Р Е Ш Е
Н И Е
№ 532
град Велико Търново, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. дело №
726/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано по
е исковата молба, предявена от Д.И.А. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново, с която се претендира
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на оттеглени
незаконосъобразни ЗППАМ № 22-0311-000060/14.07.2022 г. и ЗППАМ №
22-0311-000061/14.07.2022г. на мл. автоконтрольор при ОДМВР В. Търново, РУ
Павликени, в размер на 6000 лв. от всяка от заповедите или общо в размер на 12000
лв., за периода от 14.07.2022 г. до 20.04.2023 г. Претендира се законната лихва върху посочените суми, считано от 20.04.2023
г. до окончателното им плащане.
В исковата молба се твърди, че по силата на две незаконосъобразни ЗППАМ
№ 22-0311-000060/14.07.2022г. и ЗППАМ № 22-0311-000061/14.07.2022г., на
14.07.2022 г. служителите на ответника са отнели противозаконно свидетелството
за управление на МПС на ищеца и контролния талон към него, както и
свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели на собствения му
автомобил с номер ***, а освен това същият бил задържан за срок от 24 часа,
поради управление на ППС след употреба на наркотични вещества – амфетамин. Изготвените експертизи установили, че в кръвта и
урината на А. не се установява наличието на каквито и да е наркотични вещества.
На 07.04.2023 г. ищецът поискал да му бъдат върнати отнетите документи и
табели, което станало на 20.04.2023 г. За период от 9 месеца полицията,
работодатели и познати на ищеца започнали да го считат за наркоман, а ищецът не
можел да упражнява професията си на шофьор нито в България, нито в Германия.
Отнемането на документите и регистрационните табели причинило на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, безпокойство, изпадане в
депресия, негативни емоции, невъзможност за нормален сън и безсъние, изпадането
на ищеца в трудова и социална изолация и невъзможност да започне работа в
немска компания като шофьор, обида, чувство на унижение, несправедливост и
произвол, уронване на доброто му име, причинено неудобство. Ищецът не излизал
от къщи и не си търсел работа поради унижението от случилото се, още повече, че
живеел в малък град, където всички се познават.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.
З.. Поддържа, че всеки човек в такава ситуация няма как да не претърпи
неимуществени вреди, а заповедите за прилагане на ПАМ били оттеглени. Претендира
направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата, Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – гр. Велико Търново
чрез процесуалния си представител юриск. С. Г. в
писмен отговор на исковата молба оспорва исковете като неоснователни, тъй като
липсват елементите на чл. 4 от ЗОДОВ. Допълнителни доводи излага в писмена
защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в делото
прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение, че исковете са
неоснователни.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства и изложеното в исковата молба
се установява, че на 14.07.2022 г. ищецът управлявал собствения си лек
автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. номер *** в гр.
Павликени на ул. „Атанас Хаджиславчев“ в посока към
гр. Бяла черква, където бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ
Павликени. Същият бил тестван за наркотични вещества в 19,33 ч. с техническо
средство Дрегер Дръгтест 5000,
който отчел положителна проба – наличие на амфетамин.
Пробата за алкохол била отрицателна. Поради
оспорване резултата от техническото средство на А. бил издаден талон за
медицинско изследване, като същият дал своевременно във ФСМП – Павликени кръв и
урина за медицинско изследване. Издаден е АУАН, серия GA, № ***/14.07.2022 г., с който на основание чл. 172, ал. 4 от ЗДвП са
иззети два броя регистрационни табели с рег. № ***, СУМПС № *********,
контролен талон № 78180 и СРМПС № *********.
Впоследствие от мл.
автоконтрольор при ОДМВР В. Търново, РУ Павликени са били издадени Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0311-000060/14.07.2022 г. и
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0311-000061/14.07.2022
г. С първата на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е временно отнето свидетелството
за управление на МПС на А. до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, а с втората на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е
прекратена регистрацията на лекия автомобил за срок от 6 месеца до 1 година. Двете
заповеди са връчени на Д.А. на 14.07.2022 г., като същите не са били обжалвани
от ищеца по административен или съдебен ред. На 17.07.2022 г. на А. била
връчена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0311-000061/14.07.2022 г., с която е
прекратена регистрацията на лекия автомобил за срок от 6 месеца, като тази
заповед също не е била обжалвана от ищеца. Било образувано досъдебно
производство № 265/2022 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
По образуваното досъдебно производство № 265/2022 г. /впоследствие обединено
към ДП № 264/2022 г./ е била назначена токсикохимична
експертиза. Съгласно Протокол за извършена експертиза № 23/50-ТКХ от 13.02.2023
г. на вещо лице към НИК-МВР, в предоставените за изследване проби кръв и урина на
Д. А. не се установява наличие на наркотични и лекарствени средства от следните
групи: опиати /морфин/, бензодиазепини, барбитурати, фенотиазини, кокаин,
канабис, трициклични антидепресанти,
амфетамин, метадон, оксикодон, бупренорфин, метамфетамин, екстази, респ. и на техни метаболити.
Установява се също така от представената и неоспорена от ищеца справка
от 01.12.2023 г. на РУ – Павликени, че на 14.07.2022 г. Д.А., за когото имало
оперативна информация, че държи и употребява наркотични вещества, признал в
сградата на РУ-Павликени, че държи в себе си амфетамини,
като предал същите доброволно – общо 0,134 гр. Заявил, че наркотичното вещество
е за лична употреба и никога не е имал намерение да го продава. Образувано било
ДП № 263/2022 г. по описа на РУ-Павликени, впоследствие обединено към ДП №
264/2022 г.
На същата дата, при извършено претърсване в двора на дома на ищеца във
връзка с разследване на грабеж, били установени 2 бр. растения от вида на
конопа, за които видимо били полагани грижи, като растенията били обрани и
поставени в чувал. При полеви наркотест реагирали на
марихуана. Ищецът заявил, че посял няколко семки от рода на марихуаната и от
тях израснали две растения, на които впоследствие сложил колчета и се грижил за
тях. Растенията били за лично ползване и не възнамерявал да продава от тях. Образувано
било ДП № 264/2022 г. по описа на РУ-Павликени.
На 30.03.2023 г. от прокурор в РП – Павликени е издадено постановление
за частично прекратяване на наказателното производство, само по отношение на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. На 07.04.2023 г. ищецът е поискал да
му бъдат върнати отнетите документи и регистрационни табели, като същите са
били върнати на 20.04.2023 г.
Съгласно Споразумение № 14 от 20.04.2023 г. по НОХД № 101/2023 г. по
описа на РС – Павликени, Д.И.А. на основание чл. 23, ал. 1 от НК е осъден на по-тежкото
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, като определеното
наказание е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години, за това, че
на 14.07.2022 г. в гр. Бяла черква е отглеждал растение от рода на конопа –
марихуана с нетно тегло 154,18 гр. в нарушение на установените Закона за
контрол върху наркотичните вещества прекурсорите
правила - престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК, както и за това, че на
14.07.2022 г. в гр. Павликени, действайки в маловажен случай, държал без
надлежно разрешително високорискови наркотични вещества, а именно амфетамин с нетно тегло 0,134 гр. – престъпление по чл.
354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК.
По делото
са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Д.К., Ц.А.К. и С.В. В..
Свидетелката К.се познава
с ищеца от 20 години, приятели и съседи са, и работи с жена му. След като му
взели документите през м. 07.2022г. той бил много стресиран и се притеснявали
да не направи нещо с живота си. Плачел, бил обиден, депресиран, не искал да контактувал
с никого и ги отбягвал. Карал камион в чужбина, но след като научили, че му
взели книжката, го уволнили и останал без пари. Свидетелката знае, че намерили
нещо в къщата им, но не е разпитвала за подробности. А. може и да е казвал, че
се водят дела срещу него, но тя не го била взела толкова под внимание. След
случката не е променила отношението си към него.
Свидетелят К. е
дългогодишен познат на ищеца. От хорски приказки научил, че са му отнели
книжката, талони на колата, и се започнали приказки, че е бил дрогаджия, че се занимава с дроги. Ищецът бил неадекватен,
гледал в една точка, без настроение. Останалите хора в селото го мислели за
наркоман и мълчали в негово присъствие, и той си тръгвал. Ищецът се променил,
не си вдигал телефона, отбягвал да приказва и нямал желание за разговор.
Свидетелят заявява, че не е променил отношението си към ищеца, не знаел да са
водени дела срещу него.
Свидетелят В. заявява, че се
познава отдавна с ищеца. След като му взели документите и номерата на колата
отишъл да го види и не успял да го познае. Ищецът бил в депресия, постоянно
гледал в една точка, плачел и се затварял в стаята си, никъде не излизал, като
тази ситуация продължила 8-9 месеца.
Преди м. 07.2022 г. ищецът карал камион в Германия. Бяла
черква е малко населено място и всички обиждали ищеца, че е наркоман и че се
занимава с наркотици. Към настоящия момент имало съвсем слабо подобрение в
ситуацията. Свидетелят не знае срещу ищеца да
има водени дела във връзка с тези събития от лятото, като неговото лично
отношение към него не се е променило.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът
прави следните изводи:
Исковете за обезщетение на
неимуществени вреди от оттеглените ЗППАМ и за присъждане на лихви са допустими.
Разгледани по същество са неоснователни, предвид следното:
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК. В случая безспорно горепосочените ЗППАМ не са били обжалвани и
съответно отменени, а се твърди, че същите са били оттеглени, т.е. не е налице
хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, а се твърди приложимостта на чл. 204, ал.
3 от АПК. Съгласно тази разпоредба когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен
административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред
който е предявен искът за обезщетение. Следователно основателността на предявения
иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие
на следните предпоставки: оттеглен административен акт, същият да е незаконосъобразен,
настъпили вреди /в случая неимуществени/ и пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Липсата на който и да
било от елементите на този фактически състав препятства реализирането на
отговорността на държавата по посочения ред.
По делото обаче не се установява
едновременното наличие на тези предпоставки, предвид следното:
На първо място, според настоящия
състав не се установява оттеглянето на горепосочените ЗППАМ, които безспорно не
са били обжалвани от ищеца и са влезли в сила. За да е налице валидно оттегляне на административния акт е
необходимо то да бъде направено от органа, който е издал първоначалния акт, както
и в същата форма, като волеизявлението е насочено към едностранно прекратяване
на вече разпоредени права и задължения. В случая не
се установява нито една от тези предпоставки. Както се посочи, със ЗППАМ №
22-0311-000060/14.07.2022г. е разпоредено временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на ищеца до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца, т.е. заповедта е издадена под
условие. В случая въпросът за отговорността на А. за престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК е решен с Постановлението за частично прекратяване на
наказателното производство от 30.03.2023 г. на РП-Павликени, т.е. условието да
бъде преустановено отнемането на СУМПС е настъпило, а това изключва хипотезата
на оттегляне на акта, при което издателят му е променил своята воля. Аналогично
е и при ЗППАМ № 22-0311-000061/14.07.2022 г., с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Тук заповедта е преустановила своето действие с
изтичането на предвидения в закона и посочен в нея 6-месечен срок, поради което
фактическите действия по връщане на табелите и на СРМПС по никакъв начин не
могат да се приравнят на оттегляне на ЗППАМ. Във всеки един момент след 14.01.2023
г. ищецът е могъл да поиска възстановяване на прекратената регистрация на МПС,
но това е сторено от него едва на 07.04.2023 г. Ако законосъобразността на ЗППАМ
№ 22-0311-000060/14.07.2022 г. и ЗППАМ № 22-0311-000061/14.07.2022 г. беше
оспорена по съдебен ред, то нито решаването на въпроса за отговорността по
първата, нито изтичането на срока на втората щяха да бъдат основание за
прекратяване на неприключилите съдебни производства по чл. 159, т. 3 от АПК. Соченото
от ищеца Решение № 7960/20.09.2022 г. на ВАС няма характер на задължителна
практика и не се споделя от настоящия състав.
На следващо място, дори да се приеме,
че обсъжданите ЗППАМ, с които временно е прекратена регистрацията на МПС и е
отнето СУМПС на ищеца са оттеглени, в конкретния случай настоящият съдебен
състав намира, че същите не са незаконосъобразни административни актове. Същите
са издадени от компетентен орган, в писмена форма с излагане на фактически и
правни основания за постановяването им. Не се установява при издаването им да
са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът намира, че ЗППАМ № 22-0311-000060/14.07.2022
г. и ЗППАМ № 22-0311-000061/14.07.2022 г. са постановени в съответствие с
материалния закон. В чл. 171, т. 1, б. „б“ и чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е
предвидено, че за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на
свидетелството управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но за не повече от 18 месеца и прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
шест месеца до 1 година на водач, който управлява МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. В чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП също така е посочено, че при наличие на изследване от кръвна проба
или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи. В случая по безспорен начин се
установява, че при извършената му проверка на 14.07.2022 г. с техническо
средство Дрегер Дръгтест
5000, уредът е отчел положителна проба – наличие на амфетамин. Нито една от приложимите разпоредби – чл. 171, т. 1,
б. "б" и чл. 171, т. 2а ЗДвП не въвежда като условие за приложението
им "безпротиворечивото" установяване /вкл.
и с резултатите от медицинското изследване/ на обстоятелството, че водачът на
автомобила е под въздействието на наркотични вещества или техните аналози –
така напр. Решение № 13216 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11024/2019 г.,
III о. Напротив, от употребените в чл. 171, т. 1 б.
"б", изрази, като "временно отнемане", "до решаване на
въпроса за отговорността му", от предвиденото в чл. 172, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП отнемане на документите и табелите още със съставянето на АУАН, както и от
целта, преследвана с приложението на разпоредбите в чл. 171, а именно –
осигуряване на безопасността на движението по пътищата, следва точно обратния
извод, а именно, че достатъчно за приложението на посочените разпоредби е и
само неблагоприятният за лицето-водач на МПС резултат от измерването с
техническото средство, извършено от органите на МВР в момента на проверката. Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози е издадена по делегацията
на чл. 174, ал. 4 ЗДвП, който член се намира в глава седма – Административнонаказателна отговорност. Налагането на
административно наказание е санкция за извършено нарушение, което несъмнено
трябва да е категорично установено. Прилагането на принудителни административни
мерки е превенция, която цели да предотврати неблагоприятните последици от
евентуално извършено нарушение, които могат да са, както за лицето, евентуален
нарушител, така и за мнозина други участници в движението, и те (принудителните
административни мерки) следва да се прилагат при достатъчно обосновано съмнение
за извършено нарушение. В конкретния случай, показанието на използваното
техническото средство е било за положителен резултат за амфетамин,
което е достатъчно да се приеме, че е било налице обосновано съмнение за
извършено нарушение от водача на МПС и за приложението на въпросните
принудителни административни мерки. Не се твърди, нито е доказано по делото, че
показаният резултат е само заради евентуално неправилното използване на дрегера. При тези данни на техническото устройство,
полицейските органи са процедирали законосъобразно и в съответствие с целта на
чл. 171 от ЗДвП, налагайки двете ПАМ. Изчакването на резултата от кръвната
проба, който в конкретния случай е отнел месеци наред, от една страна би
обезсмислило налагането ПАМ, а от друга би създал неоправдан риск за
безопасността на движението по пътищата, както за водача на въпросното МПС,
така и за околните. Тоест налице са предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 171,
т. 1, б. „б“ и чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Липсата на един от елементите от
фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт, води до
неоснователност на исковите претенции за обезщетяване на вредите в резултат на
приложението на процесните ПАМ.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не установява наличието на причинна връзка между
претендираните неимуществени вреди и въпросните ЗППАМ. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които
са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат,
т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва
да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
На първо място следва да се отбележи, че соченото от ищеца незапочване на
работа при немски работодател има характер на имуществени вреди, каквито не са претендирани. Същите са и изцяло недоказани, тъй като
според свидетелите се наложило ищецът да напусне работата си на шофьор /за
което също не са представени каквито и да е доказателства/, а не че не е успял
да започне работа. Представеният към исковата молба отчет за доходи от немска
компания е за м. май 2019 г. и по никакъв начин не може да се обвърже с
процесния период.
На следващо място ищецът претендира, че е претърпял неимуществени
вреди, намиращи се в причинна връзка с издадените заповеди и изразяващи се в
стрес, депресия, тревожност, трудова и социална изолация, чувство на обида и
унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто му име, причинено
неудобство. По делото се доказа единствено
затварянето на ищеца в себе си, като и това според настоящия състав не може
директно да се свърже с издадените ПАМ, а по-скоро с водените срещу него
няколко досъдебни производства, едното от които е приключило с влязла в сила
присъда съгласно представеното споразумение. Именно последното е основание
ищецът да бъде считан от съгражданите си за човек, занимаващ се с наркотици. В
този контекст, е житейски оправдана проявата на поредицата от симптоми, за
които се съобщава, но същите не биха могли по категоричен начин да се обвържат
директно именно с издадените ЗППАМ. Показанията на разпитаните по делото
свидетели не установяват факти, които да се кредитират като такива водещи пряко
до настъпване на негативни за физическото и психическото състояние на лицето
последици от процесните ЗППАМ.
По
изложените съображения, настоящият състав на съда счита, че ищецът не доказа с относими доказателствени средства кумулативното наличие на материалниоправните предпоставки за ангажиране на отгворността на ОДМВР Велико Търново по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид неоснователността на главния иск е неоснователна и претенцията
за присъждане на лихви върху главницата.
По
разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ /ДВ, бр. 94/2019
г./, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на
юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по административни дела
с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В случая с оглед
невисоката фактическа и правна сложност на делото съдът приема, че на ответника
се следва възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ исковете от Д.И.А. с ЕГН **********,
с адрес ***, срещу Областна дирекция на МВР Велико Търново, гр. Велико
Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7 с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
сумата от 12 000 лева, от които 6000 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от ЗППАМ №
22-0311-000060/14.07.2022 г. на мл. автоконтрольор при ОДМВР В. Търново, РУ
Павликени и 6000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи от ЗППАМ № 22-0311-000061/14.07.2022 г. на мл. автоконтрольор при ОДМВР В.
Търново, РУ Павликени, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от
20.04.2023 г. до окончателното им изплащане. ОСЪЖДА Д.И.А. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Областна
дирекция на МВР Велико Търново, сумата от 100 (сто) лева, представляваща
разноски по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: