Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 31.07.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Татяна Щерева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №5965 по описа за 2018год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от Д.С.Д. срещу „ЗК Л.И.“ АД обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 120000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума от 17,12,2017год. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 473,74 лв., представляващо
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 17,12,2017
год. до окончателното заплащане на вземането, възникнали по повод настъпило на
12,08,2017год. ПТП, както и в условията на евентуалност искове за заплащане на
горепосочените суми срещу „Д.З.“ АД.
Навеждат се
доводи, че на 12,08,2017г., около 00,10ч., на път 401, км. 11+200, общ. Ловеч, обл. Ловеч, при управление на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********, В.М.М.,
реализирала удар с лек автомобил, с марка „Сузуки“, модел „Витара“,
управляван П.И.П., с рег.№ ********. Произшествието било причинено по вина на водачите
и на двата автомобила. Ищецът бил пътник в лек автомобил „Фолксваген Голф“.
Вследствие на произшествието за ищеца настъпили телесни увреждания довели до
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. По
случая било образувано досъдебно производство № 537/2017г. по описа на РУП –
гр. Ловеч. Поддържа се, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ е застрахована при ответника „ЗК Л.И.“ АД, а тази на водача
на лек автомобил „Сузуки Витара“
– П.И.П. при „Д.З.“ АД. Тези дружества са били поканени извънсъдебно да заплатят застрахователно
обезщетение във връзка с произшествието, но плащане не е последвало.
/Отговорността на всеки от ответниците се обосновава с молба от 17,07,2018год./
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗК Л.И.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на водача
на лек автомобил „Фолксваген Голф“. Оспорва твърдения механизъм за настъпване
на процесното пътнотранспортно
произшествие. Твърди, че произшествието е било предизвикано изцяло от
поведението на водача на лек автомобил „Сузуки Витара“, застрахован при
Дженерали застраховане ЕАД. Оспорва настъпването на твърдените от ищеца телесни
увреждания, както и периода за възстановяването им. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който е бил без поставен
предпазен колан. При условията на евентуалност излага доводи за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва дължимостта на
законна лихва върху застрахователното обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище
за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът- ЗД Д. з. АД в
срока за отговор на исковата молба излага становище за неоснователност на
евентуалната искова претенция. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност за водача на
МПС Сузуки с
рег.№********. Оспорва от последния да е осъществено противоправно деяние. При условията на евентуалност оспорва
размер на претендираното обезщетение като прекомерен. Поддържа да не се установяват претендираните имуществени вреди.
Оспорва дължимостта на законна лихва.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата
по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните настъпването на застрахователно
събитие-пътнотранспортно произшествие на 12.08.2017год., около 00,10часа, на
път 401, км.11+200, видно и от констативен протокол №55/12,08,2017год. на ОД на
МВР, РУ Ловеч, с участието на лек автомобил, с марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с рег.№********, управляван от
В.М.М. и лек автомобил, с марка „Сузуки“, модел „Витара“,
с рег.№********, управляван от П.И.П.,
при което е пострадал ищеца- пътник в лек автомобил Фолксваген.
Не е спорно между страните наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност за водача
на лек автомобил Фолксваген с ответното
дружество-ЗК Л.И. АД за релевирания
период-определение постановено по реда на чл.146 от ГПК в з.з.
от 04,02,2019год.
Не е спорно да е налице валидно възникнало
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност за водача на лек автомобил Сузуки
с ответното дружество-ЗД Д.з. АД за релевирания период-становище в отговора на ИМ.
От заключението на изслушаната по
делото съдебна автотехническа експертиза, което като обективно изготвено следва
да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, механизмът
на пътнотранспортното произшествие, а именно: Процесното
пътнотранспортно произшествие е настъпило на Път 401 свързващ с. Микре с гр.
Ловеч на прав пътен участък в района на отклонение към ферма Литекс. Пътят се
състои от едно платно и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите,
като за всяка посока има по една пътна лента. Произшествието е настъпило в
тъмната част от денонощието с добра метеорологична видимост.
|
| |
Процесният лек автомобил „Фолксваген” се е
движил по пътя в дясната пътна лента с посока от гр. Ловеч към с. Микре, със
скорост на движение 82 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, в
същата пътна лента и в същата посока се е движил лек автомобил Сузуки със скорост 10,4 км/ч. Водачът на лек
автомобил Фолксваген е предприел изпреварване на лек автомобил Сузуки, преминавайки от лявата му страна и
навлизайки в пътната лента за насрещно движение като преди да достигне до лек
автомобил Сузуки, водачът на лек
автомобил Сузуки се е отклонил наляво,
като е навлязъл с предната си част върху пътната лента за насрещното му
движение. Разстоянието между двата автомобила в този момент е било около 10м.
Водачът на л.а. Фолксваген не е имал време за задействане на спирачната система
на управлявания от него автомобил аварийно. Реализирало се е ПТП. Лек автомобил
Фолксваген с предната си дясна част челно, в зоната на десен фар на автомобила,
е ударил л.а. Сузуки в лявата му предна част странично, в зоната на преден ляв
калник. Вследствие на удара, предната част на лек автомобил Сузуки се е завъртяла на дясно, като
автомобила се е отклонил на дясно за посоката на л.а. Фолксваген и е напуснал
платното за движение в дясно, оставяйки следа от гума върху платното за
движение. С предните си колела МПС Сузуки е навлязъл в крайпътна отводнителна
канавка и се е установил. След удара лек автомобил Фолксваген е продължил
движението си в първоначалната му посока и под ъгъл наляво спрямо пътя. Автомобилът е продължил движението си, като е напуснал
платното за движение и преди да се установи се е преобърнал през таван. Мястото
на удара между двата автомобила е на около 2 метро вдясно от левия край на
платното за движение и изцяло в лентата за насрещно движение на двата автомобила. Изложено е становище причина за настъпване на
произшествието да са субективните
действия на водача на лек автомобил
Сузуки със системите за управление на автомобила, който е предприел навлизане в лентата за насрещно движение по време, когато
лек автомобил Фолксваген е предприел
маневра изпреварване на автомобила и е навлязъл в опасната му зона за спиране. В
района на произшествието не е имало пътни знаци.
От изслушаното по делото заключение на
съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: съчетана травма на глава, гръден кош, гръбначен стълб
и десен долен крайник довела до:
-
Глава - контузия с мозъчно сътресение и разкъсно-контузна рана от 1 см. в окципиталната (задната) част;
-Гръден кош - серийни фрактури
на ребра двустранно: от дясно - 2, 3, 6, 7 и 12 - то ребра; от ляво - 6 и 9-то
ребра. Фрактура на стернум (гръдна кост). Двустранен
хемоторакс (събиране на кръв в плевралното пространаство). Голям хематом в лявата торако-лумбална
област от 20/15 см.
-Гръбначен
стълб - Фрактура на тялото на Тх12 с костен фрагмент в гръбначномозъчният
канал, фрактура на израстъците на С7 и Тх1.
-Десен долен крайник - охлузване в
областта на дясното коляно;
Медико-биологична характеристика, двустранният
хемоторакс е състояние свързано с разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Фрактурите на ребра и гръдната кост, както и на прешлените са състояния
трайно затрудняващи движението на снагата за срок по-голям от 30 дни. Разкъсно-контузната рана в тилната част на главата и
охлузването на дясното коляно, както и мозъчното сътресение без неврологична
симптоматика, са състояния водещи до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Налице е причинно-следствена връзка между настъпилите
травматични увреждания и процесното ПТП. От възникването на травматичните
увреждания до хоспитализацията в лечебно
заведение болката от серийните фрактури на ребра са били с много висока
интензивност. Дори след обезболяващата терапия по време на хоспитализацията и
до 30 дни след това, болката от понесените фрактури на ребрата, гръдната кост и
прешлените би трябвало да са умерени с изостряния към интензивни при опит за
раздвижване на тялото и ходене и умерени до 3-ия месец. В следващия период до
6-ия месец болката би следвало да е слаба с изостряния към умерена и би
трябвало да затихва към края на периода. Възстановителния период за травматични
увреждания, при навременно започнало и адекватно лечение и липса на късни
усложнения, е до 1 година. Видно от решение на ТЕЛК от 19.03.2018 г. -7 месеца
след ПТП ищецът все още е имал болезнена походка в рамките на дома и
„ограничена подвижност на гръбначния стълб в трите сегмента“ (визира се шиен, торакален и лумбален сегменти). Не
се очаква ищеца да изпитва болки от получените травми след 1-годишен период,
освен при резки движения в снагата и опит за максимална флексия и екстензия в
шията и кръста. Не може да се прогнозира дали за в бъдеще ще се появят болки от
неизваденото с операция парченце на фрактурирания
Тх12.
