Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260044/11.11.2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в
откритно съдебно заседание, проведено на год, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Юлия
Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. №
265/2020 год, за да се
произнесе, взе предвид:
Срещу решение № 916/21.05.2020 год по т.д. №
1011/2019 год на Окръжен съд Варна е подадена въззивна жалба от М.Р.М. и Р.Р.М.
– Л. в частта, с която са отхвърлени исковете им с правно осн. чл. 432 от КЗ
във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД срещу „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД за сумите по 40 000 лв, представляващи разликата
над изплатените от застрахователя обезщетения по 60 000 лв на всеки от
ищците, както и от М.Р.М. в частта, с която е отхвърлен иска му за разликата
над 5000 лв до 10 000 лв. По съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на решението, въззивниците молят за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени до посочените
размери, с присъждане на законната лихва върху главниците и разноските по
делото. Основното оплакване е, че съдът не е определил справедлив размер на
обезщетенията, като не е съобразил релевантните факти относно личността на
починалия и отношенията му с ищците, а вместо това е отчел други, неотносими
обстоятелства, каквито са възрастта и здравословното състояние на починалия. В
нарушение на принципа за непосредственост при събирането на доказателства,
съдът се е позовал на данни, събрани в досъдебното производство, като
недостатъчно задълбочено е обсъдил гласните доказателства по делото. Не е взето
предвид обстоятелството, че застрахователното покритие по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” към момента на ПТП е в размер до 10 000 000
лв за неимуществените и до 2 000 000 лв за имуществените вреди.
Лимитите на застрахователните покрития според въззивниците, макар да нямат
самостоятелно значение по отношение принципа за справедливост, следва да бъдат
съобразени заедно с всички установени по делото факти. Тези лимити са проявна
форма на обществено-икономическите отношения в страната към момента на
настъпване на ПТП и не е следвало да бъдат игнорирани от съда. По отношение
отхвърлителната част по иска на М.М. като пряко увреден от ПТП, във въззивната
жалба се изтъква, че получената травма на десен глезен и подбедрица е с траен
характер и не е отзвучала и към настоящия момент. Поради увредата на десния
долен крайник, за определен период от време здравият крак е бил допълнително
натоварен, което е довело и до неговото увреждане.
В
постъпилия отговор от „ДЗИ Общо
застраховане” ЕАД чрез процесуалния му представител адв. Д.М.И. като управител
на Адв.дружество „Д.И. и съдружници”, е изразено становище за неоснователност
на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Моли за присъждане на
разноски за настоящата инстанция и възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от въззивниците.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разглеждайки
я по същество, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му – само в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Доколкото
атакуваното решение е валидно и допустимо, на обсъждане се поставят единствено
въпросите, свързани с прилагането на критериите за справедливост на
определените от съда обезщетения.
Безспорно
е установено по делото чрез обвързващата сила на присъдата по НОХД № 1293/2017
год на ВОС, че на 18.01.2017 год при управление на лек автомобил „Шкода Фабия”
с рег.№ А 3640 КА, водачът Х.А.Х. нарушавайки правилата на Закона за движение
по пътищата причинил на М.М. – водач на лек автомобил „Рено 19” телесни
увреждания, както и смъртта на пътуващия в същия автомобил Р. М. – баща на
ищците. Съгласно чл. 300 от ГПК при разглеждане на гражданско-правните
последици от деянието, съдът е длъжен да се съобрази с установените с присъдата
факти относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на
дееца.
Между
страните няма спор, че водачът Х. А. Х. е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” при ответното дружество с полица BG\06\116000880929,
валидна към датата
на предизвиканото от него
ПТП.
Уведомлението
по чл. 380 от КЗ от пострадалите до застрахователя е отправено на 24.01.2017
год, но изискването за предоставяне на необходимите данни за банковата сметка,
по която да се извършат плащанията, е изпълнено на 21.05.2018 год. С два бр. кредитни превода от 06.07.2018 год
застрахователят е изплатил на ищците по 60 000 лв обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от тях в резултат от смъртта на техния баща.
По
жалбата в частта срещу решението, с което са отхвърлени исковете на М.Р.М. и Р.Р.М.
– Л. съдът намира следното:
Преценката за размера на дължимото обезщетение
трябва да е винаги съобразена с особеностите на конкретния случай. Понятието за
справедливост, използвано в текста на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е в
зависимост от различни обстоятелства, които подлежат на доказване. За целта по
делото са приети заключения – основно и допълнително - на съдебно-медицинска
експертизи, събрани са и гласни доказателства. Наличието на съпричиняване,
което би могло да даде отражение върху степента на отговорност на деликвента,
респ. на застрахователя, е било обект на детайлно изследване от
първоинстанционния съд. Този въпрос е бил поставен в отговора на исковата молба
чрез твърдението, че загиналият пътник се е намирал на задната седалка на
автомобила без предпазен колан. Това твърдение не е опровергано от
доказателствата по делото, но от заключението на допълнителната
съдебно-медицинска експертиза се установява на база данните за механизма на
пътно-транспортното произшествие, както и предвид общо влошеното здравословно
състояние на починалия, че с голяма вероятност смъртният резултат би могъл да
настъпи, дори и пътникът да е бил с предпазен колан. Това е дало основание на
съда да прецени (извод, който и настоящият състав споделя), че няма причинна
връзка между липсата на предпазен колан и леталния изход.
От
свидетелските показания се установява, че покойният Ради М. приживе е бил
обграден от грижите на своите деца и внуци. Въпреки, че той живеел в с.Ветрино,
а ищците (всеки със собствено семейство) – в гр.Варна, те го посещавали
сравнително често – почти всяка седмица, осигурявали всичко необходимо за
ежедневните му нужди. Отношенията в семейството, включително и в по-широкия
кръг родственици, са били хармонични, основани на взаимопомощ и уважение. Трябва
да се каже обаче, че емоционалната
връзка между ищците и техния баща не е била толкова силна, отколкото ако бяха
живели в едно домакинство с него.
Предвид
напредналата възраст на починалия, както и сериозното му заболяване – остра и
тежка сърдечна недостатъчност след оперативно клапно протезиране и тежка
исхемична болест на сърцето, той е бил към края на жизнения си път. Смъртта му,
макар настъпила внезапно в резултат на пътно-транспортното произшествие, не е
била неочаквана. С казаното не се омаловажават чувствата на скръб, които са
естествени при загубата на родител. Следва да се отдаде значение и на силния
шок, който ищецът е изпитал, когато баща му е загинал пред очите му. Въпреки
това, ищците биха могли по-лесно да преодолеят тъгата от смъртта на баща си чрез
емоционалните връзки със собствените им деца и внуци. Ето защо правилен е
изводът на съда, че дължимото обезщетение следва да се определи под средния
размер, присъждан в практиката на съдилищата. Получените от застрахователя суми
в достатъчна степен удовлетворяват критерия за справедливост и поради това
предявените искове за разликата над този размер са неоснователни. В този смисъл
настоящият състав напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви,
които са изключително детайлни и задълбочени, след обстоен анализ на всички
събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.
По
жалбата на М.М. в частта, с която искът му е отхвърлен за разликата над 5000 лв
до 10 000 лв съдът намира следното:
В
резултат от пътно-транспортното произшествие ищецът е претърпял травматични
увреждания – оток и зачервяване на десния глезен и леко нараняване на
подбедрицата на десния крак. Поради преживения шок след катастрофата, чувството
за болка е било подтиснато и ищецът посетил личния си лекар след няколко дни.
Не били констатирани данни за счупване. От заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установява, че болките от нараняванията отзвучават за 2-3
седмици. От разпита на свидетелката Д. М. – И. (личен лекар на ищеца) се
установява, че след инцидента продължително време ищецът се е оплаквал от
ставни болки в областта на контузията, негативно повлияни от възрастта му. Травматичните
увреждания, получени от ищеца са от категорията на лека телесна повреда,
отзвучали са в сравнително кратък период, а увреждане на здравия крак, което да
е във връзка с инцидента, не е доказана по несъмнен начин. Поради това
настоящият състав намира, че определеното обезщетение от 5000 лв е справедливо.
С
оглед изхода на спора в тежест на въззивниците седва да се възложат разноските
за настоящата инстанция. Съгласно представения списък на разноските, придружен
от договор за правна защита и съдействие между „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД и
Адв. Дружество „Д.И. и съдружници“, както и доказателства за плащане на
уговореното адвокатско възнаграждение, въззиваемият е направил разноски за
защита по делото, осъществена от един адвокат, а именно – Д.И., в размер на
4848 лв. с ДДС. Така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, защото е в размер на минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 год за
минималните адвокатски възнаграждения. От тази сума ищецт М.Р.М. дължи върху
обжалваемия интерес (40 000 лв + 5000 лв) разноски в размер на 2 772
лв, а въззивницата Р. М. – Л. съответно върху обжалваемия интерес в размер на
40 00 лв – разноски в размер на 2076 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 916/21.05.2020
год по т.д. № 1011/2019 год на Окръжен съд Варна, т.о. в обжалваните части,
както следва: в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от М.Р.М. и Р.Р.М.
– Л. с правно осн. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД срещу „ДЗИ –
Общо застраховане” ЕАД в размер на сумите от
по 40 000 лв, представляващи разликата над изплатените от застрахователя
обезщетения по 60 000 лв на всеки от ищците, както и в частта, с която е
отхвърлен иска с правно осн. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД,
предявен от М.Р.М. срещу „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД за разликата над 5000 лв
до 10 000 лв.
ОСЪЖДА М.Р.М. с ЕГН ********** да
заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК ********* разноски за настоящата
инстанция в размер на 2 772 лв.
ОСЪЖДА
Р.Р.М.-Л. с ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК
********* разноски за настоящата инстанция в размер на 2076 лв.
В
останалата необжалвана отхвърлителна част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при
наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.