Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
16.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
съдия: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2501/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Б.Д. ЕАД, с която са предявени срещу Г.Д.Л. и М.Д.Л., следните
искове:
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 35927,52 лв. или по 17963,76 лв. от всеки
ответник, представляваща вземане за неизплатена част от заета сума по договор
за банков кредит;
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 4150.02 лв., или по 2075,01 лв. от всеки
ответник, представляваща вземане за възнаградителна лихва върху заетата сума;
с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД
за сумата от 4,70 лв., или по 2,35 лв. от всеки ответник, представляваща неустойка
за забава;
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 678,76 лв., или по 339,38 лв. от всеки
ответник, представляваща вземане за заемни такси, така както е уточнено с
молбата от 14.02.2019 г. (л.118), както следва: 78,81 лв. такса за застраховка
с падеж 08.06.2015 г., 300 лв. такса за управление с падеж 13.05.2016 г., 77,42
лв. такса за застраховка с падеж 07.06.2016 г., 148 лв. такса за управление с
падеж 13.05.2017 г., 74,53 лв. такса за застраховка с падеж 08.06.2017 г.
Ищецът твърди, че по силата на
Договор за ипотечен кредит от 13.05.2019 г., сключен с наследодателя на ищците Д.Г.Л.,
е предоставил сумата от 37000 лв., а последният се е задължил да върне заема с
възнаградителна лихва от 10,29%. На 14.09.2013 г. кредитополучателят е починал
и е оставил за наследници по закон ответниците - Г.Д.Л.
и М.Д.Л.. След смъртта на кредитополучателя кредитът е погасяван чрез плащания,
извършвани от наследниците му до м.02.2017 г., когато са спрели плащанията. С
исковата молба отправя изявление за обявяване на кредита за пресрочно
изискуем и претендира главницата в пълен размер, изтеклата до исковата молба
възнаградите лна лихва, неустойка за забава и такси
по кредита – за застраховки и за управление, дължими в периода 2015 г. – 2017
г.
Ответницата М.Д.Л. оспорва исковете
по основание и размер. Счита, че не са налице предпоставките за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, тъй като след смъртта на наследодателя й не й е
отправена покана за плащане. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Ответникът Г.Д.Л. не взема становище
по исковете.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ:
Между страните не е спорно, а и от
представения договор за банков кредит от 13.05.2019 г. се установява, че
валидно е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на
който ищецът се е задължил да предостави на Д.Г.Л. сумата от 37000 лв., а кредитополучателят
се е задължил я да върне за срок от 360 месеца, считано
от датата на усвояване на кредита.
Договорът е в изискуемата от закона
писмена форма (430, ал.3 ТЗ) и е породил действие.
Не е спорно между страните, а и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитът е
усвоен в пълния му размер от 37000 на 15.05.2009 г. В периода от усвояване на
кредита до м.02.2017 г. ежемесечно са постъпвали погашения, като съгласно
приетата по делото счетоводна експертиза към датата на исковата молба има 13
непогасени месечни вноски, като първата от тях е с падеж 07.02.2017 г.
С подаване на исковата молба банката
е обявила кредита за предсрочно изискуем поради забава при погасяване на
задълженията на ответниците, които са спрели плащанията към 07.02.2017 г. С
оглед констатираното просрочие съдът приема, че ищецът валидно е упражнил потестативното си право да направи
кредита предсрочно изискуем, считано от 22.02.2018
г.
Неоснователни са възраженията на
ответницата, че не е налице забава, тъй като след смъртта на наследодателя,
наследниците му не са получили писмена покана за плащане. Действително съгласно
чл.84 ЗЗД ако падежът на едно парично задължение настъпва след смъртта на
длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от
поканата. Смисълът на разпоредбата е, че кредиторът държи да уведоми
наследниците на длъжника за съществуването на задължението и да предостави
подходящ срок за изпълнението му, след което те изпадат в забава. В случая
обаче изпращане на такава покана е безпредметно – по делото не се оспорва, а и
се установява от банковите извлечения (л.60-64) и от счетоводната експертиза,
че след смъртта на кредитополучателя през м.09.2013 г. месечните вноски по
кредита са плащали наследниците Г.Л. и М.Л.. От тук следва, че на същите е било
известно съществуването на задължението, както и сроковете за плащането му. Ето
защо изпращане на нарочна покана по чл.84 ЗЗД не е необходимо – да се приеме
противното би било формално прилагане на закона, в противоречие със собствени
му разум.
Относно размера на дължимата
непогасена главница, от счетоводната експертиза се установява, че същата е общо
35927,52 лв., включваща просрочената главница, включена в падежиралите
и неплатени вноски и предсрочно изискуемата главница, в следствие на обявяване
на кредита за предсрочно изискуем с исковата молба. По силата на чл.5, ал.1 и
чл.9, ал.1 ЗН ответниците наследяват равни части, включително и от задължението
на наследодателя, поради което са встъпили в дълга по силата на наследственото
правоприемство – разделно и поравно – всеки от тях за 1/2 част от дълга. Поради
това в полза на банката е възникнало вземане за по 17963,76 лв. срещу всеки от
ответниците.
Неоснователно е възражението на
ответницата, че задължението е погасено по давност. По отношението на вземането
за главница се прилага общата 5-годишна давност, а падежиралите
неплатени вноски са от на-ранна дата 07.02.2017 г. – по-малко от 5 години преди
предявяване на иска. Поради това погасени по давност вземания за главница не са
налице и исковете следва да се уважат в предявените размери.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430,
ал.2 ТЗ:
За предоставения кредит по силата на
чл.7 от договора кредитополучателят се е задължил да заплаща лихва, формирана като
сбор от Базовия лихвен процент (БЛП) за този вид кредит и надбавка, която лихва
при сключване на договора е в размер на 10,29 % и не е променяна по време на
течението му (видно от счетоводната експертиза).
Установява се от заключението на
вещото лице, че дължимата възнаградителна лихва върху просрочените погасително
вноски – за периода до обявяване на кредита за предсрочно изискуем е в размер
на 4150,02 лв. По силата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН ответниците дължат
сумата разделно и по равно – по 2075,01 лв. всеки. Поради това в полза на
банката е възникнало вземане в претендирания размер – за сумата от по 2075,01
лв. срещу всеки от ответниците.
Неоснователно е възражението на
ответницата Л. за изтекла погасителна давност. По отношение на вземането за
възнаградителна лихва е приложима кратката 3-годишна давност, а падежиралите неплатени вноски за лихва са от най-ранна дата
07.02.2017 г. – по-малко от 3 години преди предявяване на иска. Поради това
погасени по давност вземания за лихва не са налице и исковете следва да се
уважат в предявените размери.
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл.20.1 и 20.2 от общите
условия на банката при допусната забава на месечната вноска, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорната лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 3 пункта, а когато забавата в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и
се отнася в просрочие, като до предявяване на молба за събирането му по съдебен
ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка от 10 процентни пункта. От заключението на вещото лице (л.143) се
установява, че дължимата лихва за забава за периода 19.01.2018 г. – 21.02.2018
г. е в претендирания с исковата молба размер от 4,70 лв. По силата на чл.5,
ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН ответниците дължат сумата разделно и по равно – по 2,35
лв. всеки. Поради това в полза на банката е възникнало вземане в претендирания
размер – за сумата от по 2,35 лв. срещу всеки от ответниците.
Неоснователно е възражението на
ответницата Л. за изтекла погасителна давност. По отношение на вземането за неустойка
е приложима кратката 3-годишна давност, а периода, за който се претендира
вземането е по-малко от 3 години преди предявяване на иска. Поради това
погасени по давност вземания за неустойка не са налице и исковете следва да се
уважат в предявените размери.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ за заемни такси:
Съгласно чл.12 от договора за кредит
кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента, която е в
сила към деня на съответното плащане. В чл.13 кредитополучателят е декларирал,
че е запознат с тарифата, действаща към деня на сключване на договора
(Приложение № 3). Общите условия на банката предвиждат, че кредитополучателят
дължи такса за управление на кредита, която в края на всяка година, на
падежната дата, определена в договора, се събира от авоара по разплащателната
сметка на кредитополучателя след погасяване на месечната вноска за лихва и
главница – чл.25.1, т.1/чл.24.1, т.1, както и други обявени от кредитора такси
и комисиони – чл.25.1, т.6/чл.24. т.6. Съгласно чл.25.2 от Общите условия на
банката кредиторът прилага такси и комисиони съгласно Тарифа на банката –
Приложение № 3 към договора. Посочените текстове, уреждащи правото на банката
да получи цена на предоставяната от нея услуга.
Констатира се от заключението на
експертизата (л.139 - отговор на задача № 4 и таблица № 6), че неплатените
такси за застраховка, подновяване на обезпечение и такса за управление са в общ
размер от 1389,97 лв. Видно от нарочното уточнение, по повод указания на съда
(л.117-118 г., ищецът претендира следните такси: 78,81 лв. такса за застраховка
с падеж 08.06.2015 г., 300 лв. такса за управление с падеж 13.05.2016 г., 77,42
лв. такса за застраховка с падеж 07.06.2016 г., 148 лв. такса за управление с
падеж 13.05.2017 г., 74,53 лв. такса за застраховка с падеж 08.06.2017 г.
Същите, видно от заключението – таблица №6 на л.139 се възникнали като вземане
и не са погасени. Поради това съдът приема, че в полза на банката е възникнало
вземане за заемни такси в общ размер от 678,76 лв., или по 339,38 лв. от всеки
ответник.
Неоснователно е възражението на
ответницата Л. за изтекла погасителна давност. По отношение на вземането за
неустойка е приложима кратката 3-годишна давност, а падежът на най-ранно
претендираното вземане (08.06.2015 г.) е по-малко от 3 години преди предявяване
на иска. Поради това погасени по давност вземания за такси не са налице и
исковете следва да се уважат в предявените размери.
По разноските:
На ищеца следва да се присъди на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2508,70 лв. – разноски по делото.
По изложените съображения Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Д.Л., ЕГН:**********,
и М.Д.Л., ЕГН:**********, да заплатят
на Б.Д. ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес: ***, както следва:
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ сумата от по 17963,76
лв. всеки, представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 13.05.2019
г., сключен от наследодателя им Д.Г.Л., заедно със законната лихва от 22.02.2018 г.;
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.2 ТЗ сумата от по 2075,01 лв.
всеки, представляваща възнаградителна лихва за периода 07.01.2017 г. – 21.02.2018
г.;
на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата
от по 2,35 лв. всеки, представляваща
неустойка за забава за периода 19.01.2018 г. – 21.02.2018 г.,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ сумата от по 339,38 лв.
всеки, представляваща заемни такси за периода 08.06.2015 г. – 08.06.2017 г.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 2508,70 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: