Решение по дело №95/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 199
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 7 юни 2019 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20191700500095
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 199

 

гр. Перник, 07.06.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 08.05.2019 г., ІIІ-ри въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00095 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Ай ти еф груп“ АД против решение № 990/15.10.2018 г. по гр.д. № 967/2018 г. по описа на Районен съд – П., с което са отхвърлени предявените от „Ай ти еф груп“ АД срещу Н.Д. искове по реда на чл. 415 ГПК за установяване, че ответникът дължи: сумата 350 лв. - главница по Договор за кредит № 115429 от *** г., сумата 5,83лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.02.2016 г. до 19.02.2016 г., сумата 38,22 лв. – неустойка съгласно т.3.3 от договора за кредит и сумата 120 лв. – такса за извънсъдебно събиране на кредита, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Фактическите констатации на районния съд, че ищецът не е установил и доказал облигационно отношение с ответника са в противоречие с доказателствата по делото –договор за кредит, приложимите към него погасителен план и общи условия, както и стандартния европейски формуляр, като се излагат аргументи, че договорът е сключен по електронен път и във формата на електронен документ, позовавайки се на разпоредбите на ЗПФУР. Твърди се, че по делото е установено наличието на постигнато съгласие между ищеца и ответника чрез средствата за комуникация от разстояние, посредством активиране на линка "приеми договора", чрез който се завършва сложният фактически състав на сключването на договор от разстояние. По делото е представено и прието платежно нареждане за отпускане на кредита по сметка на кредитополучателя, което също е доказателство за наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. Въз основа на изложеното се иска отмяна на обжалваното решение изцяло, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата.

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо - в обжалваната му част.

Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

В производството пред районния съд е представен неподписан документ с наименование договор за кредит № 115429, в който като страни са посочени ищецът „Ай ти еф груп“ АД като кредитодател и ответникът Н.Д. като кредитополучател, с предмет предоставяне на кредитополучателя на кредит в размер на 350 лв., срок на кредита – 15 дни, годишна лихва за ползване на кредита от 20% в размер на 5,83 лв., като общо дължимата сума е определена на общо 355,83 лева: 350 лева - главница и 5,83 лева – лихва. В договора за кредит се съдържат данни за ответника-имена, ЕГН, е-мейл адрес, постоянен адрес, телефон за контакти - ***. Приложени са погасителен план, стандартен европейски формуляр и общи условия на договора за кредит, които също не са подписани. В т. 3.3. от ОУ е предвидено, че договарянето между страните се осъществява чрез средства за комуникация от разстояние – електронна поща, уеб-сайт и телефон. Съгласно т. 3.4 от ОУ сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на клиента – кредитополучател, който попълва заявка за кандидатстване, намираща на уеб-сайта на "Ай Ти Еф Груп" АД, в който попълва данни относно самоличността си – три имена, ЕГН, адрес, лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, банкова сметка. Представено е преводно нареждане от *** за извършен паричен превод от „Ай ти еф груп“ АД за сумата от 350 лева по банкова сметка на Н. Д. с основание "по договор за кредит 115429". Във въззивното производство по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК е прието писмо изх. № 11221/19.04.2019г. от „Теленор България“ ЕАД, в което се удостоверява, че моб. номер *** в периода 21.12.2015г. – 22.12.2016г. е бил собственост на лицето Д.П. Л..

Предвид оплакванията и доводите във въззивната жалба, настоящият въззивен състав съобразява следното:

С оглед предмета, страните, правата и задълженията следва, че процесният договор е такъв за потребителски кредит по см. на ЗПК, като съгласно чл. 10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Разглежданият договор се твърди, че е сключен от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ал.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Всяка клауза в договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, която предвижда, че тежестта на доказване изпълнението на задълженията на доставчика, предвидени по този закон, е за сметка на потребителя, е нищожна - чл. 18, ал. 4 ЗПФУР.

Настоящият съдебен състав намира, че в производството не са представени нито на хартиен носител, нито в електронен вид доказателства, че сключването на твърдения договор за кредит се предхожда от попълнена от ответника Н.Д. заявка за кандидатстване и направено заявление за сключване на договор за кредит посредством електронната страница на кредитодателя или се е съгласил да получи такъв или изобщо е изразил воля в тази посока, каквото е изискването на т. 3.4 от Общите условия и както се твърди от ищеца. Електронни документи в случая следва да са електронни изявления на двете страни отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договор, каквито на хартиен носител не са представени. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв хартиен носител, като препис, заверен от страната. С оглед чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР и т. 3.4 от ОУ в тежест на ищеца е да установи, че ответната страна е попълнила електронна форма за сключване на договор, както и че е изявила съгласие за сключване на договора. По силата на горепосочените разпоредби от ЗПФУР и в частност чл. 18, ал.3 от ЗПФУР ищецът е могъл да извърши запис на изявлението-заявка или формуляр за кандидатстване, направен от кредитополучателя по електронен път, респективно да докаже извършването му със самия запис, каквото в случая липсва.

Твърденията на ищеца за потвърждение на сключването на договора и за предоставена на ответника по телефон или е-мейл информация, с която да са му били разяснени основните параметри на договора остават недоказани, тъй като се установява от представеното писмо от „Теленор България“ ЕАД, че посоченият в профила на името на ответника мобилен телефонен номер не е бил регистриран на името на ответника в период, обхващащ твърдяната дата на заявката, а – на трето лице. Отделно от това липсват доказателства на този телефонен номер да е било изпратено кратко ел. съобщение /СМС/, съдържащо ПИН код за достъп до профила и за активиране чрез линк, а на електронна поща на ответника да е изпратено съобщение с активен бутон за потвърждаване на заявката, който и да е активиран, т.е. че е изпълнена процедурата по чл. 3.5 от ОУ и кандидатът е потвърдил договора, както се твърди от ищеца.

Представените на хартиен носител договор и общите условия към него според настоящия състав не доказват тези обстоятелства, тъй като не са подписани от ответника и като такива не могат да се противопоставят на ответника. Същевременно по делото липсват технически или електронни записи в подкрепа на твърденията на ищеца, че изявлението, касаещо общите условия при които се твърди да е сключен процесният договор, е направено електронно и че същото е прието от ответника, както и да е предоставена, респективно да е получена от ответника твърдяната преддоговорна информация и същият да се е съгласил с нея, нито доказателства, от които да се установи съдържанието на електронните документи, ако такива са били съставени, съответно авторството на изявленията, твърдени да са направени от ответника.

С оглед представените доказателства не може да се приеме, че единствено въвеждането на лични данни в системата на ищеца е достатъчно, за да се приеме, че ответникът е дал съгласие за сключването на процесния договор. Затова и при съобразяване на чл. 180 ГПК, едностранно извършеното от ищеца вписване в договора на данни на ответника, който не носи подпис на ответника, не се ползва с доказателствена сила. В ЗЕДЕУУ е предвидено, че документът, подписан с електронен подпис, се приравнява на подписан с материален такъв. В случая, обаче, ищецът не е доказал, че върху представения от него договор е положен електронен подпис от ответника.

На следващо място, съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за получаване на сумата от 350 лева по договора от ответника. Представеното преводно нареждане няма характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, тъй като не носи подпис на ответника. Този документ удостоверява превод на сумата от ищеца чрез системата на банката, но не удостоверява изплащане на ответника. В него няма изявление на ответника, че приема сумата. Липсват и доказателства сумата да е достигнала до получателя. Дори да се приеме, че цитираното преводно нареждане доказва изплащане на сумата по точно този кредит, то с оглед на поставеното в чл. 10, ал. 1 ЗПК изискване за писмена форма на хартиен или друг траен носител като условие за действителност на договора за потребителския кредит, то доказателства за нейното спазване на са представени. Така дори да се приеме плащане на сумата от 350 лева при отсъствието на доказана облигационна връзка, произтичаща от договор за кредит № 115429 г., то в рамките на настоящото производство ищецът не би могъл да претендира същата на заявеното договорно основание.

С оглед на всичко изложено следва извод за липса на съгласие от страна на ответника за сключване на договора, която липса на съгласие води до нищожност на същия. Тъй като договорът е нищожен, същият не е породил правно действие, поради което предявените искове за установяване на процесните вземания, на основание договор за кредит № 115429 г., са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, съответно оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските. Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По разноските

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски.

Въззиваемият не претендира и не доказва разноски пред въззивната инстанция, поради което такива не му се дължат.

Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 990/15.10.2018 г. по гр.д. № 00967/2018 г. по описа на Районен съд – П..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.