МОТИВИ към присъда № 173/ 04.12.2018 г. постановена по НОХД № 127/2018 г. по описа на ИРС.
Производството по делото е образувано
по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия А.М.Д., роден на *** г. в гр. С...,
живущ ***, български гражданин, без образование, неженен, работещ, осъждан, ЕГН
********** с обвинение за това че: На ...2017 г., около 14,30 ч., в с. В...,
общ. Ихтиман, с посока на движение от с. Б... към центъра на с. В... е
управлявал МПС – товарен автомобил марка „У..“, модел „...“, с рег. № У ...,
без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за същото деяние с наказателно
постановление № ....2016 г. на Началник група, сектор „ПП“ при ОД на МВР
Благоевград и НП № 15-5304-001358/02.02.2016 г. на Началник група, сектор „ПП“
при ОД на МВР Благоевград, и двете влезли в сила на 08.09.2016 г. – престъпление
по чл. 343в ал.2 от НК.
Подсъдимият не се признава за
виновен, като дава обяснения по
повдигнатото му обвинение. Защитата му моли за постановяване на оправдателна
присъда.
Прокурорът поддържа и в с.з. повдигнатото
обвинение, като сочи че същото е доказано по несъмнен начин и предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от една година
и шест месеца и наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият А.М.Д. ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. С...,
живущ ***, български гражданин, без образование, неженен, работещ.
Подсъдимият е осъждан неколкократно за престъпления по
чл.343в ал.2 от НК, като последното му осъждане е по НОХД № 573/12 г. и НОХД №
859/12 г. и двете по описа на РС С..., за престъпления по посочения текст от
закона, осъществени в условията на реална съвкупност, за които наложеното по –
тежко назание е в размер на една година и три месеца лишаване от свобода,
изпълението на което е отложено на осн. чл. 66 от НК за изпитателен срок от три
години, по влезлия в сила на 06.02.2013 г. съдебен акт по НОХД № 859/12 г. на РС С.... По предходните му три осъждания за
престъпления от същия вид, на подсъдимия са налагани наказания „пробация“,
последното от които е изтърпяно на 01.09.2015 т.
На подсъдимия А.М. Д. не е издавано и той не притежава свидетелство за управление на МПС.
Независимо от това, че не притежава СУМПС, Димов управлявал моторно
превозно средство през м. октомври 2015 г. и през м. декември 2015 г. За тези
действия, е санкциониран съответно с наказателно постановление № 15-5304-001358/02.02.2016
г. и № 15 -0339-002204/23.03.2016 г. и двете на началник група, сектор ПП при
ОД на МВР Благоевград, първото от които за това че на 07.10.2015 г., по път
първи клас № Е-79 в гр. Кресна е управлявал МПС - л.а. “Алфа ромео 145“, с рег.
№ Е6428КН, без да е правоспособен водач и второто от които за това че на
07.12.2015 г., по път Е – 79 в с. Струмяни е управлявал МПС - л.а. “Алфа ромео
145“, с рег. № Е6428КН, без да е правоспособен водач. Наказателните
постановления са връчени лично на подсъдимия на 29.08.2016 г., съгласно
изискванията на ЗАНН и като необжалвани са влязли в сила на 08.09.2016 г.
Въпреки, че не притежава свидетелство за правоуправление на МПС и
че е бил санкциониран по административен ред, за това че шофира автомобил без
такова свидетелство, Д. продължил да управлявал МПС и след влизане в сила на
посочените по - горе наказателни постановления. Така, на ...2017 г. в с. В..., общ. Ихтиман, той карал
товарен автомобил марка „У..“ модел „...“ с рег.№ У .... При движението си в
посока от с. Б... към центъра на с. В..., около 14,30 ч., Д. спрял автомобила в
близост до магазина в центъра на селището. Тези му действия били забелязани от от полицейски служители в РУ на МВР Ихтиман -
свидетелите П. Г., И. Л., П. М. и Хр. М., на които направило впечатление, че
предната регистрационна табела на управлявания от подсъдимия товарен автомобил
не е поставена на предназначеното за това място, а от вътрешната страна, на
предното стъкло на превозното средство. Ето защо, свидетелите, които се
намирали пред магазина в селището, се отправили към спрелия на разстояние около
3-4 метра от тях У... Междувременно от автомобила слезли пътуващите в
каросерията, един от които св. Ст. А., от предна дясна седалка – св. А. Г. и от
шофьорското място слязъл подсъдимия. На последния, полицейските служители поискали документите за самоличност и
свидетелство за управление на МПС. Тъй като той не бил в състояние да представи
такива, св. Г. уведомил дежурния служител по пътен контрол към РУ МВР Ихтиман –
св. А. В.. Междувременно, на мястото на извършваната проверка, с л.а. „Голф“,
пристигнали и свидетелите Д. А., Б. Христов, К. Д. и М. Д.. Освен на подсъдимия
служителите на РУ Ихтиман, извършили полицейска проверка за установяване
самоличността и на последно посочените свидетели, при която се установило, че
голяма част от тях не са в състояние да представят лични карти. След пристигането
на св. В., подсъдимият му бил посочен, като водач на товарния автомобил от останалите
полицейски служители. При осъществената от В. справка се установила
самоличността на Д., както и обстоятелството, че той е неправоспособен водач,
като никога не му е издавано СУМПС. За така установеното на подсъдимия бил
съставен АУАН за нарушене на ЗБЛД и АУАН
с бл. № 184188/...2017 г. за нарушение
на чл.150 от ЗДвП, който бил подписан от Д. без отбелязване на възражения.
Видно от представената по делото справка за нарушител/водач/л.35-43
от ДП/, подсъдимият не притежава свидетелство за управление на МПС
удостоверяващо правоспособността му досежно нито една от предвидените в закона
категории.
Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа
на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелите П. Г., И. Л., П. М., Хр. М. и А. В.. Посочените
свидетелски показания са взаимно допълващи се, непротиворечиви и
последователни, поради което и като дадени от незаинтересовани и безпристрастни
от изхода на делото свидетели, съдът намира, че пресъздават действителната
подлежаща на установяване фактическа обстановка и изцяло ги кредитира.
Посочените свидетели са категорични досежно обстоятелството, че са възприели
визуално пряко и непосредствено, че именно подсъдимия е управлявал автомобила и
той е слязал от шофьорското място, поради което и по несъмнен начин установяват
авторството на осъщественото деяние. Същите
се подрепят и от прочетените и приобщени към доказателствения материал по
делото по реда предвиден в НПК писмени доказателства събрани в хода на
досъдебното поизводство - АУАН с бл. № 184188/...2017 г., наказателно
постановление № ....2016 г. на Началник група, сектор „ПП“ при ОД на МВР
Благоевград, НП № 15-5304-001358/02.02.2016 г. на Началник група, сектор „ПП“
при ОД на МВР Благоевград, приложената справка за нарушител/водач, свидетелство
за съдимост, справка за КП, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние. Съвкупния доказателствен материал по делото, по категоричен начин установява механизма на
осъществяване на деянието, неговото авторство и останалите относими към
съставомерността на престъплението фактически обстоятелства.
Съдът намира, дадените от подсъдимия обяснения единствено за
защитна теза. Противоречаща с посочената по – горе категория свидетелски
показания се явява поддържаната от него версия, че не той, а св. А. Г.
управлявал автомобила. При това, твърденията
на подсъдимия в някой части, противоречат и на заявеното от останалите
свидетели допуснати по искане на защитата. Според подсъдимия, именно последните
са заявили пред полицейските служители, че той е карал автомобила, тъй като
действителния водач – св. А. Г. бил употребил алкохол. От своя страна св.А. Г. потвърждава,
че той е управлявал автомобила, но твърди, че подс.Д. /пак по същата причина,
тъй като свидетеля бил пил алкохол/, сам заявил, че е карал У..-а. В този
смисъл е и заявеното от св. Ст. А. , че именно св. А. Г. е карал през цялото
време, а подсъдимия сам заявил пред
полицейските служители, че той е карал, тъй като водача бил употребил алкохол.
Освен противоречащи си досежно обстоятелството, кой е посочил пред служителите
на МВР като водач на автомобила Д., тези свидетелски показания и обясненията на
подсъдимия са лишени от житейска логика и противоречат на показанията на
първата категория свидетели. При положение, че подсъдимия не е бил
действителния водач на МПС, необяснимо е защо е приел да бъде посочен за такъв,
без да възрази и опровергае това твърдение, след като нему е добре известно
съдебното му минало и обстоятелството, че е многократно осъждан за идентични
деяния – управление на МПС без съответната правоспособност. След като е бил
наясно с наказателноправните последици
от тези действия, поемането на подобна отговорност /включително и чрез
подписване на съставения му АУАН от св. В., без възражения/, според обясненията
му несъответстваща на обективната действителност, е напълно необяснима.
Показанията на свидетелите М. Д./баща на подсъдимия/ и К. Д./братовчед
на подсъдими/, също не разколебават категоричния извод, че подсъдимия е бил
водач на превозното средство. И двамата пресъздават обстоятелства касаещи
полицейската проверка след спирането на товарния автомобил и твърдяния проведен
разговор за това кой да бъде посочен, като шофьор на автомобила пред
служителите на РУ на МВР. Последното обаче, не опровергава възприетите от
първата категория свидетели фактически обстоятелства, за това, че подсъдимия е
бил на шофьорското място на движещото се МПС и
слязъл от от същото място, след спирането му. Показанията на свидетелите
Д. А. и Б. Х., които твърдят, че при тръгването на автомобила същия бил
управляван от св. А. Г., също не опровергават установеното от фактическа
страна, че към момента на спирането на същия в центъра на с. В..., водач вече е
бил подсъдимия.
Ето защо и по изложените съображения, като неподкрепени от
останалия доказателствен материал по делото съдът намира, че обясненията на
подсъдимия и подкрепящите ги свидетелски показания, дадени от заинтересовани и
небезпристрастни от изхода на делото свидетели, не следва да бъдат кредитирани.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по
чл. 343в ал. 2 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, Д. е управлявал
МПС без да притежава свидетелство за управление на такова, в едногодишния срок
от наказването му по административен ред за същите деяния. Осъществените от
него действия възприети от свидетелите П. Г., И. Л., П. М., Хр. М. и А. В. на ...2017
г., представляват “управление на МПС “, съгласно дадените с Постановление №
1/83 г. на ВС задължителни тълкувания на правната норма. Към тази дата,
подсъдимият не е притежавал правоспособност удостоверяваща усвояването на
определени знания и постигане на умения от него на основата на определени
минимални стандарти за физическа и умствена годност за управление на
съответните ППС, която да е удостоверена чрез издадено по съответния ред СУМПС.
Към тази дата - ...2017 г. са били влезли в сила наказателно постановление № ....2016
г. на Началник група, сектор „ПП“ при ОД на МВР Благоевград и наказателно
постановление № 15-5304-001358/02.02.2016 г. на Началник група, сектор „ПП“ при
ОД на МВР Благоевград, с които са санкционирани предходни идентични фактически
действия на Д., представляващи към момента на осъществяването им
административно нарушение изразяващо се в управление на МПС без притежание на
съответно свидетелство за управление на такова. И тъй като от влизане в сила на
наказателните постановления - 08.09.2016 г. до инкриминираната дата, не е бил
изтекъл едногодишен срок, то и осъщественото от подсъдимя управление на МПС в
с. В... на същата, субсумира признаците от обективна страна на състава на
престъплението по 343в ал.2 от НК.
Деянието се явява съставомерно и от субективна страна, като
осъществено при пряк умисъл. Д. е съзнавал обстоятелството, че не притежава
СУМПС, поради което няма право да управлява МПС. Знаел е, че е санкциониран за
администартивни нарушения изразяващи се в същите фактически действия, но на
инкриминираната дата отново е карал товарния автомобил.
Съставомерността на деянието от обекивна и субективна страна,
предопределя и признаването на подсъдмия за виновен по повдигнатото обвинение
за престъпление по чл.343в ал.2 от НК. Не са налице предпоставките за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание “глоба” по реда на чл.78а ал.1 от НК, доколкото подсъдимият е
осъждан, както не са налице и предпоставките на чл. 55 от НК, поради липсата на
изключителни или многобройни смегчаващи отговорнсостта обстоятелства, при които
и най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. Ето защо и
следващите се на подсъдимия кумулативно предвидени в чл. 343в ал.2 от НК
наказания, следва да бъдат определени при условията на чл. 54 от НК. При тяхната
индивидуализация, съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство,
касаещо степента на обществена опасност на осъщественото деяние това, че Д. не
притежава правоспособност за управление на МПС въобще, а като смегчаващо такова
липсата на несъставомерни вредни последици от престъплението. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство касаещо личната степен на обществена опасност на подсъдимия
бяха преценени обремененото му съдебно минало, с осъждания за престъпления по
чл. 343в ал.2 от НК. Ето защо и при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
намира че на Д. се следват наказания между общите минимуми и средните размери на двете наказания. При
това положение, съответни на тежестта на извършеното се явяват наказание от една година лишаване от свобода и при
съобразяване имотното състояние на подсъдимия /реализира доходи под МРЗ за
страната, не притежава недвижимо и движимо на значителна стойност имущество, наличие
на задължения за издръжка към ненавършили пълнолетие низходящи/ - глоба в
размер на 500,00 лв. Намира че определени по този начин, наказанията ще
постигнат предвидените в чл. 36 от НК цели. При отсъствие предпоставките на чл.
66 от НК – подсъдимият е осъждан за престъпления от общ характер, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“
по посочените по – горе НОХД, по което не е реабилитиран на осн. чл. 88а
от НК, то наложеното с настоящата присъда наказание „лишаване от свобода“,
следва да бъде търпяно от него ефективно, при първоначален „общ режим“ на осн.
чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Признаването на подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато настоящото обвинение, предпоставя и осъждането
му на основание чл. 189 ал.3 от НПК да заплати направените в хода на
наказателното производство разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: