Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.П.
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 692 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „Е.М." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к. М.Д., ул. "Р.П.-К.“ № *-*, с ЕИК ********, чрез пълномощника адвокат М.О.Н., против Д.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, Е.М.У., с ЕГН **********, с адрес: ***, с цена на иска: 2089,43 лева – главница и 1910,57 лева договорна лихва, дължима за периода 13.10.2010r. - 16.08.2018г.
В исковата молба се твърди, че на 13.10.2010 г. е подписан договор за потребителски кредит № ********/ 13.10.2010 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 12.06.2012 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД/, в качеството на кредитор и Д.С.С. в качеството на кредитополучател и Е.М.У. в качеството на поръчител. По силата на този договор, банката-кредитор е одобрил и предоставил на кредитоискателя потребителски кредит в размер на 3970,00 лева. Кредитът е предоставен и отпуснат за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор, сключен между банката и Д.С.С..
С исковата молба, както и в депозираната молба с вх. № 891/ 25.02.2018 г., в която ищецът е изложил уточнения и пояснения на исковата молба, е отправено искане, съдът да постанови решение, с което да осъди Д.С.С. и Е.М.У., в условията на солидарна отговорност, да заплатят на „Е.М." ЕООД гр.С. следните суми: сумата от 2089,43 лева - главница, частично от общо задължение за главница в размер на 4176,10 лева, и сумата 1910,57 лева - договорна лихва, дължима за периода 13.10.2010 г. - 16.08.2018 г. (дата на сключване на договора за кредит - дата на обявяване на предсрочна изискуемост), посочени в заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но повод на което е образувано ч. гр. д. № 583/ 2018 г. по описа на Районен съд гр.Луковит, дължими въз основа на Договор за потребителски кредит № ********/ 13.10.2010 г., изменен н допълнен с Анекс № 1 от 12.06.2012 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Поискано е ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноските по ч.г.д. № 583/ 2018 г. по описа на Районен съд - Луковит, представляващи държавна такса в размер на 80,00 лева, както и разноските по настоящото производство.
В депозираната молба с вх. № 891/ 25.02.2018 г. на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, от страна на ищеца е отправено искане, в случай че са налице процесуалните предпоставки, за постановяване на неприсъствено решение. Отправена е молба, в случай, че ответниците се явят в съдебно заседание и изрично заявят, че оспорват размера на задължението, на основание чл. 195 ГПК, да бъде допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след като направи съответните справки в счетоводството на цедента „Юробанк България" АД и цесионера - ищец „Е.М." ЕООД да отговори на следните въпроси: 1. Какъв е размерът на отпуснатите и усвоени от ответника Д.С. суми по Договор за потребителски кредит № ********/ 13.10.2010г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 12.06.2012 г.? 2. Какъв е размера на задължението към датата на сключване на Анекс № 1 от 12.06.2012г.? 3. Извършвани ли са плащания от длъжника и/или от поръчителя по договора за кредит към стария преди и след сключването на Анекс № 1 от 12.06.2012г., респ. към новия кредитор и ако са извършвани - в какъв размер са, кога са извършвани, от кого са извършвани плащанията и кои погасителни вноски съгласно действащите погасителни планове към договора за кредит погасяват същите? 4. Кои погасителни вноски по процесния договор /по дата и размер/ не са платени от ответниците? 5. Какъв е размерът на непогасените задължения на Д.С. и Е.У. по Договор за потребителски кредит № ********/ 13.10.2010г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 12.06.2012г. към датата на подаване на заявлението в съда? 6. Какъв е видът на непогасените задължения - главница, лихви, такси, неустойки, разноски и др.? 7. Между Д.С. и „Юробанк България" АД има ли сключвани други договор за кредит и в случай на положителен отговор - със средствата отпуснати и усвоени по Договор за потребителски кредит № ********/ 13.10.2010г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 12.06.2012г. извършено ли е погасяване на задълженията по друг договор за кредит между същите страни?
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на
двамата ответника.
В съдебно заседание на 15.04.2019 г. ответникът Д.С. заяви,
че знае за сключения договор за прехвърляне на вземането между ищецът „ЕОС
МАТКРИКС“ ЕООД и банката, че наистина е сключила договора с банката и е взела
заем с посочената сума. Изплатила е половината част от заема и след това е
спряла да плаща, защото нямала възможност. Признава, че дължи тази сума, но
оспорва това, че размерът на кредита е бил 4 362.20 лева, тъй като е получила
на ръка 2700 лева. През 2012 г. сключила анекс към този договор за разсрочване
на вноските на кредита, тъй като била затруднена да плаща вноските на кредита.
Не оспорвам допустимостта на иска, но оспорвам размера на претендираната сума
от ищеца.
В съдебно заседание на 15.04.2019 г. ответникът Е.У. заяви,
че знае за кредита получен през 2010 г. от Д., на който станала поръчител.
Твърди, че тогава Д. е взела на ръка 2 700 лева. Също оспорва сумата по размер
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът
установява следното:
На 13.10.2010 г. е подписан Договор за потребителски кредит
№ ********/ 13.10.2010 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 12.06.2012 г.
между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД/, в качеството на кредитор и ответника Д.С.С., в качеството
на кредитоиолучател и Е.М.У., в качеството на поръчител. По силата на този
договор кредиторът е одобрил и предоставил на кредитоискателя потребителски
кредит в размер на 3970,00 лева. Кредитът е предоставен и отпуснат за пълно
предсрочно погасяване на задълженията по договор, сключен между банката и Д.С.С..
За усвоения кредит кредитополучателят /ответникът Д.С./ се е задължил да
заплати на банката през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита
фиксирана годишна лихва в размер на 5.00 %. За периода след първите девет
месеца до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят е дължал
на банката променлива годишна лихва в размер на сбора на базисния лихвен
процент /БЛП/ на банката за потребителски кредити за съответния период на
начисляване плюс договорна надбавка в размер на 1.250 пункта. Към момента на
сключване на договора за кредит БЛП за потребителски кредити е в размер на
12.750 процента. Кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите в размер
на 13.21 %.
С процесния договор е уговорено, че крайният срок за
погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 13.10.2020 г, като
кредитополучателят се е задължил да погаси кредита на равни /анюитетни/ месечни
вноски, посочени като брой и размер в погасителния план, включващи лихва и
главница. Задължението по отпуснатия кредит е обезпечено с поръчителството на
другия ответник Е.М.У., която се е задължила да отговаря солидарно с
кредитополучателя пред банката за цялото задължение по сключения кредитен
договор, в т.ч. главницата, лихвите, таксите, комисионните и всички други
разноски по събирането на вземането до окончателното погасяване на всички
задължения, включително и когато банката обяви кредита за предсрочно и изцяло
изискуем и при всички условия на договора за кредит.
С Анекс № 1 от 12.06.2012г., сключен към посочения по-горе
договор за кредит страните са се съгласили, че одобреният размер на кредита е в
размер на 4 362,20 лева. Между страните е постигнато съгласие, видно от което
кредитополучателят /ответникът Д.С./ дължи на банката фиксирана годишна лихва в
размер на 5 % за срок от 6 месеца, считано от подписването на анекса до
13.11.2012 г. вкл. Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 14,93 %, а
общата сума дължима от Кредитополучателя е 7190.72 лева, изчислени към момента
на сключване на анекса. След усвояване на кредита, последното плащане,
направено по погасяване на задължението е в размер на 124.00 лева през месец
юли 2013 г. Не са налице данни, от които да се направи обосновано заключение,
че е налице точно изпълнение на задължението на кредитополучателят за плащане
на месечните вноски съгласно договора и погасителния план, поради което към
настоящия момент е останала общо непогасена сума по цитирания по-горе Договор
за кредит в размер на 6086.67 лева.
На 18.01.2016 г. с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) и приложението към него, сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД, с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД и „Е.М."
ЕООД, задължението на Д.С.С. и Е.М.У., произтичащо от посочения по-горе договор
е било изкупено от ищеца „Е.М." ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД
на 19.07.2018 г. с пратка с № ************* на пощенски оператор МиБМ Експрес
ООД на длъжникът Д.С.С. на посочения в договора за кредит адрес: с.Т., ул.
„Георги Бенковски" № 32 е изпратено писмено съобщение за извършената цесия
на парични вземания от пълномощник на цедента - адв. дружество „И. и Д.**".
В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и
договорите на 19.07.2018 г. с пратка с № 7100015275456 на пощенски оператор
МиБМ Експрес ООД на поръчителят Е.М.У. на посочения в договора за кредит адрес:
с.Т.. ул. „Д.Й." № *** е изпратено писмено съобщение за извършената цесия
на парични вземания от пълномощник на цедента - адв. дружество „И. и Д.**".
