Р Е Ш Е Н И Е
№ 389 29.01.2020 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесети януари две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 9678 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Д.Х.П. против ОДМВР-Бургас и е за
осъждане на ответника да заплати сумата от 684 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 114 часа за периода
14.11.2016 г. – 13.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба.
В
законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за неоснователен.
В
проведеното на 20.01.2020 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214
от ГПК изменение на размера на иска чрез неговото увеличаване от 684 лева за
положен извънреден труд от 114 часа на 1710,24 лева за положен извънреден труд
от 244,96 часа. В същото съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца
поддържа така изменения иск и моли съда
да го уважи, като присъди на страната сторените от нея разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба следва, че страните
не спорят относно: ищецът е държавен служител в системата на МВР, като за
процесния период е изпълнявал следните длъжности: „***“ в група „Дом за
временно настаняване на малолетни и непълнолетни“ при отдел „Криминална полиция“
на ОДМВР – Бургас; „***“ в група „Противодействие на престъпления против
личността, трафик на хора и дом за временно настаняване на малолетни и
непълнолетни“ към сектор „Противодействие на общата престъпност и престъпления
с висока обществена опасност“ при отдел „Криминална полиция“ на ОДМВР-Бургас; „***“
в сектор „Престъпления, свързани с наркотични вещества, детска престъпност и
дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни“ към отдел „Криминална
полиция“ към ОДМВР – Бургас. В процесния период ищецът е полагал нощен труд.
Спорни са следните факти: колко часа
нощен труд е полагал ищецът в периода 14.11.2016 г. – 13.11.2019 г.,
респективно изплатен ли той изцяло или не.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се
установява следното:
Според
приетите по делото протоколи за отчитане на работното време между 22.00 часа и
06.00 часа и платежни бележки за изплатено възнаграждение на ищеца за периода
14.11.2016 г. – 13.11.2019 г. ищецът е положил общо 1713 часа нощен труд, който
му е изплатен по 0,25 лева на час или 428,25 лева. Преизчислен в дневен труд с
коефициент 1,143 нощният труд става 1957,96 часа. Разликата между преизчисления
и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 244,96 часа. Общият размер на
трудовото възнаграждение за извънреден труд за 244,96 часа възлиза на 1710,24
лева. Установява се обаче, че за месец ноември 2019 г. ищецът не е полагал
нощен труд – аргумент от Приложение № 1 към заключението на вещото лице, поради
което за този месец не му е изплащано възнаграждение за нощен труд.
Съгласно
Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г. за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лв. Тази заповед е отменена със заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. на министър на вътрешните работи, която обаче също
постановява, че за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
доказана въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и на заключението
на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Според
чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За целия период 14.11.2016 г. до 13.11.2019 г., за който се
претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден,
са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР. В ал. 3 на същия е посочено, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за период от три месеца. В ал. 9 е предвидено, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Такъв нормативен акт е Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 02.08.2016
г. (за краткост Наредбата), която към настоящия момент е
отменена, считано от 10.01.2020 г. С нея се отменя Наредба № 8121з-407 от
2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
По възражението на ответника за недопустимост на част от
претенцията за периодите 14.11.2016 г. – 30.11.2016 г. и 01.11.2019 г. –
13.11.2019 г.:
Според
чл.33, ал.1 от Наредбата (в редакцията му към 13.12.2016 г.)
възнагражденията за труд
извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се
изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на
протоколите във финансовите звена.
След като отчетният период е тримесечен, то възнаграждението за извънреден труд
за месец ноември 2016 г. следва да бъде изплатено през януари 2017 г., който
месец е изминал, а възнаграждението за извънреден труд за месец ноември 2019 г.
следва да бъде изплатено през месец януари 2020 г., който месец е настъпил и
това обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда на основание чл.235,
ал.3 от ГПК. От волята на ищеца зависи каква част от възнаграждението за
извънреден труд за месеците ноември 2016 г. и ноември 2019 г. ще претендира,
поради което искът му в тази част не е недопустим.
По съществото на спора:
Разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредбата гласи, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредбата
липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. Това не означава законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез
субсидиарно приложение на
общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (за краткост Наредба 2).
Според
чл.8 от Наредба 2 за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лева. В чл. 9, ал. 2 от Наредба 2 е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време (както
е в процесния случай) нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Тези
разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се
превишава 8-часовия работен ден след превръщането на нощния труд в дневен. Часовете,
получени над определената за месец или
за тримесечие норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда чл.9,
ал.2 от Наредба 2), са извънреден труд – аргумент от Решение № 540 от
7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о.
Следва
да се отбележи, че нормата на чл.9 от Наредба 2 урежда различни хипотези.
Докато разпоредбите на ал.1 и ал.3 от нея визират условия за „увеличаване“ на
трудово възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал.2 се отнася
единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано
изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което
не може да се сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при „трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми“ и при „продължителност на нощното
време, по-малка от продължителността на дневното“.
Следователно
възражението на ответника, че със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министър на
вътрешните работи и с отменящата я заповед от 2017 г. работодателят
компенсира положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение, поради което превръщането на нощните часове в
дневни е неприложимо, е неоснователно. Не може да се сподели становището, че целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т.е. няма какво да се
„приравнява“. Ако това е вярно, то служител, който полага повече от 7 часа труд
през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за
него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна,
липсата на приравняване ще постави в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на
чл.9а, ал.4 от Наредба за работното време, почивките
и отпуските според която, когато
се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
4 и повече от 4 часа нощен труд (ищецът
работи на смени с 8 часов нощен труд) с коефициента по
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че коефициентът е приложим (в този смисъл
множество решения на ОС – Варна и ОС – Бургас от 2019 г. по идентични казуси).
Установи
се, че разликата между начисления и платен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143 възлиза на 244,96 часа за периода 14.11.2016 г. – 13.11.2019
г., който е на стойност от 1710,24 лева. Това е така, защото този труд
представлява извънреден такъв. Както вече се посочи, за месец ноември 2019 г.
ищецът не е полагал нощен труд, поради което искът следва да бъде отхвърлен за
периода 01.11.2019 г. – 13.11.2019 г. и уважен за периода 14.11.2016 г. –
31.10.2019 г., както и за размера, както е предявен след изменението му.
На основание чл.243, ал.2 от ГПК не
следва да се постановява предварително изпълнение на решението, защото
ответникът е държавно учреждение.
По разноските:
При този изход на делото право на
разноски има само ищецът, защото макар и искът да е отхвърлен за част от
периода, е уважен в претендирания размер. Те се изчерпват с изплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева, чийто размер не е прекомерен с
оглед материалния интерес.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 68,41 лева,
представляваща държавна такса за уважения иск, и сумата от 190 лева разноски,
представляваща възнаграждение за вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, изплатено от бюджета на съда, защото искът бе
уважен.
Мотивиран от горното Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас, ЕИК –
*********, да заплати на Д.Х.П., ЕГН – **********, следните
суми: 1710,24 лева (хиляда седемстотин и десет лева и двадесет и четири
стотинки), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 244,96 часа за
периода от 14.11.2016 г. до 31.10.2019 г., които
часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143, отчетен като
извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на
исковата молба на 13.11.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за периода 01.11.2019 г. – 13.11.2019 г.; 420 (четиристотин и двадесет)
лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК ОДМВР-Бургас, ЕИК – *********, да заплати
по сметка на Бургаски районен съд сумата от 68,41 лева (шестдесет и осем
лева и четиридесет и една стотинки), представляваща дължима държавна такса за
уважения иск, както и сумата от 190 (сто и деветдесет) лева, представляваща
разноски за производството – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за
вещото лице по съдебно-икономическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