Решение по дело №8827/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262526
Дата: 22 ноември 2021 г.
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20205330108827
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

Номер       262526                                      Година  2021                                        Град  ПЛОВДИВ

                                                             

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                             VІІІ граждански състав

На  22.11                                                                                        Година 2021

В публично заседание на 22.10.2021 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  8827  по описа за   2020 година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Обективно съединени искове с правно осн. чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът Н.Е.М. от с. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на *** г. в размер на 30 000 лева, и обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разходите за лекарства за лечение на уврежданията от трудовата злополука, транспорт до ***, санаториално лечение и лекарства и медикаменти за подобряване на състоянието му в размер общо на 10 000 лева, заедно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането - 04.12.2017 г., по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

            Ответникът “***” ** – *** оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за съпричиняване на трудовата злополука от ищеца. Претендира разноски.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено следното:

       Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като “*** (**)от 15.09.2016 г.

Както се установява от представените от страните писмени доказателства и показанията на разпитания по делото свидетел Д. Ф., действително на 04.12.2017 г. по време на командировка в чужбина на ищеца за извършване на *** на товар до ***, ищецът се е качвал на поверения му товарен автомобил, паркиран в базата на дружеството в ***, ****** като при качването Н.М. е паднал по гръб от последното стъпало на кабината, вследствие на което е получил политравма с множество фрактури на черепната кутия, фрактури на С7, С6 и D1, фрактури на Х-то ляво ребро и фрактура на носните кости, като злополуката е била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 5104-15-391/21.12.2017 г. на Длъжностно лице от *** гр.*** – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за липса на трудова злополука.

Същевременно, от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, от които да се установява както, че е претърпял твърдяните в исковата молба болки и страдания следствие злополуката, така и, че е налице пряка причинно-следствена връзка между претърпения инцидент и болките и страданията, които твърди, че е претърпял следствие на злополуката, въпреки, че е имал възможност да поиска допускането на СМЕ, която да даде заключение по тези обстоятелства (още повече, че както се установява от събраните по делото писмени доказателства, макар и с Експертно решение № 1994 от заседание № 112/04.07.2018 г. на ТЕЛК при *** на ищеца да е била определена 50% трайно намалена работоспособност, на 26.04.2018 г. той е започнал работа по трудово правоотношение в «***» ** на длъжност «***»).

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.200 от КТ за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от трудовата злополука, се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелката Ф. и свидетелят Н. Н., транспортирането на ищеца до *** е било извършено от друг служител на ответното дружество с неговия автомобил, като всички направени от ищеца разходи във връзка с лечението на уврежданията му от инцидента са били осребрени от ответното дружество – поради което и съдът намира, че не следва да се кредитират отвоговорите на ищеца на поставените му от ответника въпроси по реда на чл.176 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът не е правил разходи за лечението на травмите от злополуката и за транспортирането му до ***, съдът намира, че искът с правно основание чл.200 от КТ за присъждане на обезщетение на ищеца за претърпени от него имуществени вреди, също се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответното дружество направените разноски за производството по делото в размер на 2 400 лева – платено адвокатско възнаграждение (колкото претендира да му бъде заплатено ответникът с представения Списък на разноските от заплатеното от него на пълномощника му адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лева).

Мотивиран от горното, съдът.

 

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Е.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, ***. Х.К., против ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** А. И. В.,  със съдебен адрес:***, **. Г.Д., обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на 04.12.2017 г., в размер на 30 000 лева, и обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разходите за лекарства за лечение на уврежданията от трудовата злополука, транспорт до ***, санаториално лечение и лекарства и медикаменти за подобряване на състоянието му в размер общо на 10 000 лева, заедно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането - 04.12.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Н.Е.М., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 2 400 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                      

 

                       

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                                                                                                            П.ПАВЛОВ

 

            Вярно с оригинала!

            Н.К.