Със същите пратки на всеки от ответниците е изпратено и писмено известие, с
което на всяко от задължените лица е предоставен 15-дневен срок за доброволно
изпълнение на непогасеното задължение по горепосочения договор за кредит. Със
същите писма на длъжника и на поръчителят е указано, че при липса на доброволно
плащане цялото им задължение ще бъде обявено за незабавно дължимо, считано от
изтичане на срока за доброволно плащане. Писмото изпратено до Д.С.С. е получено
лично от кредитополучателят на 31.07.2018 г., а писмото изпратено до Е.М.У. е
получено лично от адресата на 31.07.2018 г. Предоставения срок за доброволно
изпълнение е изтекъл на 15.08.2018 г., като в рамките на срока за доброволно
изпълнение, както и след изтичането му до настоящия момент не са налице
предприети действия по изпълнение на задължението нито от длъжника – ответника Д.С.,
нито от поръчителя – Е.У.. На следващия ден - 16.08.2018 г., при наличието на
две предпоставки, а именно: обективен елемент, намерил израз е неплащане на
паричното задължение и субективен елемент, достигнала до знанието на всяко от
солидарно отговорните лица воля на кредитора, че при неплащане в рамките на
определен срок ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем, е настъпила
предсрочната изискуемост на паричното задължение по горния договор за кредит.
От заключението на вещото лице Д.Ц.П. по
съдебно-счетоводната експертиза, което е прието без възражения от страна на
страните, се установява, че размерът на отпуснатите и усвоени от Д.С.С. суми по
Договор за потребителски кредит № *********/ 13.10.2010 г., изменен и допълнен
с Анекс № 1 от 12.06.2012 г. е 3 970,00 лева. Към 11.06.2012 г., преди датата
на сключване на Анекс № 1 от 12.06.2012 г., размерът на задължението е бил:
редовна главница - 3 783,89 лв.; Просрочена главница - 114,25 лв.; Текущо
начислени лихви по редовна главница - 42,67 лв.; Текущо начислени лихви по
просрочия - 3,09 лв.; Просрочени лихви по редовна главница - 84,08 лв.;
Просрочени лихви по просрочия (балансово) - 1,21 лв.; Просрочени лихви по редовна
главница - 180,34 лв.; Просрочени лихви по просрочия - 9,23лв., като общата
сума на задължението е размер на 4 218,76 лева. Общият размер на извършените
плащания по Договор за потребителски кредит № *********/ 13.10.2010 г., изменен
и допълнен с Анекс № 1 от 12.06.2012 г. е 591,71 лв. Плащания по задължението
към новия кредитор - „Е.М." ЕООД, след датата на цесия, 18.01.2016 г. не
са извършвани по договора на потребителски кредит. Погасителните вноски по
договора на потребителски кредит, които не са платени от ответниците са от
номер 28 до номер 120 вкл. и съответно с дати от 13.02.2013 г. до 13.10.2020 г.
по погасителния план.
Според вещото лице, към датата на подаване на заявлението в
съда - 07.09.2018 г., размерът на непогасените задължения на Д.С.С. и Е.М.У. по
Договор за потребителски кредит № *********/ 133.10.2010 г., изменен и допълнен
с Анекс № 1 от 12.06.2012 г. са в общ размер на 6 086,67 лева, от които: 4
176,10 лева - непогасена главница и 1 910,57 лева - непогасена възнаградителна
лихва. Видът на непогасените задължения е: 4 176,10 лева - непогасена главница;
1 910,57 лева - непогасена възнаградителна (договорна) лихва за периода от
13.10.2010 г. до 16.08.2018 г. - датата на предсрочна изискуемост.
На последно зададения въпрос по експертизата, вещото лице е
дало отговор, че между Д.С.С. и „Юробанк България" АД има сключен договор
за потребителски кредит № *********/ 18.12.2009 г. Със средствата отпуснати и
усвоени по Договор за потребителски кредит № *********/ 13.10.2010 г., изменен
и допълнен с Анекс № 1 от 12.06.2012 г. е извършено погасяване на 13.10.2010 г.
на задълженията по договор за потребителски кредит № *********/ 18.12.2009 г.
между същите страни в размер на 3 664,39 лева - главница.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове за заплащане
на суми по Договор за потребителски кредит с правна квалификация по чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 138, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД. Заявена
е и акцесорна претенция по чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на законна лихва.
При така установеното от фактическа страна съдът намира
исковете за доказани и основателни спрямо двамата ответника - Д.С., като
кредитополучател по процесния договор за потребителски кредит и Е.У., като
поръчител.
Установи се по делото, че между ищцовата страна „Е.М."
ЕООД и цедента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е сключен договор за кредит и допълнителни
споразумения, по които ответницата Д.С. е получила сумата от 3 970.00 лева
/размерът на отпуснатата и усвоена от ответника Д.С. сума/, която както се
доказа от заключението на вещото лице, и която не е изплатена към датата на
подаване на исковата молба. Задължението за главница, което е в общ размер на
4176,10 лева и представлява начислената дължима главница до окончателния падеж
на задължението е дължимо за периода 13.09.2013 г. - 13.10.2020 г. (дата на
неплатена вноска по кредита - дата на падеж на задължението по кредит), от
които се доказа по делото претендираната частично сума от 2089,43 лева -
главница, която е дължима за периода 13.09.2013 г. - 16.08.2018 г. (дата на
обявяване на предсрочната изискуемост, която погрешно е посочена от ищеца като
16.08.2016 г.).
Доказа се, че между банката – цедент и ищеца – „Е.М.“ ЕООД
като цесионер е възникнало валидно цесионно правоотношение, предмет на
прехвърляне на което е и вземането на цедента към ответниците по делото.
Установи се, че за тази цесия длъжникът Д.С.С. и
поръчителят по кредита Е.М.У. са надлежно уведомени, както и че са надлежно
уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост поради неплащане на вноски по
договора. Кредиторът
надлежно е претендирал вземането си, като предсрочно изискуемо на основание чл.
15 от Договора за кредит, поради което и задълженията на поръчителите са
станали незабавно изискуеми поради просрочие задълженията на кредитополучателя,
предвид солидарната отговорност по чл. 141 ал. 1 ЗЗД.
Страните са валидно обвързани помежду си на основание
валидно възникнал и действителен договор за банков кредит, по който
кредитополучателят е в забава, тоест неточно изпълнение, и по валидна цесия,
което дава право на цесионера да търси и по съдебен ред неплатените и
предсрочно обявени за изискуеми вноски за главница и лихви от кредитополучателя Д.С., както от Е.У. като поръчител, за която се доказа, че
е обвързана от кредитното правоотношение тъй като е страна по обезпечителното
такова – подписала е договора за поръчителство към кредита. Налице са предпоставките за отговорността на
поръчителя визирани в разпоредбата на чл. 138
ЗЗД, тъй като с договора за поръчителство, поръчителят Е.У. се е задължила
спрямо кредитора на ответника Д.С. да отговаря за изпълнение на неговото
задължение. Този договор е извършен в писмена форма и е налице действително
задължение за неплащане по процесния договор от страна на Д.С..
Съдът приема, че Е.М.У. в качеството си на поръчител
валидно е поел задължение към Банката да отговаря за съществуващ дълг на трето
лице. Този извод следва от писмените уговорки между страните, които се съдържат
в чл. 1, чл.2, чл. 18 и сл. на договора за кредит, който материализира в един
документ два самостоятелни договора - за кредит между Банката и
кредитополучателя Д.С.С. и за поръчителство – между Банката и поръчителя Е.М.У..
При този изход на процеса претендираните от ищеца разноски
следва да се присъдят съгласно представените по делото документи, в общ размер
на 480 лева, от които държавна такса – 80 лева и депозит за съдебна експертиза
- 400 лева.
Претендираните от ищеца разноски и от заповедното
производство не следва да се присъждат, тъй като не са предмет на настоящето
производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл. 138, ал.1 и чл. 141
от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД Д.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.М.У., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят на „Е.М." ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район В., ж.к.М.Д., ул.Т.П.-К." № *-*, сумата от 2089,43 (две хиляди осемдесет
и девет лева и четиридесет и три стотинки) лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *********/ 13.10.2010
г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 12.06.2012 г. с „ЮРОБАНК И Еф Джи
България "АД (с настоящо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД), сумата от 1910,57 (хиляда деветстотин и
десет лева и петдесет и седем стотинки) лева,
представляваща договорна лихва дължима за периода 13.10.2010 г. - 16.08.2018
г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано
от датата на подаване на исковата до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Е.М.У., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплатят на „Е.М." ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район В., ж.к.М.Д., ул.Т.П.-К." № *-*, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 480 (четиристотин
и осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: