МОТИВИ към присъда
по НОХД №672/2010г. по описа на БОС
Съдебното производство по делото е образувано по внесен обвинителен акт на прокурор от Окръжна прокуратура – Б. срещу Е.Б. ***, с обвинение за извършено престъпление по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.1 от НК за това, че на 28.09.2009г. в гр.Б., в стая № 3 на ет.4 на Дирекция „И...т...”-Б., в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – ст.и. в Дирекция „И...т...”-Б. приел парична облага - сумата от хиляда лева от П.Ж.П. ***, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не издаде акт за установяване на административни нарушения.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Изтъква и мотивира, чрез анализ на събраните доказателства, наличието на всички елементи от обективната и субективна страна от състава на престъплението по повдигнатото обвинение. Предлага при определяне на наказанието като отегчаващи отговорността обстоятелства да се отчетат доброто финансово състояние на подсъдимия и наличните доказателства за упражнено подобно поведение и спрямо други лица, а като смекчаващи – необремененото му съдебно минало и трудова ангажираност. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание пет години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева, както и да бъде лишен от правото да упражнява професията ст.и. в Дирекция „И...т...” за срок от четири години.
Защитникът на подсъдимия – адв. К. изразява несъгласието си както с фактическата обстановка, която обвинението приема за установена, така и по приложението на материалния и процесуален наказателен закон. Изтъква, че показанията на св. П. са опровергани от събрани по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, докато всяка дума от обясненията на подсъдимия е подкрепена с такива. Налице са процесуални нарушения – обвинението не е посочило какво нарушение е констатирал подсъдимия, при описване на парите, предмет на престъплението не са участвали поемни лица, не им е извършен оглед, а след това са върнати на св. П.. Не е посочено къде е регламентирано задължението на подсъдимия да състави акт за установяване на административно нарушение. Подсъдимият не е имал фактическа власт над предмета на престъплението, не е заемал отговорно служебно положение. Моли подсъдимия да бъде оправдан.
Подсъдимият Б. не се признава за виновен, не е искал, нито е получавал подкуп, няма причина да го прави, не се нуждае. Счита, че е бил съвестен служител, не е наказван, награждаван е за работата си, при изпълнение на която винаги е искал стриктно спазване на закона. Намира, че в случая са извършени целенасочени действия за компрометиране на инспектори, не знае каква е причината за това. Обвинението е несъстоятелно. Дава подробни обяснения по делото и намира, че същите са подкрепени с доказателства. Моли да бъде признат за невинен и оправдан.
След като прецени събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият
Е.Б.Б. ***, има висше образование, семеен е, не е осъждан. Бил е офицер в
армията, а от 2006г. е постъпил на работа в Дирекция „И...т...” – гр.Б. на
длъжност „ст.и.”(т.1, л.96 ДП). Видно от приложената длъжностна характеристика
за длъжността „ст.и.” в Дирекция „ИТ”(т.1, л.97-101 ДП), длъжността е подчинена
единствено и пряко на Директора, а част от задълженията на „ст.и...” е
съставянето на актове при констатиране на административни нарушения от
работодатели, длъжностни лица, работници и служители и предприемането на административни мерки за
отстраняване на нарушенията. Решава по компетентност жалби, молби, сигнали и
запитвания на физически и юридически лица, свързани с нарушения на разпоредби
по прилагане на трудовото законодателство и по прилагането на Закона за
насърчаване на заетостта. Изпълнява задачи възложени от Директора на Д”ИТ”,
подпомага вземането на решения на по-високо ниво чрез анализи, становища и
предложения.
Видно от
обясненията на подсъдимия, събраните в хода на досъдебното производство справки
от службите по вписвания в гр.Б., гр.Н. и цялата страна и копия от нотариални
актове (т.1, л.117-132, т.2, л.20-51, т.3, л.2-12 от ДП), на 02.06.2006г.,
подсъдимият и съпругата му продали на „Б… – И.” ЕООД два поземлени имота,
находящи се в землището на гр.Б., кв. К. за сумата от 2 200 000 (два
милиона и двеста хиляди) евро. След тази
сделка подсъдимият и съпругата му са придобили дворно място в с.Б., магазини в
гр.Н., апартамент и гараж в гр.Б., апартамент в гр.Н.
Свидетелят
И.Б.С. бил съдружник в „Д…
През 2009г. свидетелката М.Д., заедно със своя приятелка, имали СПА център в гр.Св. В.. През един ден сряда инспектор Б. отишъл на проверка в обекта. Тъй като свидетелката и нейната съдружничка не били там, на Д. се обадила жената, която била на рецепцията и я уведомила, че има проверка от И.Т.. Инспекторът поискал имената на работещите в СПА центъра и оставил предписание, в което посочил какви документи да бъдат предоставени допълнително. До приключване на тази проверка двете съдружнички не успели да се срещнат с Б., поради което в петък сутринта отишли при него в Инспекцията да му занесат исканите документи. Той започнал да ги проверява, констатирал някакви нередности и казал следващата седмица да отидат с допълнителни документи. На втората среща отново отишли и двете съдружнички с изисканите документи, Б. ги прегледал, на един бял лист нахвърлил нарушенията и отмятал, като срещу всяко нарушение пишел и сумата на наказанието. На тръгване, когато излизали от стаята му, той извикал св. Д. да се върне, като й казал :„М., върни се!” и я попитал:”Защо идвате двете, актове ли искате да правим?”. Тя отговорила, че не иска актове. Б. й казал, че сумата на актовете ще е около 45 000 лева и да му се обади след работа „да видим какво ще правим”. Същият ден около 17.30 ч. тя му се обадила и се разбрали на следващия ден да отиде по обяд в И.по Т.. Д. отишла, излезли на кафе „Кристал палас”, където Б. започнал да й отправя предложения от сексуален характер, за да не пише актове. Казал, че пак ще напише протокол за проверка. Опитал се да я убеди, че не ставало въпрос да не й напише акт срещу секс, но тя била убедена, че е точно така, нещо от рода на „за да получиш, трябва да дадеш”. Предложението се отнасяло само за нея, не и за приятелката й. Споменал й, че пари не иска, тъй като имал достатъчно, затова искал друго. Предложил й да участва и в групов секс, но тя отговорила, че не е съгласна. Б. казал, че ще изготви протокол за проверка и до следващата среща тя да си помисли, като отговора да бъде положителен. След като отказала на сексуалното предложение, акт не и бил съставен.
Свидетелката
М.Д. не познавала лицето П.Ж.П..
Свидетелят П.Ж.П. бил управител на „Е.” ООД – гр.П, в което съдружници били със свидетеля Д.Б. и Б.М.. Дружеството експлоатирало ресторант „С.м.” в гр.П.. На 27.08.2009г. в Дирекция „И...т...” – гр.Б. постъпила жалба от лицата А. и П.А от гр.С.. Същите работели от 24.05.2009г. до 22.08.2009г. като помощник-готвачи в ресторант „С.м.”. В жалбата били изложени оплаквания за нарушения на трудовото законодателство, допуснати от работодателя по време на работата им. На 28.08.2009г. жалбата била разпределена от Директора – св. В. на ст.и. Б. за извършване на съвместна проверка с НАП. На 28.08.2009г. около обяд в ресторант „С.м.” – гр.П. била извършена съвместна проверка от служители на НАП и Дирекция „И...т...”. Проверяващите влезли в ресторанта, обядвали, платили сметката (подсъдимия оставил и бакшиш), след което се легитимирали и започнали проверката. Проверяващите извикали част от персонала и започнали разговор с тях. По това време в ресторанта били и съдружниците от „Е.” ООД. Св. П. отишъл на масата на проверяващите, представил себе си и съдружниците. Подсъдимият казал да остане управителя на дружеството, а останалите да напуснат обекта. След това поискал от П. да представи фирмените документи от трудовото законодателство. П. *** в офиса на обслужващата счетоводна къща. Тогава подсъдимият му връчил призовка (бланка по образец), в която посочил какви документи да му бъдат представени допълнително на 31.08.2009г. На 01.09.2009г., свидетелите П. и Б., заедно със свидетелката М. А. – собственик на счетоводна къща „ММ-К.” ЕООД – Б., обслужваща счетоводно дружество „Е.” ООД, отишли при ст.и. Б. в кабинета му в Дирекция „И...т...” в гр.Б. – стая №3 на ет.4, ул.”Ш.” №23, носейки част от изисканите документи. Подсъдимият бил сам в кабинета. Започнал да преглежда документите един по един, след което казал, че трябват още документи и определил на следващия ден те да бъдат занесени. На следващият ден следобед около 15.00 ч., П., Б. и А. отново отишли в кабинета на инспектор Б. с нови документи. Той започнал да ги преглежда и казал, че има нарушения, без да уточни какви, и щяло да има актове. Казал, че могат да избират на кого да се съставят актове – на физическо лице или на фирмата, тъй като на физическо лице била по-ниска глобата. В един момент Б. се обърнал към свидетелите Б. и А. и им казал да излязат от кабинета. След като двамата излезли, подсъдимият се обърнал към свидетеля П. и му казал:”Актът ти е десет хиляди лева. Знаеш какво трябва да направиш”, като направил жест с изпъната длан и ударил по бюрото, че разделя на две, „ако не се върнеш до два часа в службата, пускам акта.”. П. изчакал малко, тъй като бил шокиран, не му било казано за какво нарушение ще бъде съставен акт. След като излязъл от стаята, заедно със свидетелите Б. и А. излезли от сградата и отишли в близко кафе, където П. им обяснил как е протекъл разговора, че му е поискана сумата от пет хиляди лева, иначе ще има акт. Счетоводителката била сигурна, че документацията им е изрядна и няма основание за акт. Чудели се какво да правят, когато св. Б. се сетил, че познава колежка на инспектора – св. К.Г.. Обадил й се по телефона, казал й, че имат проверка при колегата й Б. и я помолил ако може да слезе пред сградата да се видят. Свидетелката слязла и четиримата отишли да говорят на кафето пред „О.”, където й казали, че колегата й Б. искал пари от св. П., за да не състави акт за установяване на административни нарушения. Поискали от нея съвет как да постъпят, като Г. им казала, че решението е тяхно, но ако тя е на тяхно място, би сезирала компетентните органи. Предложила им ако искат да ги свърже с Директора на инспекцията – св. П.В. – и те се съгласили. Г. се качила в инспекцията, говорила с Директора и той се съгласил да говори с хората, като тя му показала през прозореца къде са седнали. Директорът отишъл при свидетелите, те се представили, обяснили, че са дошли във връзка с извършвана проверка, като в един момент Б. казал на двамата да напуснат кабинета, след което водения разговор бил в насока, че са констатирани нарушения в дейността на дружеството, размера на глобите бил голям – десет хиляди лева минимално наказание, като сума в размер на пет хиляди лева би оправила нещата. Директорът попитал П. категорично убеден ли е, че сумата е била поискана под формата на подкуп и той отговорил „да”. Казал му, че инспектора му е дал един час да си помислят и да му отговорят „какво правят от там нататък”. Директорът посъветвал да не се връщат повече горе, а да се прибират, след което се обадил на приятел в ДА”НС” и му обяснил за случая. Приятелят го уведомил на другия ден, че е запознал ръководството и ще се занимаят със случая, но първо трябва да направят контакт с изнудваното лице. Впоследствие В. разбрал, че по случая има образувана преписка в БОП и ДА”НС” спират да се занимават със случая.
Свидетелят П. ***. Някъде по средата на пътя между П. и Б. по мобилния телефон му се обадил подсъдимия Б. като му казал „не съм те забравил, актовете ти станаха много големи вече, трябва да дойдеш в службата”. Тогава св. П. решил да търси помощ и да уведоми органите на МВР, защото разбрал, че нещата няма да приключат. Като се прибрал в П. отишъл в РУ на МВР да пита къде трябва да се оплачи в такива случаи. По това време там бил св. К. – началник сектор БОП, ТЗ – Б., на когото св. П. отново разказал, че след извършване на проверка длъжностно лице от инспекцията по труда, след като останали насаме, му поискал сума от пет или десет хиляди лева – половината от сума на наказание, за да не му състави акт за административно нарушение. К. посъветвал П. *** и да подаде жалба. П. сторил това и на 02.09.2009г. подал жалба в ОД МВР, в която описал случилото се. В същия ден, за нуждите на разследването, тъй като не разполагал със сумата от 5000 лв., П. предал сумата от хиляда лева - 20 банкноти в купюри по 50 лева, които били описани в протокол за доброволно предаване и ксерокопирани (т.1, л.14-20 ДП). Банкнотите били с номера: №ББ7357636, ББ8952833, АД4082722, ББ4932643, ЯА1943658, АИ6058293, БА9484074, ЯА1767964, АИ9591215, ББ8744787, АЕ9488539, БГ6805523, ББ0335659, АИ7985942, АА0207304, АИ0129780, БГ5399301, ББ1518859, БГ2888662, ББ4764979. На следващия ден банкнотите били върнати на П. от разследващия полицай.
П. отново отишъл при Б., който му поискал документ за освобождаване на един готвач, който подал жалба – кога и как бил освободен, какви суми са му били изплатени. Казал му, че актовете станали вече много големи, над петдесет хиляди лева.
Тъй като П. не носел исканите документи, подсъдимият му се обаждал на мобилния телефон №0897……… на 03.09.;08.09.;10.09.;25.09. и 28.09.2009г. от мобилни телефони с номера 0885……. и 0898……... В тези разговори го приканвал да отиде при него и да представи декларации, обяснения от работещите, които се подписали като свидетели на отказа работникът А. да получи и подпише заповедта за уволнение, разяснил му, че непредставянето им представлява възпрепятстване на проверката и може да сигнализира прокуратурата.
Междувременно, тъй като в идентификационната карта на „Е.” ООД (т.1, л.40 ДП) бил посочен като фирмен телефон стационарния и мобилен телефон на счетоводна къща „ММ- к.” ЕООД, подсъдимият 2-3 пъти по грешка звънял на св. А.. Единия път, след като разбрал, че греши, затворил. Следващият път казал на свидетелката, щом като е счетоводител, да убеди П. да отиде при него по „правилния начин” и, че тя знаела какво е „правилния начин”.
В понеделник, на 28.09.2009г. около 11.00ч. Б. позвънил на П. и поискал да отиде при него и да даде писмени обяснения. П. говорил със служители на полицията, които му казали, като отиде на срещата, ако стане въпрос за пари и инспектора му ги поиска, тогава да му ги даде. Разбрали се, ако е дал парите, като излезе да им сигнализира, трябвало да си свали шапката. Полицаите стояли на стълбището.
Като влязъл в кабинета на Б., вътре били той и неговата колежка – св. С.М.. П. седнал от дясната страна на подсъдимия, който го попитал докъде са стигнали и какво ще правят. П. отговорил, че са говорили за актове и Б. се сетил и казал: „да, да, актовете станаха много големи”. Свидетелката М. изготвяла трудови книжки и след като приключила излязла от кабинета. Ж. и Б. останали сами вътре. Подсъдимият дал на свидетеля лист хартия от принтера и химикал, за да напише обяснения (т.1, л.61 ДП). Задавал му въпроси и му диктувал какво да пише. П. си написал трите имена и направил знак с ръка на Б. дали да му даде пари, като си потрил пръстите, като Б. направил също знак с двете си ръце да му ги даде. Свидетелят изкарал от джоба си парите – сумата от 1000 лв., състояща се от 20 банкноти в купюри от по 50 лв. и ги подал на подсъдимия, който обаче му направил знак с химикал или линийка да не му ги дава, а му посочил къде да ги остави – посочил му да ги пъхне под календар на помощната масичка, находяща се от дясната страна на бюрото му, залепена до бюрото. П. оставил там парите, сгънати на две, и седнал. Тъй като си помислил, че след като е дал парите вече няма какво да пише, направил знак да скъса листа. Б. направил също знак с ръка да не го къса, а да седне. Казал му, че трябва да пише, за да може да приключи проверката, и започнал да му диктува какво да пише. След като написал обясненията, свидетелят се подписал и предал листа на подсъдимия и седнал. Изчакал известно време, Б. казал: „това е” и П. излязъл от кабинета. Непосредствено след него в коридора излязъл и подсъдимия. Там била св. Д.Т. (показанията и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.5 НПК). Подсъдимият я попитал за какво е дошла и я поканил да влезе в стаята. Бил весел и я предразположил за разговор. Заедно с двамата, в стаята влязла и св. М..
В същото време, св. П. слизал по стълбите и направил знак на полицаите, че е оставил парите. Били трима служители на МВР, от които и св. А.П.. Св. П., заедно с колегите си, влезли в кабинета на подсъдимия, разпоредили на св. М. и Т. да излязат, запазили местопроизшествието и се обадили на началника си и на разследващ полицай. След пристигане на разследващ полицай и осигуряване на поемни лица, били извършени личен обиск на подсъдимия и претърсване на кабинета, в хода на което на малка дървена масичка в дясно от бюрото на подсъдимия, в ъгъла най-близо до бюрото му под календар били намерени и иззети прегънати на половина 20 броя банкноти в купюри по 50 лв., с номера : №ББ7357636, ББ8952833, АД4082722, ББ4932643, ЯА1943658, АИ6058293, БА9484074, ЯА1767964, АИ9591215, ББ8744787, АЕ9488539, БГ6805523, ББ0335659, АИ7985942, АА0207304, АИ0129780, БГ5399301, ББ1518859, БГ2888662, ББ4764979. Били иззети и лични пари на подсъдимия – 304 лв., описани като купюри, брой и номера, документи, преносима флаш памет, телефоните на подсъдимия №0885….. и 0898……... За извършените следствени действия били съставени съответните протоколи (т.1, л.71-80 ДП), бил направен и видеозапис и снимки, предявени на страните в съдебно заседание.
Видно от заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното следствие компютърна експертиза, на иззетата като веществено доказателство преносима флаш памет на подсъдимия, същия на 03. и 05.09.2009г. е създал два файла – доклад за А.а и отговор до А.а, в които от името на Директора на Д”ИТ” отговорил, че при извършена по повод подадената от нея жалба проверка на „Е.”ООД, не са открити твърдените в жалбата нарушения.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена по несъмнен начин от събраните по делото гласни – показанията на разпитаните свидетели К., П., В., П., Д., М., Г., Б., А., Т., С., частично от обясненията на подсъдимия; писмени – свидетелство за съдимост, протоколи за доброволно предаване, оглед на веществени доказателства, опис на банкноти и ксерокопия, протоколи за претърсване и изземване, ведно с изготвен видеозапис и снимки, за личен обиск, длъжностна характеристика, заповед за назначаване, справки от служби по вписванията, нотариални актове, документи от проверка на „Е.” ООД – жалба, идентификационна карта, призовка, справки, обяснения, разпечатки от МТЕЛ и ГЛОБУЛ; веществени доказателства – DVD с видеозапис и снимки на извършено претърсване и изземване, мобилни телефони на подсъдимия, банкнотите на сума от 1000 лв., предмет на престъплението, лични пари на подсъдимия, USB памет и веществени доказателствени средства от приложени по делото СРС, извършената компютърна експертиза.
От заключението на извършената техническа експертиза по делото не се установяват факти от значение за предмета на доказване.
Съдът не кредитира показанията на подсъдимия в частта, в която заявява, че не е искал, нито приел подкуп от св. П., че не е гонил от кабинета си св. Б. и А., че не е звънял на П. на 02.09.2009г. следобед, че не е видял как П. оставя парите, че не е имало защо да иска подкуп, тъй като не е открил нарушения в дейността на дружеството, за които да състави акт, заможен е и няма нужда от пари, че не помни свидетеля С. и няма нищо общо със сексуалните фантазии на св. Д.. Съдът не споделя и становището на подсъдимия, изразено в последната му дума, че са извършени целенасочени действия за компрометирането и омаскаряването му.
В тези части обясненията на подсъдимия се опровергават от показанията на св. П., Б., А., В., Г., К.. П., Б. и А. са единодушни, че двамата са били изгонени от подсъдимия, показанията им са последователни и безпротиворечиви. Всички изброени свидетели са категорични, че след излизането си от кабинета на Б., св. П. се е оплакал, че му е бил искан подкуп от инспектора, за да не му състави акт, веднага се е оплакал и в полицията и е подал жалба за това. Макар и с несъществени различия в показанията им, които са обясними с оглед изминалия период от време, П., Б. и В. са категорични, че исканата сума е била пет хиляди лева, тази сума е казал св. П. на останалите след излизането си от кабинета, всички описват душевното му състояние – „доста притеснен”(св. К.), бил е категорично убеден, че сумата му е поискана като подкуп(св. В.), „притеснен” св. Г., „притеснен и каза, че трябва да даваме пари или ще има акт” (св.Б.) - с оглед на което свидетелите, а и съда са приели изложеното от него за достоверно.
Действително, от приложените справки на мобилни оператори не е видно да е провеждан разговор между мобилните телефони на подсъдимия и мобилния телефон на св. П. на 02.09.2009г. Няма документиран такъв разговор и от проведеното подслушване на мобилния телефон на П., за което са изготвени ВДС от СРС. Въпреки това, за съда няма причина да не дава вяра на показанията на св. П. по следните съображения: обаждането подсъдимия може да е провел не от своите мобилни телефони; прилагането на СРС е започнало на 02.09.2009г. в 17:21ч., а П. ***; това обаждане е показало на П., че подсъдимия не се е отказал от казаното и намеренията му са сериозни, поради което след него той се е оплакал в полицията и започнало прилагането на СРС; и св. Б. и св. А. потвърждават, че П. им е споделил за такова обаждане от страна на Б. – ето защо съдът дава вяра на показанията на св. П.. Въпреки наличните известни разминавания в показанията на св. П. относно случилото се на 02.09.2009г. и писмените доказателства, съдът отдава същите на значителния период от време, изминал от тази дата до момента, в който са дадени свидетелските показания. Противоречията са несъществени, поради което съдът намира за установена изложената фактическа обстановка. Освен това, не бива да се забравя и да се измества предмета на доказване към тази дата, инкриминираната дата, като момент на извършване на престъплението е 28.09.2009г.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, че не е видял св. П. да оставя пари. Свидетелят подробно обяснява като хронология развитието и съдържанието на срещите с подсъдимия, особено на последната среща, показва и разказва за знаците, с които е питал да даде ли парите, знаците, с които подсъдимия е показал, че желае да ги приеме и къде точно да бъдат поставени. На това място са и намерени оставените пари. Видно от протокола за претърсване и изземване, изготвения видеозапис и снимки, парите са оставени на масичка непосредствено до бюрото, залепена за бюрото на подсъдимия, в ъгъла най-близо до бюрото – горен ляв ъгъл, под календара, нищо не ограничава видимостта на подсъдимия към това място, били са само двамата в стаята. Документираната обстановка в кабинета, разположението на мебелите, съпоставени с показанията на св. П., водят съда до категоричния извод, че обективно е невъзможно да се поставят банкнотите там, където са намерени, без да види подсъдимия.
Безспорно е, че в действителност нарушения на трудовото законодателство и безопасността на труда не са установени в дейността на „Е.” ООД. Безспорно е и, че подсъдимия е в много добро финансово състояние и поради тези факти е нямало смисъл и нужда да иска и приеме подкуп. Тези факти обаче в никакъв случай нямат пряка причинно-следствена връзка с искането и приемането на подкуп. Показанията на св. П., Б., А., В., Г., К. са категорични и еднопосочни – че през цялото време на проверката подсъдимия се е стремял да убеди св. П., че има нарушения, за които са предвидени големи размери парични глоби и, че ако даде сумата пет хиляди лева, акт няма да му бъде съставен. В тази насока са и показанията на св. С. и Д.. В крайна сметка и при проверката на дружествата, които те са управлявали, нарушения не са били констатирани и актове не са били съставяни, но и двамата са били убеждавани от Б., че има сериозни нарушения в дейността им, предвидени са големи наказания и 10% или секс ще предотвратят съставянето на актове. Св. Д. изрично заявява:”Спомена, че пари не иска, т.к. има достатъчно пари, затова иска друго. Предложи ми да участвам и в групов секс.”. Всички тези доказателства оборват защитната версия на подсъдимия, че доброто финансово състояние и липсата на нарушения обезсмислят подкупа, поради което той не го е искал и приел. Оборват и твърденията му, че не познава св. С. и няма общо със сексуалните фантазии на св. Д..
Няма доказателства, че свидетелите П., С. и Д. се познават помежду си и са извършили целенасочени действия да дискредитират и омаскарят подсъдимия. Напротив, св. Д. изрично заявява, че не познава П.. Няма доказателства за предходни отношения или познанство между подсъдимия и тези свидетели, заради които те да искат да му навредят или отмъстят. Всеки от тях вижда за пръв път подсъдимия при или по повод извършване на проверка, след която са мотивирани от него да мислят, че имат нарушения, наказуеми с големи глоби, и пари или друг вид услуга ще предотвратят наказанията.
По изложените съображения съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в посочените части.
Съдът не споделя и възражението на защитника, че при описване на парите, предоставени от св. П. на разследващите, ксерокопиране и връщането им на свидетеля е допуснато процесуално нарушение, тъй като не са участвали поемни лица, а при връщането им не е спазен реда по чл.111, ал.2 от НПК. Банкнотите са предадени от свидетеля на разследващия полицай с протокол за доброволно предаване, подписан от свидетеля и разследващия, направени са им ксерокопия, подписани от същите лица и са върнати на свидетеля с такъв подписан протокол. В тези действия не са участвали поемни лица, тъй като не са от изброените в чл.137, ал.1 от НПК. При връщането на банкнотите на свидетеля не е приложен реда по чл.111, ал.2 НПК, понеже в този момент те не са били веществени доказателства по делото. Кои вещи са веществени доказателства, е посочено в чл.109 НПК. Процесните пари са станали веществени доказателства от момента, в който са били открити в кабинета на подсъдимия при извършените претърсване и изземване, за които са съставени по надлежния процесуален ред съответните протоколи, видеозапис и снимки. Ето защо съдът намира, че не са допуснати твърдените от защитата процесуални нарушения.
ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка съдът прие, че от обективна и субективна страна с поведението си подсъдимият Б. е осъществил състава на престъплението по чл.302, т.1 вр. чл.301, ал.1 от НК. Това е така, тъй като на 28.09.2009г. в гр.Б., в стая №3 на ет.4 на Дирекция „И...т...”-Б., в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – ст.и. в Дирекция „И...т...”-Б. приел парична облага – сумата от 1000 лв. – 20 броя банкноти с номинал от по 50 лв. всяка, с номера №ББ7357636, ББ8952833, АД4082722, ББ4932643, ЯА1943658, АИ6058293, БА9484074, ЯА1767964, АИ9591215, ББ8744787, АЕ9488539, БГ6805523, ББ0335659, АИ7985942, АА0207304, АИ0129780, БГ5399301, ББ1518859, БГ2888662, ББ4764979 от П.Ж.П. ***, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не издаде акт за установяване на административни нарушения.
Подсъдимият е бил „длъжностно лице” по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК, тъй като му е било възложено (Заповед №344/07.06.2006г., т.1, л.96 и справка за получени трудови възнаграждения, л.95) да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение – ст.и. в Д”ИТ” – Б. и дейността му не е била само на материално изпълнение, видно от приложената длъжностна характеристика.
Заемал е отговорно служебно положение – ст.и.. Видно от посоченото в длъжностната характеристика място на длъжността в структурата на организацията, старшият инспектор е подчинен пряко и единствено на директора. Подсъдимият не е бил обикновен служител, а длъжностно лице с широки пълномощия и задължения по осъществяване дейността на дирекцията, с контролни функции върху дейността на проверяваните лица и обекти. Заеманата от него длъжност има по-високо място в служебната йерархия. Дейността му има важно значение за учреждението, има административен характер и чрез неговата подготвителна работа се осъществява вземането на решения от Директора на Д”ИТ”. Областите на дейност на ст.и..., неговите задължения, отговорности, са подробно изброени в длъжностната характеристика. Сред тях са извършването на интегриран контрол по прилагане на трудовото законодателство, даване на съвети, разследване и установяване на причини и обстоятелства, при които са станали трудови злополуки и аварии, съставяне на актове при констатиране на административни нарушения, въз основа на които Директора издава наказателни постановления, решава по компетентност жалби, молби, сигнали, носи отговорност за съставените от него актове, оказва методическа помощ на „младшите инспектори”, изготвя отчети, информации и годишен доклад за дейността си, събира, систематизира и обработва информация, подпомага вземането на решения на по-високо ниво чрез анализи, становища и предложения и др.
Подсъдимият е приел парична облага от св. П. – сумата от 1000 лв., в банкноти описани по-горе. Б. направил знак с двете си ръце на свидетеля да му даде парите. След като П. ги изкарал от джоба си и ги подал на подсъдимия, той му направил знак с химикал или линийка да не му ги дава, а му посочил къде да ги остави – посочил му да ги пъхне под календар на помощната масичка, находяща се от дясната страна на бюрото му. Тези действия показват по категоричен начин съгласието на подсъдимия да получи паричната облага от свидетеля, поради което за съда е несъмнено установено, че е приел тази облага. Подсъдимият е извършил конкретни действия, с които е пристъпил към реалното получаване на парите. Те са били в неговата фактическа власт – в кабинета му, в непосредствена близост до него, на място, указано от него, от където е могъл да ги прибере във всеки един момент. На това е попречило влизането на св. Т. веднага след излизането на П. и идването на полицейските служители непосредствено след това. Подсъдимият е възприел съгласието на свидетеля да му даде парите и е показал, че ги приема.
Подсъдимият е знаел, че паричната облага не му се следва и че му се дава, за да не извърши действие по служба. Той е убедил със своите думи и действия св. П. да мисли, че в дейността на дружеството подсъдимия е констатирал сериозни нарушения, за които са предвидени високи парични санкции и сумата от 5000 лева (тъй като при първото споменаване на санкция – 10000лв. е направил знак с ръка, че разделя на две) ще оправи нещата – т.е. няма да състави акт. Свидетелят е дал парите със съзнанието, че няма да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, въпреки, че не следва да се дават пари. Подсъдимият е знаел, че парите не му се следват, но му се дават, за да не извърши действие по служба, което е спадало в кръга на правомощията му – да не състави акт за установяване на административни нарушения, в наличието на които е убедил св. П.. Въпреки това знание, той е искал да приеме парите и ги е приел. Имал е съзнание, че П. му предава сумата от 5000 лв., колкото го е мотивирал да мисли, че трябва да му даде, за да избегне акта. От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал, целял настъпването им.
Съдът не споделя становището на защитата, че е допуснато съществено процесуално нарушение на досъдебното производство, пренесено и в съдебното, тъй като не е изяснено и не е посочено какви точно нарушения е констатирал подсъдимия в дейността на дружеството, за които е следвало да състави акт, и това непосочване нарушава правото му на защита.
Задължението на ст.и... да състави акт за установяване на административно нарушение, при констатиране на такова, е посочено в раздел V от длъжностната характеристика. Никъде в обвинителния акт и в хода на цялото наказателно производство няма твърдение, че подсъдимия е установил нарушения в дейността на „Е.”ООД, за които да е бил длъжен да състави акт, за да се посочи кои са тези нарушения. Но това няма пряка причинна и логическа връзка – щом като не е бил длъжен да състави акт, не е имало защо да иска подкуп. Напротив, по делото е безспорно установено, че такива нарушения е нямало, но дори и да е имало, изясняването им измества предмета на доказване по делото. Това е механизма на извършване на престъплението – не са били констатирани от инспектора нарушения, но за да получи подкуп, той е мотивирал свидетеля П. да приеме, че е имало такива, че за тях са предвидени големи парични санкции, и за да не бъде съставен акт, трябва да даде на подсъдимия сумата от 5000 лв. Това е видно и от съдържанието на ВДС от СРС. В проведен телефонен разговор между П. и неговата счетоводителка св. А. на 03.09.2009г. същият обяснява, че „актовете ги сметна, за в момента ги е сметнал на 50000 лв.”, ако каже акт, да пише акт, ако не, да пише, ако ше взима пари, ако ше са разбираме, ше са разбираме”, „еми значи каза на двете двата акта по десет, петнайсет хиляди лева......после сметна. По тез на жена му и на него там някви по един, два акта, за него, те нали са двама.....и констатира там разни нарушения относно и за ресторанта, че няма шкафче и така, така, така, някъде предписание, някъде такова и ги сметна петдесет хиляди и аз му казах, викам ше извиняваш много, да вземеш ресторанта, земята ако искаш ела да ти продам земята, щото оборудването на ресторанта и целия ресторант не струва петдесет хиляди лева......манипулира, манипулира, манипулира.”. В проведен с подсъдимия телефонен разговор на 10.09.2009г. след като подсъдимия го подканва да отиде в инспекцията и да носи документи, му заявява „Айде, че тука виж колко работи имаш.”, на което П. отговаря „Много актове.”. Репликата на подсъдимия е „Еми! Много не са, три-четири.”. След като П. възразява „Три-четири, ама те ваште не са по пет лева, по петдесет, по сто лева са.”, на което подсъдимия отговаря „Нагоре.....Нагоре и ще познаеш. Хе-хе-хе!”. Ето защо съдът приема, че непосочването на конкретни нарушения, за които подсъдимия е бил длъжен да състави акт, не е процесуално нарушение, а обективната липса на такива не води до отпадане на мотив за извършване на престъпление от подсъдимия, нито пък доброто му финансово положение.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл.302, т.1 вр. чл.301, ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, глоба до двадесет хиляди лева и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 НК.
При определяне конкретния размер на наказанието за подсъдимия, съдът съобрази като смекчаващи отговорността му обстоятелства определено ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, предвид чистото му съдебно минало и липсата на данни за каквито и да е противообществени прояви преди извършване на настоящото деяние. Подсъдимият е бил трудово ангажиран.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази събраните доказателства за подобно на инкриминираното поведение на подсъдимия спрямо св. С. и Д.. Съдът цени като такова обстоятелство и доброто имотно и финансово състояние на подсъдимия, въпреки което той иска подкуп и приема такъв.
Деянието
е със сравнително висока степен на обществена опасност, с оглед
механизма на извършване и настъпилите последици – нарушаване на доверието на
обществото в държавния апарат и държавния служител.
При тези
данни, спазвайки правилата на чл.54 от НК и предвид целите на наказанието по
чл.36 от НК, съдът намери, че на подсъдимия Б. следва да се определи наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер между
минималния и средния, предвиден в закона, поради което и наложи наказание
четири години лишаване от свобода. При определяне размера на глобата съдът
съобрази предвидения максимален размер в особената част на НК, минималния
размер от 100 лв., предвиден в общата част на НК, съобрази обстоятелствата по
чл.47, ал.1 от НК и размера на приетия подкуп и намери за най-подходящ размер
на това наказание две хиляди лева.
На
основание чл.302, б.”а” вр. чл.37, ал.1, т.7 НК, съдът лиши подсъдимия Б. от
правото да упражнява професията ст.и. в Дирекция „И...т...” за срок от четири
години, като взе предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
На
основание чл.61, т.3, вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален ОБЩ
режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в
затворническо общежитие от открит тип.
Така
наложените наказания по вид и размер съдът намира за съответни на извършеното и
личността на подсъдимия, както и за способни да съдействат за постигане целите
на генералната и специална превенция в най-пълна степен.
На
основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 и 2 НК съдът приспадна времето от
29.09.2009г. до 01.10.2009г., през което подсъдимия Б. е бил задържан под
стража, както и времето от 01.10.2009г. до 21.12.2009г., през което по
отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест”, като два
дни домашен арест да се зачетат за един ден лишаване от свобода.
На
основание чл.307а от НК, съдът отне в полза на Държавата предмета на
престъплението – сумата от 1000 лв., състояща се от 20 банкноти с номинал от по
50 лв., с посочени в обвинителния акт серийни номера.
Веществените
доказателства, изброени в т.1 и 3 от обвинителния акт, съдът постанови да бъдат
върнати на подсъдимия Б., тъй като принадлежат на него и не са били средство
или предмет на престъплението. В т.1 е описана парична сума от 304 лв. лични
пари на подсъдимия, които са били иззети от него при извършения личен обиск на
28.09.2009г. и са описани в съответния протокол. Няма данни тези пари да са
придобити по неправомерен начин.
В т.3 са
описани документи на „М и Г б.” ООД, USB памет 4 GB, документи за продажба на земя в землището на гр.Н.,
двата мобилни телефона на подсъдимия, листчета от настолен тефтер. Всички вещи
са описани в протокол за претърсване и изземване и протокол за оглед на
веществени доказателства. Те са също на подсъдимия и няма данни да са средство
или предмет на извършеното умишлено престъпление, поради което следва да му
бъдат върнати.
Като
следствие от признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия Б.
направените по делото разноски в размер на 400 лв. за експертизи и явяване на
свидетели в съдебно заседание.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: