Р Е Ш
Е Н И Е
№...........................................2023г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично
заседание на първи март 2023г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Веселка Крумова
и прокурора Силвиян
Иванов
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1459/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.203 и сл. от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от С.Т.К.,
ЕГН **********, Н.А.Н., ЕГН ********** и Т.А.Н., ЕГН **********, всички с
адрес: *** за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди.
С вляло в сила определение № 2860/06.10.2022г., като
предмет на исковата молба са определени предявените от лицата обективно и субективно съединени
искове против Община Варна, за обезщетяване на претърпени от тях вреди, в
следствие незаконосъобразно издадени административни актове: Одобрен проект от
18.04.1994г. и Разрешение за строеж № 34/20.04.1994г., отменени по съдебен ред;
претърпени в периода 20.04.1994г. /датата на издаване на Разрешение за строеж №
34, до предявяване на исковата молба; претендирани общо в размер на
250 000 лв., но предявени частично, както следва: 1.имуществени
вреди общо в размер на 15 000 лв., от които 10 000 за С.К. и
по 2 500 лв. за Н.Н. и Т.Н.; и 2.неимуществени вреди,
общо в размер на 10 000 лв., от които 5 000 за С.К. и по 2 500
лв. за Н.Н. и Т.Н..
Ищците излагат, че още от 1993г.
в имота им на ул.“Доктор Пискюлиев“ № 68,
който обитават от 1987г. и до настоящия момент, от трето лице ЕТ „Тера лекс“ са
изкупени част от обектите в имота и е започнало незаконно строителство, за
което съответните институции – Община-Варна, Кмет, Гл. архитект, Областен
управител, Прокуратура, Полицията и районно кметство са били уведомявани и е
искано съдествие, но без резултат. През 1993г., против волята им са били
премахнати бетонно стълбище, водещо от терена до жилището им и два общи външни
тоалета, на чието място била изградена пристройка в дъното на къщата - с подкопаване
на терена.
През 1994г., без да бъдат
уведомявани и да са давали съгласие, от кметство „Прогрес“ /“Одесос“/ по
заявление на фирмата, бил Одобрен проект от 18.04.1994г., а във връзка с това е
издадено и Разрешение за строеж № 34/20.04.1994г. В резултат на тези актове, в имота започнало надстрояване, във връзка с което
били премахнати комините и общия покрив на къщата. Била засегната и част от
тяхното жилище. Били натрошени керемидите им, мазилките на стените и таваните
започнали да падат от проникващите води.
Ищците сочат, че подадените от
тях жалби до общината и до районното кметство, не дали резултат, поради което
оспорили одобрения проект и разрешението за строеж пред съда. С Решение № 536/18.02.1996г. по адм.д. № 2860/1996г. на ВАС,
същите били отменени.
Твърдят, че в резултат на
извършеното строителство, въз основа незаконосъобразно издадените актове, имотът
им бил разрушен до степен, че е станал опасен и невъзможен за нормално
обитаване, което продължава и към днешна дата. В резултат на това са претърпели
много вреди, а именно: имуществени такива изразяващи се в: разрушаване и
премахване на комин на къщата и запушване на димохода…; разрушена покривна
конструкция..; премахване на съществуващ общ покрив..; пукнатини в тавана и
стените на жилището, в следствие отливане на 6 бетонни плочи над терена …;
премахване на два външни тоалета, бетонно стълбище и метална врата; пропадане
на пода в една от стаите; паднала мазилка; наклоняване на стените; и
продължаваща поява на нови цепнатини през последните години и пропадане на пода;
и неимуществени, изразяващи се в причинени психически травми – невъзможност за
нормално обитаване на жилището, психически стрес и уплаха от възможността за
срутване и премазване; ментални и физически болки и увреждания – високо кръвно
и болест на „Миниер“ в тежка форма на С.К.; унижения – неразбиране и липса на
ответна реакция от Община Варна, като орган на изпълнителната власт.
Твърдят, че гореописаните вреди
са претърпени от тях в следствие
Одобрения проект и издаденото разрешение за строеж от 1994г., отменени
от съда с влязло в сила решение. В този смисъл сочат, че е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните актове и нанесените им
вреди, поради което отправят искане ответникът да бъде осъден да ги заплати,
ведно с лихвите.
В допълнително депозирани писмени
становища от 14.02.2023г. и 28.02.2023г., както и лично в съдебно заседание,
ищците поддържат предявените искове по основание и по размер и молят тяхното
уважаване. Ищцата К. сочи, че в определението, с което съдът е определил
предмета на спора, не е коментирано правилно бездействието на органа по
изпълнението, който по АПК е общината, а той може да се обжалва безсрочно. Ищецът Кръстев моли съда да уважи иска и в частта за документите, които са
с невярно съдържание.
В представени писмени бележки
допълнително се сочи, че исковете по настоящото дело се водят за вредите,
нанесени от Община Варна, във връзка с чл.109 от Закона за собствеността /ЗС/,
по който иск няма давност.
Ответникът – Община
Варна, в депозирани чрез процесуален представител – гл.ю.к.К., писмени
становища от 26.09.2022г. и 28.02.2023г., оспорва исковете по основание и
размер, като счита същите за недопустими, поради изтекла погасителна давност, а
в условията на евентуалност и неоснователни.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна изразява
становище за за неоснователност на исковите претенции.
Сочи, че доколкото те се основават на административни актове на
ответника, чиято незаконосъобразност е била установена преди почти 30 години, а Законът за задълженията и договорите /ЗЗД/ въвежда 5-годишен срок, в който би могъл да се предяви
иск за непозволено увреждане, какъвто е този по ЗОДОВ, то намира, че правото на иск е погасено по давност.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищците
се легитимират като собственици на втори етаж на жилищна сграда в гр.Варна, ул.“Доктор Пискюлев“ №
68. За същия имот, по заявление на ЕТ „Терра Лекс“ от кметство „Прогрес“
/“Одесос“/, при Община Варна, е одобрен проект от 18.04.1994г. и е издадено Разрешение
за строеж № 34/20.04.1994г. за основен ремонт на покрив и подмяна на под и
външна мазилка на съществуваща сграда. След оспорване на двата акта от А.К., С.К.
и Д.Г., е образувано адм.д. № 2334/1994г. по описа на ВОС. По същото е
постановено решение от 12.02.1996г., с което жалбите са били отхвърлени. След
инстанционен контрол, с Решение № 536/18.02.1996г. по адм.д. № 2860/1996г. на
ВАС, решението на първоинстанционния съд е било отменено и вместо него
постановено друго по съществото на спора, с което одобрения проект и
разрешението за строеж са били отменени, поради несъответнстие на същите с
действащия ЗРП на гр.Варна и квартално застроителна разраотка, а даденото
строително разрешение не е отговаряло на одобрения архитектурен проект, по
отношение на вида и характера на строителството, както и поради отсъствие на
съгласие на останалите съсобственици, изразено по предвидения в закона ред.
Едновременно с това А.К. и С.К.
са предявили субективно и обективно съединени искове по реда на чл.109 от ЗС,
срещу Г.С.-П., действаща като ЕТ с фирмено наименование „Терра Лекс“. С Решение
от 23.12.1994г. по образуваното гр.д. № 2161/1994г. на ВРС, съдът е уважил
същите, като е осъдил ответницата да премахне изградените: ново помещение на
втория етаж, на място на балкон с метален парапет; мансарден етаж; таванско
помещение в подпокривното пространство; входно антре на мястото на два външни
тоалета; монолитна пристройка от две помещения на първия етаж; и
стоманено-бетонно стълбище за втория етаж, тъй като същите засягат общи части
от етажната собственост, без предварително съграсие на останалите
съсобстевници. Така постановеното решение, след обжалване е оставено в сила, с
Решение от 23.03.1995г. по гр.д. № 273/1995г. на ВОС.
След влизане в сила на
последното, А.К. и С.К. са се снабдили с изпълнителен лист от 03.05.1995г., по
който през 2019г. е образувано изпълнително дело № 20193110407116. По същото,
до задълженото лице е отправена доброволна покана изх.№ 22594/28.06.2019г., на
която е отбелязано, че е връчена на 29.07.2019г. С молба от 12.03.2020г. до
Държавен съдия изпълнител, по изпълнителното дело е направено искане от ищците
да се пристъпи към принудително изпълнение. С Постановление на държавен
съдия-изпълнил, през 2022г. са предприети действия по назначаване на вещо лице,
във връзка с премахване на незаконните постройки, като от ищците е направено
искане да бъдат оправомощени да извършат действия по премахване на постройките.
Представените от ищците по
настоящото дело писмени доказателства, свидетелстват за допълнително водени
съдебни спорове между горепосочените лица, както и за редица подадени сигнали
до различни институции, в т.ч. Община Варна, Кметство „Одесос“, Гл.архитект на
Кметство „Одесос“, Варненска районна прокуратура; РДНСК-Варна.
Представен е и снимков материал
на външната фасада на сградата и на стаи, обозначени от ищците като спалня и
всекидневна към момента и след извършване на стоителните дейност, от които е видно,
че същите са с мухъл, напукани стени, теч и паднала мазилка.
С жалбата, а в последствие и с
молба от 28.02.2023г. са представени и медицински документи – епикризи,
амбулаторни листи по опис и др., които свидетелстват за влошено здравословно
състояние на ищцата С.К. и на ищеца Н. К., през периода 2003 – 2022г.
Предвид гореустановената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната
отговорност е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и
юридически лица от дейността на администрацията. В случая исковете се
разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална подсъдност,
регламентирана в разпоредбата на чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от
общата подведомственост на административните съдилища по чл.128 ал.1 т.6 от АПК.
Разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като ответник
по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая
такова юридическо лице е Община Варна.
В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени
специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК,
наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така,
съгласно разпоредбата на чл.204 ал.1 от АПК, иск може да се
предяви след отмяна на административния акт по съответния ред, какъвто е и
настоящия случай.
От ответната страна е
направено възражение за недопустимост, по което съдът се е произнесъл с определение в с.з. на
01.03.2023г., като е намерил същото за неоснователно.
Предвид горното, съдът намира, че
предявените искове, по начина по който са формулирани като предмет на делото, с
влязло в сила Определение № 2860/06.10.2022г., се явяват допустими за
разглеждане.
В тази връзка, неоснователно се
явява направеното от ищеца К. по съществото на спора искане: „…да се уважи иска
и в частта за документите, които са с невярно съдържание.“. Подобни документи
не са предмет на спора и съдът не дължи произнасяне по искания във връзка с
тях.
Разгледани
по същество, исковете се явяват неоснователни, по следните съображения:
Както беше посочено и по-горе, за
да възникне законовата отговорност по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, следва безспорно да
бъде установено наличието на отменен административен акт, на който се основава
иска, респ. незаконосъобразността на действията и бездействията, така и
наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна
връзка.
В случая правото на обезщетение
за вреди, претендирано от ищците, се основава на два акта – Одобрен проект от
18.04.1994г. и Разрешение за строеж № 34/20.04.1994г. По отношение на същите
безспорно се установява, че са отменени по съдебен ред с Решение №
536/18.02.1996г. по адм.д. № 2860/1996г., което като необжалваемо, е влязло в
сила на същата дата – 18.02.1996г.
Преди
да пристъпи към изследване наличието на елементите от фактическия състав на
цитираната правна норма, съдът намира за необходимо да обсъди възражението на
ответника за изтекла погасителна давност за правото на иск за посочените
периоди, предвид стореното възражение за изтекла погасителна давност от страна
на ответника.
Погасителната
давност е институт на материалното и процесуалното право, представляваща
изтичането на предвидения в закона период от време, през който субектът на
правото (вземането) бездейства и не го упражнява. С изтичането на давността и
при направено възражение от насрещната страна вземането се погасява,
респективно предявеният иск следва да се отхвърли.
Нормата
на чл.203, ал.2 от АПК предвижда за неуредените въпроси за имуществената
отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани да се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ. В ЗОДОВ също липсва уредба по тези въпроси, но съгласно
§ 1 от ЗР на същия закон, за неуредените въпроси в закона се прилагат
разпоредбите на гражданските и трудови закони, поради което следва да се
приложат разпоредбите на ЗЗД, уреждащ института на погасителната давност. Така,
съгласно чл.120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, но в случая, от страна
на процесуалния представител на ответника, в производството е направено
възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за правото на иск, с оглед
на което, настоящият състав дължи произнасяне.
Съгласно
чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, началният момент на
погасителната давност за предявяване на иск за заплащане на обезщетение за
вреди от нищожен административен акт е моментът на издаване на акта, а
обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след
тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми /незаконосъобразни/, като в
тези случаи вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на
влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт.
Предвид установените по делото с
писмени доказателства факти и цитираната нормативна уредба, в процесния случай погасителната
давност е започнала да тече от 19.02.1996г. - денят, следващ този на влизане в
сила на решението, с което са отменени двата акт, от които ищците претендират,
че търпят вреди. Именно от тази дата за тях е възникнало правото да претендират
вреди. Това право е погасено с изтичане на общата 5 годишна давност, а именно
на 19.02.2001г. Настоящата искова молба е предявена на 24.06.2022г., т.е. 21
години по-късно.
Следва да се посочи, че
погасителната давност се отразява върху правото на иск, а не върху материалното
право. По давност се погасява не субективното материално право, а се погасява
правото на иск, т.е. погасява се правото на определено лице като титуляр на
определено вземане /материално право/ да предяви иск и да образува производство
за разрешаването на конкретен граждански спор със сила на пресъдено нещо.
Доводите на ищците, направени в
писмените бележки, че настоящото дело се води за вредите, нанесени от Община
Варна, във връзка с чл.109 от ЗС, по който иск няма давност, е изцяло
неоснователно. На първо място настоящият иск не е по този ред, а на второ –
дори да се има предвид воденото от страните гр.дело № 2161/1994г. на ВРС, по
което съдът е уважил предявения негаторен иск, като е осъдил ответницата да
прекрати неоснователните действия и да премахне незаконно изграденото в имота,
то това производство има самостоятелен характер. В тази връзка следва да се посочи, че след
като в полза на ищците има издаден изпълнителен лист, то те са в
изпълнително производство по реда на ГПК, а не в условията на неиздадена
заповед за събаряне на незаконно стоителство.
И на следващо място, в случай, че
се приеме твърдението на ищците, то следва, че всеки по всяко време ще може да
заяви исковите си претенции и няма да е изтекла погасителната давност, което е
в противроечие с института на погасителната давност.
Предвид горното, съдът намира, че
предявените искове се явяват неоснователни, поради изтекла погасителна давност,
поради което не е необходимо обсъждане на останалите въпроси от процесното
правоотношение, въпреки събраните по делото доказателства.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Т.К., ЕГН **********, Н.А.Н.,
ЕГН ********** и Т.А.Н., ЕГН **********, всички с адрес: ***, обективно и
субективно съединени искове против Община Варна, за обезщетяване на претърпени
от тях вреди, в следствие незаконосъобразно издадени административни актове:
Одобрен проект от 18.04.1994г. и Разрешение за строеж № 34/20.04.1994г.,
отменени по съдебен ред; претърпени в периода 20.04.1994г., до предявяване на
исковата молба; претендирани общо в размер на 250 000 лв., но предявени
частично, както следва: 1.имуществени вреди общо в размер на
15 000 лв., от които 10 000 за С.К. и по 2 500 лв. за Н.Н. и Т.Н.;
и 2.неимуществени вреди, общо в размер на 10 000 лв., от които
5 000 за С.К. и по 2 500 лв. за Н.Н. и Т.Н..
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: