 от приложеното
гр.д.№4169/2014 год., което е преценил като признание на правото на собственост на ищеца/ тъй като представляващият ответника е признал, че силовият
трансформатор, монтиран в ТП 71, не е собственост на дружеството,не притежават
паспорт на съоръжението и не могат да дадат информация за него/ ,както и представения, като доказателство по делото с
исковата молба договор за присъединяване на обекти на потребители от 20.02.2007
год., сключен между „*** П.” АД и „***”ООД, в чл.З от който е записано ,че
присъединяването на обекта ще се извърши към табло НН на ТП 71 за което е
посочено ,че е собственост на ТПК „М.Денчева”и че присъединяването ще стане с тяхно съгласие
В т.вр. не е
основателно оплакването ,че съдът не е обсъждал представените от ответника доказателства за собственост на кабелите.
Напротив , РС-П. изрично е посочил в мотивите на решението си ,че няма доказателства на какво основание ответникът е завел захранващите ТП 71 кабели в актива си
и в т.см. очевидно е приел, че самото
завеждане в актива не е достатъчно доказателство за придобиване правото на
собственост върху тях и то не може да се противопостави на представените от ищеца
многобройни доказателства в тази посока ,които бяха посочени по –горе –
за проекта, за финансирането и приемането на обекта.
Поради тези съображения , П.ски окръжен съд
споделя извода на РС-П. по въпроса чия собственост са процесните дълготрайни
материални активи,находящи се в сградата трафопост и която сграда съставлява имот с
идентификатор 56722.652.409.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-56/18.09.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК
и която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.652.409, със
застроена площ от 75 кв.м., брой етажи 1.
След като е
разрешил въпроса чия собственост са
процесните съоръжения , РС-П. е изследвал и другите обстоятелства , които са от значение за правилното
решаване на спора и те са следните :
Между страните по делото фактически не е
спорно ,че „***“ АД е ползвало тези
съоръжения за двата периода ,посочени в исковата молба / съответно от
01.01.2013г. до 31.12.2013г. и от 001.2014 г. до 31.12.2014 г. ,търсените суми
за обезщетение за всеки от които периоди
формира отделен иск за
обезщетение за ползването, а така също е безспорно ,че това ползване е ставало
без да има сключен какъвто и да било договор
с който да са били уредени отношенията между страните по делото.
В т.см.
правилен се явява извода на РС-П. ,че е налице неоснователно обогатяване на
ответника по исковете ,което намира израз в това ,че той е спестил заплащането
на наемна цена за ползването на тези
съоръжения ,какъвто наем би дължал, ако беше сключил договор за това , а за
ищеца по делото пък е налице съответно обедняване ,което намира израз в това ,
че ищецът не е получил наемната цена за ползването на същите съоръжения,каквато
би получил ,ако имаше сключен договор за
отдаването им под наем .От събраните по делото писмени доказателства се
установява ,че ищецът е канил ответника да сключат такъв договор ,но ответникът
е отказал неговото сключване.
С оглед на тези
обстоятелства ,П.ски окръжен съд намира,че основанието на предявените искови претенции
за всеки от двата отделни периода на ползване
от „ ***“ АД без основание на имуществото,което е собственост на ТПК „***
„ , е установено по делото .
Що се касае до
размера на дължимото обезщетение за всеки от двата периода ,предмет на исковата
молба , то между страните по делото в действителност няма спор ,че неговият
размер следва да се определи като се ползва Методиката за определяне на цените
за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и / или съоръжения до други потребители
за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия ,на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ. Следва , обаче да се отбележи ,че когато се
касае за определяне размера на обезщетение за ползване без основание , тази
Методика трябва да се използва по
аналогия и да се приложи съответно с оглед особеностите на такава имуществена
претенция ,която не почива на договорно основание , а не да се прилага буквално
към казуса ,тъй като е безспорно ,че няма сключен договор за предоставен достъп
през собствени на потребителите уредби или съоръжения. Поради това въззивната инстанция намира ,че
има основание обезщетението да се
изчислява по правилото и формулата на т. 3.1 от въпросната Методика ,но че не следва да намери
приложение т.3.2 от нея според която стойността на дълготрайните материални
активи в уредби и/ или съоръжения е
балансовата им стойност от инвентарните книги на юридическите лица
,предоставящи достъп ,тъй като тази разпоредба влиза в противоречие с целта на
института на неоснователното обогатяване,която изисква действително възстановяване на имущественото положение на
страните преди неоснователното разместване на блага.Поради това е уместно при
изчисляване на обезщетението да се използва пазарната стойност на ДМА , а не
тяхната балансова стойност. Нещо повече
– в т. 3.3 от същата Методика изрично е посочено ,че пазарната стойност на ДМА
се прилага и в случаите ,в които собственика на уредби и / или съоръжения ,чрез
които се предоставя достъп , е физическо лице .По този повод съдът намира ,че
няма основание за различно третиране на различните форми на собственост / на
юридически лица , в частност на кооперативната
собственост и различно
на физически лица върху такива съоръжения/ що се касае до определяне на действителния
размер на неоснователното обедняване на юридически лица и на физически лица.
Поради тези
съображения , П.ски окръжен съд намира,че правилно РС-П. е възприел този
вариант от експертното заключение на вещите лица от комплексната експертиза
,който се базира на пазарната стойност на ДМА ,включени при определяне размера
на обезщетението.
Иначе ,по една част
от спорните въпроси по делото ,които се повдигат отново с въззивната жалба , съдът
намира ,че безспорно са били необходими
специални знания за тяхното решаване с
оглед на което следва да бъде възприето по тези въпроси заключението на
експертите,което е било прието в съдебно
заседание на 10.01.2018 г. в което страните са изчерпили
въпросите си към вещите лица и не са възразили да се приеме заключението. Това
се отнася напр. за въпроса какви елементи
следва да се включат в ДМА при изчисляване размера на обезщетението и
конкретно дали следва да се включи и стойността на земята през която преминава
захранващия кабел ,както и по въпроса дали следва да се изчислява цена за
преноса и преобразуването на ел. енергия през ТП 71 само до крайните
потребители на електрическа енергия с
ниско напрежение или следва да се включи и преноса на електрическа енергия по
кабелите ,собственост на ищеца до други три трафопоста,собственост на ответника
,чрез които кабели тези трафопостове се захранват и вече преобразуват енергия
до други крайни потребители на ел.
енергия. По тези въпроси въззивната инстанция изцяло възприема експертното
мнение на вещите лица Теодора Илиева и Симеон Михайлов.
Поради тези съображения ,П.ски окръжен съд
намира ,че обжалваното решение на ПлРС не страда от посочените във въззивната
жалба пороци и следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед този изход на делото,следва
въззивникът „***“ АД, с ЕИК *** да
заплати на въззиваемата страна ТПК „***“, с ЕИК *** направените от нея
деловодни разноски за въззивната инстанция ,които според списъка по чл. 80 от ГПК и представените доказателства за тяхното извършване са в размер на 800 лв.
Поради изложеното , П.ски
окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 112/ 25.01.2018г.,постановено по гр.д.№ 7079/2016 г. на П.ски районен съд.
ОСЪЖДА,на осн чл.78,
ал.1 от ГПК „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., С.община,
р-н ***, бул.“***“№159, бл.“***“ ДА ЗАПЛАТИ на ТПК „***“, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.П., ул.*** №3, представлявана от Председателя
Д.Н., сумата 800 лв., представляваща
направени разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :