№……………
гр. Варна................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІI тричленен състав, в публично заседание на седемнадесети ноември
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ:
Даниела Станева
Димитър Михов
при секретаря Наталия Зирковска и с
участието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас. АНД № 2391/2022
г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
63в от ЗАНН, вр. чл.
208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна срещу Решение № 724/31.05.2022г.,
постановено по АНД № 20223110200445/2022г. по описа на Районен съд – Варна, с
което е отменено Наказателното постановление № 03-013031/08.07.2020 г.,
издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на основание чл.414 ал.1 от Кодекса
на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция от 2000 лева на „Т.П-Е-(“ ЕООД за
нарушение на чл. 224, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 228, ал. 3 от КТ, чл.107х
ал.1 т.12 и чл.107ч от КТ.
Касаторът сочи, че решението на ВРС за неправилно и
незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата. Излагат се доводи, че
нарушението е отстранено веднага след извършване на документната проверка и още
преди съставянето на АУАН, което мотивира безспорен извод за търсене на
административнонаказателна отговорност. С оглед на изложеното моли за отмяна на
въззивното решение и потвърждаване на НП. В съдебно заседание и по съществото
на спора, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба и
сочи, че материално правните предпоставки на чл. 224, ал. 1 от КТ са изпълнени
и е дължимо обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск. Излага
твърдения, че датата на извършване на нарушението е правилно определена, както
в АУАН, така и в наказателното постановление. Сочи, че не е нарушено правото на
защита на наказаното дружество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Т.П-Е-(“ ЕООД, чрез адв. С.Б. с отговор по
касационна жалба, излага подробни съображения за неоснователност на
касационната жалба и моли съда да я отхвърли. Отправя искане за присъждане на
сторените разноски.
Представителят на
ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Касационната жалба
е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване
на въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Районният съд е приел, че при извършване на проверка
по спазване на трудовото законодателство, служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна са установили, че „Т.П-Е-(“ ЕООД, притежаващо удостоверение за
осъществяване на дейност по осигуряване на временна работа, не е изплатил в
законоустановения срок, в дължимия размер, парично обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж при прекратяване на трудовото правоотношение с лицето Насуф Ахмед Алеолу
на длъжност „машинен оператор“, което е начислено във ведомостта за заплати за
месец април 2020 г. в размер на 327,37 лева.
За констатираното нарушение на 20.06.2020 г. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение, в който било посочено, че дружеството е нарушило
разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ във вр. чл. 288, ал. 3, чл. 107х, ал. 1, т. 12 и 107ч от
Кодекса на труда. Посочено било че нарушението е извършено в гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 81, ет. 1, офис 1 на 04.05.2020 г., към който момент
следвало да бъде изплатено дължимото обезщетение. Актът бил надлежно предявен
на управителя, който е отказал да го подпише, което е удостоверено с подписа на
един свидетел. Постъпили са писмени възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН. На 08.07.2020
г. въз основа на акта било издадено атакуваното наказателно постановление, с
което на работодателя била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
РС е приел, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, българското законодателство е приложимо в случая, при издаване на наказателното постановление
нарушението не е описано пълно и точно от фактическа страна. Приел е, че в НП и
АУАН липсват съставомерни факти и това
препятства възможността на санкционираното лице да обори твърденията на
административнонаказващия орган, с оглед на което е нарушен 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, поради което е отменил НП.
Решението е правилно и законосъобразно.
„Т.П-Е-(“ ЕООД в качеството на работодател на
Насуф Ахмедов Алеолу /този факт не се оспорва/ е бил длъжен да му изплати
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж в срока по чл.228 ал.3 от КТ - не
по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено. Изпълнителното деяние е „не е изплатил“, поради
което не представлява съществено процесуално нарушение непосочването на
времето, което се признава за трудов стаж, тъй като работодателят сам е
изчислил по реда на чл.177 от КТ обезщетението за неползвания платен годишен
отпуск в размер на 327,27 лева. Ако изпълнителното деяние беше „не е изчислил“,
тогава щеше да бъде от съществено значение трудовия стаж и продължителността на
платения годишен отпуск спрямо него.
Видно от АУАН и НП дружество е привлечено към
административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 224, ал. 1 вр. чл. 228, ал. 3, чл. 107х, ал. 1, т. 12 и чл.
107ч от КТ.
Съгласно
нормата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск.
Нормата на
чл. 107х, ал. 1, т. 12 от КТ сочи, че работникът или служителят, изпратен за
изпълнение на работа в предприятие ползвател, през времето, докато работи при
него, има право на: други права, непосредствено свързани с изпълнението на
възложената работа, а чл. 107ч от КТ предвижда, че за неуредените в този
въпроси се прилагат общите разпоредби на КТ.
В случая в
обстоятелствените части на АУАН и НП липсва пълно и ясно описание на
извършеното нарушение. Споделя се извода на въззивния съд, че не е ясно на
първо място, за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на дружеството
- за това, че не е изплатил дължимия размер на парично обезщетение за
неизползван платен отпуск в срок или за това, че е нарушил други права,
непосредствено свързани с изпълнението на възложената работа и ако да, кои са
тези права, доколкото е посочена разпоредбата на чл. 107х, ал. 1, т. 12 от КТ.
В АУАН и НП
не е посочен законоустановения срок, в който следва да бъде изплатено
обезщетението или датата на прекратяване на трудовия договор, от който започва
да тече този срок. Налице е и неяснота защо административнонаказващия орган е
приел, че датата на нарушението е 04.05.2020 г. В нарушение на чл. 57, ал.1, т.
5 от ЗАНН не е описано точно нарушението, това е довело до накърняване правото
на защита на наказаното лице, поради което е основание за отмяната на НП.
От
доказателства се установява, че трудовия договор с Насуф Ахмедов Алеолу е
прекратен на 23.03.2020 г., поради което на основание чл. 228, ал.3 от КТ на
лицето е следвало да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск до 30.04.2020 г. Било е наложено извънредно положение от Народното
събрание от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. със Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
като съгласно чл. 4, ал.1, т.1 от посочения закон, срокът по чл. 228, ал.3 от КТ е спрял да тече в случая от 23.03.2020 г. и е започнал да тече на 13.05.2020
г., и съобразно посочената разпоредба е бил до 13.06.2020 г. /събота/, поради
което изпълнението на задължението е дължимо в първия присъствен ден 15.06.2020
г. Наказаното лице е осъществило бездействие на 16.06.2020 г., поради което към
04.05.2020 г. наказаното лице не е осъществило нарушение. Допуснатото нарушение
на материалния закон е самостоятелно основание за отмяна на НП.
С оглед изложеното съдът намира, че наведените в
жалбата касационни основания не са налице, поради което същата трябва да бъде
оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно
трябва да бъде оставено в сила.
Искането на жалбоподателя за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно по аргумент на противното на чл.
63д, ал.4 от ЗАНН, поради което се отхвърля от съда.
От
ответника е направено искане за присъждане на сторени разноски. Съдът приема,
че се иска заплащане на възнаграждение за един адвокат. От Договор за правна
защита и съдействие сключен на 09.03.2022 г. между адв. С. Б. и „ТИМ ПАУЪР
ЕВРОПА“ ЕООД се установява, че е договорено възнаграждение от 600 лева, на
основание чл. 38, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗА, за процесуално представителство по
АНД20223110200445/2022 г. на РС – Варна. Относно настоящото дело не е
представен договор за правна защита и съдействие. Дори и да се приеме, че съгласно
посочения договор процесуалното представителство по делото е извършено
безплатно, поради това, че е спрямо юридическо лице, нормата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА е неприложима.
Търговските дружества не са сред изчерпателно посочените лица, на които съобразно
чл. 38, ал.1, т.1-3 от ЗА е предоставено право да бъдат представлявани
безплатно. В чл. 38, ал.1, т.2 /материално затруднени лица/ от ЗА не е посочено относно физически или юридически лица ли
е нормата, но с оглед разпоредбите на чл.38, ал.1, т.1 /лица,
които имат право на издръжка/ и т.3 /роднини,
близки или на друг юрист/ от ЗА, логическото
тълкуване на закона е, че чл.38, ал.1, т.2 от ЗА е относим само за физическите
лица. Предвид изложеното е неоснователно
искането на ответника за присъждане възнаграждение за адвокат.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 724/31.05.2022 г. по АНД № 20223110200445/2022 г. по описа на
Районен съд – гр. Варна.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.