№ 124 от 29.07.2022 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на шести юли две
хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Михаил Крушовски, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административно дело № 196 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Делото
е образувано по касационна жалба с вх. № 1565/12.04.2022 г. по описа на съда от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) при Министерството на
правосъдието, чрез юрисконсулт Е.Г., срещу Решение № 49/21.03.2022 г.,
постановено по административно дело № 349/2021 г. по описа на
Административен съд – Кюстендил, в
частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Р.Г.Й., с ЕГН **********, сумата в
размер на 1000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода от
02.11.2016 г. до 02.11.2021 г., настъпили в резултат на лишаването му от
полагащия се порцион храна (месо) – нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС,
както и сумата в размер на 10 лева – съдебни разноски. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението в
обжалваната му част поради нарушение на
материалния закон и необоснованост – касационно
основание по чл. 209, т. 3 от АПК.
Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” не се представлява
в съдебното заседание по делото. С молба-становище с вх. № 2790/29.06.2022 г.
по описа на съда юрисконсулт Е.Г.поддържа касационната жалба.
Р.Й. не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение
за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба
е
редовна и допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла
на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол в обжалваната му част и в преклузивния 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
От
фактическата страна на спора първоинстанционният съд е установил, че през
процесния период Р.Й. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора –
Бобов дол. Неколкократно през този период не му е осигурявана полагащата му се
храна (месо) в грамажа, определен от таблица № 1, утвърдена от министъра на
правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на
финансите. С декларация от 10.05.2021 г. Й. е
отказал да приема храна, поради това че грамажът на месото в порцията му е 0,59
грама, но му е отказан протокол за проверката. На 02.11.2021
г. също е декларирал отказ да приема храна поради несъответен
на изискванията грамаж.
По
делото са разпитани като свидетели И.Р.К.,
Д.А.Е., С.Х.С и
Ц.Б.Х.. Свидетелят К. заявява, че е в затвора от година и два месеца и е
присъствал, когато Й. е искал измерване на
месото в порцията му, тъй като твърдял, че е по-малко от необходимото. Сочи, че
месото било измерено на 0,59 грама в присъствието на Й.,
отдельонния командир, старшината и началника на кухнята. Свидетелят Е. заявява,
че е в затвора от две години и два месеца и миналата година Й.
връщал храната 5 или 6 пъти, за да се мери грамажът ѝ, тъй
като се оплаквал, че е по-малък, и след
измерване се оказвало, че грамажът е по-малък. Свидетелят
С сочи, че когато през 2020 г. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в
Затвора – Бобов дол, е присъствал на връщане от Й. на порция с месо,
за да се мери от отдельонния командир. Свидетелката Х. –
началник сектор ФЛРК в Затвора – Бобов дол, заявява,
че изискването за общия грамаж на порцията е 300 грама, а грамажът на месото
зависи от рецептата и от самото ястие. Сочи, че когато
има оплакване от лишен от свобода относно грамажа на сервираната храна, същият
се измерва веднага, в присъствието на лишения от свобода и отдельонния командир, отразява
се от дежурния по кухня и ако се установи
по-малък грамаж, се предлага замяна на порцията или добавяне. Заявява и че си спомня случай, в който на Й. е предложено да му
се замени порцията, но той е отказал, че е
имало и други оплаквания преди около две години, но не знае дали са били
основателни, както и че когато я е виждал, Й. ѝ се
е оплаквал. С определение от 15.12.2021 г., връчено на 31.12.2021 г., съдът е указал на ГДИН предвид
разпоредбата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС да представи доказателства във връзка с
полагащия се порцион храна на лишените от свобода, както и че в случай на неизпълнение на това задължение, може да
приеме за доказани съответните факти. ГДИН не е
представила такива доказателства.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице елементите
от фактическия състав на отговорността
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
във връзка с лишаването на Й. от
полагащия му се порцион храна (месо) през процесния период, и на
основание чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) е определил размера на обезщетението
за неимуществени вреди на 1000 лева (за разликата над присъдените 1000 лева до пълния предявен размер искът е
отхвърлен като неоснователен).
Настоящият
касационен състав, като взе предвид становищата на страните и наведеното
в жалбата касационно основание,
и извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението
в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК,
намира, че същото е валидно, допустимо и правилно. Съдът
е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и е
направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Фактическият състав на отговорността
включва следните кумулативни елементи: акт, действие или бездействие на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, с който/което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС;
настъпили вреди за ищеца, като настъпването на
неимуществените вреди се предполагат до доказване на
противното (чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС); и пряка и непосредствена причинна връзка
между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по
справедливост съгласно общото правило на чл. 52 от ЗЗД.
Правилен
е изводът на първоинстанционния съд за доказано от Й. нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС – неблагоприятно
третиране, надхвърлящо неизбежното ниво на
страдание, във връзка с правото му по чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС да получава
безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите. Правилно съдът е
приел, че са налице елементите от фактическия
състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС във
връзка с лишаването на Й. от полагащия му се
порцион храна (месо) през процесния период и е
уважил иска за сумата от 1000 лева. Първоинстанционният
съд е приложил правилно материалноправната
разпоредба на чл. 52 от ЗЗД
– определеният
размер на обезщетението съответства както на продължителността
на периода, през който са търпени вредите, така и на характера и
интензитета им. Правилно на Й.
са присъдени направените от него разноски по делото за държавна такса.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на
първоинстанционния съд в обжалваната му част е правилно и законосъобразно,
и следва да бъде оставено в сила.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от ЗИНЗС,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 49/21.03.2022 г., постановено по административно дело № 349/2021 г. по описа
на Административен съд – Кюстендил, в
частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерството
на правосъдието е осъдена да заплати на Р.Г.Й., с ЕГН **********, сумата в
размер на 1000 (хиляда)
лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
лишаването му от полагащия се порцион храна (месо) – нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, както
и сумата в размер на 10 (десет)
лева – съдебни разноски.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.