Съобразно
установения механизъм на ПТП е изложено
становище ищецът да е бил без/неправилно
поставен или неизправен колан. Травматичните фрактури на ребрата и гръдната
кост няма как да са получени от коланна травма, а са
в резултат от свободно движение на тялото в купето на автомобила. Фрактурите на
прешлените и раната по задната част на главата, получени от директен удар в
твърди повърхности на шията, кръста и тилната повърхност на главата, също свидетелстват
за незастопорено с колан към седалката тяло на пътник.
При
правилно поставен предпазен колан пострадалият не би получил рана в тилната
част на главата, фрактура на гръдната кост, фрактури на ребра от ляво и големия
торако-лумбален хематом в ляво, както и двустранния
хемоторакс. В съдебно заседание сочи да не би се получила и фрактурата на
гръбначния стълб.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Цветелина Цолова, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществени вреди за ищцата.
От показанията на св.В.М. се установяват
обстоятелства относно механизма на произшествието.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че е налице
осъществено противоправно деяние от
страна на двамата водачи: на лек автомобил Фолксваген и лек автомобил Сузуки. В
този смисъл съдът не кредитира заключението на САТЕ, съгласно което причина за
произшествието е отклонение на автомобил Сузуки в лентата за насрещно движение,
в момент, когато лек автомобил Фолксваген е предприел маневра изпреварване. В
този смисъл съдът намира за по-достоверни показанията на свидетеля В.М., от
които еднозначно се установява да не е предприемала маневра изпреварване като
се е движила на прав пътен участък,
когато внезапно е възприела лек автомобил в платното, по което се движи.
Движещия се пред МПС Фолксваген автомобил Сузуки не е бил обозначен със
светлинни сигнали, мигач, стопове или др. При така установената обстановка и
въпреки данните за място на удара
настъпило в лентата за насрещно движение
на двата автомобила, движещи се попътно, съдът намира да е осъществено
противоправно деяние от страна на св.М., която е нарушила чл.20 от ЗДВП,
вменяващ задължение на водачите на да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при избиране скоростта
на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Такава в конкретната
ситуация е възникнала с възприемането на движещия се пред МПС Фолксваген
автомобил.
Налице е и нарушение на правилата за
движение от страна на водачът на лек
автомобил Сузуки, който се движил в тъмната част от денонощието/около
00,10часа/ на път между населени места без
светлинно обозначение-нарушение на чл.70, ал.1 от ЗДВП. Съгласно сочения
текст при движение през нощта
и при намалена видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат с включени
къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване
на задната табела с регистрационния номер.
В този смисъл съдът намира всеки от
водачите на МПС да е допринесъл за
настъпване на произшествието на 12,08,2017год. в равна степен.
Установи се и наличието на договорно правоотношение
по застраховка Гражданска отговорност на всеки от делинквентите с ответното застрахователно дружество за процесния период, поради което застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря.
Следва да се
отбележи, че съгласно чл. 499, ал. 7 КЗ при множество причинители
на застрахователното събитие всеки застраховател,
съответно ГФ по чл. 518 КЗ или институция, натоварена да извършва гаранционни
плащания, аналогична на ГФ по чл.
518 КЗ, отговарят пред увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато причинителите отговарят солидарно, застрахователите, съответно ГФ по чл. 518 или
институция, натоварена да извършва гаранционни
плащания, аналогична на Гаранционен фонд по чл.
518, също отговарят солидарно. При съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на
увреждането от няколко деликвенти, застрахователят по застраховка "Гражданската отговорност", сключена с един от тях,
отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на
вредите до размера на застрахователната
сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него деликвент. Установения процент за
принос на всеки от причинителите /50/50/ касае вътрешните отношения между застрахователите.
Установи са реализирането
на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия
състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване
на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. При определяне
на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год.,
т.11, според което същите се възмездяват
от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения
на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д.
№ 387/2008 г. на ІІ т.о.; №
124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009-
II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното
съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение
за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки
и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
от увредения неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 65000.00лв. При
определяне на същите съдът съобрази
характера на причинените физически увреждания- мозъчно сътресение и
разкъсно-контузна рана от 1 см. в окципиталната
(задната) част на тила; серийни фрактури на ребра двустранно: от дясно - 2, 3,
6, 7 и 12 - то ребра; от ляво - 6 и 9-то ребра, фрактура на гръдната кост,
двустранен хемоторакс (събиране на кръв в плевралното
пространаство), голям хематом в лявата торако-лумбална област от 20/15 см., фрактура на гръбначния
стълб -тялото на Тх12 с костен фрагмент в гръбначномозъчният канал, фрактура на
израстъците на С7 и Тх1 и охлузване в областта на дясното коляно; Съобрази се
общия възстановителен период от около 1 година,
фактът, че за период от 5 месеца ищецът се е нуждаел от чужда помощ в
ежедневието/ установено от свидетелските показания/, възрастта на пострадалия -32 години към датата на ПТП/
активна трудоспособна възраст,
препятствана по причина на инцидента/,
проведеното оперативно лечение/ неописано в епикриза от МБАЛ Ловеч/, необходимостта от провеждане на
рехабилитация. Следва да бъде отчетено
и психичното отражение от реализирания деликт върху увредения- при
всички случай претърпян инцидент от ПТП оказва негативно психоемоционално
отражение върху пострадалия, което се установява и от събраните гласни
доказателства, ищецът изпитва и към настоящия момент страх от пътуване с автомобил, станала
избухлив и нервен като все още изпитва болки при натоварване и промяна във
времето. При определяне на обезщетението
съдът съобрази икономическата конюнктура в страната към датата на настъпване на
застрахователното събитие и лимитите на застрахователно обезщетение.
Възражението на ответника ЗК Л.И. АД
относно съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД, съдът намира за основателно.
Видно от заключение на СМЕ се установява да е налице нарушение от страна на
пострадалия на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП, вменяващ задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение да използват обезопасителните
колани.
Установи се при ползване на
предпазен колан пострадалия да не би получил , рана на главата, счупване
на гръдна кост, счупване на ребра вляво, двустранен хемоторакс и счупване на
прешлените на гръбначен стълб. Така установеното съпричиняване, съдът намира за
значително, тъй като при ползване на колан би била избегната една от тежките
травми –гръдна кост и торакалните прешлени, поради
което определя същото в размер на 30% или дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 45500,00лв.
Претенцията за имуществени вреди
съдът намира за основателна, с оглед приложените по делото доказателства за извършени разходи за медикаменти и такса за
болничен престой общо на стойност в размер на 473,74лв.-разходи извършени в
периода от 18,09,2017год. до 06,10,2017год./стр.16-20 от делото/, които са в
причинно следствена връзка с процесното
произшествие. С оглед приетия процент на съпричиняване обезщетението за
имуществени вреди се следва в размер на 331,62лв.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ се следва от изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ-три месеца
от предявяване на претенцията пред застрахователя. В процесната хипотеза видно
от молба вх.№12018/17,10,2017год. застрахователят е уведомен от ищеца на 17,10,2017год./
стр.22-писмо изх.№4071/08,12,2017год./ или законна лихва за забава е дължима от
18,01,2018год. до изплащане на вземането,
поради което претенцията за присъждането й от 17,12,2017год. е неоснователна.
Предвид несбъдването на процесуалното условие за
това-отхвърляне на главната искова
претенция не подлежи на разглеждане
заявената при условията на евентуалност
искова претенция срещу Д.з. АД.
По
разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер от 1947,26лв., от които 1833,26лв.-д.т. и 114,00лв.
от 300,00лв.-в.л.
На ответника на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК съобразно отхвърлената част от иска се дължат разноски, които съдът
намира за доказани в размер на 274,50лв. от общо 450,00лв., от които 300,00лв.-в.л.,
100,00лв.-юрк.възнаграждение и 50,00лв.-СУ.
На адв.Д.Д.Н. на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. и съобразно уважената част от исковата претенция се дължи
адв.хонорар в размер на 1496,99лв. от
общо 3939,47лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
По арг. на чл.78, ал.4 от ГПК на евентуалния ответник Д.з. АД се дължат разноски за юрк.възнаграждение
в размер на 100,00лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати на Д.С.Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 2 на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД сума в размер на 45500,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по
повод възникнало на 12,08,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума от 18,01,2018год. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 45500,00лв.
до пълния предявен размер от 120000,00лв., както и за лихва от 17,12,2017год.
до 17,01,2018год. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати на Д.С.Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 2 на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД сума в размер на 331,62лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по
повод възникнало на 12,08,2017год. пътнотранспортно произшествие, извършени в
периода от 18,09,2017год. до 06,10,2017год., ведно със законната лихва върху
тази сума от 18,01,2018год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 331,62лв.
до пълния предявен размер от 473,74лв., както и за лихва от 17,12,2017год. до
17,01,2018год. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 1947,26лв. –разноски.
ОСЪЖДА Д.С.Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 2 да заплати на ЗК„Л.И.” АД,
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Д на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер
на 274,50лв.-разноски.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** Д да заплати на адв.Д.Д.Н.. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 1496,99лв.–адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.С.Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 2 да заплати на „Д.з.“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер
на 100,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: