№ 2129
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20221110202486 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Б. Й. В. от гр. София, чрез адв. В. В. срещу
наказателно постановление (НП) №21-4332-026453/21.12.2021 г. на началник
група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел „Пътна
полиция“ (О „ПП”) при СДВР, с което му е наложено административно
наказание на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и глоба в
размер на 2 000 (две хиляди лева) лв. за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и
на основание чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП глоба в размер на 30 (тридесет
лева) лв. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се излага несъгласие с атакуваното НП, като се излага, че
поради недобрата осветеност на улицата не е забелязал, че е навлязъл в
еднопосочна улица, имал е спречкване с таксиметров шофьор, който извикал
полиция, след като се извинил за грешката си, била извикана друга група
полицаи, тъй като таксиметровия водач поискал да бъде изпробван за
алкохол, при идването им жалбоподателя отказал да бъде изпробван за
алкохол и поискал да му бъде издаден талон за медицинско изследване, но в
1
МБАЛ „Св. Анна“ бил упътен от лице в охранителна униформа да се отправи
към ВМА, тъй като апарата им не работи, във ВМА след като бил
регистриран и медицинска сестра започнала да му взема проба за изследване,
при установяване от същата, че пробата е за алкохол бил отпратен от
дежурния лекар към МБАЛ „Св. Анна“, тъй като във ВМА правили
изследване само за наличие на наркотици. Моли се за отмяна на
наказателното постановление.
Жалбоподателят и неговият процесуален представител редовно призовани
се явяват и поддържат жалбата, като по същество се пледира за отхвърляне
изцяло на постановения акт. Претендират се разноски по договор за правна
помощ и съдействие.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител и не е депозирано писмено становище.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 17.10.2021 г. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с ДК № ... в гр. София по ул. „Българска морава“ с посока на движение
от ул. „Камен Андреев“ към ул. „П. Нишавски“ като движението на
автомобила била срещу пътен знак В1, който се използва за сигнализиране на
пътен участък, забранен за движение на ППС в едната посока. Насрещу ме се
движел лек автомобил „такси“. Водачът на таксито спрял и излязъл от
автомобила, като между двамата водачи настъпил спор. Извикана била
полиция от водача на таксито, като същият претендирал, че жалбоподателя
му лъха на алкохол. Дошлите на място служители на полицията към 03 РУ-
СДВР извикали служители на КАТ. На място дошъл екип на КАТ, които
изпробвали водача на таксито, но водачът на „Фолксваген“-а отказал да бъде
изпробван. Издаден му бил талон за изследване №080787 с уведомяване, че
следва да се яви в МБАЛ „Св. Анна“ до 01 часа. Същият със свои познати
свидетелите Н.а и Н. отишли до „Св. Анна“, но там били упътени към ВМА
от униформено лице, което им казал, че апарата за изследване не работи. Във
ВМА бил регистриран на 18.10.2021 г. в 01:28 ч. с представяне на талон за
изследване с №080787 и се явил в клиниката в 01:33 часа на 18.10.2021 г.
Дежурният лекар установил, че посочения в талона срок за изследване до
01:00 часа е превишен, както и че лицето е насочено за изследване в друго
2
лечебно заведение и медицинско изследване не било извършено като
жалбоподателя бил отпратен, за което свидетелства и Н., негов близък
приятел и личен лекар.
Депозирана била молба от жалбоподателя до началника на ВМА- гр.
София с искане за съдействие по случая. Изпратен бил отговор на
жалбоподателя от директора на ВМА, че медицинско изследване не било
извършено, тъй като се е явил след посочения час в талона, както и в друго
лечебно заведение, а не в това към което е бил насочен.
На 17.10.2021 г. бил съставен от свидетеля В.З.– мл. автоконтрольор при О
„ПП“-СДВР акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
жалбоподателя за това, че на същата дата около 22:55 часа в гр. София, ж. к.
„Зона Б-5“ управлява автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ... по ул.
„Българска морава“, с посока на движение от ул. „Камен Андреев“ към ул.
„П. Нишавски“ и на №16 движението на автомобила била срещу пътен знак
В1, като в 23:45 ч. водачът категорично отказва да бъде изпробван за алкохол
с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, с №0138 и водачът силно
лъха на алкохол, като му бил издаден талон за медицинско изследване номер
080787.
Срещу АУАН е депозирано писмено възражение.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя З. излага показания
изцяло в подкрепа на констатациите по акта.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от съответното компетентно длъжностно лице, оправомощено
въз основа на Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи: началник група към СДВР, О „ПП” при СДВР. Установява се, че
лицето ГВБ. е встъпила в длъжност, след като й е била издадена Заповед
№8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи като
началник група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор
„Административно обслужване“ към О „ПП” при СДВР.
Съдът кредитира писмените доказателства: заповеди на министъра на
вътрешните работи, талон за медицинско изследване, молби, отговор,
възражение, както и показанията на свидетелите Н.а и Н., в частта, в която са
относими, като логични и пълни. Съдът не констатира съществени
противоречия в показанията на свидетелите, поради което ги кредитира.
3
Показанията на свидетеля З. се кредитират като пълни, логични и обективни.
Съдът не кредитира приложената справката за нарушител от региона, тъй
като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок /видно
от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява частично основателна, поради
следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите са съставени
/респ. издадени от съответните компетентни органи, оправомощени по силата
на Заповед на министъра на вътрешните работи.
По т.1 на процесното НП:
От събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, доколкото жалбоподателя като водач на
лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ..., което е моторно превозно
средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) от обективна страна е
отказал да бъде изпробвана с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 +, №
0138. Впоследствие жалбоподателя не е бил изпробван за наличие на алкохол
в кръвта и въз основа на издадения му и връчен талон за медицинска
проверка, тъй като липсват данни да е бил изследван в насочената МБАЛ „Св.
Анна“ изобщо, а във ВМА се установи, че е бил пристигнал за изследване
след указания му в талона срок и не му е изследвана кръвна проба. От
субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателя
като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази поведението си с
изискванията на закона, като при поискване бъде изпробвана с техническо
средство за употреба на алкохол или да отиде в указания му в талона срок в
посоченото болнично заведение, където да даде кръвна проба за изследване.
Това е изискване независимо от това дали водачът е употребил или не
4
алкохол и се осъществява по преценка на контролните органи. Като неговото
дължимо поведение относно изследване на кръвна проба е било да се яви в
посоченото в издадения му талон лечебно заведение в указания в същия срок
и да даде проба за изследване. Същият не е сторил това. Дори и да беше
изследвана кръвна проба във ВМА, то същата е била дадена, видно от
отговора, който е получил жалбоподателя след указания му срок в талона.
Съгласно чл.15, ал.5 от Наредба №1/2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества и техни аналози: „Вземането на кръв и урина за изследване за
концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за
изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или
при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения
срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за
забавянето и часа на вземането.“
Съгласно чл. 174, ал.3 от ЗДвП ред. ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г., била в сила и действала към момента на деянието: 17.10.2021 г.
на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
По делото се установи, че не е спазена разпоредбата на чл.15, ал.5, изр.II
от Наредба №1/2017 г. от медицинския специалист при ВМА, а именно да
отрази причината за закъснението на лицето, при явяването му за даване на
кръвна проба. Това не е сторено и взетата кръвна проба не е изследвана. Като
следва да се посочи, че в Наредба №1/2017 г. не съществува забрана за
изследване на лицето и в друго болнично заведение от кръга на посочените в
чл.11, а именно: „Медицинското изследване и вземането на проби за
5
химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване се извършва в
спешните отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична
помощ и във филиалите на центровете за спешна медицинска помощ
(ЦСМП), които се намират извън областните градове, както и в лечебните
заведения, в които лицата са транспортирани за оказване на медицинска
помощ или са настанени за лечение.“
Като в случая липсват данни какво е отразено и изобщо бил ли е изготвен
протокол за медицинско изследване във ВМА, в който е следвало да бъде
отразена причината, поради която не е изследвана дадената проба от водача.
Предвид което следва да се посочи, че не е спазена процедурата по Наредба
№1/2017 г. от страна на болничното заведение, като липсват приложени
годни доказателства, отразяващи причините за неизследване на взетата проба
от водача по реда установен в нея.
На следващо място е допуснато неотстранимо съществено процесуално
нарушение, което води до нарушаване правото на защита на
административнонаказаното лице и изразяващо се в следното:
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП има две хипотези, които реализират
състав на административно нарушение и които са отделени със съюза „или“.
В същото време в процесното НП се твърди едновременно реализирането и на
двете, което е недопустимо, още повече, че и за двете е наложено едно
административно наказание, което е в нарушение на чл.18 от ЗАНН, която
предвижда отделно изтърпяване на всяко едно от наказанията, когато с едно
деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също
лице е извършило няколко отделни нарушения. Предвид което
незаконосъобразно на жалбоподателя му е наложено едно административно
наказание, а се твърди, че е осъществил две отделни административни
нарушения, а именно: Едното за това, че е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта, а другото за това, че не е изпълнил предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Поради гореизложеното наказателното постановление в тази му част по т.1
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
6
По т.2 на процесното НП:
Както в АУАН, така в издаденото въз основа на него НП се сочат факти,
които реализират хипотезите на нарушение по сочената като нарушена правна
норма чл.6, т.1 от ЗДвП.
От събраните и кредитирани доказателства се констатира следното:
В случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.
От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство (по
смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) е нарушил пътен знак „В1“, забраняващ
му да се движи срещу него. Пътен знак В1 указва следното: „Забранено е
влизането на пътни
превозни средства“. Използва се за сигнализиране на пътен участък, забранен
за движение на ППС в едната посока. Пътният знак се поставя в началото на
пътния участък.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази
поведението си с пътните знаци. Предвид което така описаното словесно
нарушение в АУАН и НП, с правна квалификация по чл.6, т.1 от ЗДвП е
реализирано. Като този факт се установява от всички доказателства по
делото.
Предвид което са налице предпоставките за носене на
административнонаказателна отговорност по чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от
ЗДвП, която предвижда, че се наказва с глоба 30 лв. водач, който навлиза
след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство.
Размерът на административната санкция е определена правилно, съобразно
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН като административно-наказващия орган
е наложил глоба в предвидения в закона размер. С така определеното по вид и
размер административно наказание ще бъдат постигнати целите на
административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
С оглед крайния изход на производството то претендираните от страна на
жалбоподателя чрез процесуалния му представител разноски, които са
сторени от жалбоподателя се явява частично основателно.
В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в
7
производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно
упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в
договора за правна защита и съдействие, в размер на 560 лв. Размерът обаче
не е съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където се сочи, че
за сумата при дела с интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата
над 1000 лв., какъвто е и процесния. Предвид което така определения размер
е от 370 лв., с оглед отменената част на атакуваното НП и същата следва да
се възложи в тежест на СДВР. Жалбоподателят се е представлявал от адвокат,
който се е явил в съдебното заседание, но делото не представлява фактическа
и правна сложност, независимо от факта, че липсва възражение от другата
страна, предвид което и съобразно гореизложеното следва да бъде уважен
размер съгласно посоченото от 370 лв. като основателно претендиран, а в
останалата му част до пълния предявен размер от 560 лв. не следва да бъде
уважаван като прекомерен и неоснователен.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ т.1 на наказателно постановление №21-4332-
026453/21.12.2021 г. на началник група към СДВР, О „ПП” при СДВР, като
незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА т.2 на наказателно постановление №21-4332-
026453/21.12.2021 г. на началник група към СДВР, О „ПП” при СДВР, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ да
заплати на Б. Й. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ... сумата в размер
на 370 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски в останалата й част до пълния
предявен размер от 560 лв. като неоснователна.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9