Присъда по дело №176/2016 на Окръжен съд - Сливен

П  Р  И  С  Ъ  Д  А № 34

гр. Сливен, 22 декември 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  двадесет и втори декември през две хиляди и шестнадесета година,  в следния състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Щ.М.С.Ш.                

 

при секретаря И.К. и Окръжен прокурор П. С. като разгледа НОХД  № 176  по описа за 2016 година докладвано от Председателя

 

                             П   Р   И   С   Ъ   Д   И   :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.К.К. – роден на *** ***, със средно образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН********** за ВИНОВЕН в това, че на 06.09.2015г., на път ІІ-53 на територията на община Сливен,  километър 130,  преди разклона за с.Камен, посока от гр. Сливен към гр. Ямбол, при управление на МПС  л.а. „Пежо 307” с рег. № У 99 72 АМ, нарушил правилата за движение, а именно: чл.20 ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато  МПС, което е управлявал; чл. 20 ал.2 от ЗДвП като не е съобразил скоростта на движение на автомобила с релефа на местността, а именно левия завой на пътя, като е нарушил чл.21 ал.2 от ЗДвП; като е превишил скоростта на движение на автомобила, управлявайки със скорост от 167 км/ч при наличие на забранителен  пътен знак „В26”, разрешаващ скорост на движение до 60 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на Я. М. Ч. и на И. Т. Й. ***,  поради което и на основание чл.343 ал.3 б. „Б” предл.1 във вр. с ал.1 б.”В”, вр с чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 59 ал. 1 и чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „Общ” режим, в затворническо общежитие от открит тип.

 

На основание чл.343г от НК ЛИШАВА подсъдимия В.К.К., с установена по делото самоличност, от право да управлява моторно превозно средство за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ, като на основание чл. 59 ал. 4 от НК при изпълнението на това наказание да се приспадне времето през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.

 

ОСЪЖДА подсъдимия В.К.К. с установена по делото самоличност да заплати по сметка на Окръжен съд – Сливен сумата от 2713,60 лв. /две хиляди седемстотин и тринадесет лв. и 60 ст./, представляваща направени по делото разноски,  както и по сметка на ОД на МВР гр. Сливен сумата от 4390.04 /четири хиляди триста и деветдесет лв. 04 ст./ лева, представляваща направени по делото разноски по досъдебното производство.

 

Вещественото доказателство 1 бр. мобилен телефон марка "Htc 2200 ОРМ 1100", ИМЕЙ 351880070459086 и ИМЕЙ 2 № 351880070459094 заедно със СИМ-карта №08935901187072695046 след влизане на присъдата в сила да се върне на Д.А.Ч. с ЕГН **********, майка на пострадалата Я. М. Ч..

Вещественото доказателство 1 бр.  мобилен телефон марка "Huawei G 7-L-01" с ИМЕЙ 0864324021279020 заедно със СИМ-карта № 89359050000510451027 заедно с мултифункционална карта памет марка "НС" с обем 8 GB, след влизане на присъдата в сила да се върне на Т.Д.Й., с ЕГН **********, баща на пострадалия И. Т. Й..

Вещественото доказателство 1 бр. лек автомобил марка „Пежо 307”, с рег. № У 99 72 АМ, след влизане на присъдата в сила да се върне на собственика му – Т.К.К. с ЕГН **********.

 

Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Апелативен съд – гр. Бургас  в 15- дневен срок, считано от днес.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

М    О    Т    И    В    И

 

към присъда № 34/22.12.2016г. по НОХД № 176/2016г. на СлОС

 

Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д.№ 25/16г. от 31.03.2016г. против В.К. *** за престъпление по чл.343 ал.3 предл.2 вр.ал.1 б.“в“ вр.б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК.

В с.з. представителят на Окръжната прокуратура поддържа обвинението против подсъдимия В.К.К. по чл.343 ал.3 предл.2 б.“б“ предл.1 вр.ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК т.е. в съответствие с направеното в с.з. на 21.10.2016г. изменение на обвинението по реда на чл.287 ал.1 от НПК.  Намира, че това обвинение, така както е изложено и обосновано в обвинителния акт /като фактически обстоятелства/ респ. изменено в с.з. на 21.10.2016г. е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства вкл. по отношение на квалификацията му, поради което и настоява подсъдимият В.К.К. да бъде признат за виновен по него и осъден. Предлага  на подсъдимия В.К. да бъде наложено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства т.е. около и не по-малко от средния размер предвиден в нормата на чл.343 ал.3 предл.2 б.“б“ предл.1 вр.ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК в размер на девет години лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде ефективно, при режим и тип затворническо общежитие, предвидени в съответните норми на ЗИНЗС. Предлага наказанието лишаване от право да се управлява МПС да бъде наложено в същия размер.

В настоящото наказателно производство на основание разпоредбите на чл.76 и сл. от НПК в качеството на частни обвинители бяха конституирани Д.А.Ч. и М.В.Ч. – родители на пострадалата /починала/ Я.М. Ч., както и Т.Д.Й. и Ж.В.Й. – родители на пострадалия /починал/ И.Т. Й.. Същите, лично и чрез упълномощените си повереници, поддържат повдигнатото /респ. измененото по реда на на чл.287 ал.1 от НПК/ против подсъдимия  В.К.К. обвинение, настояват той да бъде признат за виновен по него и съответно осъден. Частните обвинители настояват за налагане на максималното по размер наказание предвидено в разпоредбата на чл.343 ал.3 предл.2 б.“б“ предл.1 вр.ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК, докато техните повереници считат за справедливо в конкретния случай наказание в размер съответно малко под максимума /а именно около 14 години лишаване от свобода/ и над средния размер наказание лишаване от свобода, предвиден за това деяние.

В това наказателно производство не бяха конституирани граждански ищци, тъй като не беше предявени граждански искове против подсъдимия В.К.К. от страна на родителите на пострадалите /починали/ Я.М. Ч. и И.Т. Й..

Подсъдимият В.К.К., лично и чрез упълномощените си защитници, както и чрез баща си, конституиран като негов защитник, в с.з. принципно оспорва обвинението вкл. и след изменението на същото, като заявява, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин той да е извършил престъплението, за което е обвинен и предаден за съдене. Подсъдимият твърди, че не е управлявал автомобила с превишена или несъобразена скорост, а загубата на управление на автомобила обяснява и оправдава с твърдени от него действия на самите пострадали, които го заслепили с включената светкавица на мобилен телефон. Тезата на защитата му е, че събраните по делото доказателства /една съществена част от които се оспорват/ не позволяват да се обоснове извод за доказаност на обвинението по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК. В тази връзка се навеждат многобройни доводи, че с оглед на оспорените заключения по съдебно-техническата експертиза на комуникативни устройства, по първоначалната автотехническа експертиза /назначена в досъдебното производство/ и по допълнителната тройна автотехническа експертиза /назначена в съдебната фаза на процеса/; че предвид оспорените констатации в протокола за оглед на местопроизшествие и в протокола за оглед на лекия автомобил; че поради недопускането от страна на съда на направени множество доказателствени искания,  се явяват недоказани фактическите твърдения в обвинителния акт, както и изводите за допуснати нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия при управлението на автомобила от негова страна. Същевременно се заявява, че останалите доказателствени материали /писмени и гласни/ не са достатъчни за да се обоснове по категоричен начин извод както е било конкретното състояние на пътя, с каква точно скорост се е движил управлявания от подсъдимия автомобил, каква е била точно траекторията му на движение т.е. какъв точно е механизма на възникване и протичане на ПТП, което от своя страна прави невъзможно да се направят изводи дали има нарушение на правилата за движение от страна на подсъдимия и какви. Поддържа се основно тезата, че непосредствено преди и по време на произшествието подсъдимият е бил заслепен от включената светкавица на мобилния телефон ползван от пострадалата Я.М. Ч., която е правила видеозапис с този телефон, поради което, а и в резултат на неравностите по пътя, той е загубил управление върху автомобила и това е довело до произшествието респ. до резултата от него. В тази връзка също се навеждат доводи и в посока, че поради отказа на съда да назначи повторна петорна автотехническа / но и с участието на вещи лица по съдебна медицина/ експертиза, повторна техническа експертиза на комуникативни устройства, претендираната строително-техническа експертиза, както и да извърши повторен оглед на мястото на произшествието и на автомобила,  не е бил изяснен по несъмнен начин и въпроса за конкретния механизъм на възникване и протичане на ПТП, както и относно факторите, имащи отношение към това ПТП, което би имало според защитата съществено значение дали подсъдимия в този случай следва да носи наказателна отговорност. Независимо от тази теза, обаче, упълномощените защитници на подсъдимия не претендират за постановяване на оправдателна присъда т.е. подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение респ. по измененото обвинение, а настояват за налагане на минимално по размер наказание или такова под предвидения от закона минимум при условията на чл.58а от НК и за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК, което да не бъде търпяно ефективно, а неговото изпълнение да се отложи по реда на чл.66 от НК. Оспорва се и правната квалификация на деянието, като се твърди, че същото следва да бъде по чл.343 ал.3 предл.3, а не предл.2 от НК т.е. че подсъдимия не управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества, а е била причинена смърт на повече от едно лица. Претенцията за налагане на наказание в минималния или дори под минималния размер се обосновава с чистото съдебно минало на подсъдимия, с възрастта му, както и с приноса на пострадалите, които са били без поставени предпазни колани, въпреки неговото настояване да бъдат поставени. Самият подсъдим заявява, че няма вина за станалото ПТП и резултата от него, поради което настоява да бъде оправдан по повдигнатото и поддържано срещу него обвинение.

От извършения внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В.К.К. е роден на ***г***. С постоянен и настоящ адрес ***. Българин е и е български гражданин. Има завършено средно образование. Не е женен. Работи. Не е осъждан.

Подсъдимият В.К.К. е правоспособен водач на МПС от 29.04.2015г., категория „В". Като водач на моторно превозно средство до възникването на пътно-транспортното произшествие на 06.09.2015 г., не е имал налагани административни наказания за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП.

Подсъдимият В.К., свид. Д.Д. и пострадалите Я. Ч. и И. Й. ***, откъдето се и познавали. Били приятели и през лятото на 2015г. често се возили в управлявания от подс. В.К. лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ У 9972 АМ, собственост на сестра му – свид. Т.К. .

На 06.09.2015г., след обяд, четиримата пристигнали от гр.Ямбол в гр.Сливен с автомобила „Пежо 307“, управляван от подс. В.К.. Те паркирали в централната част на града, разходили се по главната улица, пили кафе, обикаляли с автомобила из града, след което решили да се приберат в гр.Ямбол.

Около 21.00 часа потеглили за гр.Ямбол, като автомобилът отново бил управляван от подс. В.К.. Той седнал на мястото на водача, а до него отпред на дясната седалка седнала свид. Д.Д.. Отзад отляво т.е. зад водача седнал постр. И. Й., а отзад отдясно т.е. за свид. Д.Д. седнала постр. Я. Ч.. Преди да потеглят подс. В.К. и свид. Д.Д. поставили предпазните си колани, а пострадалите И. Й. и Я. Ч. не били с поставени предпазни колани.

Подс. В.К. потеглил, управлявайки автомобила към гр.Ямбол, като след излизането от гр.Сливен се движел по път ІІ-53 /Сливен – Ямбол/. Пътната настилка била суха, видимостта била нормална като за нощно време, нямало движение на други автомобили и подс. В.К. управлявал автомобила с включени дълги светлини. Подсъдимият като водач познавал много добре участъка от пътя, по който се движел с управлявания от него автомобил и наближавайки разклона за с.Камен, общ.Сливен знаел, че следва ляв завой при лек наклон на пътя в посока на неговото движение и Т-образно кръстовище на разклона за с.Камен, като целият участък на км. 130 от път ІІ-53 преди разклона е с ограничение на скоростта от 60 км/час, установено с пътен знак В26. Само през този ден подсъдимият К. минавал с управлявания от него автомобил през същия този участък от пътя за четвърти път, доколкото по-рано през деня той, свид. Д.Д. и постр. Я. Ч. идвали в гр.Сливен.

Около 21.10 – 21.15 часа управляваният от подс. В.К. автомобил „Пежо 307“ приближил левия завой на пътя преди разклона за с.Камен, общ.Сливен като се движел със скорост около 167 км/час, която е близка до критичната за завоя и следователно несъобразена с него т.е. в нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП подсъдимият не е съобразил скоростта си на движение с наближаващия ляв завой. Той не е съобразил скоростта си и с изискването на наличния в този участък от пътя знак В26, забраняващ движение със скорост над 60 км/час т.е. подсъдимият е нарушил при управлението на автомобила и разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП, като е превишил скоростта на движение, управлявайки автомобила със скорост от около 167 км/час.

В резултат на така допуснатите нарушения, управляваният от подс. В.К. автомобил навлязъл в завоя със скорост близка до критичната, достигнал е дясната граница на платното и навлязъл в десния банкет. За да не напусне автомобила пътното платно, подсъдимият предприел допълнително завиване на волана наляво, но в резултат на високата и несъобразена скорост автомобилът е станал неуправляем, като загубил странична устойчивост. По този начин подсъдимият загубил управление над автомобила т.е. в нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП не го е контролирал непрекъснато. Лекият автомобил продължил движението си при странично плъзгане към левия банкет, ударил се в левия скат с предната си част, завъртял се и втори път се ударил в същия скат, но със задната си част. След този удар автомобилът продължил да се движи при косо пресичане, преобърнал се, като при това движение  достигнал десния скат, където отново се ударил и спрял в дясната канавка. При завъртането на автомобила след удара в левия скат и под действието на центробежните сили, от него излетял постр. И. Й., който бил без поставен предпазен колан.

При блъскането на автомобила, преобръщането му по време на движение, пострадалата Я. Ч. останала в купето, въпреки, че също била без поставен предпазен колан, но от ударите получила несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръбначния стълб, корема и крайниците, в резултат на което починала на място.

В резултат на блъскането на автомобила, преобръщането му по време на движение с голяма скорост и изпадането от него, пострадалият И. Й. получил съчетана травма, изпаднал бързо в състояние на травматичен и хеморагичен шок и в състояние на мозъчна кома. С линейка бил откаран в спешното отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ гр.Сливен, бил приет по спешност на лечение в ОАИЛ при същата болница в крайно тежко състояние. Въпреки проверените консултации и изследвания и предприетите по спешност съживителни мероприятия пострадалият починал, като смъртта му била констатирана в 23.06 часа на 06.09.2015г.

Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп № 204/2015г., причината за настъпване на смъртта на постр. Я. Ч. е тежката съчетана травма с обхващане на главата и главния мозък, гръбначния стълб в неговия шиен сегмент със засягане и на гръбначния мозък, тежката гръдна травма с контузии на белите дробове и коремната травма с разкъсване на черния дроб, които довели до бързо изпадане на пострадалата в състояние на хеморагичен и травматичен шок. В резултат на травматичните увреждания в областта на главния и гръбначния мозък пострадалата изпаднала и в състояние на дълбока мозъчна кома. Вследствие счупването на гръбначния мозък в областта на шийния сегмент и контузията на гръбначния мозък пострадалата изпаднала и в състояние на остър спинален шок. Непосредствената причина за настъпването на смъртта й е изпадането в състояние на тежък хеморагичен и травматичен шок. Констатираните и описани от вещото лице увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, причинени по механизма на удряне на травмираните области на тялото с такива предмети или притискане на тези области на тялото между такива предмети. Те добре отговарят да са получени при силното блъскане и преобръщане на автомобила в резултат на ПТП и удряне на травмираните области на тялото по вътрешното обзавеждане на автомобила. Всички установени травми са получени при възникналото ПТП и настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица на получените тежки травматични увреждания при това ПТП.

Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп № 205/2015г., причината за настъпването на смъртта на постр. И. Й. е съчетаната травма с обхващане на главата, гръдната травма със счупване на ребра, тежките контузионни кръвоизливи на белите дробове и коремната травма с разкъсване на черния дроб и ретроперитониални хематоми. Непосредствената причина за настъпването на смъртта на пострадалия е изпадането му в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок поради множеството травми в областта на главата и гърдите, както и обширните външни и вътрешни кръвоизливи, и изпадането му в състояние на мозъчна кома вследствие на установената черепнономозъчна травма.  Констатираните и описани от вещото лице увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, причинени по механизма на удряне и притискане на главата, гърдите, корема и останалите травмирани области на тялото с такива предмети или притискане на тези области на тялото между такива предмети. Най-силни са били ударите в лявата половина на главата и гръдния кош. Установените увреждания са получени вследствие удряне на травмираните области на тялото по вътрешното обзавеждане на автомобила и при падането и удрянето на тялото по повърхността на терена, където пострадалият се е приземил при изпадането му от автомобила със значителна сила. Всички установени травми са получени при възникналото ПТП и настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица на получените тежки травматични увреждания при това ПТП.

Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 69/2015г. по отношение на свид.  Д.Д., в резултат на ПТП тя е получила такива увреждания /натъртване на главата, диагностицирано като повърхностна травма на окосмената част на главата с мозъчно сътресение без степенна промЯ. на съзнанието или загуба на същото, с общо главоболие; контузия на гръдния кош с хематом в дясната гръдна половина/ квалифицирани като „временно разстройство на здравето, неопасно за живота" т.е. извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство химическа експертиза за установяване на наличие на наркотични вещества в кръвта и урината на лице, не е било доказано наличие на наркотични вещества от вида морфин, кокаин, марихуана, MDMA /екстази/, амфетамин, метамфетамин, бензодиазепини, метадон в кръвта и урината на подс. В.К..

Според заключенията на назначените в хода на досъдебното производство химически експертизи за установяване на наличие на алкохол в кръвта на лице, не е биело доказано наличие на етилов алкохол в кръвта на подс. В.К., както и на пострадалите Я. Ч. и И. Й..

Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза на комуникативни устройства и в частност на намерените и иззети по време на огледа на ПТП 2 бр. мобилни телефони, в паметта на мобилния телефон HTC модел ОРМ1100 D626ph /обект 1.1. според експертизата/, ползван от пострадалата Я. Ч. са открити 4 видео файла от приложението Snapchat /два по два идентични, но съхранявани на различни места в паметта на телефона/, създадени за времето от 18.00 до 21.30 часа на 06.09.2015г., но всички те са създадени значително по-рано от времето на настъпване на ПТП. Файловете са направени със задната камера на мобилното устройство. В този телефон не са открити файлове с изображения от приложението Snapchat, създадени през посочения период от време. В паметта на мобилния телефон HUAWEI модел G7-L01, ползван от пострадалия И. Й. са открити 2 файла с изображения от приложението Snapchat, създадени през посочения период от време, но и те са създадени значително по-рано от времето на настъпване на ПТП. Тези изображения са създадени с функцията Capture screen, при което не се използван предната и задната камери на устройството. Не са намерени видео файлове от приложението Snapchat, създадени през посочения период от време.

Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза скоростта на автомобила „Пежо 307" преди пътно-транспортното произшествие е около  149 км/час, като критичната му скорост на движение в зоната на завоя е около 154 км/час. Автомобилът е напуснал платното за движение отдясно спрямо посоката на движение в зоната на завоя, което напускане не се дължи на внезапно възникнала техническа неизправност. В резултат на движението на автомобила със скорост близка до критичната за завоя и напускането на платното за движение отдясно, автомобилът загубил странична устойчивост. Водачът на автомобила не е имал техническата възможност да предотврати ПТП при скоростта на движение и допуснатата загуба на управление, но е имал техническата възможност да се съобрази с далечината на видимост при движение на къси светлини, с радиуса на завоя, с наличното ограничение на скоростта до 60 км/час и да намали скоростта на движение, като по този начин би предотвратил ПТП. Техническите причини довели до възникването на ПТП са:

- движението на автомобила с технически несъобразена скорост спрямо радиуса на завоя;

- движението на автомобила със скорост над максимално разрешената за участъка от пътя;

- движението на автомобила с технически несъобразена скорост съгласно осветеността при къси светлини на фаровете.

Според заключението на назначената в хода на съдебното следствие допълнителна тройна автотехническа експертиза скоростта на автомобила „Пежо 307" преди пътно-транспортното произшествие е около  167 км/час, като критичната му скорост на движение в зоната на завоя е около 173 км/час при движение на автомобила по платното, но ако се отчете смесено триене със застъпване на десния банкет с десните гуми, критичната скорост е по-малка. Автомобилът е напуснал платното за движение отдясно спрямо посоката на движение в зоната на завоя, което напускане не се дължи на внезапно възникнала техническа неизправност. В резултат на движението на автомобила със скорост близка до критичната за завоя и напускането на платното за движение отдясно, автомобилът загубил странична устойчивост. Водачът на автомобила не е имал техническата възможност да предотврати ПТП при скоростта на движение и допуснатата загуба на управление, но е имал техническата възможност да се съобрази с далечината на видимост при движение на къси светлини, с радиуса на завоя, с наличното ограничение на скоростта до 60 км/час и да намали скоростта на движение, като по този начин би предотвратил ПТП. Техническите причини довели до възникването на ПТП са:

- движението на автомобила с технически несъобразена скорост спрямо радиуса на завоя;

- движението на автомобила със скорост над максимално разрешената за участъка от пътя;

- движението на автомобила с технически несъобразена скорост съгласно осветеността при къси светлини на фаровете.

Така описаното непосредствено по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и  доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимия В.К.; показанията на свидетелите Д.Д., Х.С., Д.С., Т.К., Я. К., Д.С., Н.К. и Я.К.; заключенията на вещите лица по едноличната и тройната допълнителна автотехническа експертизи, по техническата експертиза на комуникативни устройства, по съдебно-медицинските експертизи на труп, по съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, по химическата експертиза за установяване на наличие на наркотични вещества в кръвта и урината на подсъдимия, по химическите експертизи за установяване на наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия и пострадалите;  писмените доказателствени материали – тези съдържащи се в приложеното досъдебно производство № 1047/2015г. по описа на РУ на МВР гр.Сливен и тези представени от страните и приети от съда в хода на съдебното производство, както и изискани и приети по преценка на съда други писмени доказателствени материали; веществените доказателства – по описа към приложението на обвинителния акт.

Съдът внимателно анализира обясненията на подсъдимия В.К., изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече, че той в най-голяма степен е заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността.

С оглед на това уточнение предвид естеството на обясненията на подсъдимия, настоящия съдебен състав прецени, че принципно на тези обяснения не следва да се даде вяра в по-голямата им част, а в останалата им част същите биха могли да бъдат кредитирани, но само частично и само по отношение на точно определени факти и обстоятелства и само доколкото те са непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал и доколкото допринасят по един или друг начин за изясняването на обективната истина по делото. Следва да се има предвид и това, че в много голяма степен преценката на тези обяснения е в зависимост от преценката на останалите доказателствени материали.

Този съдебен състав счита, че принципно няма пречка да се даде вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, съдържаща твърдения относно това, че е управлявал многократно автомобила „Пежо 307“ на сестра си; че с управлявания от него автомобил е пристигнал от гр.Ямбол в гр.Сливен с приятелите си свид. Д.Д. и пострадалите Я. Ч. и И. Й. и вечерта по тъмно са предприели пътуване с автомобила обратно към гр.Ямбол; относно разположението в колата на всеки от пътуващите в нея при тръгването от гр.Сливен и към момента на произшествието /но не и относно поставянето на предпазни колани при тръгването от гр.Сливен/; че многократно е преминавал през участъка от пътя, където е станало ПТП и че му е известно наличие на ограничение на скоростта до 60 км/час чрез поставен пътен знак, както и че е запознат с особеностите на този участък от пътя – наличие на ляв завой /определен от него като опасен/ преди разклона за с.Камен; че е управлявал автомобила с включени дълги светлини поради липса на други превозни средства на пътя; че не е употребявал алкохол. В тази им част твърденията на подсъдимия се подкрепят от останалите доказателствени материали вкл. и писмени такива, както и заключенията на част от експертизите, поради което на същите следва да се даде вяра.

В останалата им част обясненията на подсъдимия не следва да се кредитират, тъй като освен, че представляват негова защитна теза, целяща оневиняването му, те противоречат на останалите доказателствени материали, които съдът кредитира и които ще бъдат коментирани по-нататък. В тази връзка следва да се направят и някои уточнения, доколкото част от тези твърдения някак как да бъдат коментирани и преценявани, тъй същите по същество не представляват изложение на възприети факти от действителността, а по-скоро субективно отношение на подсъдимия към случили се събития и/или към определени доказателствени материали. Такива са неговите изявления, че не си спомня какво се е случило след като е бил заслепен /според него/ от включената светкавица на мобилния телефон на постр. Я. Ч. и е загубил видимост към пътя, както и предположението му, че пострадалите вероятно са си свалили предпазните колани.

По повод на горното, съдът счита, че не следва да се дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, в която се съдържат твърдения относно скоростта, с която е управлявал автомобила непосредствено преди произшествието т.е. с която автомобилът е навлязъл в завоя. Според подсъдимия, управляваният от него автомобил е навлязъл в завоя със скорост 60 км/час, която съответства на ограничението, установено с пътен знак в този участък от пътя.  В тази им част твърденията на подсъдимия се опровергават от наличните по делото доказателствени материали, чрез които се установява по несъмнен и категоричен начин, че скоростта на движение на автомобила преди произшествието е значително по-висока. Според заключението на тройната автотехническа експертиза скоростта на движение на автомобила преди ПТП е била около 167 км/час, а според вещото лице проф. д-р С.К. – дори още по-висока – над 170-175 км/час т.е. дори превишаваща критичната скорост за завоя. Според показанията на свид. Д.Д. /която се е возела на предната дясна седалка/ непосредствено преди ПТП тя е забелязала, че подсъдимия управлява автомобила със скорост около 150 км/час /според показанието на скоростомера/ и му е направила забележка. Нейните показания в тази им част се подкрепят и от показанията на свид. Д.С., който пръв е пристигнал на мястото на произшествието и е разговарял с нея. Според този свидетел, свид. Д.Д. преди произшествието е погледнала скоростомера и е видяла, че автомобила се движи със скорост 150 км/час. Впрочем, именно такова е и показанието на скоростомера на автомобила, установено по време на огледа на автомобила, извършен на 07.10.2015г. и отразен в съставения на същата дата протокол за оглед на веществени доказателства. При този оглед е установено /и отразено в протокола за оглед/, че стрелката на скоростомера сочи „150“ т.е. 150 км/час, за което вещите лица от тройната автотехническа експертиза обясниха в с.з. на реалната скорост на движение е била по-висока поради по-късното настъпване на пластичните деформации на устройството, не в началото на удара, а по-късно.

По сходен начин следва да се преценяват и твърденията на подсъдимия, че при управлението на автомобила не е напускал пътното платно и се е движил в собствената си лента за движение т.е. същите не следва да се кредитират, тъй като противоречат на заключенията на всички назначени по делото в досъдебното и съдебното производство автотехнически експертизи. Според тези заключения автомобилът, управляван от подсъдимия е напуснал пътното платно отдясно спрямо посоката на движение в зоната на завоя като е налице застъпване на десния банкет с десните гуми и това напускане на пътното платно не се е дължало на внезапно възникнала техническа неизправност. За напускане на платното свидетелства в показанията си и свид. Д.Д., която твърди, че автомобилът е навлязъл в пръстта т.е. извън платното и е започнало друсане. В тази й част показанията й се подкрепят и от показанията на свид. Д.С., пред когото тя е заявила, че е усетила как колата излиза от пътя.

Не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия в частта им относно съдържащите се в тях твърдения, че е бил заслепен от включената светкавица на мобилния телефон на постр. Я. Ч., която непосредствено преди ПТП е правила видеозапис със задната камера на мобилния си телефон чрез приложението Snapchat, в резултат на което подсъдимият е загубил видимост респ. управлението на автомобила. Твърдения за това, че постр. Я. Ч. непосредствено преди ПТП е правила видеозапис със задната камера на мобилния си телефон чрез приложението Snapchat и с включена светкавица се съдържат и в показанията на свид. Д.Д. /които по-подробно ще бъдат обсъдени по-нататък/, макар, че между показанията на тази свидетелка и обясненията на подсъдимия са налице съществени разминавания. Тези разминавания касаят не само момента, когато е извършвано заснемането или поредността на лицата, които са били заснемани от постр. Я. Ч., но преди всичко обстоятелството как според твърденията на подсъдимия и свидетелката е станало заслепяването. Според свид. Д.Д. подсъдимият е бил заслепен евентуално от отражението на включената светкавица в страничното огледало, докато подсъдимият твърди, че постр. Я. Ч. е поставила телефона с включената светкавица непосредствено пред лицето му т.е. той е бил заслепен непосредствено от светкавицата на телефона, а не от отражението й. Свид. Д.Д. категорично не описва такова действие от страна на постр. Я. Ч., а именно поставяне на телефона с включената светкавица пред лицето на подсъдимия, а твърди, че телефонът първо е бил насочен към постр. И. Й., след това по посока към подс. В.К. и след това към нея самата. Обясненията на подсъдимия респ. показанията на свид. Д.Д. за това, че постр. Я. Ч. непосредствено преди ПТП е правила видеозапис със задната камера на мобилния си телефон чрез приложението Snapchat и с включена светкавица, обаче, не се подкрепят от никакви други доказателства по делото. Пристигналият пръв на мястото на произшествието свид. Д.С. е разговарял както с подсъдимия, така и със свид. Д.Д. и същите изобщо не са споменали за извършвани такива действия от страна на постр. Я. Ч. или от когото и да било друг в автомобила т.е. че е правен видеозапис с включена светкавица и че това е заслепило подсъдимия. Докато последният все пак твърди, че няма спомен за самото ПТП, то свид. Д.Д. е била в съзнание през цялото време и е странно, че при разговора си със свид. Д.С. си спомня други подробности като скоростта на движение на автомобила, загубата на управление и напускането на пътното платно, но в този момент не си спомня за извършвания видеозапис с включена светкавица, което евентуално е заслепило водача. Много удобно спомените за извършвания видеозапис, включената светкавица и заслепяването се появяват по-късно и предназначението им е да оневинят подсъдимия, по причини, за които ще стане въпрос по-късно. Твърденията на подсъдимия и на свид. Д.Д. за видеозапис с включена светкавица на мобилния телефон чрез приложението Snapchat, извършен от постр. Я. Ч. непосредствено преди ПТП се опровергават и от заключението на техническата експертиза на комуникативни устройства. Според това заключение, в паметта на телефона на постр. Я. Ч. действително са открити четири /два по два идентични, но съхранени на различно място/ видео файла от приложението Snapchat, създадени за времето от 18.00 часа до 21.30 часа на 06.09.2015г., но същите са създадени значително по-рано от времето на настъпване на ПТП. 

Не следва да се дава вяра и на твърденията на подсъдимия, че при тръгването  от гр.Сливен за гр.Ямбол всички пътници са били с поставени предпазни колани вкл. и пострадалите, които са били на задната седалка, по негово настояване. В тази им част обясненията на подсъдимия противоречат на показанията на свид. Д.Д., според която пострадалите, които са били на задната седалка не са били с поставени предпазни колани още при тръгването от гр.Сливен. Според заключението на тройната автотехническа експертиза, категорично пострадалите не са били с поставени предпазни колани.

Настоящият съд обсъди, прецени и анализира показанията на разпитаните по делото свидетели, които следва да се обособят в различни групи от гледна точка на обстоятелствата, които се изясняват чрез тях т.е. с оглед на относимостта им към предмета на доказване. Същевременно показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат преценявани от гледна точна на достоверност и с оглед както на съдържанието им, така и на съпоставянето им с останалите доказателствени материали т.е. същите не биха могли и не следва да се преценяват еднозначно.

Съдът намира, че не следва да се преценяват еднозначно показанията на свид. Д.Д., която на практика е единствения очевидец на произшествието, доколкото останалите пътници са починали, водачът т.е. подс. В.К. твърди, че не си спомня нищо от самата катастрофа, а всички останали свидетели са пристигнали на мястото на произшествието след като последното вече е било приключило. Показанията на тази свидетелка са подробни, но не са съвсем последователни и непротиворечиви, а и в известна степен т.е. по отношение на определени обстоятелства противоречат на останалия доказателствен материал.

В частта им, в която е налице противоречие с други кредитирани от съда доказателствени материали, на показанията на свид. Д.Д. не следва да се дава вяра. Става въпрос основно и преди всичко за твърденията на тази свидетелка, че постр. Я. Ч. непосредствено преди ПТП е правила видеозапис със задната камера на мобилния си телефон чрез приложението Snapchat и с включена светкавица и това евентуално е заслепило водача на автомобила – подс. В.К.. По-горе, при обсъждане на обясненията на подсъдимия, вече бяха изложени съображения защо не се кредитират твърденията за извършван такъв видеозапис, като тези съображения са напълно относими и при преценката на показанията на свидетелката в тази им част. Според съда, причина свидетелката да си „спомни“ за извършването на такъв видеозапис непосредствено преди ПТП /за който тя не е споменала и дума при разговора си със свид. Д.С. непосредствено след ПТП при положение, че не е губила съзнание/ са близките й приятелски отношения с подсъдимия и в тази връзка е налице очевиден стремеж от нейна страна да му „помогне“, като се опита да омаловажи това, което той е извършил респ. да прехвърли част от отговорността за случилото се на пострадалите, които няма как вече да се защитят. Обяснението, че едва в болницата и след разговора с майката на подсъдимия /последната не си спомня да е провеждала такъв разговор/ свид. Д.Д. се е сетила, че може би загубата на управление се дължи на заслепяване, а не на прекомерно високата скорост на движение на автомобила, е несериозно и очевидно е предназначено да бъде оневинен нейния близък приятел, още повече, че другите й двама приятели вече не са между живите и не могат да я опровергаят. Става въпрос за толкова съществено обстоятелство /заслепяването на водача от светкавицата на телефона на постр. Я. Ч./, че е логически необяснимо защо това не е било споделено на свид. Д.С., а са му споделени съвсем други неща т.е. действителната причина за възникване на произшествието – загуба на управление поради изключително високата скорост на движение на автомибола. В тази насока следва да се преценяват и твърденията на тази свидетелка по отношение на това, че след като е видяла, че автомобила се движи със скорост 150 км/час и е направила забележка на подсъдимия, той е намалил скоростта до 90-100 км/час т.е. с една трета. Това също е опит да бъде омаловажено извършеното от подсъдимия, тъй като това противоречи както на показанията на скоростомера на автомобила, установени при огледа на същия, така и на заключенията на автотехническите експертизи, които определят значително по-високи стойности на скоростта на движение на автомобила.

В останалата им част показанията на свид. Д.Д. следва да бъдат кредитирани, тъй като се подкрепят от останалия доказателствен материал /освен от обясненията на подсъдимия в частта им, на които съдът не даде вяра/ и са действително последователни и непротиворечиви. Те вече бяха коментирани по-горе при обсъждането на обясненията на подсъдимия и касаят твърденията на свидетелката относно скоростта на движение на автомобила непосредствено преди ПТП от 150 км/час /което се подкрепя от показанието на скоростомера, установено при огледа на автомобила; от показанията на свид. Д.С. и от заключенията на автотехническите експертизи/; относно напускането на пътното платно от автомобила непосредствено преди ПТП /което се подкрепя от показанията на свид. Д.С. и от заключенията на автотехническите експертизи/; относно поставянето на предпазните колани от страна на пострадалите на задната седалка при тръгването от гр.Сливен за гр.Ямбол /което се подкрепя от заключението на тройната автотехническа експертиза/. Впрочем по отношение на последното, свид. Д.Д. заявява, че при тръгването от гр.Сливен за гр.Ямбол подсъдимият не е казал нищо на пострадалите вкл. да си поставят предпазните колани, което противоречи на неговите твърдения, че им е казал. При преценката на показанията на тази свидетелка следва да се има предвид и това, че тя описва механизъм на възникване и протичане на произшествието, който е много близък до установения чрез заключенията на автотехническите експертизи.

Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло показанията на свид. Д.С., който пръв е пристигнал на мястото на произшествието почти веднага, след като същото се е случило и не само е възприел обстановката на пътя, състоянието на лекия автомобил, състоянието на четиримата пътници, но и е разговарял с някои от тях. Неговите показания са подробни, последователни, непротиворечиви и в много голяма степен допринасят както за изясняване на съществени обстоятелства от предмета на доказване по делото, така и за преценката на останалите, предимно гласни, доказателствени материали, и в частност показанията на свид. Д.Д. и обясненията на подс. В.К.. Свидетелят е разговарял основно със свид. Д.Д., която е заявила, че е усетила колата да излиза от пътя, видяла, че подсъдимия губи управление, погледнала е километража /скоростомера/ и е видяла, че скоростта на автомобила е 150 км/час. До голяма степен заявеното от нея пред този свидетел се потвърждава впоследствие от показанията депозирани както в досъдебното производство /разпитана пред съдия/, така и в хода на съдебното следствие, макар, че в нейните показания се проявява известен стремеж да бъде оневинен подсъдимия, доколкото тя вече твърди, че той е намалил значително скоростта на движение /което не се подкрепя от заключението на автотехническите експертизи/ преди произшествието, както и че е загубил управление на автомобила поради заслепяване от включената светкавица на телефона на постр. Я. Ч.. По-горе вече бяха коментирани показанията на тази свидетелка и в тази им част същите не бяха кредитирани, като противоречащи с останалия доказателствен материал. Същественото в случая е, че нито подсъдимия, нито свидетелката споменават пред свид. Д.С. за заслепяване от включена светкавица на телефон или за извършван видеозапис, което несъмнено е изключително важно обстоятелство и не би следвало да бъде пропуснато. Единственото логично обяснение е /както вече беше посочено по-горе/, че на този свидетел свид. Д.Д. е казала действителната причина за възникването на произшествието – загуба на управление поради прекомерно високата скорост, а не поради заслепяване.

Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите Х.С. и Д.С., които са служители на Пътна полиция – Сливен и са посетили мястото на произшествието. Техните показания са сравнително подробни и последователни, не са противоречиви и противоречащи на останалия доказателствен материал по делото, който съда кредитира. Чрез тях се изясняват важни обстоятелства, свързани със самото местопроизшествие, с поведението на лицата вкл. кой къде се е намирал и в какво състояние е бил. Впрочем, тези свидетели също са разговаряли със свид. Д.Д. и тя и на тях не е споделила за извършване на видеозапис с мобилен телефон по време на движение на автомобила и евентуално заслепяване на водача. Чрез показанията на тези свидетели се установява и обстоятелството, че подсъдимият е бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен, което се потвърждава впоследствие от заключението на една от химическите експертизи.

Съдът намира, че при преценката на показанията на свид. Я. К. следва да се има предвид обстоятелството, че тя е майка на подсъдимия и следователно в изключително голяма степен заинтересована от изхода на делото. В тази връзка твърденията й за поведението на подсъдимия в болницата, а именно, че постоянно е повтарял, че нещо му свети в очите и че си е вдигал дясната ръка пред лице следва да бъдат преценени с много големи резерви, доколкото по делото липсват каквито и да било други доказателства, които да ги подкрепят. От друга страна, тази свидетелка твърди, че не е разговаряла със свид. Д.Д. в болницата, което пък противоречи с твърденията на самата Д., като обяснението на съда е, че по този начин свид. Я. К. се предпазва от евентуален упрек, че свид. Д. е била уговорена да си „спомни“ за въпросното заслепяване от светкавицата на мобилния телефон на постр. Я. Ч..

По отношение на свид. Т.К., която е собственик на лекия автомобил „Пежо 307“, същата като сестра на подсъдимия се възползва от правото си да откаже да дава показания.

Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите Н.К. и Я.К.. Първата е собственик на фирмата извършила транспортирането на лекия автомобил от мястото на ПТП до паркинга на КАТ – Сливен, а вторият е неин съпруг и служител по договор във фирмата, както и лицето, което фактически е осъществило това транспортиране. Показанията на тези свидетели /и особено на свид. Я.К./ касаят важни обстоятелства свързани с начина, по който автомобилът е бил транспортиран и в частност, че при натоварването, превозването и разтоварването на същия не са били причинени допълнителни увреждания. Показанията на свид. Я.К. за липсата на допълнително причинени увреждания по автомобила имат важно значение за преценката на заключенията на автотехническите експертизи /доколкото при допълнителната експертиза на вещите лица беше възложено да огледат допълнително този автомобил/, както и на протокола за оглед на лекия автомобил, с оглед на правените неколкократно в хода на съдебното следствие възражения от страна на защитата на подсъдимия, че по автомобила е било въздействано след произшествието респ. че са му причинени допълнителни увреждания, които компрометират изводите на вещите лица от автотехническите експертизи вкл. относно скоростта на движение на автомобила преди ПТП.

По отношение на заключенията на назначените както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие експертизи, преценката на съда следва да зависи от това какви обстоятелства се изясняват чрез тях и по какъв начин, както и доколко са обосновани и не противоречат на останалия доказателствен материал.

Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията по назначените в хода на досъдебното производство химически експертизи както за установяване на наличие на наркотични вещества в кръвта и урината на подсъдимия В.К., така и установяване на наличие и за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на подсъдимия В.К. и на пострадалите И. Й. и Я. Ч..  Същите са изготвени от компетентни вещи лица, чиято добросъвестност и професионална компетентност не се поставят под съмнение. Заключенията им са достатъчно пълни и ясни, обосновани е и няма причини за съмнение в правилността им. Чрез тези заключения се установява по предвидения в закона ред липсата на наркотични вещества /изрично описани/ в кръвта и урината на подсъдимия респ. липсата на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия и пострадалите. Тези заключения не се оспорват от страните.

Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите лица съдебни лекари по изготвените от тях две съдебно-медицински експертизи на труп и една съдебно-медицинска експертиза по писмени данни на живо лице, тъй като същите са подробни, обосновани, пълни и ясни и липсват основания за съмнение относно правилността им. Изготвени са от компетентни вещи лица и са в много голяма степен относими към предмета на доказване, доколкото чрез тях се установяват важни обстоятелства – получените от всеки от пострадалите увреждания в резултат на произшествието, механизма на тяхното причиняване, причините за смъртта на двамата починали и характера на телесните повреди на свид. Д.Д.. На практика по заключението на съдебното-медицинската експертиза по писмени данни на живо лице /касаеща свид. Д.Д./ липсват възражения, а наведените възражения на защитата на подсъдимия по отношение на заключенията по съдебно-медицинските експертизи на труп /касаещи пострадалите И. Й. и Я. Ч./ бяха обсъдени и отхвърлени като неоснователни в хода на съдебното следствие от настоящия съдебен състав, предвид отказа на същия да уважи искането за назначаване на допълнителни съдебно-медицински експертизи. В тези заключения много подробно са описани констатираните увреждания на пострадалите, изяснен съвсем ясно и конкретно механизма на причиняването им, по несъмнен начин са установени и посочени причините за настъпването на смъртта и наличието на пряка и непосредствена връзка между причинените от ПТП увреждания /и за двамата е посочено, че всички констатирани увреждания са от ПТП/ и настъпването на смъртта им.

Съдът намира, че заключението на единичната автотехническа експертиза, възложена и изготвена в хода на досъдебното производство не следва да бъде кредитирано само в частта му, в която това заключение се различава от заключението на тройната допълнителна тройна автотехническа експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, а последното следва да бъде кредитирано напълно /с една уговорка касаеща извода, че скоростта на автомобила е била несъобразена с осветеността при включени къси светлини, за което ще стане въпрос по-нататък/.

Действително са налице някои различия между единичната експертиза и тройната експертиза, причините за които в хода на съдебното следствия бяха изяснени и се свеждат до следното:

При първоначалната единична и при допълнителната тройна експертизи са използвани различни коефициенти на моментно триене, т.нар. „коефициент ламбда“, което е довело до изчисляване на различни скорости на движение. При първоначалната експертиза в полза на водача е използван коефициент с твърде ниска стойност – около 0,1, съответстваща на удар в гладка стена или парапет, когато самото триене е малко. При тройната експертиза са приети по-високи стойност – 0,2 – 0,3, което е в съответствие с естеството на терена /скат, дере, пръст и камъни/, в който се е ударил автомобила, поради което е изчислена и по-висока скорост -  167 км/час вместо 149 км/час. Според вещото лице проф. д-р С.К., на практика скоростта на автомобила е била дори по-висока – над 170-175 км/час т.е. дори над критичната за завоя. С оглед на използваните по високи стойности на коефициентите на триене, според заключението на тройната експертиза се увеличават и стойностите на опасната зона за спиране, както и на критичната скорост за завоя. Следва да се има предвид и това, че по същество няма чувствителна разлика между заключенията на единичната и тройната експертизи.

Заключението по тройната автотехнически експертиза следва да се кредитира изцяло /с направената вече уговорка относно съобразяването на скоростта на движение с осветеността на къси светлини/, тъй като е подробно, обосновано, ясно и пълно, като липсват основания за съмнение по отношение на правилността му. В изготвянето му са участвали изключително компетентни вещи лица вкл. и един от водещите специалисти в страната по въпросите, касаещи изследването на пътно-транспортните произшествие – проф. д-р С.К., автор на учебника „Автотехническа експертиза“, на извадки от който се позовава често защитата на подсъдимия при обосноваване на възраженията си срещу това заключение. Тези вещи лица /и особено проф. д-р С.К./ отговориха поробно, изчерпателно, пълно, компетентно и убедително на всички поставени им въпроси. Заключението по тази експертиза /с допълненията и уточненията направени при разпита на вещите лица в с.з./ в много голяма степен допринасят за изясняването на решаващи за изхода на делото обстоятелства от предмета на доказване – скоростта на движение на автомобила, опасната му зона за спиране, мястото на удара и въобще цялостния механизъм на възникване, протичане и приключване на произшествието. Същевременно, заключението на допълнителната тройна автотехническа експертиза в много голяма степен допринася за преценката на достоверността на обясненията на подсъдимия /че е карал със скорост 60 км/час и че не е напускал платното за движение/, както и частично показанията на свид. Д.Д., също по отношение на скоростта на движение на автомобила /че е била намалена значително преди ПТП/.  Тези твърдения съдът прие за недостоверни.

Заключенията по автотехническите експертизи допринасят и за преценката на достоверността на обясненията на подсъдимия, че не е напускал платното за движение, а оттам, че загубата на управление на автомобила се дължи на заслепяването, а не на високата скорост и напускането на платното за движение, което е едно от основните положение в защитната теза. Съдът вече прецени като недостоверни тези твърдения на подсъдимия /а следователно и за недостоверна тезата на защитата за причините за загуба на управление/, доколкото вещите лица са категорични, че е налице напускане на платното за движение отдясно, като десните гуми на автомобила са преминали през десния банкет, което заедно с много високата скорост е довело до загуба на странична устойчивост т.е. до загуба на управление.

В с.з. вещите лица подробно коментират и показанията на скоростомера и оборотомера на автомобила и обосновават извод, че тези показания не само, че не са в противоречие с изводите на експертизата, но го и подкрепят.

Що се отнася до съдържащия се в заключенията и по двете експертизи извод, че една от техническите причини за ПТП е движение на автомобила със скорост несъответна на осветеността на късите светлини, вещите лица в с.з. потвърдиха, че това действително е така, ако автомобилът се е движел на къси светлини. Доколкото по делото не е имало обективни данни, от които да се установи на какви светлини се е движел автомобила, а са налице само гласни доказателства /в показанията на свид. Д.Д. и в обясненията на подсъдимия/, че непосредствено преди ПТП автомобилът се е движел с включени дълги светлини, вещите лица отговориха, че при тази хипотеза /движение на дълги светлини/ скоростта на движение от 167 км/час не е несъобразена с осветеността на пътя /ако дългите светлини осветяват участък от пътя по-голям от 198 м, колкото е опасната зона за спиране/, но е несъобразена с геометрията на завоя.

Неоснователни са възраженията на защитата, които са по съществото на заключенията на вещите лица по автотехническите експертизи и касаят използваните методики и коефициенти при извършването на съответните изследвания и изчисления. Наред с това се оспорват и някои от изходните  данни за тези изследвания и изчисления, свързани основно с констатациите в протокола за оглед на местопроизшествие и в протокола за оглед на лекия автомобил.

Тези възражения на защитата бяха правени неколкократно в хода на съдебното следствие вкл. по повод на искания за назначаване на повторна петорна автотехническа експертиза и по тях съдът също неколкократно се е произнасял, като ги е отхвърлял като неоснователни. По време на разпита им в с.з. проведено на 21.10.2016г. вещите лица /и особено проф. д-р С.К./ отговориха изчерпателно и аргументирано на абсолютно всички многобройни въпроси на защитата вкл. и на възраженията им за използваните стойности на коефициентите и самите използвани коефициенти, а позоваването на извадки от учебника „Автотехническа експертиза“ на проф. д-р К., както и на някакви изчисления, направени от незнайно кого /също въз основа на цитирания учебник/ е несериозно и няма как да бъде възприето и уважено. Впрочем, при допълнителната тройна експертиза вещите лица /част от тях/ са огледали лично автомобила и заявяват, че по него няма допълнително причинени увреждания след катастрофата /още повече, че вещото лице инж. Х.У. е присъствал на огледа на местопроизшествието/, което е в пълно съответствие с показанията на свид. Я.К., че при транспортирането на автомобила по същия не са били причинени допълнителни увреждания. В тази връзка тезата на защитата първоначално беше, че допълнителни увреждания на автомобила са били причинени при транспортирането му, но след показанията на цитирания по-горе свидетел, вече се твърди, че такива са били причинени на мястото, където автомобила се съхранява до извършването на огледа на 07.10.2015г.

Съдът намира, че следва да кредитира заключението по назначената в хода на досъдебното производство техническа експертиза на комуникативни устройства, според което в паметта на мобилния телефон HTC модел ОРМ1100 D626ph /обект 1.1. според експертизата/, ползван от пострадалата Я. Ч. са открити 4 видео файла от приложението Snapchat /два по два идентични, но съхранявани на различни места в паметта на телефона/, създадени за времето от 18.00 до 21.30 часа на 06.09.2015г., но всички те са създадени значително по-рано от времето на настъпване на ПТП.  Същото е обосновано, ясно и пълно и няма основания за съмнение в правилността му. чрез нея се установява именно посоченото по-горе – наличие на видео файлове от посоченото мобилно приложение, но създадени значително по-рано от времето на настъпване на ПТП. Това заключение допринася и за преценката на достоверността на обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Д.Д. в частта им, в която те твърдят, че постр. Я. Ч. непосредствено преди ПТП е правила видеозапис със задната камера на мобилния си телефон чрез приложението Snapchat и с включена светкавица и това евентуално е заслепило водача на автомобила – подс. В.К.. С оглед на заключението на вещите лица по тази експертиза, както и предвид останалите изложени по-горе съображения /при обсъждането на обясненията на подсъдимия показанията на посочената свидетелка/ съдът прецени като недостоверни тези техни твърдения. Що се отнася до наведените от защитата на подсъдимия в хода на съдебното следствие възражения срещу тази експертиза и направеното искане за назначаване на допълнителна експертиза, настоящият съд ги обсъди и ги отхвърли аргументирано с мотив, че вещите лица в с.з. са отговорили изчерпателно на поставените им въпроси, а зададените допълнителни въпроси към една допълнителна експертиза не биха допринесли за изясняване на относими към предмета на доказване обстоятелства, или касаят действия, които не са от компетентността на вещите лица.

Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са изготвени в съответствие  както с общите изисквания на чл.127 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия. Освен това, тези доказателствени материали  не се оспорват от страните, с изключение на протокола за оглед на местопроизшествие и протокола за оглед на лекия автомобил, по които възражения има защитата на подсъдимия.

Впрочем защитата на подсъдимия не оспорва самите писмени доказателствени средства /в частност цитираните по-горе протоколи за оглед на местопроизшествие и за оглед на лекия автомобил/, а настоява за извършване на такива огледи от съдебния състав с мотив, че е налице промЯ. на обстановката. В хода на съдебното следствие съдът се произнесе по тези искания и ги отхвърли, като прие, че самите процесуални действия в хода на досъдебното производство са извършени, а протоколите от тях са изготвени в пълно съответствие с процесуалния закон, поради което и в с оглед на разпоредбата на чл.131 от НПК тази протоколи са годни доказателствени средства за извършените процесуални действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства. Искането за извършване на нов оглед на мястото на произшествието се обосновава не с твърдение, че огледа в досъдебното производство е бил опорочен или че неправилно или неточно е отразена обстановката на пътя, а за да се дали е бил извършван /кога и къде/ частичен ремонт на пътя, което освен, че няма как да бъде установено чрез извършването на оглед е и неотносимо към предмета на доказване, при положение, че този ремонт е правен след произшествието. Искането за извършване на нов оглед на лекия автомобил се обосновава с твърдения, че върху автомобила е било въздействано допълнително след произшествието /първоначално се твърдеше, че това е станало при транспортирането, но след разпита на свид. Я.К. вече се твърди, че това се е случило по времето, когато автомобилът е бил на паркинга на КАТ – Сливен и преди огледа, извършен на 07.10.2015г. По време на този оглед е било описано състоянието на автомобила към тази дата и извършването на нов оглед, след повече от година, е безпредметно и не би допринесло за разкриване на обективната истина по делото.

Съдът счита, че следва да се кредитират и веществените доказателства по делото /приобщени по реда на чл.284 от НПК/, които също не се оспорват от страните.

При така направения анализ на доказателствените материали събрани в хода на проведеното съдебно следствие настоящият съд направи извода, че по несъмнен и безспорен начин е доказано, че  подсъдимият В.К.К. е управлявал лекия автомобил „Пежо 307” по време на катастрофата, допуснал е нарушения на правилата за движение като се е движил с превишена скорост, с несъобразена с геометрията на завоя скорост, загубил е управление на автомобила т.е. не го е контролирал напълно и с това е станал причина за възникване на ПТП довело до смъртта на пострадалите Я.М. Ч. и И.Т. Й..

При така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:

С деянието си, описано подробно по-горе, подсъдимият В.К.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.343 ал.3 б.“б” предл.1 във вр. с ал.1 б.”в”, вр с чл.342 ал.1 от НК, като на 06.09.2015г., на път ІІ-53 на територията на община Сливен,  километър 130,  преди разклона за с.Камен, посока от гр.Сливен към гр.Ямбол, при управление на МПС - л.а. „Пежо 307” с рег. № У 99 72 АМ, нарушил правилата за движение, а именно: чл.20 ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато  МПС, което е управлявал; чл. 20 ал.2 от ЗДвП като не е съобразил скоростта на движение на автомобила с релефа на местността, а именно левия завой на пътя; като е нарушил чл.21 ал.2 от ЗДвП, като е превишил скоростта на движение на автомобила, управлявайки със скорост от 167 км/ч при наличие на забранителен  пътен знак „В26”, разрешаващ скорост на движение до 60 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на Я.М. Ч. и на И.Т. Й. ***.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна /въз основа на направения анализ и преценка на коментираните по-горе доказателствени материали/, от обективна страна е несъмнено и безспорно, че подсъдимият В.К.К. на 06.09.2015г. около 21.10 - 21.15 часа е управлявал лекия автомобил „Пежо 307”, собственост на сестра му свид. Т.К. по път ІІ-53 на територията на община Сливен,  в района на километър 130,  преди разклона за с.Камен, в посока от гр.Сливен към гр.Ямбол.

Скоростта на движение, с която подсъдимият е управлявал автомобила непосредствено преди произшествието е била около 167 км/час /а според вещото лице проф. д-р С.К. и по-висока – 170-175 км/час/ т.е. същата е била превишена близо три пъти предвид наличието на забранителен пътен знак „В26” в този пътен участък, забраняващ движение със скорост над 60 км/час т.е. налице е нарушение на нормата на чл.21 ал.2 от ЗДвП. Тази скорост на практика е значително по-висока и от максимално разрешената скорост на движение на пътно-превозно средства категория „В“ извън населено място, регламентирана в нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

По-горе, при обсъждането и анализа на доказателствените материали, подробно бяха коментирани тези от тях, чрез които се установява, че скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил непосредствено преди ПТП е била 167 км/час. Неоснователни са възражения на защитата, както и тезата на самия подсъдим, че той не е управлявал автомобила с такава висока скорост /според подсъдимия скоростта му е била съобразена с пътния знак т.е. около 60 км/час/, които също бяха коментирани и отхвърлени. Впрочем, подсъдимият е бил съвсем наясно със съществуващото ограничение на скоростта респ. за наличието на пътен знак в този участък от пътя, през която той е минавал многократно и добре е познавал пътя и пътните условия.

Тази скорост от 167 км/час е не само превишена, но според вещите лица от тройната автотехническа експертиза е несъобразена с геометрията на пътя т.е. с левия завой, в който е навлязъл управлявания от подсъдимия автомобил т.е. налице е нарушение и на нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, предвиждаща задължение за водачите на ППС при избора на скоростта на движение да се съобразяват с конкретните пътни условия, в случая с релефа на пътя респ. с наличието на ляв завой. Вещите лица са изчислили, че критичната скорост на движение на автомобила в зоната на завоя е около 173 км/час при движение на автомобила по платното т.е. при скорост по-голяма от тази водачът не би могъл да преодолее завоя. Вещото лице проф. д-р С.К. заявява, че според него скоростта на движение на автомобила реално е била около 170-175 км/час т.е. на практика над критичната. В конкретния случай, обаче, при навлизането си в завоя, автомобилът е излязъл с десните си гуми извън платното т.е. на банкета, поради което и критичната скорост реално е по-малка от така изчислената. Според вещите лица и в частност проф. д-р К., в конкретния случай водачът не е имал техническата възможност да преодолее завоя, поради избора на скорост, която за този участък от пътя многократно надвишава технически съобразената. Практически за водач като подсъдимия с опит като такъв от само няколко месеца е било невъзможно да се преодолее завоя с тази скорост, въпреки изявлението му, че той често е минавал през този пътен участък и е знаел, че същия може да се премине и с по-висока скорост от разрешената от пътния знак. Според вещото лице, за да се преодолее този завой с такава скорост е необходимо водачът да притежава изключителни качества, дори не на професионален шофьор, а на автомобилен състезател.

Поради движението с неколкократно превишената /спрямо ограничението от 60 км/час/ скорост, както и несъобразената такава спрямо зоната на ляв за него завой, подсъдимият излязъл с десните гуми на управлявания от него автомобил извън пътното платно т.е. в десния банкет. Последното категорично се установява както от заключенията на автотехническите експертизи, така и от показанията на свид. Д.Д. и тезата на подсъдимия и защитата му, че автомобилът не е напускал платното за движение се явява несъстоятелна. Вещите лица в с.з. много подробно изясниха механизма на ПТП от този момент нататък и са категорични, че след излизането на автомобила на банкета, същият /автомобилът/ е загубил странична устойчивост т.е. водачът е загубил контрол върху движението на автомобила. Следователно е налице нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП, изискваща водачите да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват. Несъмнено е налице загуба на управление респ. загуба на контрол върху автомобила от страна на подсъдимия като водач на автомобила, като тази загуба на управление се дължи именно на изключително високата скорост на движение на автомобила /несъобразена с геометрията на пътя т.е. с левия завой/ и на излизането извън пътното платно т.е. на банкета, а не на друга причина – напр. твърдяното от подсъдимия и защитата му заслепяване поради това, че според тях постр. Я. Ч. непосредствено преди ПТП е правила видеозапис със задната камера на мобилния си телефон чрез приложението Snapchat и с включена светкавица. Последното беше коментирано подробно при анализа на доказателствата и тази теза на подсъдимия и защитата му беше отхвърлена като несъстоятелна с оглед на наличните доказателства по делото.

Така посочените по-горе нарушения на правилата за движение /на чл.20 ал.1 от ЗДвП, на чл.20 ал.2 от ЗДвП и на чл.21 ал.2 от ЗДвП/ са в пряка причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие /първоначалния удар на предната част на автомобила в левия скат на път, завъртането му и последвалия удар в същия скат със задната част на автомобила, преобръщането на същия и последния удар в десния скат/ и резултата от него – смъртта на пострадалите И.Т. Й. и Я.М. Ч., както и несъставомерните увреждания на свид. Д.Д.

Предвид кредитираните заключения на съдебно-медицинските експертизи на труп и съдебно-медицинската експертиза по писмени данни на живо лице е несъмнено, че пострадалите са получили описаните наранявания именно в резултата на възникналото ПТП /според вещите лица всички констатирани увреждания са в резултат на това ПТП/, както и че смъртта на пострадалите И. Й. и Я. Ч. е пряка и непосредствена последица от получените от това ПТП тежки травматични увреждания.

Във връзка с последното, от защитата на подсъдимите се застъпва тезата, че непоставянето на предпазните колани от страна на пострадалите е допринесло за причиняването на уврежданията им респ. смъртта им, като дори се намеква, че ако пострадалите са били с поставени предпазни колани е можело да не настъпи смъртта им.

Тази теза е несъстоятелна. Действително, непоставянето на предпазните колани от страна на пострадалите има известен принос към степента на уврежданията им /според вещото лице проф. д-р С.К. в с.з./, които евентуално биха могли да бъдат и по-леки, но никой /дори проф. д-р К., а още по-малко вещото лице д-р Т.Ч./ не би могъл да се ангажира с категорично становище, че ако пострадалите бяха с поставени предпазни, нямаше да настъпи смъртта им при възникналото ПТП. Това, което е категорично, обаче, е че ако подсъдимият не беше допуснал нарушение на правилата за движение, коментирани по-горе, не би се стигнало до ПТП респ. до причиняването на телесните увреждания на пострадалите респ. до настъпването на смъртта им.

От субективна страна деянието на подсъдимия е извършено по непредпазливост – той не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е могъл и е бил длъжен. Подсъдимиятт не е целял пряко настъпването на престъпния резултат, но е могъл и е бил длъжен в съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка да предвиди настъпването на обществено опасните последици – да се движи с разрешена скорост, със съобразена скорост спрямо завоя на пътя и да контролира непрекъснато автомобила, който управлява.

Като причини и условия за извършване на престъплението съдът преценява проявеното от страна на подсъдимия незачитане на основни правила за движение, както и ниската квалификация на водача предвид обстоятелството, че е придобил правоспособност едва няколко месеца преди произшествието.

С оглед на изложеното по-горе, подсъдимият В.К.К. следва да бъде признат за виновен в извършването на така коментираното и описано по-горе престъпление по чл.343 ал.3 б.“б” предл.1 във вр. с ал.1 б.”в”, вр с чл.342 ал.1 от НК, т.е. че на 06.09.2015г., на път ІІ-53 на територията на община Сливен,  километър 130,  преди разклона за с.Камен, посока от гр.Сливен към гр.Ямбол, при управление на МПС - л.а. „Пежо 307” с рег. № У 99 72 АМ, нарушил правилата за движение, а именно: чл.20 ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато  МПС, което е управлявал; чл. 20 ал.2 от ЗДвП като не е съобразил скоростта на движение на автомобила с релефа на местността, а именно левия завой на пътя; като е нарушил чл.21 ал.2 от ЗДвП, като е превишил скоростта на движение на автомобила, управлявайки със скорост от 167 км/ч при наличие на забранителен  пътен знак „В26”, разрешаващ скорост на движение до 60 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на Я.М. Ч. и на И.Т. Й. ***.

Несъстоятелна е претенцията на защитата на подсъдимия извършеното от него деяние да се квалифицира като такова по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК, доколкото е несъмнено, че се касае за причиняване на смърт на повече от едно лице и в тези случаи деянието се квалифицира като такова по чл.343 ал.3 /една от хипотезите й/ от НК.

Неоснователни са и възраженията на защитата по повод на правната квалификация на деянието според първоначалното /по обвинителния акт/ и измененото /по реда на чл.287 ал.1 от НПК/ обвинение, в които е посочено, че подсъдимият е извършил деяние по чл.343 ал.3 предл.2  от НК, а се претендира, че квалификацията на деянието му следва да бъде по чл.343 ал.3 предл.3 от НК. Такова възражение беше направено и в хода на делото, обосноваващо искане за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора поради неточност и неяснота на обвинението. Съдът намери както възражението, така и искането за неоснователни, поради това, че не е нарушено и по никакъв начин дори ограничено правото на защита на подсъдимия вкл. и правото да научи в какво се състои обвинението срещу него, доколкото от текстовата част на диспозитива на обвинението става ясно по недвусмислен начин, че се касае за причиняване на смърт на повече от едно лица и очевидно не става въпрос за това деянието да е извършено след употреба на наркотични вещества т.е. така както защитата на подсъдимия тълкува чл.343 ал.3 предл.2 от НК. Причина за това „недоразумение“ е несъвършеството на използваната законодателна техника при определянето на квалифицираните случаи на престъпление по чл.343 от НК, което позволява различно тълкуване на отделните хипотези на тези квалифицирани случаи – напр. дали тези хипотези следва да се отграничават чрез поставените в текста запетаи или от използвания съюз „или“ и в този смисъл дали извършването на деянието в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози представлява една хипотези, или две, или три отделни хипотези. По подобен начин стои въпроса и с това дали от деянието е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице т.е. дали е една хипотеза или става въпрос за две отделни хипотези. Отговора на тази въпроси не е еднозначен и от него зависи как точно ще бъде посочена конкретната хипотеза/предложение като цифров израз. Непосочването в диспозитива на обвинителния акт респ. на присъдата на конкретната хипотеза като цифров израз или неточното й цифрово посочване, при положение, че текстово тази хипотеза/предложение е посочена, обаче, по никакъв начин не нарушава правото на защита на подсъдимия, доколкото той е наясно с обвинението, а и това не води до различна наказуемост на деянието. В този смисъл няма значение дали се касае за предл.2 или предл.3 на ал.3 на чл.343 от НК. Именно по тази причина т.е. за да се избегне различното тълкуване на посочения текст, съдът в присъдата си не посочва конкретната хипотеза/предложение като цифров израз, а посочва само, че се касае за ал.3 на чл.343 от НК, а текстово в диспозитива на присъдата изрично е посочено, че се касае за деяние, от което е настъпила смъртта на повече от едно лице.

При определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществената опасност както на дееца, така и на всяко неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.

Съдът отчете обстоятелството, че предвид зачестилите напоследък транспортни произшествия вкл. и с човешки жертви, в резултат на което годишно в страната загиват повече хора отколкото при някои дълготрайни военни конфликти, принципно този вид деяния са с повишена степен на обществена опасност, което от своя страна обуславя необходимостта от по-строга наказателна политика като един факторите за ограничаването на тази неблагоприятна за съжаление тенденция.

Съдът, с оглед на конкретната фактология на настъпване и протичане на ПТП и последиците от него, стигна до извода, че конкретното деяние представлява много висока степен на обществена опасност предвид резултата от него – смъртта на две съвсем млади лица /на практика деца/, до което се е стигнало поради деянието също на един млад човек, с много малък опит като водач на МПС и при драстично нарушаване на правилата за движение.

Същевременно съдът прецени, че подсъдимият с оглед на възрастта си и стажа си като водач, както и поради факта, че като водач на МПС досега не  бил наказван по административен ред за нарушения на правилата за движение, поради което не разкрива някаква по-висока от обикновената и типичната /доколкото въобще може да се използват такива определения в такива случаи/ степен на обществена опасност.

Съдът отчете и това, че известен принос за настъпването на последиците от произшествието /причинените тежки телесни на пострадалите/ имат и самите пострадали, които са били без поставени предпазни колани. Според вещото лице проф. д-р С.К. /по време на разпита му в с.з. на 21.10.2015г./, ако пострадалите бяха с поставени предпазни колани, техните увреждания евентуално биха били по-леки, макар никое вещо лице да не е в състояние да се ангажира с извод дали щеше да настъпи смъртта им. От друга страна, този принос не следва да се отчита изцяло по отношение на пострадалите, доколкото е отговорност на водача на преводното средство т.е. на подсъдимия да осигури поставянето на предпазните колани, което в конкретния случай не е сторено /доколкото съдът не кредитира твърденията на подсъдимия, че по негово настояване при тръгването от гр.Сливен за гр.Ямбол пострадалите са били с поставени колани, а по пътя са ги свалили/.

Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прецени сериозността на допуснатите нарушения на правилата за движение и особено на нарушението по чл.21 ал.2 от ЗДвП /доколкото подсъдимият е управлявал автомобила със скорост близо три пъти по-висока от разрешената/; тежките последици от престъплението, изразяващи се в смъртта на две съвсем млади лица /на практика деца/, които са и единствени деца на своите родители; проявената самонадеяност от страна на подсъдимия, който е придобил правоспособност едва малко повече от четири месеца преди произшествието, а е управлявал автомобила със скорост като автомобилен състезател, при това нощно време.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прецени чистото му съдебно минало, липсата на наложени наказания по административен ред за нарушения на правилата за движение, както и възрастта му.

Съдът не отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство изразеното съжаление от страна на подсъдимия, тъй като такова на практика не е налице. Единствено в правото си на защита той заяви: „Съжалявам, че така стана“, което в никакъв случай не може да се прецени като искрено съжаление за собственото му поведение, като ли за разкаяние. От друга страна, това е негово право /дали да изрази съжаление или не/ и липсата на такова не следва да се преценява в негова вреда т.е. като отегчаващо отговорността му обстоятелство.

Независимо от констатирането на някои смекчаващи отговорността обстоятелства, настоящият съд не стигна до извода, че тези обстоятелства са многобройни или изключителни, така че да се обоснове приложението на чл.55 от НК – когато и най-лекото предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко.

Неоснователна е претенцията на защитата за определяне на наказанието на подсъдимия при условията на чл.58а от НК, доколкото към този текст препраща разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, която се намира в глава ХХVІІ-ма от НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, а настоящото производство очевидно не се движи по този ред.

В тази връзка съдът счита, че на подс. В.К.К. следва да се определи наказание за извършеното от него престъпление по чл.343 ал.3 б. „б” предл.1 във вр. с ал.1 б.”в”, вр с чл.342 ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК и при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността му обстоятелства т.е. в средния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба на НК, а именно – девет години лишаване от свобода.

Съдът намира, че с оглед на размера на наложеното наказание са налице законови пречки за приложението на института по чл.66 от НК т.е. изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода да бъде отложено за определен изпитателен срок.

Съгласно разпоредбите на чл.59 ал.1 и чл.61 т.3 от ЗИНЗС наложеното на подсъдимия наказание девет години лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален общ режим в затвор/затворническо общежитие от открит тип.

Съдът следва да приложи и разпоредбата на чл.343г от НК по отношение на подсъдимия В.К.К. т.е. да му наложи и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от девет години т.е. толкова, колкото е размера на наложеното наказание лишаване от свобода, доколкото размера на наказанието лишаване от право да се управлява МПС не може да бъде по-малък от размера на наказанието лишаване от свобода. Обсъдена бе възможността за определяне на по-дълъг срок на това допълнително наказание, но съдът прецени, че това не е необходимо и би било неоправдано с оглед липсата на констатации за изключително висока степен на обществена опасност на дееца, както и предвид липсата на допуснати от него нарушения на правилата за движение и налагани наказания по административен ред. С оглед на това срокът на наказанието лишаване от право да управлява МПС не следва да бъде по-дълъг от срока на наказанието лишаване от свобода.

Така определените по вид и размер наказания според съда съответстват в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца, както и на наличните обстоятелства характеризиращи отговорността, като съдът преценява, че по този начин биха се постигнали целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Налагането на наказания в по-нисък размер респ. при условията на чл.55 от НК /доколкото фактически не са налице основанията за това поради липсата на многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства/ би било проява на прекомерна и неоправдана с оглед целите на наказанието снизходителност.

Според настоящия съд при определянето и налагането на наказанието следва да се държи сметка не само за постигане на целите на индивидуалната превенция т.е. да се поправи и превъзпита осъдения, както и да му се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, но следва да се търпи реализация на целите и на генералната превенция т.е. да се въздейства възпитателно и предупредително и на останалата част от обществото. Последното може да бъде осъществено и чрез налагане на по-тежки наказания за по-тежките престъпления, но при спазването на изискванията на закона и на нормите регламентиращи определянето на наказанието т.е. чл.54 и сл. от НК. В конкретния случай, с оглед на изложеното по-горе относно обществената опасност на деянието, извършено от подсъдимия, съдът стигна до извода, че се касае за деяние с много висока степен на обществена опасност, за което би следвало да се наложи и съответно по-тежко наказание. Според съда, така определените наказания девет години лишаване от свобода и девет години лишаване от право да се управлява МПС съответстват на тази по-висока степен на обществена опасност на извършеното.

В настоящото наказателно производство не бяха предявени и съответно приети за съвместно разглеждане граждански искове против подсъдимия В.К.К.. Д.А.Ч. и М.В.Ч. – родители на пострадалата /починала/ Я.М. Ч., както и Т.Д.Й. и Ж.В.Й. – родители на пострадалия /починал/ И.Т. Й. бяха конституирани единствено в качеството на частни обвинители.

По правилата на процеса подсъдимият В.К.К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Сливен сумата от 2713,60 лв., представляваща направени по делото разноски,  както и по сметка на ОД на МВР гр. Сливен сумата от 4390.04 лв., представляваща направени по делото разноски по досъдебното производство.

Вещественото доказателство 1 бр. мобилен телефон марка "Htc 2200 ОРМ 1100", ИМЕЙ 351880070459086 и ИМЕЙ 2 № 351880070459094 заедно със СИМ-карта №08935901187072695046 след влизане на присъдата в сила следва да се върне на Д.А.Ч. с ЕГН **********, майка на пострадалата Я.М. Ч..

Вещественото доказателство 1 бр.  мобилен телефон марка "Huawei G 7-L-01" с ИМЕЙ 0864324021279020 заедно със СИМ-карта № 89359050000510451027 заедно с мултифункционална карта памет марка "НС" с обем 8 GB, след влизане на присъдата в сила следва да се върне на Т.Д.Й., с ЕГН **********, баща на пострадалия И.Т. Й..

Вещественото доказателство 1 бр. лек автомобил марка „Пежо 307”, с рег. № У 99 72 АМ, след влизане на присъдата в сила следва да се върне на собственика му – Т.К.К. с ЕГН **********.

 

Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

Мотивите към присъдата са изготвени на 06.01.2017 г.